Р Е Ш Е
Н И
Е № 1182
гр. Пловдив, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14036 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Е.Ф.Ф., с която се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1650.53 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в гр. П...... и сумата от 186.73 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.07.2017 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019
г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6312/2019 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия
на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил
топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящ се в гр. П….. Ответникът не изпълнил задълженията си в
срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на
задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6312/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от
предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от
ответника. Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6312/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В проведено първо открито съдебно
заседание на 27.02.2020 г. ответникът се яви лично и заяви, че признава
предявените искове по основание и размер, както за главницата, така и за
обезщетението за забава.
Съдът намира, че са
налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – в първото по делото открито съдебно заседание
ответникът е признал изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, признанието е направено от представител на
ответното дружеството, овластен да признава иска, в първото по делото заседание
ищецът е поискал да бъде постановено решение съобразно признанието на
иска.
От представения
нотариален акт се установява, че същият е собственик на процесния топлофициран
имот и като такъв се явява потребител на услугите, предоставени от ищеца.
Същият не оспорва и признава вземанията на ищеца за главница и лихви.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което
да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент
на чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца,
доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 75 лева – платена
държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в размер на 175 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 86.75 лева,
които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Ф.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.
сумата
в размер на 1650.53 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П. и сумата от 186.73 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
04.07.2017 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6312/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Ф.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г.С., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 175
лева – разноски в исковото
производство и 86.75 лева – разноски по ч.гр.д. № 6312/2019
г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП