№ 1935
гр. Варна, 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20243100501998 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:27 часа се явиха:
Въззивникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат
Н.Б., с пълномощно по делото.
Въззиваемата И. П. Л., редовно и своевременно призована за съдебно
заседание чрез назначения й от съда особен представител – адв. Л. Р., не се
явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 30995/03.12.2024 г. от адвокат Л. Р.,
особен представител на въззиваемата, с която моли да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие. Не възразява за нередовно призоваване.
Оспорва жалбата, поддържа отговора, моли да се приеме за окончателен
проекто доклада. Изразява становище по съществото на спора.
Моли за присъждане на адвокатски хонорар за особен представител по
делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата
въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание
Определение № 5166 от 22.11.2024 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
постъпила въззивна жалба с вх. № 71371/05.09.2024 г. от „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. Х. И., срещу Решение
№ 3106/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 9021/2023 г. по описа на ВРС, 7
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно
кумулативно съединени искове срещу И. П. Л. с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на въззивника
сумата от 179.89 лева, представляваща незаплатени мрежови услуги в обект с
абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, ул.
„Добротица“ № 8-80022-Времянка, обективирани във фактури, издадени в
периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 28.44 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко
задължение по всяка фактура до 02.09.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12359/2022 г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закони, както и в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. Въззивникът твърди, че собственият на насрещната
страна обект представлявал „времянка“, за който бил подаван трифазен ток,
използван единствено за небитови нужди, видно от приложените по делото
констативни протоколи № 1331421/03.10.2018 г. и № 6117199/30.07.2021 г.,
което заповедният съд не съобразил при постановяване на решението. Твърди,
че правоотношението между страните възникнало по силата на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и по-конкретно сочи чл. 97, ал. 1, т. 4 от същия, който
обвързва правоотношението с титуляря на вещното право на собственост.
Навежда доводи за наличие хипотезата на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ, с което
аргументира, че насрещната страна е „небитов клиент“ с оглед
обстоятелството, че обектът бил записан в база данни на дружеството като
стопански. Излага, че въззивното дружество е доставчик от последна
инстанция съгласно чл. 104 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/. С последните изменения в ЗЕ и в частност чл. 94а от същия от кръга
клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени, с което
обстоятелство аргументира, че договорът за доставка на електрическа енергия
при общия условия бил прекратен.
Въззивникът твърди, че за клиентите, които след 01.10.2020 г. не могат
да бъдат снабдявани от крайния снабдител, било предвидено в §15, ал. 2 от
2
ПЗР на ЗИД на ЗЕ при хипотеза до 30.09.2020 г., клиент по §15, ал. 1, който не
е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от
досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл.
39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Изложено е в жалбата, че доставчикът сключвал типов
договор с клиентите, които до 30.09.2020 г. вкл. не били сключили договор с
търговец на електрическа енергия със срок на действие до 01.10.2020 г. до
30.06.2021 г. Сочи хипотезата на §15, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, според която
клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г.
преминавали служебно на доставчик от последна инстанция /ДНИ/. Съгласно
чл. 29 (1) от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащали от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, като комисията определяла и цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и т. н. На подробно изложени в
жалбата основания и доводи се иска отмяна оспореното решение, както и
присъждане на направените разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Л. депозира
писмен отговор, чрез особения представител адв. Л. Р., в който се застъпва
становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба твърдения
и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна сочи, че не било безспорно установено по делото
ползването на електрическа енергия за процесния обект за небитови нужди.
Излага, че по делото не бил представен договор за предоставяне на услуга, от
който да се потвърди, че обектът е използван за стопанска дейност. Твърди, че
няма съвпадение между действителния адрес на обекта и този, посочен от
насрещната страна.
Посочва, че в представения по делото констативен протокол №
1331421/03.10.2018 г. за монтаж на електромер бил подписан от Ц.М. в
качеството й на свидетел на монтажа, което по никакъв начин не обвързвало
въззиваемата страна с доставянето на електрическа енергия. На изложените в
отговора основания и доводи твърди недоказаност на исковите претенции.
Отправено е искане за потвърждаване на оспореното решение, както и за
присъждане на разноски за особен представител.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Запознат съм с определението за
насрочване, нямам възражения по проекта за доклад. Няма да соча други
доказателства.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
3
следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, така както
е обективиран в Определение № 5166 от 22.11.2024 година, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение № 5166 от 22.11.2024 година.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и нареждане за кредитен
превод.
СЪДЪТ констатира, че не се е произнесъл по отношение на
възнаграждението на особения представител – адвокат Л. И. Р. на
въззиваемата И. П. Л., поради което намира, че на същата следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за
представителство по настоящето дело, вносими от въззивника, в
едноседмичен срок от днес.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особен представител адвокат Л. И. Р. в
размер на 200 лв. /двеста лева/ за предоставена от нея защита на въззиваемата
И. П. Л. във въззивната инстанция.
ЗАДЪЛЖАВА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, в едноседмичен
срок от днес, да представи доказателства за внесена по депозитната сметка на
Окръжен съд – Варна сума от 200 лв., представляваща възнаграждение за
назначения на въззиваемата И. П. Л. особен представител – адвокат Л. И. Р., за
въззивната инстанция.
Предупреждава „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, че при
пропускане на срока сумата ще бъде събрана принудително, на основание чл.
77 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционния съдебен акт, като неправилен.
Моля в тази връзка да съобразите подробните правни и фактически
доводи във въззивната жалба.
4
Моля, при отмяна на първоинстанционното решение да ни бъдат
присъдени извършените разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5