РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20251880200025 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба,
подадена от И. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник, против
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10257070 на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 200 лева.
В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са
налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и
поради допуснати противоречия с материалния закон.
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с
подадена писмена защита чрез гл. юрк. И.Г. становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания
електронен фиш, включително справка за нарушител/водач на жалбоподателя,
ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност
на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ
София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална
сигнализация, както и други документи от ОД МВР София, от РУ Своге и от
1
Община Своге.
Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като обжалваният
електронен фиш е връчен на 24.01.2025 г., чрез ССЕВ, а жалбата е изпратена
на 30.01.2025 г. – отново чрез ССЕВ.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо
средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, на път II-
16, км. 60+880, както е посочено и в протокола за използване на АТСС. В
последния документ е записано, че техническото средство е използвано на
17.12.2024 г. от 13,35 ч. до 15,15 ч. в стационарен режим, като посоката на
задействане е в двете посоки. От писмото на директора на ОПУ София и
приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация
безспорно се установява, че км. 60+880 на републикански път II – 16 се
намира на територията на населеното място с. Реброво, общ. Своге. Това е
видно и от снимковия материал към административнонаказателната преписка.
Електронният фиш е издаден срещу И. И. К. за това, че на 17.12.2024 г. в
14,13 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км.
60+880, посока гр. Своге – гр. София, при въведено ограничение на скоростта
от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо
средство № 11743с1 е установена скорост на движение 95 км./ч. (след отчетен
толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 45 км./ч. на разрешената скорост
при движение на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 5“, с peг. № **.
Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната
база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К №
10257070, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с
чл. 21 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на
процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева, доколкото е установено още, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на 03.01.2024 г. на електронен фиш серия К № 7897467 на
ОДМВР Бургас.
От приобщените доказателства безспорно се установява, че на
17.12.2024 г., в 14,13 часа, лек автомобил с рег. № *** е засечен да се движи
със скорост от 98 км./ч., като уредът е разположен на км. 60+880 на
републикански път II – 16. От справка за собственици на превозното средство
е видно, че автомобилът е собственост на И. И. К..
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е издаден срещу него ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на
допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при
скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 95 км./ч., т. е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 45 км./ч.
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския
2
институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също
Протокол от проверка № 024-СГ-ИСИС от 11.03.2024 г. на Български институт
по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е
заснет автомобилът, е проверено в периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г. и
съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните
работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към
последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец.
От справка за нарушител/водач на жалбоподателя се установява, че срещу
последния, отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, е издаден и предходен
електронен фиш серия К № 7897467 на ОДМВР Бургас, който му е връчен на
19.12.2023 г., платен е и съответно е влязъл в сила на 03.01.2024 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената
жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок
и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният
електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в
електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по
същество е частично основателна, като съображенията са следните:
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият
отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 от ДР ЗДвП, преповторена в §
1, т. 1 от ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура за издаване, т.е. изискванията за тях, регламентирани в ЗАНН са
неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП реквизити, като моментът на издаване на фиша е без правно
значение, след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на
извършване на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш
отговаря на изискванията, предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП.
Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика му, описание на нарушението (установената скорост,
разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената
скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата
сметка за доброволното й заплащане.
По делото безспорно се установи, че на 17.12.2024 г. лек автомобил с рег.
№ *** се е движил със скорост от 98 км./ч. в рамките на населеното място с.
Реброво. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в
3
момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта
на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези
маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира
абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в
рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно
средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС
не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се
записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по
делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от
измерването е записан.
Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като
водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно
с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков
материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил
нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия,
доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от
съставомерността на описаното нарушение.
В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики
от така измерената скорост 98 км./ч. е приспадната възможната грешка.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е
предоставил моторното превозно средство на друго лице.
Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП - в едногодишен срок от влизане в сила на 03.01.2024 г. на
електронен фиш серия К № 7897467 на ОДМВР Бургас, с който на
жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид нарушение - на чл. 21
от ЗДвП.
Неотносимо в случая е възражението на жалбоподателя, че доколкото в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушение могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство и в отсъствие на контролен орган, в случая е следвало да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. Неотносимостта на това възражение следва от
обстоятелството, че АТСС е било в стационарен режим, видно от протокола за
използване на АТСС.
В ЕФ е налице непрецизно описание на конкретното нарушение, тъй
като е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Видно от словесното описание на деянието, става ясно, че е вменено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е нарушено задължението за
избиране на скорост в населено място – 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11
(начало на населено място). Последното изрично е посочено във фиша, поради
което допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй
като словесното описание на деянието дава възможност на наказания
достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и
4
основанието за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно
правото си на защита. Предимство пред цифровото посочване на нарушената
правна норма има точното и пълното й словесно отразяване в ЕФ, което в
случая е сторено. Въпреки това, посоченото несъответствие трябва и може да
бъде отстранено от съда.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по
тълк. дело № 1/2020г. на ВАС, в което е прието, че районният съд има
правомощие в производства по раздел V, глава III на ЗАНН да прилага закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са
налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да
преквалифицира, описаното в ЕФ деяние, за което е наказан жалбоподателят,
тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и на фактите, по
които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, поради което правото му на защита по
никакъв начин не е ограничено. Така и Решение № 1330 от 30.10.2024 г. по
канд № 1068/2024 г. на Административен съд - София област.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
следва да преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да потвърди в
останалата част, обжалвания електронен фиш. На основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН и направеното изрично искане (л. 64 от делото), в полза на ОДМВР
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено близо до минималния размер посочен в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10257070, издаден от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с който на И. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 1 200 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал.
2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част, обжалвания Електронен фиш серия
К № 10257070, издаден от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи София.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
5
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК
*********, представлявана от директора, сумата от 100 лева – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6