О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи август през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия
Н. Исмал
въззивно частно търговско
дело № 1195 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 1751/20.03.2019 г., депозирана от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез юрк. Д.А., със съдебен адрес:***, офис 4, срещу
Определение № 220/06.03.2019 г., постановено по гражданско
дело № 1474/2018 г., по описа на Районен съд –
Провадия, 1-ви съдебен състав, с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е
прекратено производството по гражданско дело № 1474/2018 г. по описа на
РС-Провадия и е върната исковата молба ведно с приложенията към нея на
жалбоподателя-ищец.
Жалбоподателят навежда доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен поради подробно изложените в частната жалба аргументи. Моли съда да
отмени определението и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
Постъпил е отговор с вх. № 3558/20.06.2019 г. от насрещната страна - Ф.Б.А.,
ЕГН **********, действаща чрез особения си представител адв. А.П., със съдебен
адрес:***, в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна по
съображения обективирани в горепосочения отговор, поради което моли съда да я
остави без уважение и да потвърди прекратителното определение.
Относно допустимостта на
частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок /съобщението
е връчено на 11.03.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.03.2019 г./,
от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на
частната жалба:
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, събрани и приобщени по реда
на ГПК по ч. гр. д. № 561 по описа за 2018 г. на РС-Провадия и гр. д. № 1474 по
описа за 2018 г. на същия съд и като съобрази аргументите по жалбата и
отговора, приема за установени следните фактически
положения:
На 10.05.2018 г. е подадено заявление с вх. № 2677 за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На 14.05.2018 г.
РС-Провадия издава заповед № 370 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която разпорежда на длъжника Ф.Б.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** да заплати на кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* сумите както следва: 953.42 лева – главница по договор за
стоков кредит № 271002 от 14.06.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“
ЕАД, като вземането впоследствие е прехвърлено от банката на жалбоподателя с
договор за цесия от 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението;
204.47 лева – договорна лихва за
периода от 14.07.2017 г. до 02.09.2018 г.; 24.52
лева – мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 21.04.2018 г., както
и сумата в размер на 75.00 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Така издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
на кредитора му е указано в едномесечен срок от съобщаването /24.10.2018 г./ да
предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда на 09.11.2018 г. е депозирана искова молба с
вх. № 6377. Същата е оставена без движение с разпореждане № 504 от 31.01.2019
г. /л. 37 от гр. д. № 1474/2018 г. по описа на РС-Провадия/ за отстраняване на
допуснати нередовности, а именно – представяне на доказателства за внесен
депозит в размер на 300.00 лева за особен представител, назначен от исковия съд
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на разноските на ищеца.
Съобщението, с което е доведено до знанието на кредитора, че производството
е оставено без движение, е връчено на същия на 20.02.2019 г., видно от разписката, находяща се на л. 41 от гр.
дело № 1474 по описа за 2018 г. на РС-Провадия.
Районен съд – Провадия с определение № 220, постановено на 06.03.2019 г. по
гр. д. № 1474 по описа за 2018 г. на същия съд, чиято правилност се оспорва
пред настоящия съдебен състав, прекратява производството и връща исковата молба
на ищеца, на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 3 от ГПК, поради неизпълнение в
срок на указанията за представяне на доказателства за внесен депозит за особен
представител.
С молба вх. № 1576, депозирана на 12.03.2019 г. /л. 45/ частният
жалбоподател представя банково бордеро /л. 46/, от което е видно, че на 20.02.2019 г. по сметка на РС-Провадия
е внесена сумата в размер на 300.00 лева, с основание за плащане – „депозит за ОП по ГД 1474/2018 г. кредит
271002“. Горепосочената молба е изпратена по пощата на 21.02.2019 г., видно от
пощенското клеймо /л. 46/, което обстоятелство е отразено и върху самата молба
с вх. № 1576/12.03.2019 г.
С определение № 1125 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1474/2018 г.
по описа на РС-Провадия, е отменено прекратителното определение с вх. №
220/06.03.2019 г., постановено по същото дело.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 3 от ГПК, когато в хода на исковия процес
се установят нередовности на исковата молба, съдът указва на ищеца в определен
срок да ги отстрани. Когато същите не бъдат отстранени в определения от съда
преклузивен срок, исковата молба заедно с приложенията към нея се връща на
ищеца, а производството се прекратява. Когато определеният от съда срок се
окаже недостатъчен по уважителни причини, същият може да бъде продължен от
съда, както и възстановен в предвидените от закона хипотези.
В конкретния случай на ищеца му е определен едноседмичен срок за
представяне на доказателства, че е внесъл депозит в размер на 300.00 лева за
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Видно от
приложените писмени доказателства по делото – молба с вх. 1576/12.03.2019 г. и
банково бордеро, частният жалбоподател в изпълнение на дадените указания е
внесъл по сметка на РС-Провадия процесната сума, обезпечаваща възнаграждението
на особения представител. Вярно е, че горепосочената молба е депозирана в
деловодството на РС-Варна на 12.03.2019 г., т.е. след седмичния срок за
изпълнение на дадените указания, доколкото съобщението, с което е доведено до
знанието на ищеца-жалбоподател, досежно нередовността на исковата молба, е
връчено на последния на 20.02.2019 г., но видно от банковото бордеро, още на
същия ден сумата е внесена по сметка на съда, а на следващия – 21.02.2019 г.,
молбата ведно с платежния документ е изпратена по пощата до РС-Провадия.
Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Фактите в настоящия казус могат да бъдат подведени изцяло под хипотезата
на цитираната процесуалноправна норма, поради което настоящият съдебен състав
счита, че определеният от РС-Провадия седмичен срок е спазен от жалбоподателя,
доколкото същият е започнал да тече на 20.02.2019
г., а молбата ведно с банковото бордеро е изпратена на 21.02.2019 г. по пощата. Нередовността на исковата молба е
отстранена в срок, поради което обжалваното определение, постановено от
РС-Провадия следва да бъде отменено като неправилно.
От друга страна, определенията, които не слагат край на
делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск – арг. от чл. 253 от ГПК. Атакуваното определение, с което е прекратено
производството по гр. дело № 1474 по описа за 2018 г. на РС-Провадия, е от
категорията на тези, които слагат край на делото и като такова не може да бъде
отменено от съда, който го е постановил, а подлежи на инстанционен контрол пред
по-горната съдебна инстанция. В този ред на мисли, постановеното определение №
1125 от 13.03.2019 г. от РС-Провадия по гр. дело № 1474 по описа на същия съд
/за отмяна на прекратителното определение/, не поражда целения правен ефект, а
именно – да възстанови висящността на исковото производство, след като същото
веднъж е било прекратено с обжалваното определение, постановено от същия съд.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
определение следва да се отмени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Направено е искане от жалбоподателя за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, които настоящият състав на ОС-Варна намира, че не
следва да му се присъждат в настоящото производство. Определението на въззивния
съд, с което се отменя прекратителното определение на РС-Провадия, не разрешава
материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на
вземането на жалбоподателя. Характерът на производството по проверка
правилността на постановното прекратително определение сочи, че в същото
въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл. 81 от ГПК
е неприложим, доколкото съгласно процесуалноправната норма, обективирана в цитиранатаа разпоредба,
разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е
решението по същество или определението за прекратяване на делото поради
недопустимост. В този смисъл е и практика на ВКС - Определение № 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК.
С постановяване на определението по настоящото дело се възобновява
висящността на спора пред първоинстанционния съд и преди разрешаването му по
съществото на съответната инстанция не е възможно и не се дължат разноски,
респективно само с акта по същество в същата инстанция би било възможно и се
дължат разноски, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК предпоставя възмездяването на разноски от
разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице
съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Аналогични са и
съображенията относно реда за възмездяване на разноски в производство по отмяна
- Глава ХХIV ГПК и в обезпечителното производство, съгласно
задължителните указания на т. 4 и т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. На същата логика се основава и разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК. В този смисъл е и Определение № 505 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I
т. о., ТК.
По отговорността за разноски и в настоящото производство следва да
се произнесе първоинстанционният съд, при разрешаването на спора по същество,
респ. произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения
инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща
инстанция.
По тези
съображения, съставът на Окръжен съд - Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 220/06.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1474/2018 г., по описа
на Районен съд – Провадия, 1-ви съдебен състав, с което е прекратено
производството по гражданско дело № 1474/2018 г. по описа на РС-Провадия, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, и е върната исковата молба ведно с
приложенията на жалбоподателя.
ВРЪЩА гражданско дело № 1474/2018 г. по описа на РС-Провадия на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* против Ф.Б.А., ЕГН **********
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: