Р
Е Ш Е
Н И Е
№103
16.03.2022г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 491 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.Ж.Б., ЛНЧ
**********, с адрес: ***, против отказ да му бъде издадено свидетелство за
управление на МПС по подадено заявление вх.№ 8925/ 01.07.2021г., обективиран в
писмо с изх.№ 122800-19345/ 28.07.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че има завършено основно
образование, тъй като съгласно отменения Закон за народната просвета от 1948г.
същото се придобива със завършването на седми клас. Поради това и в съответствие
с процедура № 2682, публикувана на портала на МВР – Пътна полиция, няма пречка
да му бъде издадено исканото СУМПС. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
по делото, поддържа подадената жалба, като се излагат доводи за неправилно
тълкуване на приложимия материален закон от решаващия административния орган.
Поддържа, че разпоредбата на § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП регламентира две
алтернативни хипотези – завършено основно образование или завършен десети клас
по реда на отменения Закон за народната просвета, като в случая, от
представеното свидетелство за основно образование, се явявало доказано
наличието на изискуемия от закона образователен ценз, за да бъде подменена
израелската шофьорска книжка на жалбоподателя, чиято валидност е изтекла, с
българско свидетелство за управление на МПС.
Иска се оспореният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят в настоящото съдебно
производство – Н Ж.Б., е израелски гражданин, с разрешено постоянно пребиваване
в Република България, съгласно Разрешение за пребиваване № ********* /л.30 по
делото/. Н.Б. е притежавал израелска шофьорска книжка за категории 1, А и В,
издадена на 22.03.2017г., със срок на валидност до 03.04.2021г./л.20/
На 01.07.2021г. жалбоподателят е
подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
/по образец/ с вх. № 18925 за издаване на свидетелство за управление на МПС
/л.17 по делото/. Към заявлението са
били приложени документите по чл.13, ал.1, т.3, т.6 и т.7, вкл. и дубликат на Свидетелство за основно образование серия ДО, №
003390 с рег.№ 104-4/ 23.06.2021г., издадено от Основно училище „Професор Марин
Дринов“ гр.Кюстендил /л.26 по делото/, както и шофьорска книжка, издадена от
Държава Израел, ведно с превод на същата. С молба рег.№ 1058/ 01.07.2021г. до
Началника на сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора Н.Б. е заявил, че поради
напредналата си възраст желае да запази придобитите от него категории А и В,
като се отказва от останалите категории.
В хода на образуваното
административно производство е било направено запитване до Началника на
Регионално управление на образованието гр.Кюстендил относно представеното от Н.Б.
свидетелство за основно образование. Постъпил е отговор с вх.№ 122800-18085/
12.07.2021г., в който се сочи, че след извършена проверка в ОУ „Проф.Марин
Дринов“ гр.Кюстендил, където се съхранявала документацията на ОУ“Даскал
Димитри“, било установено, че Н.Ж.Б. с ЛНЧ ********** е завършил VII клас през учебната 1959/196г и е получил
свидетелство за основно образование № 132/ 26.07.1960г., на основание на което
е бил издаден дубликат на свидетелство за основно образование серия ДО, №
003390, рег.№ 104-4/ 23.06.2021г. Посочено е, че липсва нормативно основание
завършеният седми клас през учебната 1959/ 1960г. по Закона за народната
просвета от 1948г. да бъде приравнен към завършен осми клас съгласно Закона за
народната просвета от 1991г.
С оспореното по делото писмо изх.№ 122800-19345/
28.07.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора,
жалбоподателят е уведомен, че не може да му бъде издадено свидетелство за управление
на МПС от категория А и В по подаденото от него
заявление вх.№ 8925/ 01.07.2021г., тъй като не притежава необходимата
образователна степен. Цитирани са разпоредбите на чл.17, ал.1, т.1 и т.2, и
ал.2 от Наредба № I-157/
01.10.2002г., регламентиращи възможността за признаване и подмяна на
чуждестранно свидетелство за управление на МПС, както и необходимите документи,
които се изискват за това. Позовавайки се на чл.151, ал.2 от ЗДвП и § 16 от
ПЗР, решаващият административен орган е направил извод, че заявителят не попада
в хипотезите на § 16 от ПЗР към ЗИД на
ЗДвП, тъй като не е завършил основно образование по реда на отменения Закон за
народната просвета от 1991г, каквото е изричното изискване на законовата разпоредба.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален
административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 159,
ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи
определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В изпълнение на тази законова
делегация е приета Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. В чл. 4, ал.1 от посочената Наредба е
предвидено, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на МВР, според постоянния адрес на лицето. В контекста на
тази нормативна регламентация следва извода, че Началникът на сектор „Пътна
полиция“ към съответната ОД на МВР се явява материално компетентния орган да постановява
волеизявление за издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС. С оглед на което
оспореният отказ да бъде издадено свидетелство за управление на МПС от
категория „А“ и В“ на Н.Б. по подадено Заявление вх. № 8925/ 01.07.2021г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, се явява издадено
от материално и териториално компетентния административен орган - Началник
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Оспореният акт е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви,
доколкото са изложени фактически основания,
възприети от административния орган като релевантни за
постановения отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на Н.Б. по
подаденото от лицето заявление вх. № 8925/ 01.07.2021г.
Съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на
постановения отказ да се издаде СУМПС.
Обжалваният
административен акт е постановен и в съответствие с приложимия материалния
закон. Съображенията за това са следните:
В случая
жалбоподателят е поискал издаване на българско свидетелство за управление на
МПС за категория "А" и „В“ чрез подновяване на притежаваното от него
израелско свидетелство за управление на МПС, чиято валидност е изтекла.
Съгласно
чл. 161 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС, издадено в
друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията,
за която е издадено, в случай, че държавата, в която е издадено е договаряща се
страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.
Съгласно
чл. 162, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно
средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията.
Процедурата
по признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление
на МПС е подробно уредена в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от Наредба
№ І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена на основание чл. 159 от ЗДвП, определя че свидетелство за управление на МПС
се издава при подмяна на чуждестранно свидетелство за управление, като съобразно
ал. 1 на чл. 17, признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство
за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство,
е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата /Виена, 1968
г./ и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията /т. 1/ или ако
страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала
Конвенцията за движението по пътищата /Виена, 1968 г./ и е подписала
споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на
свидетелствата за управление на МПС /т. 2/ или ако страната, издала съответното
свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация
Швейцария /т. 3/.
Притежаваното
от жалбоподателя чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС е
издадено от Израел, която държава е подписала и ратифицирала Конвенцията за движение
по пътищата /КДП/ от 1968г. /https://treaties.un.org/pages/ViewDetailsIII.aspx?src=TREATY&mtdsg_no=XI-B-19&chapter=11/.
Не се спори по делото, че издаденото на Н.Б. израелско СУМПС отговаря на
изискванията на приложение № 6 към КДП и съобразно декларацията, приложена към
заявлението, Н.Б. не притежава друго свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава – членка на Европейския съюз. Следователно направеното от
жалбоподателя искане със заявление вх.№ 18925/ 01.07.2021г. за издаване на
българско СУМПС следва да се подведе под хипотезата на чл.17, ал.1, т.1 от
Наредба № І-157 от 01.10.2002 г.
Според
разпоредбата на чл.17, ал.2 от тази наредба, подмяната на свидетелството по ал.
1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за
управление на МПС и документите по чл.
13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7.
В
нормата на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, е предвидено, че към заявлението за
издаване на СУМПС лицето следва да приложи копие от документ за завършен най-малко
първи гимназиален етап на средно образование, като съгласно §2а, ал.1 от ПЗР на
Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. лицата, завършили основно образование или Х
клас до 26 септември 2017г. по отменения Закон за народната просвета,
вместо копие от документ по чл. 13, ал.
1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно
образование, представят копие от документ за завършено най-малко основно
образование. В чл. 151, ал.
2 от ЗДвП изискването за образователен ценз е завършването на десети
клас, а в § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ бр.77/ 2017г., в сила от
26.09.2017г./ е предвидено изключение за лицата, завършили основно образование
или десети клас по реда на Закона за
народната просвета обн. ДВ, бр. 86 от 1991г.; отм. ДВ бр. 79 от
2015г.; доп. ДВ бр. 80 от 2015г./, които могат да получат право да управляват
МПС по досегашния ред, т. е. след завършване на основно образование. В
цитираната по-горе Наредба не е посочено точно при условията на кой Закон за народната просвета
е следвало да се придобие основно образование от кандидата за водач на МПС, но
в ЗДвП ясно е указано, че това е следвало да стане по Закона за народната просвета
от 1991 г.
В
случая жалбоподателят е приложил към подаденото от него заявление с вх.№ 8925/
01.07.2021г. Свидетелство за основно
образование серия ДО, № 003390 с рег.№ 104-4/ 23.06.2021г., издадено от Основно
училище „Професор Марин Дринов“ гр.Кюстендил, съгласно което Н.Ж.Б.,
през учебната 1959/ 1960г. е завършил основно образование в Основно училище
„Даскал Димитрий“ гр.Кюстендил с общ успех Отличен 5.87. За да приеме, че
жалбоподателят Н.Б. не отговаря на законово предвиденото материалноправно
условие по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП за получаване на СУМПС (лицето да е
завършило основно образование или да е завършило X клас по реда на отменения Закон за народната
просвета /обн. ДВ, бр. 86 от 1991 г., отм., бр. 79 от 2015г./, до
влизането в сила на изменението на чл.151, ал.2 от ЗДвП от 2017г.), решаващият
административен орган се е позовал на обстоятелството, че Б. е завършил основно
образование по отменения Закон за народната просвета от 1948г. и има завършен
само 7 клас, а няма завършен осми клас, както изисква чл.23, ал.1 от отменения
ЗНП от 1991г.
Така направеният извод е съответен на
приложимия материален закон.
Както в хода на административното производството, така и в
настоящото съдебно производство жалбоподателят не ангажира надлежни
доказателства, че има завършен X клас,
респ. първи гимназиален етап на средно образование, както изискват посочените
по-горе разпоредби на чл.151, ал.2 ЗДвП и чл.17, ал.1, т.7 от Наредба №I - 157.
Действително представеното по делото Удостоверение от 20.10.2021г., издадено от
Университет БАР-ИЛАН, Израел, съгласно което Н.Б. е следвал в учебното
заведение като редовен студент за обучение за бакалавърска степен в учебните
години 1975-1976, 1976-1977 и 1977-1978г., е индиция, че лицето има по-висока степен
на образование от доказаната основна степен, но това обстоятелство е следвало
да бъде удостоверено с нарочен документ, издаден по реда на чл.108 и сл. от Наредба № 11 от 2016 г. за оценяване
на резултатите от обучението на учениците, съгласно изричната
разпоредба на §2а, ал.2 от ПЗР към Наредба № I - 157 от 01.10.2002г.
По отношение на жалбоподателя е неприложима и нормата на § 16 от ПЗР
на ЗИД ЗДвП, тъй като изключението по този законов текст касае само
и единствено лица завършили своето образование по реда на ЗНП /обн. В ДВ бр. 86/1991
г./, а Н.Б. е завършил своето основно образование по реда на ЗНП /обн. В ДВ бр.
218/17.09.1948 г/.
Вярно е, че по силата на чл. 27 от ЗНП
от 1948 г. /отм./ основно образование се получава в основно училище със седем
класа – от I-ви до VII-ми, т. е. жалбоподателят е придобил степен на
завършеност на своето образование основна по смисъла на норми от ЗНП /отм./, но
разпоредбите на този закон не попадат в обхвата на § 16 от ПЗР
на ЗИД ЗДвП, тъй като законодателят е посочил само предпоставките за
завършено основно образование или завършен Х-ти клас по ЗНП от 1991 г. /отм/.
Разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП регламентира едно изключение, поради
което не може да се тълкува разширително, като се приложи и за лицата,
завършили основно образование по реда на отменения ЗНП от 1948г.
По тези съображения настоящият касационен състав приема, че
по отношение на Н.Б. не са били налице предпоставките за издаване на българско
СУМПС, тъй като не е представил надлежни доказателства, че притежава
изискуемата съобразно чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. образователна степен,
нито попада в изключението на § 16 от ПЗР
на ЗИД ЗДвП.
С оглед на това отказът да бъде издадено СУМПС по
подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 8925/ 01.07.2021г, като постановен
от компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби
и при спазване на административно-производствените правила, е законосъобразен.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Ж.Б., ЛНЧ **********, с адрес: ***,
против отказ да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС по подадено
заявление вх.№ 8925/ 01.07.2021г., обективиран в писмо с изх.№ 122800-19345/
28.07.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: