№ 13984
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110117807 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 и чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99
ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове от „Д.“ ЕООД срещу И. С. К. ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 200 лева, главница по договор за заем,
сключен между И. С. К. и „А.В.Ф.“ ООД, ведно със законна лихва върху главницата от
датата подаване на исковата молба - 22.12.2023г., до датата на окончателното плащане,
както и сумата от 1 522,44 лева, представляваща неустойка за забавено плащане върху
главницата от 5 200 лева, начислена от 01.02.2021 г. до 21.12.2023 г. Ищецът твърди, че
на 06.01.2020 г. между „А.В.Ф.“ ООД и ответника И. С. К. е сключен договор за заем,
по силата на който последният е получил сумата от 5 200 лева. Падежът за плащане е
настъпил на 30.01.2021 г., но заетите суми не са заплатени на заемодателя. Сочи се, че
съгласно чл. V от договора в случай, че заемната сума не бъде върната на заемодателя
в срок, заемополучателят дължи неустойка в размер на 10 % годишно. Претендира се
такава в размер на 1 522,44 лева, начислена от 01.02.2021 г. до 21.12.2023 г. Поддържа
се, че вземанията на „А.В.Ф.“ ООД са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
заедно с всички техни принадлежности, вкл. лихви за забава, неустойки и
обезпечения. Навежда твърдения, че уведомление за извършените цесии е надлежно
връчено на длъжника И. К. в съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, който е получил лично
уведомлението, връчено му чрез частен съдебен изпълнител на 27.11.2023 г. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, с която исковете се оспорват като неоснователни. Разяснява, че по силата на
трудов договор № 137/30.01.2018 г. бил назначен в „М.В.” ООД - гр.Варна на
длъжността „технически организатор“, като с писмо-покана към трудов договор №
137/30.01.2018 г. бил уведомен, че трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от 10.01.2020 г. Сочи, че около шест месеца след прекратяване на трудовото
му правоотношение реализирал среща с К.Т. (негов ръководител по време на работата
му в дружествата), която поискала от него да подпише документи, които
предварително са били подготвени от юристите на фирмите им. Посочва, че подписал
същите, а именно: 15 бр. договори за заем на парични суми с различен размер и 15 бр.
записи на заповед. Посочва че на 27.11.2023 г. чрез ЧСИ № 741- Х.П. му било връчено
1
и уведомление, изходящо от описаните в него дружества, включително „А.В.Ф.”
ЕООД, с което бил уведомен, че подробно посочените вземания в съдържанието на
уведомлението, произтичащи от 14 бр. договор за паричен заем, са били прехвърлени
по силата на договори за цесия в полза на цесионера „Д.” ЕООД. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски. Претендира разноски
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор за заем от 06.01.2020г., сключен между „А.В.Ф.“
ООД, в качеството на заемодател, и И. С. К., в качеството на заемател, се установява,
че между страните и възникнало договорно правоотношение, по силата на което на
ответника е била предоставена в заем парична сума в размер на 5 200 лева /чл. I от
договора/, която ответникът се е задължил да върне в пълен размер до 31.01.2021г. /чл.
III от договора/. При сключване на договора за заем заемополучателят е потвърдил, че
паричната сума му е предадена в брой от заемодателя при подписване на договора,
който служи като разписка за получаване на сумата /чл. II от договора/. Съгласно чл. V
при неизпълнение на поетото задължение за връщане на предоставената в заем
парична сума в уговорения срок, заемополучателят дължи заплащане на мораторна
неустойка в размер на 10% годишно за срока на закъснението.
По силата на сключен договор за цесия от 09.11.2023г. „А.В.Ф.“ ООД, в
качеството на цедент, е прехвърлило на ищеца „Д.“ ЕООД, в качеството на цесионер,
вземането си срещу И. С. К. за главница в размер на 5 200 лева, произтичащо от
договор за заем на парична сума от 06.01.2020г. заедно с привилегиите и другите му
принадлежности, включително лихви, обезщетения и неустойки за забава и разноски.
С уведомление изх. №13654/23.11.2023г., връчено на ответника от ЧСИ Х.П.,
рег.№741 при КЧСИ, на 27.11.2023г., цедентът „А.В.Ф.“ ООД е уведомил длъжника,
че вземането в размер на 4 160 лева, произтичащо от договор за заем на парична сума
от 06.01.2020г., заедно с всички привилегии и принадлежности, включително лихви,
обезщетения и неустойки за забава и разноски, е прехвърлено по силата на договор за
цесия на цесионера „Д.“ ЕООД. Цедентът е указал на длъжника, че от момента на
получаване на уведомлението за прехвърлянето всички плащания в изпълнение на
посочения договор за заем следва да се извършват на новия кредитор „Д.“ ЕООД.
По делото е изискано и приложено заверено копие от преписка №292000-
732/12.01.2024г. по описа на ОД на МВР Кърджали, заедно със заверено копие от
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.05.2024г. на
РП-Кърджали. В приложеното постановление от 10.05.2024г. се посочва, че
подаденият сигнал от И. К. за отправени заплахи и закани, с които е бил осъществен
престъпния състав на принуда по чл. 143, ал. 1 НК, не е подкрепен от събраните данни
в хода на извършената проверка, поради което на основание чл. 199, ал. 1, чл. 213, ал.
1 и чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е постановен отказ за образуване на наказателно
производство и образуваната преписка с вх. №1077/2024г. е прекратена поради липса
на данни за извършено престъпление спрямо И. К..
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
За успешното провеждане на търсената правна защита в настоящото
производство ищецът следва да докаже наличие на облигационно отношение между
„А.В.Ф.“ ООД и ответника по договор за паричен заем, по силата на което за
ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми за главница и
неустойка, като предвид реалния характер на договора за заем ищцовото дружество
следва да докаже, че първоначалният кредитор, цедент по договора за цесия, е предал
уговорената парична сума на длъжника. Ищецът следва да докаже наличие на писмено
уговорка за заплащане на мораторна неустойка в претендирания размер, настъпване на
изискуемостта на вземанията за заплащане на главница и неустойка, фактите от
значение за определяне на размера на претендираните вземания, наличието на валидно
2
сключен договор за цесия, по силата на който е придобил процесните вземания от
„А.В.Ф.“ ООД срещу ответника, както и надлежното съобщаване на цесията на
длъжника – И. С. К., от страна на цедента.
От събраните доказателства по делото се установява, че по силата на сключен
договор за паричен заем от 06.01.2020г. за ответника И. К. е възникнало договорно
задължение да върне предоставена парична сума от 5 200 лева на заемодателя „А.В.Ф.“
ООД в срок до 31.01.2021г., като при неизпълнение е уговорено акцесорно задължение
за заплащане на неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на
закъснението.
Сключването на договора за паричен заем е съпроводено с предаването на
предоставената в заем парична сума от 5 200 лева, което се установява от извършеното
изрично потвърждение в съдържанието на договора от страна на заемополучателя, че
сумата му е предадена. Така направеното изявление има значението на потвърждаване
на неизгоден за страната факт и като такова следва да бъде ценено от съда като
достатъчно за установяване факта на предаване и получаване на сумата, доколкото не
се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Представеният договор
за паричен заем служи за разписка в частта, в която е уговорено реалното предаване на
парична сума, поради което съдът приема, че изявлението на заемополучателя в тази
част има по-висока доказателствена стойност, съответно е достатъчно основание за
приемане като доказан факта на възникване заемното правоотношение.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел правоунищожаващо
възражение за оказана заплаха при сключване на договора за заем по смисъла на чл. 30
ЗЗД. От приетата преписка по повод подаден сигнал от ответника до
правоохранителните органи във връзка със сключването на процесния договор за
паричен заем не се установява наличието на достатъчно категорични данни за
осъществено заплашване, което да е мотивирало ответника да сключи процесния
договор. Видно от представеното постановление от 10.05.2024г. на РП-Кърджали по
пр. пр. №1077/2024г. по описа на РП-Кърджали, органите на досъдебното
производство са установили, че липсват данни за извършено престъпление спрямо И.
К. по смисъла на чл. 143, ал. 1 НК, вследствие на което е постановен отказ за
образуване на наказателно производство. Настоящият съдебен състав намира, че по
делото не бяха събрани доказателства, които да потвърждават описаните от ответника
обстоятелства за оказване на въздействие върху психиката му, възбуждащи
основателен страх за сключване на договора. Нито в хода на настоящото производство,
нито в хода на извършената полицейска проверка, са събрани доказателства,
установяващи този факт. Въз основа на така изложените мотиви съдът намира
възражението на ответника за неоснователно.
На следващо място ищецът следва да докаже настъпване на изискуемостта на
вземането за главница по договора за паричен заем. С отговора на исковата молба и в
хода на проведеното съдебно производство ответникът не представя доказателства за
извършено погасяване на дълга, поради което съдът приема, че с настъпване на
уговорения в договора падеж - 31.01.2021г. за ответника е възникнало задължение за
заплащане за сумата от 5 200 лева в полза на заемодателя по договор за паричен заем
„А.В.Ф.“ ООД.
В настоящото производство ищецът претендира неустойка за забава в размер
на 1 522,44 за периода от 01.02.2021 г. до 21.12.2023 г. Съгласно чл. V от договора е
предвидено, че ако заемната сума не бъде върната в срок, заемателят дължи неустойка
за забава в размер на 10% годишно за срока на закъснението. Посредством посочената
клауза страните са уговори дължима мораторна неустойка на годишна база за
допусната от длъжника забава. Предвид това, че длъжникът не доказва да е погасил
задължението на падежа чрез плащане или по друг начин, същият е изпаднал в забава
и дължи уговорената неустойка. Съдът намира, че същата отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и целта й съответства на присъщите на неустойката
по смисъла на чл. 92 ЗЗД обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции.
Съдът отчете и че претендираната неустойка е по-малка по размер от дължимата
законната лихва за забава за процесния период, поради което приема, че същата не
3
накърнява добрите нрави. На основание чл. 162 ГПК при извършено изчисление на
размера на дължимата мораторна неустойка посредством общодостъпен интернет
калкулатор, съдът установи, че претендираната неустойка възлиза именно на сумата от
1 522,44 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
валидно сключен договор за цесия от 09.11.2023г. „А.В.Ф.“ ООД, в качеството на
цедент, е прехвърлило на ищеца „Д.“ ЕООД, в качеството на цесионер, вземането си
срещу И. С. К. за главница в размер на 5 200 лева, произтичащо от договор за заем на
парична сума от 06.01.2020г., заедно с привилегиите и другите му принадлежности,
включително лихви, обезщетения и неустойки за забава и разноски.
Същевременно от представеното уведомление с изх. №13654/23.11.2023г.,
връчено на ответника на 27.11.2023г. от ЧСИ Х.П., рег.№741 при КЧСИ, се
установява, че ответникът И. К. е бил уведомен, че вземането на „А.В.Ф.“ ООД в
размер на 4 160 лева, произтичащо от договор за заем на парична сума от 06.01.2020г.,
заедно с всички привилегии и принадлежности, е прехвърлено по силата на договор за
цесия с цесионер „Д.“ ЕООД. От тук следва, че към момента на връчване на
уведомлението за извършена цесия ответникът е бил уведомен за настъпилата
промяна на кредитора по заемното правоотношение, до размер на дължимата сума от
4 160 лева, заедно с всички привилегии и принадлежности към него.
По отношение на длъжника договорът за цесия не поражда действие, докато
цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Едва след като бъде
уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия,
длъжникът може да осъществи надлежно изпълнение на новия кредитор и това
изпълнение ще има правопогасителен ефект. Извършеното уведомление от цедента до
длъжника относно по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има правнообвързващо действие за длъжника
касателно промяната на кредитора по вземането, както и по отношение на цедираното
вземане в случай на настъпила промяна в неговия размер, вид или съдържание.
Съгласно константната съдебна практика /решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., I т. о.; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о./, цесията
на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението, направено от цесионера на длъжника
не поражда правно действие. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява
надлежно съобщаване за цесията /чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, с което прехвърлянето на
вземането поражда правно действие за длъжника от този момент, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за
спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл. 235, ал. 3
ГПК и следва да бъде съобразен от съда.
В процесния случай обаче по делото не е приложено уведомление, изходящо от
цедента „А.В.Ф.“ ООД, адресирано до ответника, относно прехвърляне на процесното
вземане в полза на цесионера „Д.“ ЕООД, произтичащо от договор за заем на парична
сума от 06.01.2020г., в пълния му претендиран размер от 5 200 лева, поради което
съдът приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира сумата от 4 160
лева, за която на ответника е било връчено надлежно уведомление за извършена цесия
по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В останалата част до пълния претендиран размер от
5 200 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение и предвид акцесорния характер на вземането за неустойка
за забава, съдът намира, че искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумата от 1 217,95 лева, изчислена върху дължимата главница за процесния период,
като в останалата част до пълния претендиран размер от 1 522,44 лева следва да бъде
отхвърлен като неснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в общ размер на 1 165,51 лв., представляваща разноски по
4
производството, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е ангажирал доказателства за направени съдебни разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К., с ЕГН: **********, /адрес/, със съдебен адрес: /адрес/, да
заплати на „Д.“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от В.С.М., чрез пълномощник адвокат Ц. К., със съдебен адрес:
/адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 от
ЗЗД сумата в размер на 4 160 лева (четири хиляди сто и шестдесет лева),
представляваща главница по Договор за заем от 06.01.2020 г., сключен между „А.В.Ф.“
ООД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
09.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на исковата
молба на 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 5 200 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. К., с ЕГН: **********, /адрес/, със съдебен адрес: /адрес/, да
заплати на „Д.“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от В.С.М., чрез пълномощник адвокат Ц. К., със съдебен адрес:
/адрес/, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1 217,95 лева
(хиляда двеста и седемнадесет лева и 95 ст.), представляваща неустойка за забавено
плащане за период от 01.02.2021 г. до 21.12.2023 г. по Договор за заем от 06.01.2020 г.,
сключен между „А.В.Ф.“ ООД и ответника, вземането по който е прехвърлено на
ищеца с Договор за цесия от 09.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 522,44 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. К., с ЕГН: **********, /адрес/, със съдебен адрес: /адрес/, да
заплати на „Д.“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от В.С.М., чрез пълномощник адвокат Ц. К., със съдебен адрес:
/адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 165,51 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5