Решение по адм. дело №241/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от М. Ц. М., [ЕГН] с адрес: [населено място], община Троян, област Ловеч чрез адвокат Д. З. от АК – Бургас, със съдебен адрес за получаване на съдебни книжа: [населено място], [улица], ет. 2, против писмо с рег. № 359000-4148 от 25.04.2025 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) Троян, в което е обективиран отказ по реда на чл. 50, ал. 5, във връзка с ал. 3 и следващите от ЗОБВВПИ.

По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна. Според изложеното в жалбата, от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на материалния закон, както и на основни административнопроцесуални принципи. Оспорващият счита, че доколкото в случая заповедта по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), която е била използвана от административния орган като основание за отказа, е обезсилена с влязло в сила съдебно определение. При това положение, автоматичното прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ без да се съобрази действителното правно състояние към датата на произнасяне, жалбоподателят счита, че нарушава изискванията на чл. 6 от АПК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и с адв. З., който поддържа жалбата и развива доводи по същество, като в допълнение сочи, че постановеният от началника на РУ Троян отказ има белезите и на мълчалив отказ. В допълнително представени писмени бележки излага съображения по съществото на правния спор.

Ответникът началникът на РУ Троян се представлява от упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание, който оспорва жалбата и намира същата за недопустима, алтернативно – неоснователна, като релевира подробни аргументи в тази връзка.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение на недопустимост и неоснователност на жалбата.

От доказателствата по делото се установява, че в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗМВР и чл. 153, т. 6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ, е установено, че cpeщу М. са наложени мерки за защита по ЗЗДН съгласно Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян (л. 47-гръб и л. 49-гръб) и Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие (л. 48-49). Поради което, на основание на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ е издадено Решение № 359р-18565/23.10.2024 г. на началника на РУ Троян, с което от М. М. е отнето Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20160183425, валидно до 22.02.2026 г. (л. 33).

С Определение № 525/25.10.2024 г. на Районен съд – Троян по гр. д. № 837/2024 г. е отменено Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян и Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие в частта с постановена мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН (л. 10-11). С Определение № 552/05.11.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян е прекратено производството по делото и е обезсилена Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие (л. 8).

С молба с вх. № 359000-3146/25.03.2025 г. (л. 38-39) М. чрез упълномощения от него адв. Д. З., по изложени доводи във връзка с отмяната на Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян и обезсилването на Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие, поискал от началника на РУ Троян да разпореди започване на процедура по реда на глава четвърта, раздел първи – чл. 50, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗОБВВПИ и „с оглед несъществуваща забрана назад във времето по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ“ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели.

Във връзка с така подадената молба е извършена служебна справка по установъчни данни за лице (л. 32), в която е отразено наличието на издадената Заповед за незабавна защита № 9/17.10.2024 г., като в съответствие с горецитираните определения на Районен съд – Троян е посочено, че действието ѝ е в периода от 17.10.2024 г. до 05.11.2024 г.

От мл. полицейски инспектор КОС при РУ Троян е изготвена докладна записка с рег. № 359р-5933/01.04.2025 г. до началника на РУ Троян (л. 31), в която е описана горната фактическата установеност и е изложено мнение, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ М. М. може да заяви придобиване на огнестрелно оръжие след 17.10.2027 г.

На 25.04.2025 г. началникът на РУ Троян издал обжалваното в настоящото съдебно производство писмо с изх. № 359000-4148/25.04.2025 г. (л. 83), с което уведомил оспорващия, чрез упълномощения от него адвокат, че във връзка с подадената молба, регистрирана с вх. № 359000-3146/25.03.2025 г. по описа на РУ Троян, след извършена проверка, запознаване с трайната съдебна практика в подобни случаи и разглеждане на преписката от главен юрисконсулт на ОДМВР Ловеч е дадено становище, че съгласно съдебната практика на Върховен административен съд - Решение № 2113 от 2023 г. по адм. д. № 6372 от 2022 г., VII о., в случая следва да бъде изпълнена нормата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за зашита от домашното насилие.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок от надлежно легитимирана страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Доколкото същият, според смисъла на съдържащото се в него волеизявление на административния орган, съставлява отказа да бъде издаден отказ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, то М. има правен интерес от търсената съдебна защита. Обжалваният отказ не би могъл да се приеме за мълчалив такъв, тъй като очевидно е налице произнасяне от страна на началника на РУ Троян.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният писмен отказ е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Липсва спор между страните, а и от самия обжалван акт е видно, че същият е издаден от началника на РУ Троян и по отношение на лице с адрес на територията на община Троян. Това означава, че обжалвания административен акт е издаден от административен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Изричният отказ е издаден в писмена форма, като са посочени фактически и правни основания, а именно – наличие на налагани мерки за защита по ЗЗДН и съответният текст от ЗЗДН – чл. 58, ал. 1, т. 8 от с.з.

Съдът намира, че в производството по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с принципа за засилено служебно начало в административния процес – чл. 9 от АПК, административният орган е извършил дължимата справка (л. 32), в която е отразено наличието на издадената Заповед за незабавна защита № 9/17.10.2024 г., както и действието ѝ в периода от 17.10.2024 г. до 05.11.2024 г. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Видно от докладна записка с рег. № 359р-5933/01.04.2025 г. (л. 31), при съобразяване на заповедта за незабавна защита, действаща в периода от 17.10.2024 г. до 05.11.2024 г., е отразено, че в съответствие с правилото на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ по отношение на М. не е изтекъл нормативно заложеният [възраст] срок. На следващо място, административния орган не е установил нередовности на документите, за които в съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ да укаже да бъдат отстранени. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Обжалваният отказ на началника на РУ Троян е издаден и в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 от ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 от ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие.

По делото е установено, че със Заповед за незабавна защита № 9/17.10.2024 г. спрямо оспорващия са били наложени конкретни ограничителни мерки. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежавано от М. огнестрелно оръжие за ловни цели (л. 33) и именно поради тази причина е отказано и издаването на ново. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е визирано изискване от прилагането на мерките по ЗЗДН до решението за възстановяването на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай, тази задължителна материалноправна предпоставка не е налице. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно, при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не може да бъде издадено исканото от М. разрешително.

Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че с Определение № 552/05.11.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян е прекратено производството по делото и е обезсилена Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка, т. е. същото действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на установените в хода на проведеното съдебно производство основания за издаване на заповедта за незабавна защита. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отказано издаването на разрешителното. Действието на прекратителното съдебно определение е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. Районен съд - Троян е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е пораждала действие в периода от 17.10.2024 г. до влизането в сила на Определение № 552 от 05.11.2024 г., като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка.

В този смисъл е и Решение № 2113 от 27.02.2023 г. по адм. д. № 6372 от 2022 г., VII о., на което се е позовал и ответният административен орган, както и Решение № 5010 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2024 г., VII о.; Решение № 4239 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5/2025 г., VII о.; Решение № 3044 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2024 г., VII о.; Решение № 65 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2024 г., VII о. и мн. др.

Съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването ѝ в зависимост от определени предпоставки. С оглед на това, обжалваният отказ е издаден и в съответствие с преследваната от закона цел.

Въпреки изхода на производството и доколкото от страна на ответника не е направено искане за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от М. Ц. М., [ЕГН] с адрес: [населено място], община Троян, област Ловеч чрез адвокат Д. З. от АК – Бургас, със съдебен адрес за получаване на съдебни книжа: [населено място], [улица], ет. 2, против писмо с рег. № 359000-4148 от 25.04.2025 г., издадено от началника на Районно управление Троян, в което е обективиран отказ по реда на чл. 50, ал. 5, във връзка с ал. 3 и следващите от ЗОБВВПИ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен от съобщението на страните чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.