Определение по дело №995/2020 на Окръжен съд - Плевен

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………….

 

                            град ПЛЕВЕН, 11.01.2021година

 

            ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА……….ч.гр.д. № 995 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по  частната жалба, подадена от П.П. ***, чрез адв.Л.Т. от ПлАК, против определение № 260858 от 04.11.2020г. по гр.д. № 3691/2020г. на Районен съд-Плевен, с което е било прекратено производството по делото по иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК, предявен от П.П.С. против „***“ ЕООД, поради недопустимост на иска и исковата молба е върната на подателя ѝ. 

 В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбоподателят моли то да бъде отменено, а делото-върнато за произнасяне по същество на предявения иск. Счита, че делото неправилно е било прекратено, като съдът е съобразил доводите за нищожност и е приел, че решението на Плевенски ОС не е нищожно, а  е недопустимо. С тези съображения, които са по съществото на спора, се е произнесъл, че искът е недопустим, а не е постановил решение за отхвърлянето му. Жалбоподателят е изложил и разбирането си, че след като няма друг способ за правна защита срещу неизгодното за страната решение освен иска по чл.270, ал.2 от ГПК, то съдът дължи произнасяне по съществото на  повдигнатия спор с решение. 

 Въззивния съд като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 3691/20г. на РС-Плевен, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Гражаданско дело № 3691/2020г. по описа на Плевенски районен съд е образувано на 06.08.2020г., след изпращането му по подсъдност от Плевенски ОС, по молба на П.П. *** против „***“ ЕООД. Искът е с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК, за прогласяване на нищожност на решение на ОС Плевен от 12.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№907/2019г., поради това че решението е постановено извън правораздавателната власт на съда.В исковата молба се твърди, че Плевенски ОС не е имал компетентност да се произнася по жалбата на длъжника срещу постановление за възлагане от 27.09.2019г., тъй като към този момент самото изпълнително производство е било прекратено по силата на закона, считано от 13.08.2019г. и към датата 18.09.2019г. – деня на публичната продан ЧСИ не е имал право да извършва процесуални действия по него.

 С атакуваното определение, постановено в закрито съдебно заседание на 04.11.2020г., първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.270, ал.2 от ГПК е недопустим, тъй като той не е базиран на твърдения, годни да доведат до извод за основателност, ако бъдат доказани. Посочил е, че основанията за нищожност на съдебен акт не са нормативно очертани в закон или друг акт, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава – т.8 и т.15 от ППВС №1/10,11,1985 г., ТР №1/10.02.2012г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че в случая липсват твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи нищожността на постановеното съдебно решение от 12.03.2020г. Изложените твърдения за постановено извън правораздавателната власт на съда решение не кореспондират с твърденията за разглеждане на жалба относно законосъобразността на действия на ЧСИ по извършена продажба при прекратено изпълнително производство, които на практика са доводи за незаконосъобразност или недопустимост на съдебния акт, а не такива водещи до вероятната му нищожност. РС счита, че с искът се цели преразглеждане на правен спор и ако се приеме за допустим/т.е обратното разбиране/ би се обезсмислила дейността на съдилищата, упражняващи инстанционен контрол.

 Въззивния съд намира за неправилен крайния извод за прекратяване на производството на посочените от РС основания. Ищецът не е имал възможност да доказва, че решението, което счита за нищожно е постановено извън правораздавателната компетентност на съда, тъй като не се е развило производство по подадената от него искова молба. Доводът, че това твърдение на ищеца е такова, което не може да доведе до уважаване на иска за прогласяване на нищожност не е довод свързан с  допустимостта. Изложените в определението на съда подробни аргументи са по съществото на спорното право.Ако съдът приеме, че правното твърдение на ищеца не обосновава извода, че той е носител на спорното право за прогласяване на нищожност, това не означава, че той няма право да иска това прогласяване, т.е, че той няма право на иск.  

Преди да развие доводи дали твърдяните от ищеца факти и обстоятелства водят до нищожност на съдебното решение на посоченото в исковата молба основание, т.е. преди да навлезе по съществото на спора, съдът следва да прецени дали ищецът има право да иска прогласяване на нижощност/има ли той правен интерес от това прогласяване, при положение че той е инициирал производството, за което твърди, че е извън правораздавателната власт на съда/.Едва ако установи, че има защитим от закона правен интерес и съответно право на иск за прогласяване на нищожност, съдът следва да навлезе по същество като прецени дали твърдените от ищеца основания са такива годни да породят нищожност на съдебното решение, с което при наличието им би се стигнало до уважаване на иска. Обратното – ако те не са такива, които да предизвикват нищожност, това не означава, че ищецът няма право да иска прогласяването на тази нищожност на твърдяното от него основание. В такъв случай при установен правен интерес, съдът следва да разгледа иска и да се произнесе с решение по този спорен въпрос, което да се ползва със сила на присъдено нещо.  

Въззивният съд приема, че искът по чл. 270, ал.2 ГПК е всякога допустим, когато ищецът брани свое право, засегнато от решение, което счита за нищожно, спрямо субект, който се ползва от това решение.Точно защото основанията за нищожност на съдебен акт не са нормативно очертани в закон или друг акт, съдът, позовавайки се на съдебната практика, следва да ги разгледа по съществото на спора. Още повече, че в случая, с оглед характера на производството по чл.435 от ГПК, не е имало инстанционен контрол на решението на Плевенски ОС, а и това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Правомощията на окръжния съд в производството по жалби срещу действия на съдебния изпълнител са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган, а постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на изпълняемото право, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.

Поради изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС – Плевен за разглеждане и прознасяне по подаданата от П.П.С. искова молба.

Воден от горното, въззивният съд

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

           ОТМЕНЯ определение № 260858 на Плевенски районен съд от 04.11.2020г.,  с което производството по гр.д. № 3691/2020г. по описа на съда е прекратено поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за последващи процесуални действия - разглеждане и прознасяне по подаданата от П.П.С. искова молба.

                   Определението не подлежи на обжалване  

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: