№ 372
гр. Перник, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100074 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я. И. В., с
адрес: гр. Перник, кв. „Димова махала“ № 17, вх. В, ет. 7, ап. 64 и И. Й. Ж., с адрес:
***, чрез пълномощника им адв. Б. Б., със съдебен адрес: *** срещу ЗК „УНИКА“ АД,
с ЕИК:*********, с адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, с която са
предявени субективно съединени осъдителни искове за сумата от по 59 250,00 лева за
всеки ищец.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2020г., около 07.55 часа, е настъпило
ПТП в гр. Перник, на път ПП 1-6, км. 79+980, с посока от гр. Радомир за гр. Перник,
при което л.а. с рег. № СВ 4545КК, марка „Ауди Q7“, управляван от Тони Валентинов
Стоянов, блъснал с дясната странична част пресичащата от дясно на ляво пешеходка
Катя Петрова Желязкова, която починала на мястото на произшествието. Излагат се
твърдения и относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
като се твърди, че вина за настъпилия вредоносен резултат има водачът на посочения
лек автомобил, а именно: Тони Валентинов Стоянов. Сочи се, че съгласно Решение №
386/19.10.2023г., постановено по в. гр. д. № 547/2023г. по описа на ОС – Перник по
предявени от ищците частични искове, вината на водачът Тони Стоянов се изразява в
неспазване на разпоредбите на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл. 23 ал. 1 от ЗДвП и чл. 116
ЗДвП.
В исковата молба се твърди още, че ищцата Я. И. В. е дъщеря на починалата, а
И. Й. Ж. е неин съпруг. Твърди се, че смъртта на Катя Желязова причинила на ищците
силен шок, мъка и страдания, които няма да преодолеят, докато са живи, тъй като са
били сплотено семейство и в близки и безконфликтни отношения с починалата.
Сочи се още, че ответникът е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление,
получено на 20.10.2020г. Ищците отправили претенция за доброволно плащане до
ответника, с молба, получена по пощата на 09.02.2022г., но ответникът отказал да
плати доброволно обезщетение, поради което ищците са предявили частични искове
срещу ЗК „Уника“ АД пред РС – Перник, които били уважени, при приемане от страна
на съда наличие на съпричиняване от починалата в размер на 50%, тъй като не е
пресичала на обозначено за целта място (гр. д. № 1632/2022г. по описа на РС – Перник
и в. гр. д. № 547/2023г. по описа на ОС – Перник). Получените обезщетения са били в
1
размер на по 750 лева поотделно за всеки ищец. Последните, обаче, считат, че
справедливите обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
Катя Ж.а, възлизат на по 120 000 лева за всеки ищец поотделно, които след редукция
от 50% поради прието съпричиняване, възлизат на по 60 000 лева за всеки по отделно.
Ищците сочат, че от тези суми следва да се приспаднат сумите от по 750 лева, поради
което исковете се предявяват за сумите от по 59 250,00 лева.
С исковата молба се представят писмени доказателства, с молба да бъдат приети
по делото. Прави се и искане за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за доказване на причинените на ищците неимуществени вреди.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за допустимост
на предявените искове, но за неоснователност на същите. Не се оспорва наличието на
валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ между водача на л.а. „Ауди Q7“ с
рег. № СВ4545 КК към датата на настъпване на процесното събитие. Оспорват се
изцяло, обаче, твърденията на ищците за доказване на вината на водача на процесното
МПС, като се сочи, че цитираното съдебно решение на РС – Перник е изцяло
неправилно и незаконосъобразно, а и освен това няма силата на чл. 300 от ГПК да
установява извършването на деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца. В тази връзка се сочи, че в Постановление за прекратяване на наказателно
производство на ОП – Перник по прокурорска преписка № 2486/2020г. е изрично
описано, че водачът на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № СВ4545 КК няма установено виновно
поведение и именно същото е прекратено. Поради това ответното дружество оспорва
изцяло следните елементи от фактическия състав на деликта – деяние,
противоправност и вина.
На следващо място, с писмения отговор се оспорват твърденията в исковата
молба относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърдението, че
соченото за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта, а
пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск и по този начин е
осуетила възможността на водача да избегне настъпването на сблъсък. Алтернативно
се релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата жена към
настъпване на произшествието. В заключение се твърди и наличието на случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Предявените искове се оспорват и по размери, като ответникът счита същите за
прекомерни.
С писмения отговор се изразява становище по представените писмени
доказателства от страна на ищците, като се възразява срещу приемането на част от
същите. Направени са и доказателствени искания – за изискване на прокурорска
преписка № 2486/2020г. по описа на ОП – Перник, досъдебно производство №
41/2020г. по описа на СлО-Перник, за предоставяне на възможност за поставяне на
въпроси по САТЕ и за допускане на един свидетел за настъпване на ПТП, както и за
доказване на възражението за съпричиняване от страна на починалата. Направено е и
искане за допускане изслушването на САТЕ, която да отговори на поставените в
писмения отговор въпроси.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК
на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на
2
страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира предявените с исковата молба претенции за процесуално
допустими, поради което същите подлежат на разглеждане.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства
представените с исковата молба доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора, с изключение справка за нарушител/водач на Тони Валентинов
Стоянов, която съдът намира за неотносима към предмета на спора.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищците за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане, доколкото същите ще изясняват
претърпените от ищците неимуществени вреди.
По отношение доказателствените искания на ответното дружество, съдът
намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение, като ненеобходими.
Аргумент в тази насока е обстоятелството, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право (в т.см. ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. д. №
3/2016г. на ВКС, ОСГТК).
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени от страна на ищците са субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 432 КЗ.
- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване –
твърдените правопораждащи факти се оспорват от страна на ответника, но не се
нуждаят от доказване, с оглед Решение № 386/19.10.2023г., постановено по в. гр. д. №
547/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник. Не се оспорва наличието на валидно
сключена задължителна застраховка „ГО“ между водача на л.а. „Ауди Q7“ с рег. №
СВ4545 КК към датата на настъпване на процесното събитие.
- разпределение на доказателствената тежест – в доказателствена тежест на
ищците е да установят твърдените претърпени неимуществени вреди и техният
действителен вид и размер. В тежест на ищците е да докажат началния момент, от
който ответната страна е изпаднала в забава за заплащане на претендираните от
ищците застрахователни обезщетения.
В тежест на ответника е да докаже плащане или настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – Ищците не сочат
доказателства за твърдените неимуществени вреди.
3
Ответникът не сочи доказателства за извършено плащане на претендираната
сума.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, посочени в
исковата молба под номера от 1 до 7 вкл. и от номер 9 до 16 включително.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците за приемане
на писменото доказателство, посочено под № 8 в исковата молба, като неотносимо.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане, на страната на
ищците, като УКАЗВА на същите в едноседмичен срок от връчване на определението
да представят писмена молба, в която да посочат трите имена на свидетелите, както и
обстоятелствата, които същите ще изясняват.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника, като
ненеобходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2024г.
от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекта на доклад най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ
като ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба
дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на страните, а на ответника –
и с препис от писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4