РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №4933 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Х.И.” №**,
п.к. **, представлявана от изп. директор А.В.Г., чрез упълномощения юрисконсулт
К.П. срещу М.П.П., ЕГН **********,***.
В ИМ ищецът твърди, че ответника, в
качеството на кредитополучател е сключил на 08.01.20**г. с БНП П.П.Ф.ЕАД, в
качеството на кредитор договор за потребителски паричен кредит ** в размер на 1667.00 лв. Сумата е била преведена от
кредитора по банковата сметка на упълномощения търговски партньор при
подписване на горепосочения договор. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24
месечни погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/. От 20.02.20**г.
М. П. преустановява плащането на вноските. Падежът на задължението е настъпил
на 20.01.2017г. /крайният срок на договора/, с което е станал изискуем и за
неизплатения остатък от заема.
На 10.01.2017г. между БНП П.П.ПФ.ЕАД и „Ф.И.” ЕАД е
сключен договор за цесия. По силата на договора и чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в
настоящото производство, става второто дружество – ищеца по гр. д. №4933/2018г.
Ищцовото дружество отправило писмено
уведомление, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД към длъжника, чрез писмо с обратна
разписка, но тя се върнала като непотърсена от адресата. В този смисъл ищецът
счита, че с връчването на настоящата искова молба на ответника, същият следва да
се счита уведомен за цесията.
Тъй-като задължението на М.П. е останало неизплатено и
към момента „Ф.И.” ЕАД е подал
заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч. гр. д. №3467/2018г. и била издадена заповед за парично изпълнение срещу
ответника за сумите от: **27.14 лв – главница по договор за стоков кредит **/08.01.20**г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 24.08.2018г., 280.36 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.02.20**г. до 20.01.2017г., 528.02 лв. – законна лихва за забава
за периода от 21.02.20**г. до 07.08.2018г., 46.71 лв. – платена държавна такса
и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта по заповедното
производство е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На осн.
4** от |ГПК, съдът е указал на заявителя да подаде искова молба срещу М. П. за
установяване на вземането си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. Ищецът
е предявил настоящата искова молба срещу ответника в указания му срок.
Ищцовото дружество претендира съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №3467/2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2018г. до
окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от 10.12.2018г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от назначения особев представител на
ответника на 25.01.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
В съдебното заседание представител на
ищеца не се явява. На 25.09.2019г. по делото е
постъпила молба от „Ф.И.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т. К. /л.99-100/, която се настоява да се даде ход на делото в
отсъствие на представител на ищцовото дружество при липса на процесуални
пречки, заявява се, че ищецът поддържа исковата молба, настоява се заключението
на вещото лице по ССчЕ да бъде изслушано и прието като обективно и пълно.
Ищецът моли съдът да уважи исковете му, така, както са предявени като
основателни и доказани. Представя се списък с разноски и се претендират същите.
Ответникът М.П., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител - адв. Д.М. ***., която оспорва само по размер исковете, не и по основание.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По подадено от "Ф.И." ЕАД, гр. С. заявление, ДРС е образувал ч. гр. д.
№3467/2018г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
разпореждайки на длъжника М.П.П. да заплати на кредитора, както следва: сумата
от **27.14 лв. – дължима главница по договор за стоков кредит № **/08.01.20**г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 24.08.2018г., 280.36 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.02.20**г. до 20.01.2017г., 528.02 лв. – законна лихва за забава
за периода от 21.02.20**г. до 07.08.2018г и сумата от 46.71 лв.
– разноски по заповедното производство за държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Тъй като
длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за издадената
заповед по чл.410 от ГПК срещу него, в едномесечния срок по чл.4**, ал.4 от ГПК
заявителят е предявил настоящите искове по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си
По делото е представен Договор за
за потребителски паричен кредит ** /л.9-11/, по силата на който на 08.01.20**г. кредиторът БНП П.П.Ф.ЕАД е отпуснал на ответника М.П.П. кредит в размер на 1667.00 лв., при лихвен
процент 0.00 % и годишен процент на разходите 18.32 %. Видно от договора,
общата сума на плащанията възлиза на 2320.90 лв., като същата следвало да бъде
издължена на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 96.71 лв., съгласно
погасителен план - неразделна част от договора /л.9/. Съгласно чл.3 от Договора,
при забава на една или повече месечни вноски се дължало обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за забавата върху всяка забавена вноска,
ведно с направените разноски за събиране на вземането. Страните са договорили
краен срок на договора - 20.01.2017 г. Ответникът не е изпълнил своите задължения
по договора и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска е настъпил на 20.02.20**г, с което П. е изпаднал в забава от следващия
ден и се дължи лихва за забава от момента на изпадането в забава. Целият
изискуем остатък е станал дължим към 20.01.2017г. – крайният срок на изпълнение
на договора.
Не е спорно, че на 10.01.2017г. между
БНП "П. П. Ф." ЕАД и Ф.И. ЕАД, е бил сключен Договор за прехвърляне
на вземания /л.**-22/, с който вземанията на М.П.П., произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит **/08.01.20**г.
е било цедирано на дружеството ищец /в Приложение №
1, неразделна част от договора за цесия, под №543 фигурира името на ответника – л.13/.
По делото е представено
изрично пълномощно от 10.01.2017г. /л.8/, по силата на което цедентът е
упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от
негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът е изпратил на
ответника М. П. уведомително писмо /л.5/, в което е посочил, че е кредитор на
задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена
цесия, като го е поканил да заплати дължимите суми доброволно. Липсват данни по
делото за адреса, на който е било изпратено уведомлението /няма приложена
обратна разписка, следователно няма доказателства за извършено уведомяване на
длъжника за цесията/. Съдът приема, че с връчването на настоящата искова молба
на ответника, уведомлението е станало факт.
С оглед установяване на
размера на задължението на ответника е изслушана ССчЕ. Видно от заключението и
/л.81-85/, по Договор за потребителски паричен кредит кредит **/08.01.20**г. на М.П.П. е
бил предоставен кредит в размер на 1667.00 лв. Общият размер на внесените от
ответника суми бил в размер на 561.40 лв., с които били погасени пет месечни
вноски с падежи за плащане от 20.02.20**г. до 19.06.20**г., всяка от по 96.71
лвв. /5х96.71=483.55лв./ и частично 29.85 лв. по месечна
вноска с падеж 20.07.20**г. и погасяване на задължения в пълен размер за разноски
- 48,00 лв. Датата на последната вноска в размер на 85.00 лв. била на 05.08.20**
г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 24.08.2018 г.,
размерът на задължението към „Ф. И.“ ЕАД по процесния договор е общо – 2020.03
лв., от които както следва: главница в размер на 1317.10 лв., главница за
услуга сигурност на плащанията – 210.04 лв., 280.36 лв. – такса ангажимент и
576.88 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.02.20**г. до 24.08.2018г.
Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обективно, пълно и неоспорено от
страните.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В
случая няма спор и е установено, че между БНП "П.П. Ф." ЕАД, в
качеството му на кредитор и М.П.П., в качеството на кредитополучател е бил
сключен Договор за потребителски кредит **/08.01.20**г. за сумата 1667.00
лв., при лихвен процент 0,00 % и годишен процент на разходите 18.32 %. Съгласно
условията на договора, общата сума на плащанията възлиза на 2320.90 лв., като
същата е следвало да бъде издължена на 24 месечни вноски, всяка от които в
размер на 96.71 лв. до 20.01.2017 г. Не е спорно също, а и от заключението по ССчЕ
се установява, че М. П. е извършвал плащания по договора в общ размер на 561.40
лв., като последното извършено от него плащане е било на 05.08.20** г., след
която дата плащанията са били преустановени. От ССчЕ се установява също, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.08.2018г., задължението по
процесния договор е общо в размер на 2020.03 лв., от които, както следва:
главница в размер на 1317.10 лв. /при посочена главница в заявлението и в
исковата молба - **27.14 лв., договорна лихва за периода 20.02.20**г. - 20.01.2017г.
в размер на 280.36 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/ и лихва за
забава за периода 21.02.20**г. - 24.08.2018г. в размер на 576.88 лв. /при
посочена лихва за забава в заявлението и в ИМ – 528.02лв./.
Въпреки дадената от съда възможност, по
делото не се представиха доказателства, че процесните суми не се дължат, респ.
че са били заплатени от М. П., или такива които да установят, че неизпълнението
се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето
защо, съдът счита, че предявените установителни искове следва да се уважат за
размерите, установени от вещото лице по ССчЕ.
За по-голяма акуратност, въпреки липса на направено оспорване от особения
представител на ответника, че е
налице липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия, съдът следва да обсъди този
въпрос и намира следното: вземанията
по процесния договор са цедирани от „БНП П.П. Ф.“ ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД с
приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 10.01.2017 г. по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. Под №543 /л.13/ от приложението е посочен договор за
кредит **/08.01.20**г., както и след договора е
посочено името и ЕГН на кредитополучателя и
размера на дължимите от него суми/. В договора за
цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.8/.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /виж решение №. **6/30.11.20** г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.20** г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Представено е и уведомление
до длъжника П. /л.5/, което
обаче няама данни да е достигнало до него.
При това положение, изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/20**
на ВКС, ТК, I т.о./. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че с връчването на особения му представител –
адв. Д.М., на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, ответникът М.П. е надлежно
уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия на вземанията по договор за потребителски кредит.
Ответникът не е направил възражение за
погасителна давност и съдът не дължи разглеждане на този въпрос /не е длъжен
служебно да следи за института на давността/. Но пък служебно трябва да се
произнесе, дали не са налице неравноправни клаузи по процесния договор по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, дори и да не е наведено такова твърдение от ответната
страна. Съгласно горецитираната правна норма: „неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя”, като законодателят е посочил 19 хипотези
/които не са изчерпателно изброени/, при наличието на които е възможно да се
касае за неравноправност. В постановените
решения на ВКС, относно неравноправността на клаузите в
договорите за кредит и как следва да бъде преценявано наличието на такива –
решение №424/ 02.12.20**г. по гр.д. № 1899/20**г. на ВКС, IV гр.о., решение
№77/ 22.04.20**г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III гр.о., определение №98/
09.02.2016г. по т.д. № 1273/20**г. на ВКС, II т.о., определение №169/
23.02.2016г. по т.д. № 240/20**г. на ВКС, II т.о. и др. е прието, че за да бъде
неравноправна дадена клауза по договор сключен с потребител, то същата не
трябва да е индивидуално уговорена, да осъществява някои от фактическите
състави на чл.143 от Закона за защита на потребителите и да не попада сред
изброените в чл.144 от същия закон изключения. В конкретния случай, при служебно направената проверка на клаузите по Договор за потребителски кредит
**/08.01.20**г. съдът не откри неравноправни такива.
С оглед гореизложеното се налага извода, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1317.10 лв. – главница по процесния договор и за
разликата до претендирания размер от ищеца – **27.14 лв., главният иск трябва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, договорна лихва в размер на
280.36 лв. за периода от 20.02.20**г. – 20.01.2017г. и 528.02 лв. – обезщетение за забава за периода
от 21.02.20**г. до 07.08.2018г. /ищецът не е направил изменение на акцесорния
иск на осн. чл.214 от ГПК, предвид установения размер от вещото лице по ССчЕ - 576.88
лв., поради което съдът приема за дължим по-малкия размер, търсен от ищеца/.
Съобразно изхода на спора, част от
направените в заповедното производство разноски по ч. гр. д. №3467/2018г. по
описа на ДРС в общ размер на 88.02 лева,
/които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/, следва да бъдат присъдени в настоящото производство в полза на
ищеца. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на
782.40 лв., от които: 88.92 лева – държавна такса /л.4/ и 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 200.00 лв. – депозит за ещо лице по ССчЕ /л.69/
и 393.48 лв. – депозит за назначаване на особен представител на ответника
/л.36/, като съдът съобразно уважената част от иска следва да осъди ответника
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 712.03 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника М.П.П., ЕГН **********,***, че дължи
на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к. **, р-н Л., ул. „Х.И.“ № **,
представлявано от А.В.Г., част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение №2016/27.08.2018 г.,
издадена по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. №3467/2018 г. по описа на Д. районен съд, а именно:
сумата от 1317.10 лв. /хиляда триста
и седемнадесет лева и десет стотинки/ – главница по договор за
потребителски паричен кредит **/08.01.20**г., сключен между „БНП П.П. Ф.“ ЕАД /кредитор/ и М.П.П.
/кредитополучател/, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до
окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени от „БНП П.
П. Ф.“ ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: ** с договор за цесия от 10.01.2017
г., 280.36 лв. /двеста и осемдесет
лева и тридесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода от 20.02.20**г.
до 20.01.2017г. и 528.02 лв.
/петстотин двадесет и осем лева и две стотинки/ - лихва за забава, начислена за
периода 21.02.20** г. до 07.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 1317.10 лв. до
претендираната сума от ищеца от **27.14 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,*** на „Ф.И.“ ЕАД,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. **, р-н Л., ул. „Х.И.“
№ **, представлявано от А.В.Г., сумата от 712.03 лева /седемстотин и дванадесет лева и три стотинки/,
представляваща направените от ищеца „Ф.И.“
ЕАД, ЕИК: **, съдебни разноски в настоящото установително производство по гр.
д. №4933/2018г. по описа на ДРС, съобразно изхода от спора, както и сумата от 88.02
лв. /осемдесет и осем лева и две стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3467/2018г. по описа
на ДРС.
Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: