№ 1416
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110153052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Ч-----“ АД срещу ЕЛ. Г. К. с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД за сумата от 1687,08
лв., представляваща преизчислена стойност на потребена електроенергия за
периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2018 г., за която е издадена фактура № ----
/29.05.2018г. за обект на адрес в гр. С------, клиентски номер ----, ведно със
законната лихва от 09.09.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от
525,81 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 13.06.2018г. –
30.08.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на потребителна
електроенергия за обект на адрес в гр. С------, дължи сумата от 1687,08 лв. –
задължение по фактура № ----/29.05.2018г. за периода от 26.02.2018 г. до
26.05.2018 г., издадена за стойност на изразходвана и неплатена
електроенергия, като същата представлява преизчислена стойност на
потребена електроенергия, дължима по реда на одобрените от ДКЕВР
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради
констатирана манипулация върху СТИ /електромер/, довела до неправилно
отчитане на потребеното от клиента количество електрическа енергия.
1
Посочва, че въз основа на констатациите при проверка, извършена на
26.05.2018 г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ е направена
корекция на количествата електрическа енергия и е преизчислена сметката на
клиента по клиентски номер № ---- за електроснабден имот на адрес в гр. С----
--.
Сочи наличието на влязло в сила решение от 12.08.2020 г. между същите
страни по предявен от ответника отрицателен установителен иск за
недължимост на стойността по процесната фактура, като в производството по
в.гр.д. № 530/2020 г. по описа на СГС, I в.св., е отменено решение по гр.д. №
43031/2018г. по описа на СРС, 42 състав, и съдът отхвърля иска на ЕЛ. Г. К.
срещу „Ч-----” АД за сумата в размер на 1687,08 лв., за която е издадена
процесната фактура № ----/29.05.2018г., поради което е налице сила не
пресъдено нещо между страните относно наличието на вземане в размер на
процесната сума за главница. Твърди, че ответникът не е заплатил в
предвидения в чл. 19, ал. 2 ОУ срок от 10 дни задължението по фактурата,
поради което дължи да заплащане на неустойка за забава в размер на
законната лихва за забава за периода на просрочие, която претендира в размер
на сумата от 525,81 лв. за периода от 13.06.2018г. – 30.08.2021г. Прави искане
за присъждане на разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
намира предявените искове за неоснователни. Твърди, че не дължи на „Ч-----“
АД претендираните суми, тъй като претендираната от ищеца стойност на
електроенергия не е реално доставена до имота, като сочи, че за процесния
период в имота не е имало годно средство за търговско измерване. Оспорва да
е спазена методиката за преизчисление на електроенергия по реда на чл. 51,
ал. 1 от ПИКЕЕ. Прави възражение за недължимост на задълженията по
фактура № ----/29.05.2018г. и претендираните вземания за неустойка, поради
изтекла давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
2
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени фактите и обстоятелствата за:
наличие на облигационно отношение между страните за продажба на
електрическа енергия за процесния период за обект – ап. 7, находящ се в гр.
С-----, с клиентски № ----; ответникът e начислил сума в размер на 1687,08 лв.
- цена за ползвани електрически услуги за периода от 26.02.2018 г. до
26.05.2018 г. за обект-ап. 7, находящ се в гр. С-----, с клиентски № ----,
съгласно фактура с № ----/29.05.2018г.; размерът на начислената на основание
чл. 35 от ОУ на дружеството неустойка за забава за периода от 13.06.2018г. –
30.08.2021г. е на стойност 525,81 лв.; между страните по спора е постановено
решение по в.гр.д. № 530/2020 г. по описа на СГС, I в.св., с което е отхвърлен
иска на ЕЛ. Г. К. срещу „Ч-----” АД за признаване за установено на основание
чл. 124 ГПК, че ЕЛ. Г. К. не дължи на „Ч-----“ АД сумата в размер на 1687,08
лв., за която е издадена процесната фактура № ----/29.05.2018г., влязло в
законна сила на 12.08.2020 г., като с посоченото решение е отменено решение
по гр.д. № 43031/2018г. по описа на СРС, 42 състав., което се установява и от
приобщеното по делото гр.д. № 43031/2018г. по описа на СРС, 42 състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 104а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД.
С оглед приетото за безспорно между страните, спорът се концентрира
по това дали дължимите от страна на ЕЛ. Г. К. спрямо „Ч-----“ АД суми са
погасени по давност, а именно: 1687,08 лв., представляваща преизчислена
стойност на потребена електроенергия за периода от 26.02.2018 г. до
26.05.2018 г., за която е издадена фактура № ----/29.05.2018г. и сумата от
525,81 лв. - неустойка за забава за периода от 13.06.2018г. – 30.08.2021г.,
дължима на основание чл. 35 от ОУ.
По спорните по делото въпроси съдът приема следното:
Вземането по фактура № ----/29.05.2018г. е установено за дължимо с
оглед влязлото в сила между страните Решение № 4905/12.08.2020г. по гр.д.
3
№ 530/2020г. по описа на СГС, и представлява коригирана цена на ел.енергия,
начислена служебно по констативен протокол от 26.05.2018г. от извършена
проверка за електроснабден имот с кл.№ ----, находящ се в гр.София, ул.
Видини кули № 22, ап.7. Процесното вземане по корекционната сметка
представлява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по
установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството
доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия цели да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване и има
еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на
периодично плащане по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД, съгласно постановките в ТР
№ 3/18.05.2012 год. по т. дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС.
Следователно, вземнаето се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД, която не е изтекла към датата на исковата молба (в този смисъл:
Решение № 189 от 09.01.2020 г. по в. гр. д. № 4887 / 2019 г. на Възз. II-б.
състав на СГС, Решение № 1637 от 07.03.2019 г. по в. гр. д. № 11468 / 2018 г.
на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 372 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. №
3725 / 2019 г. на Възз. IV-г състав на СГС, Решение № 3999 от 04.06.2019 г.
по в. гр. д. № 14278 / 2018 г. на Възз. III-б. състав на СГС и др.), т.е. искът за
сумата от 1687,08лв. се явява изцяло основателен.
Вземането за сумата от 525,81 лв., представлява неустойка за забава в
размер на законната лихва (с оглед чл.35 от Общите условия на ищеца),
начислена за периода от 13.06.2018г. – 30.08.2021г. Същата се погасява с
тригодишна давност по чл.111 ЗЗД, като искът е предявен на 09.09.2021г., а с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г.
до 22.05.2020 г., т.е. погасена по давност е неустойката в размер на законна
лихва за забава за периода от 13.06.2018г. до 30.06.2018г., която съдът
определи по чл.162 ГПК в размер на 7,61лв., т.е. искът е основателен за
сумата от 518,2лв.
По разноските:
С право на разноски разполагат двете страни. Ищецът претендира
разноски за д.т. (117.48лв.) и юрк. възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото следва да се определи в размер на
100лв. С оглед частичната основателност на исковете има право на разноски в
размер на 117.08лв. за д.т. и 99.66лв. за юрк. възнаграждение. Ответникът
4
претендира разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 300лв., като
с оглед отхвърлената част от исковете има право на разноски в размер на
1.03лв. Вземанията за разноски са насрещни, поради което следва разноските
на ищеца да бъдат намалени с разноските на ответника, т.е. ответникът да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 215,71лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 104а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД
ЕЛ. Г. К., ЕГН: **********, гр.С------, да заплати на „Ч-----“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С------, сумата от
1687.08лв., представляваща преизчислена стойност на потребена
електроенергия за периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2018 г., за която е
издадена фактура № ----/29.05.2018г. за обект на адрес в гр. С------, клиентски
номер ----, ведно със законната лихва от 09.09.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 518,2лв., представляваща неустойка за забава за
периода от 01.07.2018г. – 30.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за
забава за периода от 13.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 7.61лв. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ЕЛ. Г. К., ЕГН:
**********, гр.С------, да заплати на „Ч-----“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С------, разноски по делото в размер на
215,71лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5