Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.Нови пазар, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на тридесети
април две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Нела Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 146
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, гр. София, съдържаща иск с правно основание по чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по
издадена заповед по ч.гр.д. № 749/18г. на НПРС срещу ответника за сумата от 1233,74
лв.главница – неплатени задължение по договор за потребителски кредит № ***г. и
неустойка в размер на 746,81лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението.
Ищецът сочи в исковата
молба, че на 02.03.2011 г. е бил сключен договор за револвиращ заем № ***между него и ответника, като е предоставен кредит в размер на 500лв. за
срок от 36 месеца и размер на месечната вноска от 50лв. с падежна дата 25-то
число на месеца, като общия размер на дължимото по договора е 1831,76лв. Ищецът
сочи, че е превел на ответника сумата от 500лв. на 31.07.2013 г. по посочената
от него банкова сметка.
***, че длъжникът не е
изпълнявал задълженията си по договора и е направил единадесет пълни
погасителни вноски, последната от които е била на 21.03.2012 г. След изпадането
в забава на длъжника и съгласно ОУ към договора, същия е прекратен от страна на
ищеца на 12.06.2012 г. Ищецът сочи, че съгласно договора, при прекратяването
му, размерът на кредита става предсрочно изискуем, начислява се неустойка за
обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване.
Дължимата неустойка била в
размер на 50% върху целия размер на заема или в размер на 746,81лв.
Ищецът сочи, че към момента
плащанията на длъжника по заема са в размер на 594лв., с които са погасени част
от номинала по заема в размер на 589,02лв. и 4,98лв. за лихви.
Поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията по договора ищецът моли съда да бъде
признато спрямо ответника, че вземането му иска
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240
от ЗЗД за сумата от 1233,74лв.главница и 746,81лв. неустойка съществува, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
сумата.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът се представлява от особен представител, който
е представил писмен отговор по исковете. В писмения отговор се оспорват
предявените искове поради изтекла погасителна давност за вземанията, съгл. чл.
110-111 от ЗЗД. Ответникът сочи, че т.к последното плащане, съгласно исковата
молба е направено на 25.03.2012 г. то предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора е настъпила на 25.04.2012 г., от която дата са изтекли 3 години към
датата на предявяване на искането по заповедта за изпълнение. Изтекла е и
пълната погасителна давност от 5 години. Ответникът сочи, че претендираната
неустойка е прекомерна. Оспорва вземането за главница, включващо договорна
лихва в размер на 151,91лв.и годишен процент на разходите в размер на 183,53лв.
Ответникът твърди, че кумулирането на договорна
неустойка за забава с обезщетение за забавено изпълнение е недопосутмо, т.к
води до двойно възмездяване за едно и също неизпълнение на длъжника.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за револвиращ заем ***с който ищецът е
предоставил на ответника сумата от
500лв. за срок от 36 месеца и размер на месечната вноска от 50лв. с
падежна дата 25-то число на месеца, като общия размер на дължимото по договора
е 1831,76лв.
На 07.03.2011 г., ищецът е
превел на ответника сумата от 500лв. на 31.07.2013 г. по посочената от него
банкова сметка, ***латежно нареждане.
Приложено е извлечение от
сметка към договора за потребителски кредит, съгласно което платените от
ответинка суми по него са в размер на 600лв. и остава задължение за плащане на
сумата от 1233,74лв.
Посоченият в договора
годишен процент на разходите е 183,53, годишен лихвен процент - 115,91 и лихвен
процент на ден 0,32.
Видно от клаузата на т. 2 от Общите условия на „Профи кредит България”
ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица (ОУ, л. 8),
заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема (част
V от бланката на проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част
VI) се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този
момент (с подписването му от заемодателя).
Окончателните условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са
одобрени впоследствие от кредитора и имат следното съдържание: сума за заема: 500,
срок на заема: 36, размер на вноската: 50лв. с падежна дата 25-то число на
месеца, като общия размер на дължимото по договора е 1831,76лв, ГПР: 183,53 %,
сума на всеки револвинг: 388, договорно възнаграждение при револвинг: 348, общо
задължение по револвинга: 1200лв.
Неразделна част от съдържанието на договора са ОУ, с които ответникът,
подписвайки бланковия договор, е декларирал, че е запознат и приема. На същия
не е представен погасителен план и клаузите в договора не препращат към такъв,
а едва в първоинстанционния процес ищецът е представил извлечение по сметка (л.
13-14), от което са видни условията за издължаване на кредита.
Съдът намира, че процесният
договор за револвиращ заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. По приложените от ищеца писмени доказателства не се
установява на ответника да е бил предложен и надлежно попълнен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2, към чл. 5, ал.2
от ЗПК. Налице е само декларация относно представянето на хартиен носител от
такъв, направена в т. VІ Г, от договора.
Съдът намира, че описаното по-горе съдържание на договора не съответства
и на императивно установените в чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания, т.к направените в
него вписвания не са ясни и разбираеми: не е посочена валутата в която се
отпуска кредита, а е посочена само цифра на същия; не са посочени периода на заема,
а е посочено само 36, от което не е ясно дали се касае за дни, седмици, месеци,
години и т.н.; не е представен погасителен
план, който да отразява условията за издължаване на кредита, включително
размера, периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация е
необходима на потребителя, за да може същия да вземе информирано решение и да
бъде наясно с конкретните задължения, които поема, встъпвайки в заемно
правоотношение с икономически по-силна страна.
На следващо място, договорът не отговаря по съдържание и на чл. 7, т. 7 ЗПК (отм.), тъй като в него не са посочени условията, при които годишният
процент на разходите (ГПР) може да бъде променян.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно действащото
към датата на сключване на договора Постановление
№ 72 на МС от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, отм. 01.07.2012 г. с приетото ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от
05.06.2012 г.), годишния размер на законната лихва за просрочени
задължения, в левове е основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода плюс 10 пункта. Към датата на сключване на договора ОЛП на БНБ е бил
0,18. Следователно годишния размер на законната лихва за просрочени задължения,
в левове, към датата на договора е била 10,18, а неговият петкратен размер е
50,9%. Видно от съдържанието на договора договорения годишен процент на
разходите е 183,53, което надвишава максимално допустимия размер на същия,
съгл. чл. 19, ал.4 от ЗПК. Това на основание чл. 19, ал.5 от ЗПК е нищожна
клауза. Освен
това размерът на уговорения ГПР от 183,53 % противоречи на добрите нрави, тъй
като се явява несъответен на интереса и на двете страни от сключването на
договора, респективно обуславя неоправдано разместване на имущество като
последица от изпълнението му. С приетото
през 2014 г. ново Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по
просрочени парични задължения е заложен същия принцип на
определяне на годишния размер на законната
лихва за просрочени
парични задължения - основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Налице е необосновано
висок размер на ГПР, което води до липсата на еквивалентност на престациите по
двустранния договор като основно правило в частноправните отношения и съгласно чл.
24 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗПотр. представлява неравноправна клауза, наличието на
която прави така договореното нищожно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по искът на ищеца по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити и на основание чл. 11, т. 2 (относно валутата на кредита), т. 6, относно начина на измерване на срока на договора за кредит; т. 9а, относно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, действал към момента на сключване на договора, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК той е недействителен. За наличието на нищожност на договора, съдът следи служебно. Уговарянето на възнаграждение за отпускане на заема в размер два и повече пъти надвишаващо сумата на заема, представлява нееквивалентност на престациите и следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Подобна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следователно същата е и нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена индивидуално. С тези разпоредби на Закона за защита на потребителите е транспонирана Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и същата следва да се ползва при тълкуването им.
Съгласно разпоредбите на 22 -24 от ЗПК, при
наличие на констатираните от съда нарушения на закона, то договорът за
револвиращ кредит се счита за недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От приложеното от ищеца извлечение по
сметка към договора за потребителски креди се установява, че ответникът е
платил общо 648,02лв., което дори е повече от размера на чистата сума по
договора за кредит, която е 500лв. В този смисъл претендирането на главница в
по- голям от действително получения размер по заема е неоснователно, а
дължимото към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е било вече платено, т.е налице е изпълнение на договорното
задължение чрез плащане и искът за главницата се явява неоснователен.
Последното плащане е направено на 21.03.2012
г. и съгласно посоченото в исковата молба договорът се счита прекратен от
12.06.2012 г.
По
делото от страна на ответника е направено възражение за изтекла давност, съгл.
чл. 111 от ЗЗД (тригодишна), а също и на общата погасителна давност от 5
години, съгл. чл. 110 от ЗЗД, доколкото след последното плащане и съгласно чл.
10. 3.1 от общите условия на договора при наличие на просрочие с 30 дни,
договорът се прекратява автоматично. Съдът счита, че датата на прекратяване на
договора, съгл. чл. 10. 3.1 от общите условия би настъпила на 25.04.2012 г. и
давността за предявяване на вземането на кредитора би започнала да тече от този
момент. Това обаче би било валидно ако договорът и приложените към него Общи
условия отговаряха на всички необходими изисквания за сключването им. Както бе
посочено по – горе договорът за револвиращ заем, като вид договор за кредит, не
отговаря на изискванията на ЗПК и на ЗЗПотр., доколкото в него са предварително
вписани условия, на които потребителят не е бил в състояние да влияе, а за
приложимите ОУ липсват доказателства да са били сведени до знанието на
потребителя, той да се е запознал с тях и да е наясно с последиците от
неизпълнение на договора. Тези ОУ са отделен формуляр, върху който липсва
подпис на потребителя, а по начина на тяхното изготвяне е ясно, че той и да е
бил запознат не е бил в състояние да влияе на посоченото в тях. Независимо от
това, дори и да бяха валидни ОУ на ДРЗ, то давността за предявяване на тези
вземания е тригодишна, съгл. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, т.к се касае за периодични
плащания и същата дори и съгласно посоченото от ищеца изтича на 12.06.2015 г.
Предявяването
на иска след тази дата, прави претенцията за просрочена. С оглед на това, че
давността не се прилага служебно, съгл. 120 от ЗЗД, а по искане или възражение
на заинтересованата страна, то доколкото такова е направено от страна на
ответника, съдът намира, че искът за главница е и просрочен по давност и следва
да се отхвърли и на това основание.
Предвид
на горното, съдът намира , че искът на ищеца по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на вземането му спрямо
ответника за сумата от 1233,74 лв.главница – неплатени задължение по
договор за потребителски кредит № ***г. е неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли изцяло.
Относно искът по чл. чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка в размер на 746,81лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението.
Съдът
прие, че искането за главница е неоснователно, включително и поради
погасяването му по давност.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. Към датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение погасено по давност е и вземането за неустойка.
Относно
искането за неустойка, следва да се посочи, че то се основава на т. 10.4 от ОУ, съгласно
която при забава на клиента за заплащането на една месечна погасителна вноска
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
револвиращ заем, като клиентът остава задължен да заплати всички дължими суми
по заема, както и неустойка в размер на 50 % от целия размер на заема.
В рамките на извършената служебна проверка относно валидността на
посочената неустоечна клауза, съдът намира, че същата е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са
морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за
незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Процесната неустойка е компенсаторна – същата обезпечава неизпълнението
на договора и защитава интереса на кредитора при прекратяване на облигационната
връзка по вина на длъжника. Неустойката е дължима при разваляне на договора
поради забава в заплащането на която и да е от месечните погасителни вноски, а
размерът на същата е 50 % от стойността на целия заем (а не от остатъчната му
стойност). Подобна уговорка позволява частично удовлетвореният кредитор да
получи едновременно неизплатената част от дълга, ведно с неустойка върху тази
непогасена част, но и върху погасената вече сума, което противоречи на принципа
на справедливостта и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката. Размерът на подобна неустойка, предвид уговорения процент (50 %) и
основата за изчисляване (целия заем), прекомерно надвишава стойността на
очакваните от неизпълнението вреди. Това значително несъответствие не може
да бъде оправдано със санкционната
функция на неустойката, тъй като последната цели да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора, но не следва да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна.
Следователно клаузата на т. 10.5 от ОУ задължава потребителя при
неизпълнение на задълженията му по договора да заплати необосновано висока
неустойка. По съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че освен поради
противоречие с добрите нрави, обсъжданата неустоечна клауза е също и
неравноправна, респективно нищожна, и на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл.
143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, приложим към процесното
правоотношение съгласно изричното препращане на чл. 24 от ЗПК.
Нищожността на клаузата за неустойка изключва възникването на
претендираното с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вземане и обуславя неоснователност
на исковата претенция.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с 92 от ЗЗД за сумата от 746,81лв. е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 422/14.06.2018 г. по ч.гр.д. № 749/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.
Относно
непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.
Ищецът не е предявил иск за вземането по заявлението
си за сумата от 2,58лв., представляващи мораторна лихва за периода от
26.04.2011 г.до 12.06.2012 г. Относно това вземане, следва да се приложи
посоченото от закона в чл. 415, ал.5 от ГПК относно правните последици от това
оттегляне и издадената заповед в тази и
част следва да се обезсили частично след ВЗС на решението по делото.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се
присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове
в общ размер от 1980,55лв. ищецът е направил действителни разноски от 110,34лв.
за държавна такса и 368,64лв. за възнаграждение за особен представител. Ищецът
претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП. Общо се претендират 778,98лв.
разноски. Претенциите на ищеца за разноски са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На особения представител на ответника е
изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на 368,64лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 89,66лв. (39,66лв за ДТ и 50лв.
възнаграждение за юрисконсулт).
Претенцията за тези разноски също следва
да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., против Р.Ю.К. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването
на вземане в размер на 1233,74 лв.(хиляда двеста тридесет и три лева седемдесет
и четири стотинки), главница – неплатени задължения по договор за потребителски
кредит № ***г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 422/14.06.2018 г. по ч.гр.д. №
749/18г. на НпРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 92, от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С.Н.Н.и И.Х.Г., против Р.Ю.К. с
ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 746,81лв.
(седемстотин четиридесет и шест лева осемдесет и една стотинки), ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 422/14.06.2018 г. по ч.гр.д. № 749/18г. на
НпРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл.
78, ал.1 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., за заплащане
Р.Ю.К. с ЕГН ********** ***, на направените по делото разноски в размер на 778,98лв. (седемстотин седемдесет и осем лева
деветдесет и осем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С.Н.Н.и И.Х.Г., за заплащане от
Р.Ю.К. с ЕГН ********** ***, на направените по заповедното производство
разноски в размер на 89,66лв (осемдесет и девет лева шестдесет и шест
стотинки) по Заповед № 422/14.06.2018 г.
по ч.гр.д. № 749/18г. на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. №
749/18г. на НпРС,
относно: 1/ отхвърлените искове, за които
Заповед № 422/14.06.2018 г. влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето
дело и съгл. т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, за тях издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не се издава изпълнителен лист и 2/
за частично обезсилване на Заповед № 422/14.06.2018 г. относно вземането за сумата
от 2,58лв., мораторна лихва за периода от 26.04.2011 г.до 12.06.2012 г.
Районен
съдия: ……………………………
Галина
Николова