№ 13786
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110149609 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. М. К., М. В. К. и К. В. К. с искане
да се осъдят ответниците да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1352,11 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. в следния топлоснабден имот- гараж № 2, находящ се в гр. София,
ж.к. Младост 3, бл. 326, вх. Б, аб. № 187043, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба[1]05.09.2023г., до окончателно изплащане на вземането; 377,13
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.; 17,88 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба-
05.09.2023г., до окончателно изплащане на вземането и 5,18 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
23.08.2023г., в условията на разделна отговорност при квоти, както следва:
В. М. К. – 4/6 или сумата от 901,40 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 251,42 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.; 11,92 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и 3,45 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.;
М. В. К. –1/6 или сумата от 225,35 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 62,85 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.; 2,98 лева –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно
1
изплащане на вземането и 0,86 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г;
К. В. К. – 1/6 или сумата от 225,35 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 62,85 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.; 2,98 лева –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и 0,86 лева, мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците В. М. К., М. В. К. и К. В. К., с който
признават предявените искове. Сочат, че не им е отправена покана с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Твърдят, че задълженията към ищеца са изплатени изцяло. Считат, че не са
дали повод за завеждане на делото, поради което излагат, че разноските следва да останат в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е взел становище по отговора на ответниците с молба от 14.02.2024г., като е
посочил, че действително е постъпила сумата в размер на 1901,65 лева, с която са погасени
претендираните суми за главници, мораторни лихви и съдебни разноски. Искането към съда
е да постанови акт, съобразен с извършеното плащане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице-помагач „Тенем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не взема
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответниците е да докажат плащане на вземанията.
В конкретната хипотеза страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по
делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между „Топлофикация София“ ЕАД и Е. М. К. са били
2
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота
на посочената в исковата молба стойност, както и че Е. К. е починала на 31.10.2021г. и е
оставила за свои законни наследници- В. М. К., М. В. К. и К. В. К., както и че ответниците
са заплатили сумата от 1901,65 лева на 05.12.2023г.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателства – списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 326, вх. Б, констативен протокол за установяване на
идентичност на имоти, протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и
договор с избраната фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, фактури за
процесния задължения и счетоводно извлечение, удостоверение за наследници на Е. К.,
както и от представените от ответниците платежни документи.
Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни и
се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на процеса пълно
плащане на претендираните суми. В тази насока с молбата си от 14.02.2024г. ищецът е
признал плащането и е заявил, че по делото се дължи единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Такова е и становището на ищеца в проведеното
открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските.
Тъй като задълженията на ответниците са платени в хода на процеса, ответниците са
дали повод за образуване на делото и дължат сторените от ищеца разноски. Релевираното от
ответниците възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Цитираната от тях норма на
чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. С
исковата молба е претендирана цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. и цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г.
до м.04.2021г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за процесните
вземания са издадени два броя общи фактури: обща фактура № ********** от 31.07.2020г. с
краен срок за плащане – 14.09.2020г. и обща фактура № ********** от 31.07.2021г. с краен
срок за плащане 14.09.2021г. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на
Е. М. К., същата е починала на 31.10.2021г. Следователно падежът на всички процесни
вземания за главници е настъпил приживе на наследодатЕ.та Е. М. К., а не след нейната
смърт. При това положение нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не намира приложение и
ответниците не могат да се позоват на липсата на покана, защото наследодатЕ.та им вече е
била в забава към датата на откриване на наследството и не е било необходимо
наследниците да бъдат канени, за да възникнат правните последици от забавата за плащане.
Ето защо извършеното от тях плащане в хода на процеса не осъществява хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответниците дължат сторените по делото разноски. В настоящия случай,
3
обаче, всички разноски по делото са платени с изключение на юрисконсултското
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП
предвид доброволното плащане в срока за отговор на исковата молба и липсата на
проведено съдебно дирене по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, срещу В. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „6-ти
септември“ № 2, М. В. К., с ЕГН; **********, с адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 25,
ет. 5, ап. 14 и К. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 2,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
разделно заплащане при квоти от 4/6 части за В. М. К., 1/6 част за М. В. К. и 1/6 част за К. В.
К. на сумата от 1352,11 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в следния топлоснабден имот- гараж № 2, находящ се в
гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 326, вх. Б, аб. № 187043, ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба – 05.09.2023г., до окончателно изплащане на вземането;
сумата от 377,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
23.08.2023г.; сумата от 17,88 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба – 05.09.2023г., до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 5,18 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.
ОСЪЖДА В. М. К., М. В. К. и К. В. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от общо 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4