Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Екопласт файбър“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор С. М. Д., чрез пълномощника си по делото адв. А. А., против Решение №69/23.02.2024 год., постановено по АНД №2473/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №22/15.06.2023 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора. В жалбата се твърди, че не се споделят изводите на съдът за липсата на допуснати процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството. Изразява се несъгласие и с извода на съда, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен от компетентно лице, като до приключване на делото не е представена оправомощителната заповед на Директора на РИОСВ Стара Загора, посочена в АУАН. Такова оплакване е изложено и пред първата инстанция, което обаче не било взето в предвид при постановяването на оспореното решение. Излага също така доводи, че е налице антидатиране на обжалваното наказателно постановление, като доводите са свързани с номерацията и на други издадени от ответника по касациця наказателни постановления, което счита като нарушение на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. От друга страна като правно основание в наказателното постановление е посочена и заповед №РД-115/13.02.2017 год. на МОСВ, каквато обаче не е приложена по делото. Посочената като нарушена разпоредба на чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО съдържа три алтернативи за налагане на наказанието, но в наказателното постановление не е посочена, коя е приложима в конкретния случай. Аналогично в нарушената разпоредба на чл.22, ал.4 он Наредба №1 от 2014 год. се съдържат две алтернативи, но отново не е посочена коя от тях е приложима в случая. Не са изложени също така и мотиви за повторност на нарушението, както и оспорва наличие на извършено нарушение от негова страна, като веднага след като е узнал за превоза е подал уведомление на ел. поща на РИОСВ Стара Загора. Неправилно било прието също така, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Директорът на РИОСВ Стара Загора, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е наказателно постановление №22/15.06.2023 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на „Екопласт файбър“ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв., на основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО. От фактическа страна е прието от наказващия орган, че на 03.02.2023 год. от Белгия за република България е стартирал трансграничен превоз на отпадъци с код 20 01 39 /пластмаси/, като „Екопласт файбър“ЕАД не е уведомило РИОСВ Стара Загора за превоза, чрез изпратено на електронната поща на РИОСВ Стара Загора не по-късно от един ден от деня на натоварване копие от попълнен формуляр по приложение VII на Регламента в поле от лицата, уреждащи превози или копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение №52 от получателите на отпадъците, со което е нарушил чл.22, ал.4 от Наредба №1 от 2014 год. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за воденето на публичните регистри. Прието е, че нарушението е извършено на 05.02.2023 год. и е установено на 13.02.2023 год..

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд - Стара Загора е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен начин, а наказанието е предвидено в съответствие с приложимия материален закони в минимален размер. Приел е за неоснователно оплакването на наказаното лице за антидатиране на наказателното постановление, че същото съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН, като е отхвърлил и възражението за липса на извършено нарушение. Изложил е и мотиви, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Решението на районния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Основателно е оплакването, че не е доказана компетентността на актосъставителката за установяване на нарушение по Наредбата и ЗУО. В самият акт за установяване на административно нарушени е посочена Заповед №РД-08-98/10.06.2021 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора, която обаче не е приложена по делото. На сайта на РИОСВ Стара Загора, е наличен списък на административните актове издадени от Директора на РИОСВ Стара Загора за периода 01.03. – 30.06.2021 год., в който списък процесната заповед фигурира и срещу нея е отбелязано „за оправомощаване на длъжностни лица от направление УООП, отдел КУОПОХВ, дирекция КОС при РИОСВ – Стара Загора“.

Доколкото такова оплакване е наведено още с депозираната на 31.01.2024 год. молба от страна на касатора, непосредствено преди последното открито съдебно заседание, то е следвало съдът отложи делото за да изиска служебно от страна на наказващия орган такива доказателства, което обаче не е сторено. Следва да се има в предвид, че такова оплакване в първоначално подадената жалба не е наведено, поради което и компетентността на актосъставителя не е била спорна между страните. Навеждането на такова оплакване в по-късен момент не е дало възможност на ответника да ангажира по надлежен ред защитата си. От друга страна в проведеното съдебно заседание е докладвана постъпилата молба, но на ответника не е даден екземпляр от същата, нито са докладвани наведените нови оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

По този начин наказващият орган практически не е узнал за новото оплакване на жалбоподателят и за него не е била налице процесуална възможност да се защити, макар и видно от сайта на РИОСВ Стара Загора да се установява съществуването на такава заповед. Това представлява съществено процесуално нарушение, поради което и решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане.

От друга страна, въпреки наведеното оплакване в тази насока, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, но при липса на надлежни доказателства да това. Констатирал е, че актовете се съставят от директора на РИОСВ или оправомощени от него лица, но не е събрал доказателства за компетентността на актосъставителя.

С оглед на допуснатото процесуално нарушение и с оглед на факта, че делото ще се връща за ново разглеждане, останалите касационни оплаквания по съществото на спора, не следва да се разглеждат.

С оглед изложеното, касационната жалба е основателна, а решението на Районен съд - Стара Загора следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което въззивният съд следва да изиска служебно от наказващия орган доказателства за компетентността на актосъставителката Л. П. П., с оглед наведените оплаквания от страна на наказаното дружество.

Предвид изхода на делото искането на страните за присъждане на разноски не следва да бъде разглеждано, а на основание чл.226, ал.3 от АПК по тях ще се произнесе районният съд.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №69/23.02.2024 год., постановено по АНД №2473/2023 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.