Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 13.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 10169 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 28.07.2017г. в
гр.Враца, причинено
виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът Д.И.А. твърди, че на 28.07.2017 г., в
гр.Враца, е пътувал като пътник в л.а. „Пежо 406“, с per.
№*******, движещ се по бул. „Митко Орозов“, когато на кръстовището с бул
„Никола Вапцаров“ водачът на колата И.П.отнел предимството на движещия се по
главния път л.а. „БМВ 520И“, с per. №
*******, управляван от Т.Т.с превишена скорост и се
стигнало до сблъсък. От произшествието ищецът получил: травма на черния дроб и
жлъчния мехур; наличие на кръв/вода в плевралната
област; разкъсване на черния дроб; фрактура на 3-8 ребро в дясно; фрактура на 8
ребро в ляво; счупване на таза и увреждания в други области. Бил приет в
болница, престоял в реанимация поради опасност за живота. Наложила се
хирургична интервенция, лечението му продължило с месеци (струвало 5 310 лв.),
характеризиращо се с невъзможност да се обслужва и движи сам. И към настоящия
момент не може да ходи без чужда помощ, спазва постелен
режим. С решение на ТЕЛК му била определена 86 % намалена работоспособност.
Изпаднал в депресия, сънувал кошмари, изпитвал страх за бъдещето си. За случилото
се било поискано извънсъдебно обезщетение от застрахователия
по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а., което останало
неуважено. Предвид изложеното ищецът претендира от ответника заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 310 лв. - медицински
разходи за лечението на травмите му, ведно със законна лихва от 26.07.2018 г.
(датата на подаване исковата молба) до окончателното плащане. Върху този разход
се претендира компенсаторна лихва за периода 29.08.2017 г. - 26.07.2018 г„
както и иск за понесени неимуществени вреди в размер на 400 000 лв. - болки и
страдания от произшествието, ведно със законна лихва от 28.07.2017 г. (датата
на деликта) до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът
З.Л.И. АД (застраховател на водача Т.Ц.Т.) оспорва исковете по размер. Твърди
необосновано висок размер на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На
28.07.2017г. водачът
на лек автомобил марка „Пежо”, д.к.№*******, по бул.Мито Орозов
в град Враца на кръстовището между бул.,,Мито Розов“ и ул.,,Никола Вапцаров“
отнел предимството на движещия се по главния път лек автомобил марка “БМВ”,
модел “520И”, с д.к. № *******, управляван от Т.Ц.Т.. От своя
страна водачът Т. нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със
скорост, несъобразена с конкретните условия и със сигнализацията на пътя, при което настъпил удар
между двата леки автомобила, при който са причинени телесни увреждания на ищеца
Д.И.А., пътник в лекия
автомобил марка „Пежо”.
След
ПТП-то ищецът бил транспортиран в МБАЛ ,,Христо Ботев“АД, гр.Враца в общо тежко
състояние, бил изпаднал в тежък травматичен шок, с оплаквания от силни болки в
дясната гръдна половина, корема, дясната илиачна
област, таза, бил със засегнат и десен долен крайник, като се наблюдавала
невъзможност за движение.
При проведените изследвания, били
установени травма на черния дроб и
жлъчния мехур с открита рана в корема; наличие на кръв,
разкъсване на черния дроб; хемоперитонеум; травматичен шок и множество фрактури.
По спешност е извършена операция - оперативно отваряне на коремната кухина със
почистване на коремната кухина, зашиване на разкъсванията на черния дроб и
поставени дренове във връзка с излива на кръв и
въздух в нея)
След
първоначално извършената интервенция ищецът останал в критично общо състояние.
Първите няколко дни след приема в болничното заведение се намирал в реанимация
поради тежките наранявания и настъпилите усложнения, бил му поставен и катетър,
което допринесло допълнително за дискомфорта на
пострадалия.
През
целия си престой в болничното заведение ищецът приемал различни медикаменти - водносолеви разтвори, фраксипарин,
квамател, дексаметазон,
кръвоспиращи средства, трифас, проведена е витаминотерапия и обезболяваща такава, наложило се
преливането на плазма и кръв.
След
укрепване на общото здравословно състояние ищецът бил изписан от МБАЛ ,,Христо
Ботев“АД, гр.Враца и насочен към специализирана травматологична клиника.
На 23.08.17 г. в болницата в гр.
Плевен е направена друга операция: кръвна репозиция с
метална остеосинтеза на таза - репозиция
на предна колона и стабилизация на задната колона с помощта на три
реконструктивни плаки.
На 21.02.18 г. до 23.02.18 г. е бил
приет в МБАЛ „Хр. Ботев" Враца с диагноза: дифузно
гнойно възпаление на коремната стена, където е видяна и опипана
"подутина" , появила се в мястото на наложения преди месеци вътрекоремен дрен и със суспектни данни от остатък от шевен материал.
В началото на м. август 2018 г. е
опериран по повод чревна непроходимост-фиксиране на чревните бримки и поставяне
на платно.
По
случая било образувано д.п. №767/2017г. по описа на РУ „Полиция” - Враца, пр.пр.№
1494/2017г. по описа на ОП - Враца, и наказателно производство НОХД №257/2018г.
по описа на Окръжен съд Враца, приключило с влязла в сила присъда на 21.05.2021г., с
която водачът на . МПС с марка БМВ 520И
, с рег. № ******* - Т.Ц.Т. е признат за виновен в това, че на 28.07.2017г. в
гр.Враца, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП – движение с превишена /103 км/ч/ спрямо разрешената
– 40 км.ч., е реализирал ПТП с извършващ маневра завой на ляво автомобил, в
резултат от което е причинил смъртта на
едно лице и телесни увреждания на две лица, между които и ищецът – престъпление по
чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.б, пр.1, вр.ал.1,
б.б от НК.
Установено е по делото и не се
спори между страните, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно участвалото в процесното ПТП МПС с марка БМВ 520И , с рег. № *******, валидна към датата на
настъпване на ПТП
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че в резултат от ПТП на пострадалия е причинена съчетана
травма - травматичен шок и закрита гръдна травма - счупване на ребра в дясна от
3-тодо 8-мо включително и на 8-мо ляво, наличие на кръв и въздух в дясната половина
на гръдната кухина, закрита коремна травма, множествени разкъсвания на черния
дроб в областта на 3-ти, 4-ти, 6-ти и 7-ми сегменти, наличие на кръв в
коремната кухина; счупвания на дясна хълбочна кост, дясна срамна кости многофрагментно счупване на дясната ставна ямка на таза, счупване на напречния израстък на I-ви
поясен прешлен, които увреждания са в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Вещото лице установява освен това,
че първоначално в болницата в гр. Враца ищецът е лекуван консервативно с
вливания, кръвоспиращи, обезболяващи, витамини, антитромботична
терапия, кръвопреливане, като е бил поставен и и уретрален
катетър.
Вещото лице сочи, че разкъсването на
черния дроб е реализирало медикобиологичния показател
„ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА”. Счупванията на таза са довели до трайно затруднение
движението на десния долен крайник за срок не по-малък от 7-8 месеца, както и
самостоятелното обслужване, като е описано и скъсяване на десния долен крайник
, измерено при прегледа на 1 см. При прегледа на ищеца са установени освен това
сивкаво белезникави ръбци (белези от проведени
оперативни интервенции) - в дясно на гръдния кош от торакоцентеза;
на корема срединна горна лапоротомия
20 см. и под пъпа надясно 17 см. Два дрена в дясно
-горен 4 см. в диъметър и долен 3.8 см.,а в ляво на корема с диаметър 3 см. и трите от дренове.
На дясно седалище дъгообразен ръбец 31 см. Свиването
в тазобедрената става е силно ограничено - около 20 градуса. Болеззено е отвеждането на крака навън в тази става. Към
момента на прегбеда ищецът не може да клекне поради
болки в дясна тазобедрена става.
Установено е от заключението, че след
получаване на уврежданията А. е изпитвал силни болки и страдания особено интензивни
в първите месеци от счупените ребра и таз, както и че към 25.01.2018г. е бил в
увредено общо състояние, като се придвижва много трудно и болезнено с две
помощни средства, съгласно решение на ТЕЛК за 1 година № 503 от 25.01.18 г. , с
което на ищеца е определена 86 % трайно намалена работоспособност , което сочи,
че болките са били и в този период. Освен това е имал - поради трудното
придвижване, и затруднения в ежедневното си обслужване.
Вещото лице установява, че по настоящем, ищецът се оплаква от болка в таза в дясно. Не
вдига тежести. При по-продължително ходене - 1.5 км. се налага да седна и да
почине. Изпитва силна болка при студ в таза в дясно, трудно раздвижва крайника. По отношение корема има оплаквания при
консумация на студени и горещи храни, както и след бързо поемане на по-голямо
количество храна. Получава болка и подуване. На този етап не се налагат
допълнителни оперативни интервенции, но установените ръбци
(белези) имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот, като за
лечението (металната стабилизация на таза) са заплатени 5310 лв., които са били
необходими.
От заключението на вещото лице
по приетата допълнителна съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л.,
специалист по гастроентрология, което съдът възприема
изцяло, се установява, че ищецът и по настоящем
страда от неспецифичен колит, рефлукс – езофагит, хиатална херния и
хроничен ерозивен гастрит, като тези увреждания с следствие на травмата в
коремната област, получена при ПТП и последвалите неотложни оперативни интервенции,
извършени следствие на травмата . Вещото лице сочи, че в конкретния случай
заболяванията протичат с обостряния, налагащи прием на терапия, вливания или
хоспитализация за овладяването им, както и че тези обостряния пречат на
обичайните дейности на лицето и налагат да търси медицинска помощ. Вещото лице
сочи освен това, че възстановяване до изходно състояние преди оперативните
интервенции не е възможно да се постигне, смята се, че става въпрос за хронични
страдания, които обичайно протичат с периоди на обостряния и периоди на
подобрение, като прогнозата е в бъдеще да продължат периодите на обостряния,
които ще налагат специфично лечение, вероятно болнично – ведроятно
веднъж на всеки пет години, при което може да се наложат повторни ендоскопски изследвания, абдоминална
ехография или рентгеново изследване.
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване
на процесното ПТП.
От показанията на свидетеля А.А., които съдът не намира основание да не цени, се
установяват претърпените от пострадалия негативни емоции, болки и страдания,
периода на възстановяване. Свидетелят
установява, че три дни след инцидента, ищецът е бил напълно парализиран. В
болницата е бил на болкоусспокояващи, както и на екстенцзия, като е изпитвал изключително силни болки.
Изписан бил с екстензия и било необходимо да бъде с инвалидна
количка. Свидетелят установява, че първоначално непосредствените грижи за ищеца
били поети от майка му, след това и от свидетеля. След втория месец, започнал
да става, но не можел да се движи сам, независимо, че ползвал помощни средства
– патерица. След 6-7 месеца се опитвал да се обслужва сам – неуспешно – нуждаел
се от помощ. Свидетелят установява, че преди инцидента ищецът е работил в строителството.
След това обаче не можел да се занимава с това. Есента на 2017г. започнал да се
занимава с монтиране на дограма, но изпитвал болки от натоварването. Свидетелят
установява, че след инцидента, ищецът се ограничил в общуването си, в т.ч.
настъпила раздяла с приятелката му.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно
обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа
на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди.
Съгласно нормата на
чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите
на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме,
че обвързващото действие на влязлата
в сила на 21.05.2021г. присъда по НОХД №257/2018г. по описа на
Окръжен съд Враца се проявява по отношение на причинените
на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността
на делинквента.
В
процесния случай деликтът,
извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и
причинната връзка са безспорно установени /задължителната за съда сила на влязла в сила на 21.05.2021г., присдъда,
постановена по НОХД №257/2018г. по описа на
Окръжен съд Враца / – причинено от водача на застрахованото МПС - марка “БМВ”,
модел “520И”, с д.к. №*******, в гр.Враца,
пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата
като се движил със скорост, несъобразена с конкретните условия и със
сигнализацията на пътя, виновно
причинил телесни увреждания на ищеца Д.И.А.,
пътник в лек автомобил марка „Пежо”, модел „406”, с д.к.№*******
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на лек
автомобил марка
“БМВ”, модел “520И”, с д.к. № *******,
с
който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за
доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки
и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно
размера на причинените имуществени вреди са представени разходо
оправдателни документи, от които се установява, че разходите, извършени от
ищеца във връзка с процесното ПТП възлизат на
5 310 лева, като извършените разходи са за лечението
(металната стабилизация на таза), същите са заплатени и са били необходими за
лечението от травмите, причинени от ПТП-то /така заключението на в.л. по
приетата СМЕ от 11.10.2019г./. Претенцията е основателна в пълния й предявен
размер, в който следва да бъде уважена.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната
практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по
отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността
на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020
г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29
г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика
на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – множество
такива, свьрзани както с увреждания в коремната
кухина, така и с множество счупвания натъртвания и охлузвания, възрастта на пострадалия
към момента на настъпване на увреждането – 30 години, вида, броя и тежестта на
уврежданията – множество такива, в т.ч и четири средни телесни повреди,
наложили извършването на няколко оперативни интервенции, срокът за
възстановяване и необратимостта на настъпилите увреждания, периода на
претърпени болки, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, необходимостта от последваща рехабилитация, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние, обществено
икономическите условия към 2017г./ МРЗ от 460 лева/ съдът намира, че сумата от 170 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този
размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ и с
кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият – ищец, е търпял и
понастоящем търпи негативни последици от претърпяното ПТП. От една страна,
безспорно установено е по делото , че в резултат от инцидента, ищецът е претърпял психически /травматичен шок/ и
физически увреждания. Установени са травматичните увреждания, а именно закрита
гръдна травма - счупване на ребра в дясно от 3-тодо 8-мо включително и на 8-мо
ляво, наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина, закрита
коремна травма, множествени разкъсвания на черния дроб в областта на 3-ти,
4-ти, 6-ти и 7-ми сегменти, наличие на кръв в коремната кухина; счупвания на
дясна хълбочна кост, дясна срамна кости, многофрагментно
счупване на дясната ставна ямка на таза, счупване на
напречния израстък на I-ви поясен
прешлен. Посочените травматични увреждания са наложили животоспасяваща
оперативна интервенция, последвана от пет интервенции. Това дава
основание на настоящият състав да приема, че пострадалият
освен силните болки и страдания от увреждането, е претърпял и болки и страдания
при всяка операция. В един продължителен период от време ищецът е бил зависим
от други хора, за да може да се обслужва, трудно се е придвижвал, като това
състояние е продължило повече от 8 месеца Установено е по делото освен това /от
заключението на първоначалната СМЕ/, че ищецът изпитва болка в таза в дясно, не вдига тежести, при
по-продължително ходене му е необходима почивка. Изпитва силна болка при студ в
таза в дясно, трудно раздвижва крайника. Установено е по делото и тава, че
в резултат от процесното ПТП е налице скъсяване на десния
долен крайник на ищеца с 1 см. По
отношение на травмата в коремната кухина има оплаквания при консумация на
студени и горещи храни, както и след бързо поемане на по-голямо количество
храна, получава болка и подуване. Установено е и това, че следствие
нараняванията в коремната кухина са настъпили усложнения /така заключението на
в.л. по приетата допълнителна СМЕ/, довели до неспецифичен колит, рефлукс – езофагит, хиатална херния и хроничен ерозивен гастрит. Тези заболавания протичат с обостряния, налагащи прием на
терапия, вливания и хоспитализация за овладяването им, като тези обостряния
пречат на обичайните дейности на лицето. Става въпрос за хронични страдания,
които обичайно протичат с периоди на обостряния и периоди на подобрение, като
прогнозата е в бъдеще да продължат периодите на обостряния, които ще налагат
специфично лечение, вероятно болнично – вероятно веднъж на всеки пет години,
при което може да се наложат повторни ендоскопски
изследвания, абдоминална ехография или рентгеново
изследване.
Изложеното дава
основание на настоящия състав да приеме, че състоянието на
пострадалото лице е невъзвратимо увредено. Видно е от заключенията на вещите
лица по приетите СМЕ, че от увреждането за пострадалия са настъпили необратими
последици, свързани както с болкови симптоми, така и
с необходимостта от провеждане на болнично лечение, като не е изключена възможността
и за последващи оперативни интервенции.
Предвид
установената по делото необратима невъзможност за възстановяване на състоянието
на пострадалия от преди процесното ПТП, претърпените
негативни емоции – травматичен шок, болки и страдания от травматичните
увреждания и продължителното неудобство от невъзможността за самостоятелно
обслужване, като взе предвид, че лицето е търпяло и ще търпи болки и негативни емоции
/в т.вр. и показанията на свидетеля/, предвид
икономическата конюнктура към момента на увреждането - 2017 г., съдът прие, че увреждането,
настъпило към 2017 г. следва да се обезщети със сумата от 170 000 лева. Претенцията за
заплащане на обезщетение за неимушествени вреди е
основателна до този размер, в който следва да бъде уважена. За разликата до 400 000 лева - част от
обща претенция в размер на 500 000 лева /след допуснато увеличение в
последното с.з./, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 05.10.2017г. /датата на постановяване
на отказ за плащане/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на законната
лихва за забава до окончателното плащане на главниците,
представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата
на настъпване на процесното ПТП.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 500 лева –
заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на
правната помощ, от които следва да се присъдят 278.05 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 6 800 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и
384.83 лева – изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 4 050.20 лева – част от адвокатско възнаграждение от 9530 лева,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********,***,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 175 310 лева, от които 5 310.00
лева - обезщетение за имуществени, и 170 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 28.07.2017 г. в гр. Враца, причинени
виновно от Т.Ц.Т., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 05.10.2017г. до окончателното плащане като за разликата до размера от 400
000 лева /предявени като частичен иск от 500 000 лева/, ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, сумата от 278.05 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, З.Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.И И.”,
БУЛСТАТ ********, гр.София, сумата от 4 050.20 лева.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***,, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 7 184.83 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: