Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на двадесет и втори май две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова адм.дело N 199 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Предмет на делото е предявен от „Тибуртина“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.М.Н.-управител, чрез адв.И.
иск против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с правно
основание чл.1 ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. АПК с цена от 600лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски
за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1123/2019г. по описа на ВРС и по
к.адм.д.№ 2766/19г. на Адм.съд-Варна, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с
наказателно постановление № 140/02.11.17г., издадено от Главния директор на
Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор на дружеството на основание чл.55 ал.1 ЗТИП
е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на
разпоредбата на чл.36 ал.1 ЗТИП, което е обжалвал по съдебен ред и е отменено с
Решение № 2045/30.10.19г. по к.адм.д. №2766/2019г. по описа на Адм.съд-Варна. С
последното е отменено решението №1526/29.07.2019г. по НАХД № 1123/2019г. на
ВРС, с което е изменено НП №140/02.11.17г., като е намален размера на
наложената санкция на 500лв., и е отменено и издаденото НП. Твърди, че в
производството по обжалване на НП пред двете инстанции е направил разноски за
хонорар на процесуалния си представител в размер на по 300лв. за всяка от тях, т.е.
общо 600лв., които представляват пряка и непосредствена имуществена вреда,
причинена във връзка с издаденото незаконосъобразно НП. Твърди, че е налице
отменено незаконосъобразно НП, претърпени реално имуществени вреди и пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите, поради което моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
в размер на 600лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Моли да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна– Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована, не се явява
представител в с.з. и не изразява становище по иска.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен. Счита, че по делото е доказано, че с влязъл в сила
съдебен акт е отменено НП, издадено от орган на ответника, както и че във
връзка с обжалването ищецът е направил разходи в претендирания с исковата молба
размер, т.е. причинени са му вреди, които са пряка и непосредствена последица
от издаване на НП, което впоследствие е обявено за незаконосъобразно.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по
делото НАХД № 1123/2019 г. по описа на ВРС се установява, че с решение № 1526/29.07.2019
г. е изменено наказателно постановление № 140/02.11.17г., издадено от Главния
директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството на
основание чл.55 ал.1 ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.,
за нарушение на разпоредбата на чл.36 ал.1 ЗТИП, като е намален размера на
наложената санкция от 1000лв. на 500лв. Решението на ВРС е отменено, като е
отменено и обжалваното НП с решение № 2045/30.10.2019г. по к.адм.д.№ 2766/2019г.
по описа на Административен съд-Варна.
От представеното по
НАХД № 1123/2019г. по описа на ВРС пълномощно се установява, че дружеството е упълномощило
адв.И. да подаде жалба против НП № 140, издадено на 02.11.2017г. и да го представлява и защитава по образуваното
пред ВРС дело до окончателното му приключване във всички инстанции, а от
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на
договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на
жалба и процесуално представителство пред ВРС по АНД № 1123/2019г. и че
договореното и заплатено възнаграждение е 300лв.
От представеният по
к.адм.д. № 2766/19г. по описа на Адм.съд-Варна договор за правна защита и
съдействие, се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба и процесуално представителство
по АНД № 2766/2019г. по описа на Адм.съд-Варна и че договореното и платено възнаграждение
е 300лв., а от представеното пълномощно, че дружеството е упълномощило адв.И. да
го представлява по к.адм.д.№ 2766/19г. и води делото до окончателното му
приключване пред всички инстанции.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав
на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или
бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице
причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ.
действието или бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е,
че издаденото от Главният директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор наказателно
постановление № 140/02.11.17г. е отменено с влязло в сила на 30.10.19 г.
решение № 2045/30.10.19 г. по к.адм.д. № 2766/2019 г. на Адм.съд-Варна, като
това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените
доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното
постановление е издадено от административен орган, представлява властнически
акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата
инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението
е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 1123/2019г.
по описа на ВРС, както и по к.адм.д.№ 2766/19г. по описа на Административен
съд-Варна, видно от представените по тях договори за правна защита и
съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца- жалбоподател в
производството пред ВРС и пред Адм.съд-Варна
е в размер на по 300лв. за всяко от тях. Съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е
договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
при обжалване на издаденото НП пред ВРС, съответно за представителство пред
Адм.съд-Варна, като същото е съобразено с фактическа сложност на делото и е в установения
в наредбата минимален размер. Налице е имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.
Налице са и трите
предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 25лв.- ДТ и 300лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор да заплати на „Тибуртина“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.М.Н.-управител сумата от 600лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 140/02.11.17г.
от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически
надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска-20.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор да
заплати на „Тибуртина“ЕООД,
ЕИК ********* направените
по делото разноски в размер на 325лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: