ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
гр. Благоевград, 02.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на първи май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500219 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Исковата молба беше оставена без движение. Нейните нередовности, имащи
технически характер, бяха своевременно отстранени. Това налага въззивната
инстанция да докладва жалбата и отговора.
Х. А. Б. и Д. Н. Б. атакуват решение № 286 от 15.11.2024 г., постановено по
гражданско дело № 570 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев. В жалбата се
твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответниците доказали
претенцията си, отправена чрез възражение, като се доказало съществуването
в тяхна полза на правото на собственост, в претендирА.я обем и на
твърдяното придобивно основА.е, в случая - давностно владение. Спорът бил
за земеделски имот, който бил със същия статут и към момента на
колективизацията. От разпитите на свидетелите и приетите писмени
доказателства се установило по безспорен и категоричен начин, че именно
ответниците са собственици на процесния имот. Общата наследодателка на
стрА.те по делото - П. С. С., преди образуване на ТКЗС била оземлена с
процесния земеделски имот, който после бил отнет при образуване на ТКЗС.
Собствеността върху имота не възниквала автоматично по силата на самото
преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в
действащите тогава закони. Пряк конститутивен ефект законодателят бил
предвидил за акта, с който е извършено оземляването на лицето. Самият акт
на оторизирА.я орган имал конститутивно действие и бил основА.е за
придобИ.е правото на собственост върху дадената земя, в замяна на
притежаваната земя, следователно, за правото на собственост върху дадената
1
в замяна земя бил меродавен актът, с който е извършено оземляването на
лицето, което е имало качеството на преселник. РС дал превес на решение,
постановено в оспорена реституционна процедура, и на нотариалния акт от
1962 г. Не следвало да се имат предвид тези документи, тъй като било ноторно
обстоятелството, че в периода 1957-1958 г. земеделските земи са били
кооперирА. и не следвало да бъде постановен акт за признаване права на
собственост. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се
извършвало по реда на ЗСПЗЗ, с решения на общинските служби по
земеделие. По своето естество решенията представлявали индивидуални
административни актове, постановени в едностранно безспорно производство,
развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценявало дали е налице
право на възстановяване на собствеността. В това производство не участвали
заинтересовА. лица, нито пък можело да се разрешават спорове за
собственост. Ако трето лице считало, че правото му на собственост върху
определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то можело в
спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение
срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение, което
било сторено в настоящото производство. От събрА.те по делото
доказателства безспорно се установило, че ****Основателно и доказано било
възражението, направено от ответниците Х. и Д. Б.и, тъй като се установило,
че те са станали собственици на процесния имот на основА.е давностно
владение. Това било достатъчно за отхвърляне на исковата претенция. В
противовес на описаното РС постановил съдебен акт, който се явявал
неправилен и незаконосъобразен. Той подлежал на отмяна.
Подаден е отговор от С. И. С., М. И. С., И. Г. С., К. Л. С., Л. К. С. и И. К. С..
Въззивната жалба била неоснователна. Решението било правилно и
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Изцяло
голословни били твърденията на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Същите не можели да бъдат противопоставени на трети
лица, чиито права засягат, тъй като те не били участвали в производството по
издаването на нотариалния акт за давността. Ответниците следвало да
докажат лична собственост върху имота на конкретно придобивно основА.е.
По делото обаче не се събрали гласни или други доказателства, които да
обосноват извод за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
Недвижимите земеделски имоти можели да бъдат обект на придобивна
давност едва след като е налице годен обект, т. е. след възстановяването им по
реда на ЗСПЗЗ и когато е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността, с оглед на
принципа, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този
смисъл имало трайно установена съдебна практика. В случая, доколкото
процесният недвижим земеделски имот бил възстановен с окончателно
решение, влязло в законна сила на 25.10.2021 г., не било възможно и дори
законът изключвал придобИ.е на процесния имот по давност от страна на
ответниците към момента на снабдяването им с нотариален акт по давност,
2
към момента на образуване на делото и към момента на приключване на
делото с даване на ход по същество, т. е. само няколко месеца след влизане в
сила на възстановителното решение. РС правилно съобразил, че нотариалният
акт от 1962 г. е за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз
основа на Указа за уреждане на задълженията по Закона за селскостопанско
настаняване на бежанците. От събрА.те по делото многобройни писмени и
гласни доказателства, както и от изпълнената техническа експертиза, се
установило, че ищците притежават процесния имот и по никакъв начин не са
изгубили правото си на собственост, което придобили на основА.е
възстановено право по реда на ЗСПЗЗ и наследяване. Въпросът за
възможността правото на собственост върху наследствен имот, възстановен
по реда на ЗСПЗЗ, да бъде придобито от един от наследниците или от друго
лице, бил изяснен обстойно в доктрината и съдебната практика. Процесният
имот бил земеделски имот и по отношение на него била изпълнена
процедурата за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Решението влязло в
законна сила и легитимирало наследниците на И. С. С. като собственици на
процесния имот. Решението било издадено при спазване на разпоредбите на
ЗСПЗЗ и представлявало влязъл в сила индивидуален административен акт.
********** Изложеното във въззивната жалба относно показА.ята на
свидетелите било едностранчиво и не почивало на материалните норми,
уреждащи собственическите права на основА.е придобивна давност. Моли се
за потвърждаване на атакувА.я с жалбата съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. СтрА.те не са направили
процедурни и доказателствени искА.я. Не се налага и служебно събиране на
доказателства. Следва да се насрочи открито заседА.е на въззивната
инстанция.
Воден от изложеното и на основА.е чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседА.е по делото, което да се проведе на
05.06.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ стрА.те, чрез адвокат И. К. и адвокат А. М., като им се
връчат и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателите - и копие на
поправената искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4