№ 556
гр. *****, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110105855 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в сила Решение № 7108/18.04.2024 г., постановено по гр.д. №
5855/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, е допуснато извършването на съдебна делба
на правото на собственост върху следния недвижим имот: ПАРЦЕЛ XV-9 и 10 в кв.
втори по плана на с. ***********, *************, ***** – град, район *********,
намиращ се на адрес с. ***********, ул. „*********“ № 64, представляващ
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16448.7721.22 с площ 637
кв.м. и със съседи по нотариален акт № ****, том III, дело 566/1973 г.: улица, Г. А., Д.
И. и Я. П., подробно описан в същия и със съседи по нотариален акт № 81, том III, рег.
№ *****, дело № 406/2014 г.: УПИ с идентификатор 16448.7721.511, УПИ с
идентификатор 16448.7721.23, УПИ с идентификатор 16448.7721.32, УПИ с
идентификатор 16448.7721.33, УПИ с идентификатор 16448.7721.21, заедно с
построените в имота СГРАДА с идентификатор 16448.7721.22.1 с площ от 65 кв.м.,
СГРАДА с идентификатор 16448.7721.22.2 с площ от 41 кв.м., СГРАДА с
идентификатор 16448.7721.22.3 с площ от 51 кв.м., ГАРАЖ с идентификатор
16448.7721.22.4 с площ от 18 кв.м. и СГРАДА с идентификатор 16448.7721.22.5 с
площ от 23 кв.м., при следните права: за В. В. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за В.
Т. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за Г. А. С., ЕГН ********** – 2/8 ид.ч.; и за Г. А.
С., ЕГН ********** и М. Й. С., ЕГН ********** – 4/8 ид.ч. в режим на СИО.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки
съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за
получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се
ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/
възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий
– чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото
съдебно заседание от 22.10.2024 г. се установява, че процесните имоти са реално
неподеляеми съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същите е в
общ размер на 116 280 лева. Това обстоятелство обуславя извод за неприложимост на
тегленето на жребий и разпределението по реда на чл. 353 ГПК като способи за
извършване на делбата.
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено
на 22.10.2024 г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК,
предявена от съделителите Г. А. С. и М. Й. С. за поставяне на имотите в общ дял.
Основателността на същата се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/ имотът да е
жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4/
съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в
изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на
откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-късно в
първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.
344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя,
който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не
притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го
изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за
съделителя, който оспорва възлагателната претенция.
Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е
2
установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението
по цитираната експертиза, че построената в имота в имота сграда с идентификатор
16448.7721.22.1 представлява жилищна такава. В случая, макар до делба да са
допуснати няколко имота - дворно място и изградената в него жилищна сграда, ведно
с второстепенни постройки, делбата на дворното място не може да бъде извършена
отделно от тази на жилищната сграда. При ликвидиране на съсобствеността не би
могло само жилищната сграда да се постави в дял на съделителите направили
възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място,
което пък да бъде изнесено на публична продан, като това се отнася и до
второстепенните постройки. Под жилищен имот по смисъла на чл. 349, ал. 2
ГПК следва да се разбира целият допуснат до делба имот – дворно място с
построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, при което определящо
е значението на жилищната сграда, тъй като мястото е предназначено за жилищно
застрояване, а второстепенните постройки, макар и заснети като отделен обект със
собствен идентификатор, нямат самостоятелно, а обслужващо жилищната сграда
значение. Касае се до несамостоятелни обекти, които имат обслужващо жилищната
сграда предназначение и следват съгласно чл. 98 ЗС главната вещ. Когато поземлен
имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които
нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност
към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната
собственост (Решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о,
Определение № 375 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 366/2017 г., II г. о., ГК ). В
случая изградените в имота сгради с идентификатори 16448.7721.22.2,
16448.7721.22.3, 16448.7721.22.4 и 16448.7721.22.5, представляващи съответно лятна
кухня, гараж и два броя стопански постройки, са обект на допълващо застрояване.
Поради това претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се разгледа общо по
отношение на всички допуснати до делба вещи, като водеща при определяне на
способа е жилищната сграда (така са били разгледани например в Решение №
9/12.03.2021 г. по гр.д. № 1469/2020 г., II г.о. на ВКС, Определение № 248 от
15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2018 г., II г. о., ГК).
Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК
възможност предполага установяване на наследствения характер на имота.
Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./,
съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може
да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена
3
съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и
наследяване и др.
По-късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната
инстанция. В една група съдебни актове се приема, че когато вещта е била в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не
възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г.,
при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава
дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че, вън от хипотезата на
чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия
наследодател. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при
наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика стеснява
приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на
приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че
тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7
СК) (Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 242
от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК).
В друга група съдебни актове е прието, че не е налице хипотезата на смесена
съсобственост, когато един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си
части от наследството, с което делът на последния се увеличава, респективно когато
сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с
наследствени идеални части от имота. С това прехвърляне характерът на имота като
наследствен не се е променил, а е налице концентрация на правото на собственост в
полза на един от наследниците (в този смисъл например Решение №86/09.03.2012г. по
гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І
ГО на ВКС, Решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВК,
Решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение
№18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г. на І ГО на ВКС и др.). Когато обаче сънаследник
е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с
изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена
и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната
претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което
няма такова качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г.
на І г. о. на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на
ВКС).
По-нататък, прието е още, че когато при извършване на разпоредителната
сделка с част от наследствен имот приобретателят сънаследник е в брак, също не
4
възниква смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което
придобива по сделка част от наследствения имот, а той придобива права по силата на
закона – чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) (в този смисъл
например Решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК,
Определение № 3753 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1341/2023 г., II г. о., ГК,
Определение № 231 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2021 г., II г. о.)
Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в
първа фаза на делбата, че имотът е бил притежание на А. Т. С., починал на 19.04.2004
г., който е оставил като наследници по закон Н. С. С. /съпруга/, Г. А. С. и Т. А. И. –
негови синове. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том III, рег. №
*****, дело № 406 от 23.12.2014 г., поправен с Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том I, рег. № ****, дело № 63 от
19.03.2015 г., Н. С. С. е продала на съсобственика си Г. А. С. собствената си ½ идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16448.7721.22, находящ се в с. Горни
Ботров, район *********, ул. „*********“ № 64, с площ 637 кв.м., със съседи УПИ с
идентификатор 16448.7721.511, УПИ с идентификатор 16448.7721.23, УПИ с
идентификатор 16448.7721.32, УПИ с идентификатор 16448.7721.33, УПИ с
идентификатор 16448.7721.21, заедно с построените в имота СГРАДА с
идентификатор 16448.7721.22.1 с площ от 65 кв.м., СГРАДА с идентификатор
16448.7721.22.2 с площ от 41 кв.м., СГРАДА с идентификатор 16448.7721.22.3 с площ
от 51 кв.м., ГАРАЖ с идентификатор 16448.7721.22.4 с площ от 18 кв.м. и СГРАДА с
идентификатор 16448.7721.22.5 с площ от 23 кв.м. Към момента на продажбата
приобретателят съсобственик е бил в граждански брак с М. Й. П., поради което
съпрузите са придобили прехвърлената идеална част в режим на съпружеска
имуществена общност. При съобразяване на изложената практика съдът намира, че в
случая не е налице хипотеза на смесена съсобственост.
По изложените съображения исканият способ за прекратяване на
съсобствеността – този по чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът намира за поначало допустим и
приложим в случая.
Следващият подлежащ на изследване въпрос е относно живеене в процесния
имот, като релевантен е момента към откриване на наследството на А. Т. С. -
19.04.2004 г., когато е възникнала съсобствеността между наследниците му по закон Н.
С. С. /съпруга/, Г. А. С. и Т. А. И. – негови синове, и към който момент съделителят Г.
С. за пръв път е придобил права.
От показанията на свидетеля, доведен от ответниците – Т. С., се установява, че
тя е съсед на процесния имот и имот, в който живеят ответниците. Обяснява, че
нейният имот се намира между този, който е бил собственост на бащата и майката на
Г. /съделителят Г. С./ и новия имот на Г. и съпругата му М., в който те живеят сега.
5
Твърди, че преди това Г. и М. са живели в имота на родителите на Г.. На изрични
въпроси на съда пояснява, че когато е починал бащата на Г., той и съпругата му вече
са живеели в имота от другата страна на нейния – в къщата, която те си построили.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, за които от непосредствените си
впечатления възприе добросъвестност на свидетеля, и отчита непритоворечивостта и
категоричността им по отношение на зададените въпроси.
От така събраните гласни доказателства не се установява местоживеене на
страните, направили възлагателната претенция, в процесния делбен имот към
релевантния момент в миналото, поради което възлагателната претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК не следва да бъде уважена.
Следователно при тези данни от заключението по СТОЕ, както и от изисканото
становище от главния архитект на район „*********“ /л. 180/, според което имотите
са неподеляеми според техническите правила и норми, процесните допуснати до делба
имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела
му.
Доколкото разноските в хода на производството са направени от всеки от
съделителите във връзка с упражненото право на извършване на съдебна делба, без да
са били предявени претенции по сметки, отговорността за разноски за които се
разпределя по общите правила, и предвид оставяне без уважение на възлагателната
претенция, то направените в настоящото производство от страните разноски следва да
останат в тежест на съделителите така както са ги направили на основание чл. 355
ГПК. Отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не
е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто е принципът но чл. 78
ГПК. Едва при пренасяне на спора пред въззивна и касационна инстанция разноските
ще се определят в зависимост от уважаването или отхвърлянето на жалбата, т. е. по
общите правила на чл. 78 ГПК /определение № 50211 от 27.09.2022 г. по ч. гр. д. №
2770/2022 г. на I г. о., определение № 4328 от 05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4217/2022 г.
на I г. о. определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3096/2021 г., II г. о.,
определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о.,
определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., определение №
255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I г. о., определение № 47 от 29.01.2015 г. по
ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I г. о., определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1499/2016 г. на I г. о./.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до
съдебна делба недвижим имот: ПАРЦЕЛ XV-9 и 10 в кв. втори по плана на с.
***********, *************, ***** – град, район *********, намиращ се на адрес с.
***********, ул. „*********“ № 64, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 16448.7721.22 с площ 637 кв.м. и със съседи по нотариален
акт № ****, том III, дело 566/1973 г.: улица, Г. А., Д. И. и Я. П., подробно описан в
същия и със съседи по нотариален акт № 81, том III, рег. № *****, дело № 406/2014 г.:
УПИ с идентификатор 16448.7721.511, УПИ с идентификатор 16448.7721.23, УПИ с
идентификатор 16448.7721.32, УПИ с идентификатор 16448.7721.33, УПИ с
идентификатор 16448.7721.21, заедно с построените в имота СГРАДА с
идентификатор 16448.7721.22.1 с площ от 65 кв.м., СГРАДА с идентификатор
16448.7721.22.2 с площ от 41 кв.м., СГРАДА с идентификатор 16448.7721.22.3 с площ
от 51 кв.м., ГАРАЖ с идентификатор 16448.7721.22.4 с площ от 18 кв.м. и СГРАДА с
идентификатор 16448.7721.22.5 с площ от 23 кв.м., като получената от продажбата
цена се разпредели между В. В. И., ЕГН **********, В. Т. И., ЕГН **********, Г. А.
С., ЕГН ********** и Г. А. С., ЕГН ********** и М. Й. С., ЕГН ********** съобразно
идеалните им части – за В. В. И., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за В. Т. И., ЕГН
********** – 1/8 ид.ч.; за Г. А. С., ЕГН ********** – 2/8 ид.ч.; за Г. А. С., ЕГН
********** и М. Й. С., ЕГН ********** – 4/8 ид.ч. в режим на СИО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Г. А. С., ЕГН ********** и М. Й.
С., ЕГН ********** за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на процесния имот в
тяхна полза.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В. В. И., ЕГН **********да заплати на
Софийски районен съд сумата 581,40 лева - държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В. Т. И., ЕГН ********** да заплати на
Софийски районен съд сумата 581,40 лева - държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. А. С., ЕГН ********** да заплати на
Софийски районен съд сумата 2325,60 лева - държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М. Й. С., ЕГН ********** да заплати на
Софийски районен съд сумата 1162,80 лева - държавна такса в производството по
7
делба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8