№ 7589
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110139679 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
15.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 39679/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „УЕ“ ЕООД срещу Е. М. М., като се твърди, че
ответницата била сключила договор за далекосъобщителни услуги от 29.01.2018 г. с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Поддържа, че поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника договорът бил развален, като с оглед уговорените
клаузи се дължала неустойка за разваляне на договора в размер на 156,96 лева. Навежда
доводи, че развалянето на договора било станало по силата на уговорена в общите условия
към договора клауза. Излага подробни съображения от фактическа страна за задълженията
на ответника по договора, съответно от правна страна за дължимост на претендираното
вземане. Твърди, че е налице сключен договор за цесия, като вземането му било
прехвърлено, за което длъжникът е уведомен, което обосновава подробно. Поддържа, че е
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответницата била възразила, поради
което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи,
че не се оспорва дължимостта на вземанията. Поддържа, че не е уведомена за цесията, като
при опит да заплати дължимите суми, цедентът не бил указал съдействие, поради което
оспорва факта на уведомяването за цесията. Иска отхвърляне на претенцията.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) действително
възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги между ответницата и „БТК“ ЕАД; 2) в договора да е налице валидно уговорена
комисорна клауза, която да е надлежно упражнена от „БТК“ ЕАД, поради виновно
неизпълнение на договора; 3) наличието на валиден договор за цесия между „БТК“ ЕАД и
ищеца; 4) ответницата да е надлежно уведомена за извършената цесия.
Представен е Договор за далекосъобщителни услуги от 29.01.2018 г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД от една страна – в качеството на доставчик
на далекосъобщителни услуги и Е. М. М. от друга страна, в качеството на абонат. По силата
на договора доставчикът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги на
абоната, а последният се е задължил да заплаща уговорената по договора цена. В договора е
посочено, че ако последният се прекрати преди изтичането на 24-месечния срок, вкл. поради
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи плащане на дължимите суми, както и
неустойка равна на оставащите до края на срока на договора месечни абонаментни такси, но
не повече от трикратният им размер.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на оспорвания и доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на
който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да
предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга
включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в
количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ),
така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от
предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да
заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония,
мобилни съобщения и мобилен интернет.
Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
2
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая, съдът е извършил граматическо, систематично и телеологическо тълкуване
и при съобразяване на постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според което „Нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.“ – съдът достига до извод, че са спазени
императивните правила на закона и не са накърнени добрите нрави, поради което
процесната неустоечна клауза е действителна.
На следващо място, съдът намира, че с оглед твърденията на ответника – в отговора
на исковата молба, които е подаден извън срок, то в същият е обективирано съдебно
признание на факта по смисъла на чл. 175 ГПК – а именно, че са му доставени
далекосъобщителни услуги, които не са били заплатени, поради което и договорът между
страните е бил развален. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателствени средства води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно спорът между страните се концентрира върху факта, дали е налице
цесия, с която вземането да е придобито от ищеца, респ. дали е налице надлежно
съобщаване на цесията на ответника – длъжник.
По делото са представените следните писмени доказателствени средства: 1) Договор
за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД от една страна в качеството на цедент и „С. Г. Груп“
ООД от друга страна в качеството на цесионер, като по силата на уговореното в договора
цедентът прехвърля на цесионера вземания, съобразно приложение № 1 към договора, което
приложение е неразделна част от договора; 2) Анекс № 2/05.10.2020 г. към Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД от една
страна в качеството на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД от друга страна в качеството на цесионер,
като по силата на договора цедента прехвърля на цесионера вземания, които е придобил по
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД; 3) Извлечение от приложение № 1/10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г. и уведомление и потвърждение за извършена цесия, като е
отбелязано, че по отношение на ответника е прехвърлено вземане за сумата от 156,96 лева.
В случая съобщаването на цесията може да се извърши и с исковата молба.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК – така напр. Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. Нещо повече – самата
ответница признава, че и извънсъдебно цедентът я е уведомил за прехвърлянето на
вземането – арг. чл. 175 ГПК.
От извършена от съда служебно справка от Агенция по вписвания – Търговски
регистър на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че ищецът „УЕ“ ЕООД е с
предишна търговска фирма „ЮБЦ“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки за
налице, поради което и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства за погасяване на
3
задължението чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 410,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ...................., че дължи на „УЕ“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. ......................, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 156,96 лева, представляващи неустойка за
разваляне, поради виновно неизпълнение на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 29.01.2018 г., сключен с „Българска телекомоникационна
компания“ АД, като вземанията по договора са цедирани на „УЕ“ ЕООД, за което Е. М. М. е
уведомена, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27863/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. М. М., ЕГН: ********** да заплати на
„УЕ“ ЕООД, ЕИК: ***********, сумата от 410,00 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4