РЕШЕНИЕ
№ 17325
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110155594 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу ..., ЕИК ..., с която са предявени искове за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 1349,24 лв., представляваща сбор от месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за далекосъобщителни мобилни услуги №
... с ID на договор ... от 30.07.2006 г., партида № ..., дължими за период от 14.06.2022 г. до
14.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 69,18 лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата за потребените
услуги и месечните такси, дължимо за период от 19.08.2022 г. до 19.04.2023 г.; сумата от
3303,10 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължение по
Договор за мобилни услуги № ... с ID на договор ... от 30.07.2006 г., начислена към
31.12.2022 г., след едностранно прекратяване на договора от страна на оператора, по вина на
абоната, ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането; и
сумата от 97,76 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената неустойка,
дължимо за периода от 22.08.2022 г. до 19.04.2023 г., за които има издадена заповед за
изпълнение от 09.05.2023 г. по ч. гр. дело № 20599/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
1
Ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че между страните бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги № ... с ID на договор ... от 30.07.2006 г., като през годините бил
подновяван и били добавяни услуги, променяни били тарифни планове, срокове и цени,
съгласно сключените между страните допълнителни споразумения и уговореното в тях
между страните. Излага твърдения, че през м. юни 2022 г. между страните по делото били
водени преговори за подновяване на процесния договор, като били запазени
съществуващите активни услуги за №№ ..., ..., ..., ТВ услуги ..., ... и интернет услуги ..., ...,
като за номерата ... и ... по желание на ответника били активирани и екстра пакети от по 40
000 МБ интернет на максимална скорост. При преподписване на договора през м. юни 2022
г., на ответника бил предоставен бюджет от 741 лв. за избор на устройство, което може да
закупи, от която възможност ответника няма данни да се е възползвал. Сочи, че договорът
бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 30.12.2022 г., поради
неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги за срок
над 124 дена. Била начислена неустойка, изчислена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните
SIM карти. Поради забавата за плащане на претендираната главница и неустойка ответникът
дължал и мораторна лихва върху двете главници. С оглед изложеното ищецът обосновава
правния се интерес за завеждане на настоящия иск. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли за прилагане на ч. гр. дело №
20599/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..., ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва исковете и по размер.
Оспорва начислената сума за неустойка, доколкото клаузата, с която е уредена същата, била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че същата излизала извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Моли за отхвърляне на исковете. В
молба-становище от 24.06.2024 г., депозирана от ответника преди насроченото за 28.06.2024
г. съдебно заседание, ответникът изрично заявява, че с ОИМ е оспорил единствено
претендираната от ищеца неустойка и мораторната лихва върху нея, с аргументи, че същата
почива на нищожна клауза от договора, като противоречаща на добрите нрави и поради това
е недължима, съответно и обезщетението за забавеното й плащане – също.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че същите са били обвързани в посочения в ИМ период от посочения от ищеца
Договор за електронни съобщителни услуги № ... с ID на договор ... от 30.07.2006 г.
Видно от приетите по делото доказателства, с подписване на допълнителни
споразумения и Приложения към тях /последното от които от 08.06.2022 г., страните са
допълвали предмета на договора, като са добавяли нови услуги и променяли срока на
договора. С анекс към Договора от 08.06.2022 г. страните уговорили допълнителни условия,
2
а именно: Операторът може да предостави на Абоната крайни устройства като отстъпка от
цената, дължима за предоставяните по договора услуги. Крайните устройства и тяхната
стойност се описват в ППП подписан от представители на двете страни. Общия размер на
отстъпката, която може да бъде получена от абоната е в размер на 741 лв. /по анексите на л.9
и 11/. Крайните устройства се получават на база писмена заявка от абоната, в които
последния посочва вида и броя на същите. По делото обаче липсват доказателства, абоната
да се е възползвал от тази отстъпка и да е заявил за ползване такива устройства. Тези
допълнителни договорености били за срок от 24 месеца, като в случай на нарушаване на
задълженията от абоната, произтичащи от Договора, Приложенията и КП към него или ОУ
или ако по негово искане или вина договорът по отношение на дадена услуга бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи
стойността на отстъпките, получени от абоната. Срещу задължението на оператора да
предоставя услугите, абонатът е длъжен да заплаща тяхната месечна цена. Срокът за
заплащане се урежда от Общите условия. Съгласно чл.26.4. от Общите условия заплащането
се извършва въз основа на месечна фактура, издадена на името на абоната, като при
сключване на договора ... уведомява всеки абоната за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Не получаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми, като ... предоставя на абоната 15-дневен
срок за плащане, след издаването на фактурата. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че
неплащането на сумите продължи след изтичане на срока за плащане ... има право да
прекрати договорите за услуги или да преустанови достъпа на абоната до ползваните от него
мрежа/мрежи.
От приетите по делото като доказателства допълнителни Приложение № 1,
Приложение № 2 към договора за активиране и условия за ползване на услугата Ikarus
anti.Virus към ... тарифен план/ценови пакет с интернет услуга и Списък на телефонни
номера, активирани по Приложение № 1 към Договора, тарифни планове/пакети активирани
по тях, както и Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договора –
Активиране и условия за ползване на допълнителен 5 G пакет мобилен интернет за №№ ... и
... от 15.06.2022 г., всички активирани за срок от 24 месеца, се установяват видовете
допълнителни услуги, срока за активирането им, номерата за които се отнасят, както и
стойността на всяка от тези услуги.
Съгласно т.5.8. от Допълнителното приложение към Приложение № 1 от 15.06.2022 г.,
с активиране на Екстрите всички приложими и активни към момента на тази активация
условия по основния тарифен план (в т.ч. трафик на данни за мобилен интернет, минути
изходящи повиквания, кратки текстови съобщения, отстъпки от месечни абонаментни такси
и др.) се подновяват при условията приложими към основния тарифен план, но за новия
срок на договора, в случая 24 месеца. Съгласно т.5.9. от договора, в случай, че Абонатът
наруши задълженията си по това допълнително приложение или някой от другите активни
към този момент договори, приложения, анекси, в т.ч. ако по негово искане или вина
достъпът до мрежата на оператора бъде спрян или договорът по отношение на която и да е
3
Екстра бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпка) за съответната екстра/екстри, дължими до изтичане на определения срок на
ползване. Тази неустойка за предсрочно прекратяване на договора не се дължи единствено
ако неизпълнението се дължи на причини, за които Операторът отговаря.
Установява се от приетите като доказателства фактури /приложени на л.15-20 от
делото/, че за потребените от абоната услуги в периода от 14.06.2022 г. до 31.12.2022 г.,
оператора е издал 6 бр. фактури на обща стойност 1445,29 лв., която сума е намалена с
издадено Кредитно известие от 16.12.2022 г. с което е начислена отстъпка от месечна такса в
размер на 96,05 лв. и така е формирана крайната дължима сума от абоната за посочения
период от 1349,24 лв. В настоящото производство и при разпределената от съда
доказателствена тежест, ответника нито твърди, нито доказа плащане на тези свои
задължения и то в посочените във фактурите крайни срокове за това, вкл. и до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.04.2023 г. Следователно се установява
твърдяното от ищеца неизпълнение на основното задължение на абоната по договора да
заплаща в срок дължимите суми за абонаментни такси и потребени електронни услуги,
съгласно издадените му месечни фактури, като както бе посочено и по-горе не получаването
на такива не го освобождава от това му задължение.
По делото, в т.ч. и при липсата на изрично оспорване на дължимите суми за месечни
абонаментни такси и потребени услуги от ответника и от приетите и анализирани по-горе
писмени доказателства, безспорно се установява, че е налице липса на плащане от страна на
длъжника /ответника/ на стойността на издадените 6 бр. фактури за дължимите месечни
абонаменти такси и потребление в периода от 14.06.2022 г. до 14.12.2022 г., намалени с
издаденото кредитно известие, до размер от 1349,24 лв., вкл. до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
20.04.2023г., както и към датата на образуване на исковото производство по чл.422 от ГПК –
10.10.2023г., поради което съдът счита, предявеният иск за признаване за установена
дължимостта на сумата 1349, 24 лв. за основателен.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя, съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. В настоящият случай срокът за изпълнение е
уговорен в договора като 15-дневен от датата на издаване на фактурата, но в издадените
фактури, ищецът е посочил друг падеж – 1 месец от датата на издаване. Безспорно се
установи, че ответникът не е плащал нито една от 6-те фактури, издадени в периода от
14.06.2022 г. до 14.12.2022 г., поради което в периода от падежа на всяка една от фактурите
/първата е издадена на 19.07.2022 г. и е с определен срок за плащане – 18.08.2022 г./, т.е. от
19.08.2022 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението в съда, ответникът е
изпаднал в забава по отношение на главните вземания и съответно дължи обезщетение за
забава в претендирания от ищеца размер от 69,18 лв., който размер и съдът установи
4
посредством онлайн лихвен калкулатор, доколкото претендираната мораторна лихва върху
всяка от 6-те месечни главници е в размер на законната лихва, която е константна величина
за страната. Следователно и този иск като основателен и доказан ще следва да се уважи в
предявения размер от 69,18 лв.
Относно иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД и обезщетението върху
претендираната неустойка:
Неизпълнението от страна на абоната и забавата при плащането безспорно са факти
от обективната действителност, които водят до активиране на възможността за оператора да
прекрати едностранно договорните отношения с абоната и съответно да начисли и
претендира уговорените с Договора неустойки.
С издадени Сметки № .../30.12.2022 г. на стойност 606,22 лв. /сбор от неустойки в
размер на 255,00 и 351,22 лв./; Сметка № .../30.12.2022 г. на стойност 521, 22 лв. /сбор от
начислени неустойки в размер на 170,00 лв. и 351,22 лв./; Сметка № .../30.12.2022 г. на
стойност 606,22 лв. /сбор от неустойки в размер на 255,00 лв. и 351,22 лв./; Сметка №
.../30.12.2022 г. на стойност 479,91 лв. /сбор от начислени неустойки в размер на 140,25 лв.,
84,83 лв. и 254,83 лв./;Сметка № **********/30.12.2022 г. на стойност 175,44 лв.; Сметка №
.../30.12.2022 г. на стойност 398, 48 лв. /сбор от начислени неустойки в размер на 173,40 лв.
и 140,25 лв. и 84,83 лв./; Сметка № .../30.12.2022 г. на стойност 328,78 лв. /сбор от неустойки
в размер на 113,05 лв., 84,83 лв. и 130,90 лв./; Сметка № .../30.12.2022 г. на стойност 100,00
лв.; Сметка № **********/30.12.2022 г. на стойност 84,83 лв. и Сметка № .../21.08.2022 г. на
стойност 2,00 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения, ищецът е
формирал стойността на дължимите му се по Договора неустойки в общ размер на 3303,10
лв., които ответника оспорва да дължи, като счита, че същите са начислени въз основа на
нищожни клаузи от Договора/Допълнителните споразумения и Приложения, като
нарушаващи добрите нрави.
За да обоснове правото си да начисли предвидената в договора неустойка, ищецът се е
позовал на чл.54.12. от приложените към делото Общи условия, съгласно която разпоредба
„Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „... в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от
124 дена“.
По делото е приет Ценоразпис на ... за клиенти по договор за различните предоставяни
от оператора услуги и за възможните неустойки, които могат да се начисляват съгласно
индивидуалните договори, които са във фиксиран размер.
Съгласно цитираните по-горе клаузи от Договора и Приложение № 1 към договора в
случай, че абонатът наруши задълженията си по договора, операторът има право да
прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпката/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на договора. От посочената уговорка следва, че за основателността на
претенцията за неустойка следва да се установи, че процесният договор е прекратен
5
едностранно от ищеца по вина на ответника. За да може ищецът да упражни правото си
едностранно да прекрати договора, ответникът следва да е в забава на плащане на
задълженията си, продължила повече от 124 дена. Такава забава безспорно се установи по
делото, доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща процесните суми
по описаните по-горе 6 фактури в срока, а и в продължение на повече от 124 дена от падежа
посочен във всяка от тях.
Съгласно цитираната разп. на чл.54.12. от ОУ на ищеца, когато забавата на абоната за
плащане на дължимите суми е продължила повече от 124 дена /както е в случая/ договорът
му с оператора се счита автоматично едностранно прекратен от ..., като не се предвижда
изпращане на нарочно уведомление за това. При такова прекратяване на договора, което е по
вина на абоната /поради негово неизпълнение на основното му задължение по договора/
автоматично се задействат и клаузите от договорите, предвиждащи начисляването на
уговорените в тях неустойки.
По този иск съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца
да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключените договори с ответника,
както и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираните неустойки в размер на
3303,10 лв.
Ищецът в производството не установи валидността на клаузите за неустойка,
уговорени с процесните договори, като съдът ги намира за нищожни, поради противоречие с
добрите нрави, каквото е и възражението на ответника по делото.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че с определяне на неустойка в размер на
оставащите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на изготвяне на
договора и обстоятелството, че същият се попълва от представител на ищеца-търговец, а
абоната единствено полага подпис /често на някакъв пад пред него/ без дори да може да се
запознае с предвидените клаузи, навежда на извода, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което води до извод, че тези
клаузи не са индивидуално уговорени между страните и абоната не е имал възможност да
влияя върху тяхното съдържание. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, от години, трайно се приема от КЗП за нарушение и се третира като нелоялна
търговска практика, предвид което мобилните оператори бяха задължени да предприемат
промяна в тази насока. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от абоната, определена в размер на всички абонаментни вноски за периода
от прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този
начин кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира
от негова страна услугата по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
6
принципа на справедливост. В този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о.
Така уговорени клаузите за неустойка излизат извън рамките и на присъщата за
неустойката обезпечителна и санкционна функция. Клаузата за неустойка няма
обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение на потребителя на
мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има
характер на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на
потребителя или санкция за поведението на последния. При така уговорената клауза за
неустойка, при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, мобилният оператор
ще се обогати неоснователно, като ще получи дължимите абонаментни такси за целия срок
на договора, така сякаш същият не е прекратен, в завишен размер /тъй като същите се
начисляват без предвидените в договора отстъпки при подписването му/ и без да е
предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период. По този начин
уговорена, клаузата за неустойка, според съда нарушава добрите нрави и принципа за
справедливост, поради което е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
По силата на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Разпоредбата намира приложение и при търговските сделки съгласно
препращаща норма на чл. 288 от ТЗ. Действително, в цитираната норма на ЗЗД не се
дефинира понятието „добри нрави”, но тъй като законодателят е придал правно значение на
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушаването на закона, вложеният в
това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези
наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и на предотвратяването на несправедливо облагодетелстване – аргумент от
разпоредбите на чл. 289, чл. 302, чл. 307 ТЗ, чл. 20 ЗЗД и др. В тази връзка въпросът за
накърняване на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да бъде
решен чрез прилагане на комплексен подход отчитащ фактори като: свобода при
договарянето, равнопоставеност на страните, функцията на неустойката. Предвид
изложеното дотук, съдът намира, че в случая тези принципи са били нарушени от мобилния
оператор, предвиждайки в договорите си подобна неустойка, която поставя другата страна в
по-неблагоприятно положение от това, в което би била, ако договорът бе продължил и бе
прекратен с изтичането на уговорения му срок, в който случай оператора ще има право
единствено на обезщетение за забавените плащания на дължимите суми. След като самият
оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение за забава, то той не
разполага с възможност едновременно, под формата на неустойка, да претендира и
изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на
неговото действие, без при това сам да предлага изпълнение на своето насрещно
7
задължение.
Независимо, че в случая абоната не е физическо лице и няма качеството на потребител
/спрямо които се отнася постигнатото между ищеца и КЗП споразумение, обективирано в
Протокол от 21.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, ограничаващ размера на
неустойката до трикратния размер на месечните такси за услугата по техния стандартен
размер, без отстъпката/, както и че не стои въпроса с прекомерността на размера на
начислената неустойка, с оглед разп. на чл.309 от ТЗ и качеството на търговец на ответното
дружество, съдът намира, че уговорената с процесния договор неустойка, в претендирания
размер от 3303, 10 лв. е нищожна, тъй като в отношенията си по повод договора за
далекосъобщителни услуги, ответника не влиза като търговец, а по-скоро като потребител,
макар ползващ по-голям брой услуги, отколкото предоставяните на ФЛ. Съдът не споделя
становището на ищеца, че при избора на възможност, съгл. чл.79, ал.1 от ЗЗД, като е избрал
алтернативната такава да претендира изначално уговорената компенсаторна неустойка,
вместо да търси изпълнение до края на срока на договора, ведно с обезщетение за забава,
същия не ощетява по никакъв начин ответника, тъй като сумата на неустойката била равна
на сумата, която ищеца би получил в случай, че е претендирал изпълнение по договора.
Напротив, в случай, че ищеца бе поискал изпълнението, заедно с обезщетение за забавата,
дължимата сума от ответника би се формирала от месечните абонаментни такси в размерите
по договора /т.е. с отстъпките/ и обезщетението за забава, в размер на законната лихва,
докато уговорения размер на неустойката е формиран от стандартните месечни такси /без
отстъпките/, която сума е в пъти по-висока.
Като краен извод, съдът намира, че иска по чл.92 от ЗЗД, относно претендираната от
ищеца неустойка в общ размер на 3303,10 лева и иска по чл.86 от ЗЗД за претендираното
върху нея обезщетение за забава в размер на 97,76 лв., са неоснователни, поради което
същите следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се следват и на двете страни. Ищецът е
претендирал такива, но не представя Списък по чл.80 от ГПК при приключване на устните
състезания. По делото няма представени доказателства за уговорен и платен размер на
адвокатско възнаграждение, като единствения доказан разход за ищеца се явява платената
държавна такса за исковото производство в размер на 139,70 лв., от която съобразно с
уважената част на исковете, му се следват 39,11 лв. С оглед ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. –
т.12 разноските по ч.гр.д. № 20599/2023г., следва да бъдат присъдени с решението по
чл.422 от ГПК с осъдителен диспозитив в зависимост от изхода на спора, поради което и на
ищецът му се дължат разноски и за заповедното производство в размер на 178,17 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
На ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се следват разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но по делото липсват доказателства за реално извършени от
негова страна съдебни разноски, поради което съдът не следва да му присъжда такива.
8
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ..., с ЕИК ..., със седалище в ...,
представлявано от управителя А. И. Х. дължи на ..., с ЕИК ... и седалище в ...,
представлявано от изпълнителните директори М. М. и А. Д., сумите:
- 1349,24 лв., представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор за далекосъобщителни мобилни услуги № ... с ID на договор ... от
30.07.2006 г., партида № ..., дължими за период от 14.06.2022 г. до 14.12.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането;
- 69,18 лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата за потребените
услуги и месечните такси, дължимо за период от 19.08.2022 г. до 19.04.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове, с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
..., с ЕИК ..., със седалище в ..., представлявано от управителя А. И. Х., че дължи на ..., с
ЕИК ... и седалище в ..., представлявано от изпълнителните директори М. М. и А. Д., сумите
от 3303,10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги мобилни услуги № ... с ID на договор ... от 30.07.2006 г., партида
№ ... и сумата от 97,76 лв., представляваща обезщетение за забава, върху неплатената
неустойка, за периода от 22.08.2022 г. до 19.04.2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ..., със седалище в ..., представлявано от управителя А. И. Х. да
заплати на ... (с предишно наименование ...), ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото исково производство в размер
на 39,11 лв. / тридесет и девет лева и единадесет ст./, както и 178,17 лв. Разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 20599/2023 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9