Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело № 338 по
описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №7047/27.01.2020г. по описа на ВРС, на „КЪЛЕКТОР” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И.П.Г.,***, срещу решение №107/08.01.2020г. на Варненски районен съд,
20 състав, постановено по гр.д. №14682/2018г.
по описа на ВРС.
С
обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца -
жалбоподател „КЪЛЕКТОР” ЕООД иск,
квалифициран от съда по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 от ТЗ, за
установяване съществуването на вземанията му от ответника „Теди 2007” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, за сумата
15 000 лева, представляваща вземане
по джиросан му запис на заповед, издаден на 26.08.2009г. от ответника, с падеж
26.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2018г., до окончателното й плащане, за които по
ч.гр.д. №15537/2017г. на ВРС, 39 състав, по реда на чл.417 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №8411/13.10.2017г.
Твърди
се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните
правила, вкл. неправилно разпределение на доказателствената тежест, неправилно
и решено в противоречие със задължителната практиката на върховните съдилища,
както и необосновано. Оспорва
се като неправилен извода на първоинстанционния
съд, че
процесният запис на заповед не е съставен на означената в него дата
26.08.2009г., а към 2017г., като се твърди, че същият е
направен поради неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
Въззивникът – ищец иска от въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора,
с което претенцията му да бъде уважена.
В
подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна - ответникът „Теди 2007” ЕООД излага аргументи
за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В
проведеното във въззивното производство съдебно заседание въззивникът „КЪЛЕКТОР” ЕООД чрез пълномощника си по
делото адвокат Д. Котари е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба
и изложените в нея оплаквания, и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна „Теди
2007” ЕООД, представлявана по пълномощие от адвокат Е. Г. обосновава искане
обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът
разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се
произнесе, взе предвид следното:
На
12.10.2017г. по реда на заповедното производство от джиратаря „КЪЛЕКТОР” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, e било предявено искане за издаване на заповед за
изпълнение за цялата сума за плащане по запис на заповед, издаден на
26.08.2009г. в гр. Варна от „Теди 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна. Същото се основава на твърденията на кредитора - заявител, че на
26.08.2009г. в гр. Варна длъжникът е издал в полза на поемателя Васил Николов
Иванов, ЕГН **********, запис на заповед за сумата 15 000 лева, платима на
определена дата - 26.08.2016г. Правата по ценната книга ищецът придобил с джиро
от 05.05.2017г. Длъжникът не изпълнил задължението си за плащане нито на
падежа, нито в по-късен момент, поради което дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда,
до окончателното й плащане.
Съществуването
на това вземане е било оспорено своевременно от длъжника с бланковото
възражение по чл.414 ГПК – положение, служещо като основание за предявяването
на настоящия иск.
Допълнително
в исковото производство ответникът е оспорил датата на издаване на записа на
заповед като е навел възражения, че същият е антидатиран, съставен е години
по-късно, към който момент дружеството е с нов управител – едноличния
собственик Красимир Марков. Обосновани в тази връзка са твърдения, че след
10.09.2009г. Красимир Марков е придобил дяловете от капитала на „Теди 2007”
ЕООД, ЕИК *********, от бившата си съпруга Теодора Василева Маркова. Последната
пък е дъщеря на Васил Николов Иванов, в чиято полза е издаден процесния запис
на заповед, което, с оглед и споровете между бившите съпрузи и водените дела за
делба, е индиция, че чрез издадените записи на заповед се цели Т.М.да получи
дял от имуществото на дружеството. С вписване от 10.09.2009г. Т.М.е заличена
като управител на „Теди 2007” ЕООД, поради което и издаденият по-късно и
антидатиран запис на заповед е подписан от лице без представителна власт и не
задължава дружеството.
Отделно
са обосновани възражения за симулативност на записа на заповед като се твърди,
че същият е издаден привидно с цел накърняване интересите и имуществената сфера
на дружеството – издател; за недействителност поради липса на задължителни
реквизити и форма по чл.535 от ТЗ (без да са изложени конкретни твърдения); за
унищожаемост поради измама; в условие на евентуалност – за безпаричност и за
погасяване на вземането по давност.
Развито е оспорване и по отношение на джирото,
като се твърди, че за да породи действие прехвърлянето, е необходимо ценната
книга да е придобита с реална сделка и джиратарят е добросъвестен, което в
случая не е налице.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил основателността и доказаността на възражението, оспорващо
процесния запис на заповед като нищожен. По отношение на останалите възражения
за симулативност и за унищожаемост на ценната книга е определил същите като
„второстепенни“, приемайки с оглед на това, че „подробният им анализ не би
довел до промяна в правния резултат, поради което и тяхната отделна преценка не
е необходима“. Съдът е решил делото въз основа на крайния извод, че процесният
запис на заповед е антидатиран, въз основа на който извод и на разпоредбата на
чл.462 от ТЗ е приел, че издател в случая е физическото лице Теодора Маркова,
която считано от 10.09.2009г. е загубила качеството си на управител на
дружеството - издател „Теди 2007” ЕООД. С тези основни мотиви
първоинстанционното решение отхвърля предявения иск по чл.422 от ГПК.
Производството
пред настоящата въззивна инстанция е образувана по жалба на ищеца „КЪЛЕКТОР” ЕООД, сочеща като
отменително основание необосноваността на извода на първоинстанционния съд за
антидатираност на процесния запис на заповед и оспорваща законосъобразността на
приложеното правило на чл.462 от ТЗ.
Въззивната
жалба се преценява за неоснователна.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-графологична експертиза, ръкописният текст и подписът за
издател в процесния запис на заповед са изпълнени от Теодора Маркова.
Констатирано е различие в овехтяването на лицевата част и гърба на документа и
различие в почерка на Теодора Василева Николова през 2009г.(когато е датиран
документа) и през 2019г. Това е дало основание на вещото лице да посочи в
заключението си, че документа вероятно не е съставен през 2009г., а на по-късен
етап. Според експерта, възможно е документа да е съставен през 2017г. или в
друга година след 2009г.
Изводът на
вещото лице, че датата на съставяне на процесния запис на заповед е след 2009г.
се потвърждава и от показанията на св. Васил Красимиров Марков - син на Т.М.и
Красимир Марков. В показанията си свидетелят сочи, че след развода на неговите
родители същите не са били в конфликтни отношения до приключване на делото за
делба между тях през 2015г., когато майка му загубила имоти, за които имала
претенции. За съществуването на записи на заповеди, издадени от майка му като
управител на „Теди 2007” ЕООД свидетелят научил от разговор с баща си в края на
2018г., след което се свързал с майка си, за да провери за какво става въпрос.,
В разговора тя му заявила, че „иска да направи гадно“ на баща му, като
индиректно му казала, че причината да
подпише записите на заповеди е загубата на делата и натрупаните разходи по тях.
До 2015г. майка му не е имала претенции за пари и имоти.
Въз основа
на тези доказателства, макар и косвени може да се направи обоснован извод, че
процесният запис на заповед не е издаден на означената в него дата
26.08.2009г., а в по-късен момент, вероятно през 2015г., поради което същият се
явява подписан от лице без представителна власт спрямо дружеството – издател
„Теди 2007” ЕООД. С оглед своевременното оспорване и противопоставяне от страна
на дружеството чрез законния му представител Красимир Марков, вписан като
управител на 10.09.2009г. и по аргумент от чл.301 ТЗ следва да се приеме, че
записът на заповед не обвързва надлежно ответното дружество като издател и
платец по него.
Ето защо и
като препраща, на основание чл.272 от ГПК, към мотивите на първоинстанционното
решение, съдът заключава, че предявеният иск за установяване съществуването на
парично вземане на ищеца - джиратар „Кълектор”
ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника „Теди 2007” ЕООД, ЕИК *********, за
сумата 15 000 лева, основано на
запис на заповед, издаден на 26.08.2009г., с падеж 26.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, е
неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия
краен извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение,
което следва да бъде потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба е
неоснователна и се оставя без уважение.
При този
изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК като основателна се цени
претенцията на ответника – въззиваема страна в настоящото производство, за
осъждане на ищеца – въззивник да му заплати сторените за въззивното
производство разноски. Същите, видно от представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за направа (л.33-34) са в размер на 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, и се присъждат изцяло.
Въз основа
на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на
Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№107/08.01.2020г.
на Варненски районен съд, 20 състав, постановено по гр.д. №14682/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „КЪЛЕКТОР” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков”
№22, да заплати на „Теди
2007” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлние: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов”
№22а, сумата 500 лева (петстотин лева), представляваща
сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Мотиви на съдия Даниела Томова, член на въззивния съдебен
състав, разгледал въззивно търговско дело
№338/2020г., за подписване на
постановения по делото съдебен акт с особено мнение:
Не споделям становището
на мнозинството за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно
крайния извод, че обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Записът на заповед (ЗЗ)
е конститутивна ценна книга, чийто реквизити са строго лимитирани от
законодателя и тяхното формално изписване има обвързваща формална
доказателствена сила. Правилата на чл.461 и чл.462 от ТЗ изискват в случаите на
спор главно положително доказване от страна на оспорващото лице, че ЗЗ не е
подписан от лице, което има властта с подписа си да задължи дружеството -
издател „Теди 2007” ЕООД. В случая, както се установява от данните в Търговския
регистър, към посочената в процесната ЗЗ дата на нейното издаване –
26.01.2008г., дружеството - издател „Теди 2007” ЕООД се представлява и
управлява от неговия управител Теодора Василева Маркова с правомощия, определени в
чл.141 от ТЗ. Заличаването на Т.М.като управител на дружеството е извършено
10.09.2009 година. Посоченото в заключението на графологическата експертиза
„това ни дава основание за извода, че вероятно изследвания документ, не е
съставен през 2009, а на по-късен етап“, не изпълнява критериите за пълно и
главно положително доказване на твърдения от ответника факт за антидатираност
на процесната ЗЗ.
Антидатираността на
ефект по дефиниция на чл.455 и чл.535 от ТЗ стои извън елементите, определящи
менителничния ефект като конститутивна ценна книга от оборота. Тъй като
антидатираността не засяга конститутивното изявление и неговото съдържание,
обективирано в менителничния ефект, то правоизводящите тази антидатираност
факти стоят и следва да се търсят във външната на ефекта правна и фактическа
действителност. Следователно, възраженията за антидатираност по дефиниция на
чл.465 от ТЗ трябва да покриват
обективния и субективния фактически състав на противопоставимост на тези възражения
спрямо приносителя на правата по ефекта.
С оглед на това,
антидатираността не само трябва да бъде установена по безспорен начин, но и по
силата на чл.465 от ТЗ, за да се ползва с противопоставимост спрямо
упражняваните от ищеца в качеството му на джиратар права по ЗЗ, е необходимо да
бъде установено неговата недобросъвестност при придобиването на ЗЗ. В случая
доказателства за това липсват. В хипотезата на чл.465 от ТЗ антидатираността на
ЗЗ следва да бъде обвързана с недобросъвестността на джиратаря -ищец. Доколкото
по делото липсва установена дата или период, предхождащи или съпътстващи датата
на джирото, въз основа на което ищеца упражнява правото на иск по процесната
ЗЗ, „вероятността“, изказана в заключението на графологическата експертиза, не
може да обоснове от гледна точка на материалния закон (чл.465 от ТЗ) извод за
релевантност на възразената антидатираност. Противопоставимостта на джиратаря -
ищец на твърдяната от ответника антидатираност изисква доказаност на
недобросъвестността при придобиване на ЗЗ от ищеца, каквото изискване поставя
чл.645 от ТЗ. Това не е направено по делото.
При така установените в
първоинстанционното дело правно значими факти се налага извода, че процесната
запис на заповед следва да се приеме като подписана на 26.01.2008г. от законния
управител на дружеството - издател „Теди 2007” ЕООД Т.М.и с това си съдържание
правата по ефекта са придобити от ищеца - джиратар „Кълектор” ЕООД въз основа
на джирото от 16.05.2017г. По силата на чл.474 от ТЗ, след падежното джиро има
силата на джиро, направено преди падежа. В хипотезата на чл.465 от ТЗ
противопоставимостта на възраженията, с които издателят се брани срещу
приносителя, предпоставя факти с правно значение, лимитирани до личните
отношения между издателя и приносителя, или с предходните приносители,
съответно недобросъвестност на приносителя -кредитор по ЗЗ при придобиването на
ефекта.
От твърдените по делото
факти и събраните в първоинстанционното производство доказателства по отношение
на ищеца „Кълектор” ЕООД не се установява съществуването на правопогасяващи,
съответно правоотблъскващи факти с източник отношенията между дружеството -
издател „Теди 2007” ЕООД и поемателя на Васил Николов Иванов, съответно между
дружеството - издател „Теди 2007” ЕООД и приносителя - джиратар „Кълектор”
ЕООД, които да разкриват недобросъвестност на ищеца при придобиването на
процесната ЗЗ.
Що се отнася до
въведеното от ответника оспорване на процесната ЗЗ поради измама, освен
казаното по отношение на чл.465 от ТЗ, следва да се съобрази и, че
упражняването на потестативното право по чл.32 от ЗЗД се осъществява по исков
ред и е недопустимо неговото повдигане с възражение и съвместното му
разглеждане и произнасяне в исковото производство по чл.422 от ГПК.
С оглед падежа на
задължението - 26.08.2016г., не може да се приеме, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 12.10.2017г., същото е покрито от специалната
менителнична давност по чл.531 ТЗ, поради което е изпълняемо.
По тези основни
съображения намирам, че първоинстанционното решение, с което искът за
установяване съществуването на вземане по процесната запис на заповед, издадена
на 26.01.2008 от „Теди 2007” ЕООД в полза на Васил Николов Иванов за сумата от
15 000 лева с падеж 26.08.2016г.,
предявен от ищеца „Кълектор” ЕООД, легитимиращ се като джиратар по силата джиро
от 16.05.2017г., положено от
Васил Николов Иванов, е отхвърлен поради приета антидатираност на ЗЗ, въз
основа на който извод и с оглед разпоредбата на чл.462 от ТЗ е прието, че
издател в случая е физическото лице Теодора Маркова, следваше да бъде отменено
в неговата цялост, а предявения иск уважен като основателен и доказан по
основание и размер.
Съдия
в Окръжен съд:
/Даниела Томова/