Определение по дело №474/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………04.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.04.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ:                      ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело № 374 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. във вр. с чл. 308 от ГПК.

Образувано е след отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение № 694/19.07.2019г. по в.т.д. № 971/2019г. на Окръжен съд – Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С.К.П. срещу „ЗК Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 250.00 лева – част от претенция в размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2016 г. по път № 902, трети клас, посока гр. Варна, виновно причинени от водача А.М.И., управлявала л.а. „***“ с ДК № ***, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното издължаване, както и за сумата 55.67 лева - обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева за периода 26.05.2017г. - 01.11.2017г., като делото е върнато на ОС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав.

Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 12846/24.04.2019г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. Станислав Р., против Решение № 4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумите от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева – част от претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, по вина на А.М.И., ЕГН: ********** - водач на л.а. „***“ с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност в ЗК „Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на претендираната сума; 55.67 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при разглеждането му са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че първоинстанционния съд макар да е приел, че частичният иск за неимуществени вреди е предявен за 1250 лева, го е намерил за основателен за сумата от 25 000 лева, което представлявало грубо нарушение на процесуалния закон. На следващо място излага становище, че съдът се е произнесъл само по едно от двете му възражения за съпричиняване, като не е посочил в каква степен е приносът на увредения за настъпване на вредоносния резултат. В заключение оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като изключително завишен и противоречащ на правилото на чл. 52 от ЗЗД и натрупаната по прилагането му съдебна практика. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от С.К.П., чрез адв. М.Т., с който изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че на 27.04.2016 г. около 14 часа при управление на личния и́ автомобил , марка "***", модел „***" с per. № ***, по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве“, при липса на насрещно движещи се автомобили, предприема изпреварване от лявата страна на движещия се с превишена скорост пред нея автомобил марка „***", модел „***", *** на цвят, с per. № ***. Същият, без съобразяване с изискванията на чл. 28, ал.1, т.1 от ЗДвП, предприел завиване наляво, докато тя осъществява изпреварване и се намира в лентата за насрещно движение. С цел да избегне сблъсък между двата автомобила, въззиваемата отклонила линията на движение на управлявания от нея лек автомобил вляво, при което последният излязъл извън пътното платно и се блъснал челно в крайпътно дърво, вляво по посока на движението. Вследствие на удара, С.П. получила телесни наранявания, контузия на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в долна трета, травматичен оток, кръвонасядания, придружени с множество натъртвания, кръвонасядания по клепачите на двете очи, синини и по-леки охлузвания. При назначената и проведена съдебномедицинска експертиза с единствена задача, да се изясни каква е степента на телесното и́ увреждане се констатирало, че пострадалата е получила контузия на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост, травматичен оток и кръвонасядания по носа и по клепачите на двете очи. Счупването на дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, при условие на благоприятно протичане на оздравителния процес. С.П. е имала смущения на съня в продължение на месеци след инцидента, изразяващи се както в невъзможност да заспи поради натрапчиви мисли и спомени, свързани с катастрофата и водача на другия автомобил, така и в неспокоен и нездрав сън, поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани с преживяното. Дълъг период от време е имала т.н. 'флашбек', често е отказвала да се вози в автомобил и се е противопоставяла семейството и́ да пътува извън града. Твърди, че и към настоящия момент носът и́ е деформиран и има функционални проблеми предстои й нова операция, но поради получения страх от лекари и болнични заведения не желае да бъде извършена подобен тип интервенция сега. Горното наложило преди това да и́ бъде предписана консултация с психиатър и психолог за ограничаване на стреса. Излага още, че и към настоящия момент има дефицит на функционалността на ръката, който е възможно да продължи през целия й живот. Не може да върши много от домакинските си задължения, както и част от служебните си такива. Често изпитва болки на мястото на травмата, умора в ръката при извършване на обичайни ежедневни дейности, което се потвърждава и от приетите и неоспорени съдебни експертизи по делото. По посочените съображения въззиваемата страна излага становище, че първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение, съобразено с действащото законодателство и съдебната практика, поради което моли същото да бъде потвърдено, като и́ бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 474/2020 год. на ВОС за 27.05.2020 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.