№ 75
гр. Момчилград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200213 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„********0” ООД- с.Фотиново, общ.Кирково, ЕИК; ********,
представлявано от управителя ЮМ. М.. М.., против Наказателно
постановление № 09-002 679 от 09.09.2021г. на Директора на Изп.директор на
ИА “Главна инспекция по труда”- София, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414
ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно
наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато
нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и
необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно
нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.МАРИЯ СТАНЧЕВА- СТАНЕВА
от АК- Кърджали, която поддържа искането, и намира, че са налице и
предпоставките за приложението на чл.415 „в“ от КТ, като подробни
съображения излага в тази насока в писмена защита.
Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда"-град
Кърджали, чрез процесуалният си представител- юк.КАРАГЕОРГИЕВ,
1
изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление.
При извършената проверка в обекта се установило, че работодателят е
допуснал визираното нарушение, като съответно не е начислил и не е
изплатил дължимото му за съответният месец трудово възнаграждение. Иска
от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно, и
претендира ю.к.възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2021г. свидетелите Е.Ю., Л.И. /актосъставител/ и И.С. са
извършили проверка на обект „Заведение за бързо хранене“, находящ се в
с.Фотиново, общ.Кирково, и стопанисван от дружеството- жалбоподател, и по
представени в ДИТ- Кърджали документи на 07.06.2021г., при което се
установило, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател
по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, по тр.договор № 2/ 30.06.2016г. с лицето Ф.
М. АЛИ на осн.чл.67 ал.1 от КТ, при условията на пълно работно време- 8
часа дневно, за изпълнение на длъжността „продавач- консултант“ и
представена разчетно-платежна ведомост за за заплати с удръжки за
м.февруари 2021г. е начислил сума в размер на 309,79 лева брутно трудово
възнаграждение за отработени 20 раб.дни и след направени законоустановени
удръжки е изплати на посоченото лице сумата от 265,91 лева.
Проверящите са установили, че работодателя не е изплатил пълният
размер от основното трудово възнаграждение от 650 лева- МРЗ съгласно
ПМС № 331/ 26.02.2020г.- в сила от 01.01.2021г., и това съставлявало
нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ, като самото нарушението е било
извършено на 01.04.2021г.
Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от
04.06.2021г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания по
смисъла на чл.404 ал.1 т.12. Едно от предписанията е било това по т.14, а
именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател ЗА
ИЗПЛАТИ пълният размер на основното тр.възнаграждение от 650 лева
/МРЗ/- разликата от 302,79 лева до 650 лева за м.февруари 2021г. на Ф. М.
АЛИ, чийто тр.договор е бил прекратен с Заповед № 4/05.05.2021г., съгласно
изискването на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ вр.ПМС № 331/ 26.02.2020г. Даден е
2
срок за изпълнение на това предписание на контролните органи– а именно до
09.07.2021г. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството.
На 29.06.2021г. в гр.Кърджали, Л.И.- гл.инспектор в Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Кърджали, в присъствието на св. Е.Ю. и И.С.
/служители в ДИТ- Кърджали/, е съставила акт № 09-002 679 за установяване
на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е
описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява
нарушение на изискванията на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ.
При съставянето на акта са били взети предвид представените като
доказателства- Протокол за извършена проверка /съдържащ констатираните
нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/;
ведомост за заплати за съответният месец; вътрешни правила за раб.заплата;
справка от ТР; трудов договор на работника; Заповед за прекратяване на
тр.договор, от които е видно, че трудовото възнаграждение на работника не е
било начислено и изплатено за м.ФЕВРУАРИ 2021г ., размерът на основната
работна заплата /МРЗ в размер от 650 лева за 2021г./- работодателя начислил
сума в размер на 309,79 лева брутно трудово възнаграждение за отработени
20 раб.дни
АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, на 29.06.2021г. Не
се установява да са депозирани възражения в законоустановеният срок.
Въз основа на посочения по-горе акт, Изпълнителният директор на
„Главна Инспекция по труда”-София е издал Наказателно постановление №
09-002 679 от 09.09.2021г. на Изпълнителният директора на ИА „Главна
Инспекция по труда”, в което е описана горната фактическа обстановка, и с
което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е
било наложено административно наказание- “имуществена санкция” в размер
на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ.
Постановлението е било връчено на 20.09.2021г.- което се установява с
известие за доставка /в което са посочени като връчени и други
нак.постановления/.
В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителят
Л.И., и свидетелите по съставянето на акта- Ел.Ю. и Ир.С., които в своите
показания потвърждават горните обстоятелства. Актосъставителката сочи, че
след приключване на проверката са били представени споразумителен
3
протокол и платежни нареждания, и това било констатирано при последваща
проверка презм.септември. В тази насока са и показанията на единият от
свидетелите, в които се посочва, че споразумителният протокол е представен
допълнително.
От приложените към делото доказателства се установява, че
действително при извършената в обекта проверка било констатирано, че на
работника- посочен по-горе не е било изплатено тр.възнаграждение в размер
МРЗ за 2021г. – за м.февруари 2021г. съгласно изискването на чл.245 ал.1 и
ал.2 от КТ. Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните
органи– а именно до 09.07.2021г. В по-късен период дадените препоръки /за
начисляване и изплащане на заплата за съответният период/ са били
изпълнени, като в тази насока са Споразумителен протокол от 05.07.2021г.,
подписан между работодателя и посоченото по-горе лице /работник, чийто
тр.договор е бил прекратен към този момент/, в който е посочено, че
дължимата сума съгласно протокола на ДИТ ще се изплаща на равни месечни
вноски от по 419,95 лева до 30.04.2022г.; Платежни нареждания за внесени по
сметка на лицето суми от 419,95 лева / от м.юли, август и септември 2021г./ .
Предвид изложеното съдът приема, че е налице налице допуснато
нарушение на изискванията на чл.245 ал.1 и ал.2 вр.от 128 от КТ, където е
посочено, че работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, но не по-малко от размера на
минималната за страната работна заплата; и да издава при поискване от
работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Посочените по- горе писмени и гласни доказателства водят до извода,
че дадените препоръки за начисляване и изплащане на дължимото
възнаграждение за посоченият период и до размера на минималната работна
заплата от 650 лева, са били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение,
работодателят е изпълнил своето основно задължение да заплати престацията
за положеният труд. И тъй като дружеството- жалбоподател, като работодател
не е изпълнило своите задължения в срока, когато същите са възникнали и
4
които са заложени в разпоредбата на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ- да
начисли/заплати уговореното възнаграждение в срок, и в размер не по-малко
от минималната раб.заплата от 650 лева е допуснало извършването на
административно нарушение- а именно нарушение на трудовото
законодателство, е било санкционирано със налагането на административно
наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева по чл.414 ал.1 от
КТ.
Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се
наличните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на
основание чл.414 ал.1 от КТ е издал атакуваното НП- като нарушение на
трудовото законодателство- на изискването на чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ от КТ
за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в уговорените срокове и
дължимите по закон размери.
Съдът приема, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното
НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов
автор е компетентен административен орган. В него нарушението е описано
така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без
описанието да създава съмнения за естеството на обвинението.
Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 от КТ, Министерският съвет
определя минималната работна заплата за страната. В чл.245 ал.1 от КТ е
указано, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съгласно ПМС
№ 331/ 26.02.2020г. е определен размер на минималната работна заплата за
страната в размер на 650 лева /за 2021г./ при продължителност на работното
време 8 часа и при пет дневна работна седмица, в сила от 01.01.2021г.
Правната квалификация на деянието е по чл.414 ал.1 от КТ, според която
нормативна разпоредба "Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лева. ". В същото време неправилно АНО, не е
5
съобразил събраните по делото доказателства за извършено плащане по
сметка на работника, и при определяне на вида и размера на наложената
санкция не е приложена разпоредбата на чл.415 „в“ ал.1 от КТ. Съдът счита,
че при налагането на санкцията на дружеството- работодател не е извършена
преценка на събраните по делото и административната преписка
доказателства, че са налице предпоставките за приложението й. Според
процесното НП изпълнителното деяние се изразява в това, че дружеството-
жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на
КТ не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на посоченото
по-горе лице, /същото е ставало съгласно вътрешните правила за работната
заплата- където е предвидено това да е част от оборота/ но тези правила не са
съобразени с изискването на чл.244 и чл.245 от КТ- заплатата да е в размер
на минималната месечна работна заплата, установена за страната- 650 лева за
2021г.
Деянието е извършено на 01.04.2021г. и е установено на 04.06.2021г.
при проверка на обекта на дружеството и по документи на 07.06.2021г. на
дружеството, представени в Инспекцията по труда.
Нарушението е отстранено до изтичане на срока на дадените
предписания / за изплащане на пълният размер на заплатата до размера на
минималната заплата от 650 лева/, видно от представените споразумителен
протокол и платежни нареждания за извършени плащания- посочени по-горе.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от страните и същата се
установява от доказателствата по делото- показанията на свидетелите и от
приложените по делото документи– писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка изводът на съда е че е
налице осъществен състав на административно нарушение, с което е
санкционирано Дружеството. С бездействието си жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 414 ал.1 от КТ, за
което нарушение е както съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение, така и издаденото срещу него наказателно
постановление. Съдът счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП. Налице са данни за активната
легитимация на наказващия орган.
В изпълнение на задълженията си за цялостен контрол по
6
законосъобразността на образуването и провеждането на административно-
наказателното производство, съдът установи, че актът за установяване на
нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН от
компетентните длъжностни лица. Няма допуснати съществени процесуални
нарушения.
В същото време съдът намира, че в случая може да се наложи
санкция съобразно нормата на чл.415 „в“ от КТ, т.к. са налице относимите
факти, обуславящи приложението на посочената законова разпоредба.
Предвид горното съдът приема, че е допуснато нарушение на нормите
на чл.245 от КТ, като в същото време се установи, че към настоящият момент
това нарушение е отстранено, т.к. работодателят е изпълнил дадените му
препоръки да изплати пълният размер на основното месечно трудово
възнаграждение за съответният месец /МРЗ в размер на 650 лева/. Сиреч,
допуснатото нарушение е отстранено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбодателя, като работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ, е нарушил разпоредбата на чл.245 от КТ- не е начислил
и изплатил трудовото възнаграждение в размер не по-малко от МРЗ за
страната за съответният период, което е нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 о от
КТ, и следва да носи съответна имуществена отговорност, но така
наложеното наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева е в
несъразмерно завишен размер, и следва да се приеме, че е налице маловажен
случай, и да се наложи наказание на основание чл.415 „в” от КТ. И това така,
защото е наложено наказание, което не е съобразено със обстоятелството, че
липсват данни жалбоподателя да е допуснал друг път подобно нарушение на
трудовото законодателство, като факта, че това е установено по отношение на
всички работещи в дружеството, не променя този извод. Както и по-горе се
посочи, нарушението е отстранено, и не са настъпили вредни последици за
работника.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че дружеството- жалбоподател е осъществил състава на нарушението
по чл.245 от КТ, като работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ, като от доказателствата по делото се установи, че
7
нарушението е било отстранено и от него не са произтекли вредни последици
за работници и служители, и по конкретно за работника, чието
тр.възнаграждение не е било изплатено в посоченият размер на МРЗ. Ето
защо съдът приема, че е налице маловажен случай на нарушение на чл.245 от
КТ, поради и което следва да се наложи и наказание по чл.415 „в” ал.1 от КТ.
Санкционната норма на чл.415 „в” ал.1 от КТ предвижда имуществена
санкция от 100 до 300 лева. Съдът приема, че при определяне размера на
наказанието при маловажност на случай на нарушение, следва да съобрази, че
нарушението е за първи път и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, следва да наложи наказание в предвидения минимален размер.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени, като се намали
размера на наложената имуществена санкция от 1 500 лева, на 100 лева, като
маловажен случай по смисъла на чл.415 „в” от КТ. Съобразно това съдът
намира, че следва да се измени обжалваното Наказателно постановление, с
което на дружеството е било наложено административно наказание-
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на
чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ, като се намали размера на имуществената санкция от
1 500 лева на 100 лева на основание чл.415 „в” ал.1 от КТ.
При този изход на делото на страните не се следват разноски, т.к.,
безспорно е установено нарушението, но поради настъпили последващи
действия от дружеството- жалбоподател, са възникнали основания за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.414 „в“ от КТ, поради
и което както на дружеството-жалбоподател, така и на АНО, не следва да се
присъдят адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 09-002 679 от 09.09.2021г.
на Изпълнителният директор ИА „Главна инспекция по труда”-Кърджали, с
което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, на „********0”
ООД- с.Фотиново, общ.Кирково, ЕИК; ********, представлявано от
управителя ЮМ. М.. М.., е било наложено административно наказание-
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на
чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
8
санкция от 1 500 лева на 100 лева на основание чл.415 „в” ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9