Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 446

Гр. Велико Търново, 26.03.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на тринадесети март  през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при участието на секретаря Анита Бижева, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражданско дело № 3979 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищецът Н.С.П., чрез пълномощника си адвокат Т.Й. твърди в исковата си молба, че със Заповед № 349 от 05.11.2018 г. на работодателя, е наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.3 от КТ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Излагат се съображения, че уволнението му е незаконно, защото учебната му натовареност за 2017/2018г. била възложена в нарушение на чл.26, ал.8 от ЗВО; извършено било манипулиране на електронния график за разпределение на часовете – без негово знание са му възложени часове с цел да бъде дискредитиран като преподавател и да се представи, че не е усвоил възложените му часове; не бил уведомен за започналото дисциплинарно производство, не са му искани писмени обяснение по реда на чл.193 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина са установени още на 16.04.2018г., а заповедта е издадена на 05.11.2018г., т.е. повече от два месеца от откриване на нарушенето съобразно чл.194, ал.1 от КТ. Въз основа на тези съображения за незаконосъобразността на уволнението по атакуваната заповед, ищеца претендира от съда признаване на уволнението за незаконно и отмяната му като такова и възстановяване на заеманата преди това длъжност. Претендира и разноските по делото.

Ответникът Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, чрез пълномощника си адвокат И.К. оспорва исковете. Не оспорва факта на прекратяване на трудовото правоотношение, но счита, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, налично било основанието на 190, ал.1, т.2 от КТ за това, спазена била процедурата при уволнението - чл.192 от КТ, чл.193, ал.1 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ и сроковете по чл.194, ал.1 от КТ. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Съдът след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

С допълнително споразумение № 4 от 9.1.2017 г. към Трудов договор № 737/25.11.1986 г. ищецът Н.С.П. е назначен на работа в ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, като преподавател в Юридически факултет, катедра „Публично Правни науки”, на длъжност „Професор”.

Със Заповед № 349/5.11.2008 г. на Ректора на ВТУ на ищеца е наложено „Дисциплинарно наказание” – уволнение на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ, като трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 8.11.2018 г.,  като мотиви на заповедта работодателят е изложил, че ищецът не е провел занятията и не е присъствал на такива по обявения график на дати 16, 17, 19, 23, 25, 26 и 30.4.2018 г., както и на 3, 8 и 10.5.2018 г., както и неотчитане на часовете в университетската информационна система за зимния семестър на учебната 2017 – 2018г.

С Докладна записка до Ректора на ВТУ от 2.4.2018 г. на Професор Стоян Буров, Зам. ректор по учебната дейност, същият информира, че до крайния срок 1.3.2018 г. ищецът – професор Н.П. не е отчел никакви взети часове за зимния семестър на учебната 2017 г. – 2018 г. Със Заповед от 3.4.2018 г., Ректорът на ВТУ е наредил да се организират контролни проверки по предварително изготвен график в периода 16.4.2018 г. – 10.5.2018 г., относно спазването на седмичното разписание.

С писмо от 13.4.2018 г. от Зам. ректора по учебната дейност до ищеца, последният е поканен до 23.4.2018 г. да даде писмено обяснение за причините, поради което не е вземал никакви часове през зимния семестър на учебната 2017 г. – 2018 г. С имейл от 13.4.2018 г. ищецът до свидетелката С.Т. – „Началник учебен отдел” във ВТУ, ищецът отговаря, че часовете му били надлежно взети, като информационната система била заключена.

С писмо от 30.4.2018 г. до ищеца, Зам. ректора изисква отново обяснение за причините за неотчетените часове през зимния семестър, което да бъде придружено с подробни доказателства, че занятията действително са проведени според графика. В отговор на това писмо ищецът посочва, че информационната система продължавала да бъде „заключена”, като по този начин той не е можел да отчете въпросните часове.

Работодателят е изготвил график в периода 16.4. – 13.5.2018 г., за извършване на проверки, относно провеждането на учебни занятия със студенти редовна форма на обучение от ищеца. Представени са констативни протоколи за извършени проверки от 16, 17, 19, 23, 25, 26 и 30.4.2018 г., както и от 3, 8 и 10.5.2018 г., в които проверяващата комисия е констатирала, че преподавателят професор Н.П. не се явява в съответната сграда и кабинет и че учебни занятия не се провеждат. В един Констативен протокол е отбелязано, че присъства един студент, а във всички останали протоколи е отбелязано, че присъстват 0 студенти. С докладна записка от 22.05.2018г. от зам. ректора до ректора на ВТУ са изложени резултатите от проверките, както и са приложени протоколите от извършените проверки.

Представен е болничен лист от 19.4.2018 г., според който ищецът е бил в отпуск по болест на същата дата. На 23.4.2018 г. ищецът е дарил кръв, като на основание чл. 157, ал.2 КТ е заявил, че ще ползва отпуск на 23 и 24.4.2018 г.

С писмо от 10.10.2018 г. до ищеца, Ректорът е поискал в едноседмичен срок от получаването му на писмото, професор П. да посочи време в което да може да бъде изслушан. В писмото е посочено, че връзката с това е чл. 193, ал.1 КТ.

По делото е представен план за аудиторната заетост на преподавателския състав на трудов договор за учебната 2017 г. – 2018 г. , утвърден от Ректора на ВТУ с дата 2.10.2017 г. Представен е и друг план – „Допълнителен” с дата 23.9.2018 г. подписан от ищеца и от декана.

По делото е представена Заповед от 4.9.2018 г. от Ректора на ВТУ, според която се нарежда на всички преподаватели на основен Трудов договор във ВТУ да изпълняват аудиторната си заетост, съгласно отчетните планове, като се забранява планиране на блоково или друго обединяване на занятията със студенти – редовна форма на обучение. Със Заповед от 26.11.2015 г. на Ректора на ВТУ е преустановено попълване на месечни отчетни справки, за изпълнение на годишната аудиторна заетост на преподавателите на основен трудов договор, като седмичната заетост се регистрира само в електронен вид в системата „Е-преподавател”, а се отчита семестриално два пъти годишно – за зимния семестър до 1 март, а за летния семестър до 1 юли.

По делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред във ВТУ.

Към момента на уволнението на ищеца, същият е бил на работа по трудов договор освен с ВТУ, и с ШУ „Епископ Константин Преславски” и РУ „Ангел Кънчев”.

Ищецът професор Н.С.П. към момента на издавне на атакуваната заповед за уволнение е назначен за Заместник министър на правосъдието, като с писмо от 13.7.2018 г. на Началника на кабинета на Министър председателя до Ректора на ВТУ е посочено, че при осъществяване на преподавателска дейност не е налице съвместимост със заеманата длъжност „Заместник министър на Правосъдието”

Представена е справката от електронната система за графика на занятията на преподавателите във ВТУ към 13.3.2019 г.

По делото е разпитана като свидетел и С.Т. – „Началник учебен отдел във ВТУ”. Свидетелката посочва, че входа на зимния семестър 2017 – 2018 г., който завършва през месец май, в графика му се наложила промяна. След началото на семестъра от Историческия факултет сигнализирали, че за студенти 4 курс редовно обучение не била включена в седмичното разписание избираема от студентите дисциплина. Тази дисциплина била заложена в графика на ищеца - професор П.. След като професор Буров – Зам. Ректор по учебната част установил че има нарушаване на Заповед на Ректора да не се вземат часове блоково, се наложила промяна в графика и на ищеца за летния семестър. Според свидетелката това всичко се е случило в устна форма  - от факултета реагирали в устна форма, като професор Буров извикал нея и служителите в отдела, за да се вземат съответните мерки. Свидетелката не си спомня на коя дата е била извършена тази промяна в графиката на ищеца. Посочва, че служителите които правят промени в графика на даден преподавател по някаква причина, уведомяват организаторите учебен процес на съответната катедра, който организатор трябва да се свърже с преподавателя и да го уведоми, че има такава промяна, а преподавателят в персоналния си профил вижда графика на занятията си. Свидетелката Т. заявява, че в случая с промяната на графика на ищеца от учебен отдел не са се свързали с него, а това ставало чрез катедрата - бил уведомен организатор учебен процес на Юридически факултет. Свидетелката посочва, че в електронната система не се запазват данните до промяната на графика. Седмичното разписание е съобразено с предоставените справки от факултетите, които изпращат разпределение кой преподавател кои дисциплини ще води пред студентите, като дните ги определя служител учебен отдел. Свидетелката посочва, че седмичното разписание не се одобрява от никой, той е в електронна система, като няма и архив за седмичното разписание.

Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна уволнението на ищеца по атакуваната заповед, предпоставя установяване в процеса от страна на работодателя законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", т. е. установяване виновно неизпълнение на възложени му по съответния ред трудови задължения. Съгласно чл. 186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания.

На първо място, съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед за уволнение не е спазена процедулата по чл.193, ал.1 от КТ. Обясненията по чл.193 ал.1 КТ, трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина”, за да наложи и съответното наказание – така Решение № 419 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2009 г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова. В  конкретния  случай, освен, че въпросите към ищеца не са конкретизирани, на него му е изискано обяснение за причините за неотчетените часове през зимния семестър, придружено с подробни доказателства, че занятията действително са проведени според графика. От друга страна, в атакуваната заповед, като основания за уволнението на ищеца са посочени   чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а обяснения във връзка с това конкретно нарушение на трудовата дисциплина не е изисквано от работника. В писмото от ректора на ВТУ до ищеца от 10.10.2018г. се посочва необходимост от яснота дали са изпълнение трудовите задължения от работника, но не се сочи кои конкретно задължения, нито и на кои конкретно дати.

На следващо място, съдът намира че дисциплинарното наказание е наложено извън сроковете по чл. 194 от КТ. В докладната записка от 22.05.2018г. от зам. ректора до ректора на ВТУ са изложени резултатите от проверките, както и са приложени протоколите от извършените проверки. Ето защо и съдът намира, че на същата дата на работодателя са били известни всички факти и обстоятелства свързани с описаното в атакуваната заповед деяние /непровеждане на учебни занятия от ищеца на посочените там дати/, известен му е бил и служителя, който го е извършил. От справката от информационната система Е-преподавател на работодателя е било известно и неотчитането от ищеца на заетостта му до 01.03.2018г. Към дата 22.05.2018г. работодателят е бил наясно с всички съществени елементи от нарушението, и че най-късната дата към която работодателят е знаел за извършеното деяние /деяния/ от наказания служител е 22.05.2018г. Ето защо и съдът намира, че в случая срокът по чл.194, ал.1 КТ от 2 месеца за налагане на дисциплинарно наказание на служителя от откриване на нарушението, е започнал да тече от 22.05.2018г. и е изтекъл на 22.07.2018г. И тъй като наказанието е наложено на 08.11.2018г. - с връчването на атакуваната заповед за уволнение № 349/5.11.2008 г. на Ректора на ВТУ, независимо дали е издадена преди това, то към този момент вече се е било погасило правото на работодателя да търси дисциплинарна отговорност на ищеца, тъй като срокът по чл.194, ал.1 от КТ е изтекъл преди това. 

Освен това, като нарушение на трудовата дисциплина в атакуваната заповед за уволнение, работодателят е посочил неявяване на ищеца на работа  - ищецът не е провел занятията и не е присъствал на такива по обявения график, на дати 16, 17, 19, 23, 25, 26 и 30.4.2018 г., както и на 3, 8 и 10.5.2018 г. По делото не е установено за месец април и май 2018г., изготвен или изменен график за провеждането на занятията, утвърден от работодателя, да е сведен до знанието на ищеца, и с който работника да не се е съобразил. Липсват доказателства, които да установяват кога е връчен на ищеца изменения график за часовете му за месеците април и май 2018г. Връчването на представените графици от електронната система беше оспорено от ищеца и предвид липсата негови подписи върху тях, както и с оглед липсата на други писмени доказателства за това, съдът не дава вяра на показанията на св.С.Т., че ищецът е бил запознат с изменения му график за работа за месеците април и май 2018г.  Същия свидетел е служител на ищеца и в този смисъл е заинтересован в полза на работодателя си, тъй като е участвал в изготвянето на графиците за занятията на преподавателите в електронната система. Освен, че липсват писмени доказателства за това, в показанията си св. Т. посочва, че самата тя не е уведомявала ищеца за изменения му график. След като ищецът не е имал възложени по установения ред от работодателя конкретни трудови задължения за април и май 2018г., то и неявяването му на работа през посочените в заповедта за уволнение дати на тези месеци не представлява виновно неизпълнение на трудовите му задължения.

Предвид на това, съдът приема, че уволнението по атакуваната заповед  е незаконно и следва да бъде отменено. Тъй като атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна,  искът за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.

При това положение съдът следва да уважи като основателен и иска за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност. След отмяната на уволнението следва да бъде възстановено трудовото правоотношение между  ищеца и ответника.  Съдът следва да постанови решение, с което да възстанови ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „професор” с място на работа – Юридически факултет, преподавател, катедра „Публичноправни науки”.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищецът и направените от него разноски за адвокат в размер на 1200 лв.

Ответникът дължи заплащането на държавните такси за разглеждане на уважените искове, от заплащане на които ищецът е освободен. Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата 80 лв. държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.1; и сумата 80 лв. държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.344, ал.1, т.1, предложение първо от Кодекса на труда, спрямо ВЕЛИКОТЪРНОВКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 2, представляван от ректора проф. д-р Христо Бонджолов, от една страна и Н.С.П. с ЕГН ********** *** - от друга страна, че уволнението по Заповед № 349/05.11.2018 г. на ректора на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, е незаконно.

ОТМЕНЯ по реда на чл.344, ал.1, т.1, предложение второ от Кодекса на труда,  уволнението по Заповед № 349/05.11.2018 г. на ректора на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, по иска на Н.С.П. с ЕГН ********** ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА по реда на чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда Н.С.П. с ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението длъжност „професор” с място на работа – Юридически факултет, преподавател, катедра „Публичноправни науки”, във ВЕЛИКОТЪРНОВКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 2.

ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 2, представляван от ректора проф. д-р Христо Бонджолов, да заплати на Н.С.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, разноски по делото.

ОСЪЖДА  ВЕЛИКОТЪРНОВКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 2, представляван от ректора проф. д-р Христо Бонджолов, да заплати по сметка на ВТРС сумата 160 лв. /сто и шестдесет лева/ държавни такси.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 27.03.2019г. – денят, който е посочен за обявяване на решението.

 

 

 

Районен съдия: