Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8152 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8152/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.-И.“ ЕООД ЕИК ********от гр.София срещу
решение №19619
от 23.01.2019 г постановено
по гр.д.№31339/18 г на СРС , 72 състав , в частта, с което
е признато за установено спрямо въззивника
по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.222 ал.3 КТ , че същия дължи на И.Д.Г.
ЕГН ********** от с.Казичене –СО сумата от 4000 лева неплатена част от обезщетение при пенсиониране ; ведно
със законната лихва от 17.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.01.2018 г по ч.гр.д.№3308/18 г на СРС , 72 състав.
Въззивникът излага доводи за недопустимост на решението на СРС , тъй като в издадената заповед за изпълнение не е посочена банкова сметка ***
/ищеца/ , което е задължителен реквизит и води до нищожност на заповедта .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор
, в който оспорва въззивната жалба. Липсват основания за нищожност на
заповедта за изпълнение , а в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е посочена банкова сметка *** /ищеца/ и въззивникът
би могъл за изпълни задължението си .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.03.2019 г и е обжалвано в срок на 05.03.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В случая въззивникът е ангажирал доводи за
недопустимост респ.неправилност на решението на СРС , тъй като в заповедта за
изпълнение и в исковата молба не е посочена банкова сметка ***/ищеца .
Въззивната
жалба е неоснователна . Действително съгласно чл.412 т.7 ГПК заповедта
за изпълнение трябва да съдържа „банковата сметка, по която да се преведат
присъдените суми, или друг начин за плащане“ , който реквизит липсва в
процесната заповед за изпълнение . От това обаче не следва „нищожност“ за
заповедта за изпълнение . Както е посочено в Решение №57 от 12.03.2012 г по гр.д.№212/11 г на ВКС , IV ГО
нищожност на съдебен акт е налице ако
същият е постановен от ненадлежен орган (лице, което към момента на
постановяването на решението не е съдия) или в ненадлежен състав (от един
вместо от трима съдии), извън правораздавателната власт на съда (срещу чужда
държава или лице със съдебен имунитет, вън от изключенията по чл. 18 ГПК), не в
писмена форма (устно) или неподписан (поради отказ да бъде подписано от
болшинството съдии) и абсолютно неразбираем (в което волята на съда не може да
бъде изведена и чрез тълкуване) . В случая не е налице нито един от въпросните
безспорни в доктрината и в съдебната практика пороци на заповедта за изпълнение
. Всъщност е налице очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение
, защото в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
посочил банкова сметка .
***ст на съдебното решение поради факта , че в
исковата молба също не е посочена банкова сметка *** . Банкова сметка ***повед
за изпълнение , а производството по чл.422 ГПК се явява негово естествено
продължение , при което не е накърнено правото на защита на ответника . Това е
видно и от чл.127 ал.4 ГПК , според който банкова сметка *** искове , докато
искът по чл.422 ал.1 ГПК е УСТАНОВИТЕЛЕН . Само за пълнота трябва да се посочи , че
неспазването на изискването по чл.127 ал.4 ГПК за посочване на банкова сметка ***ка
нередовност на исковата молба . При неизпълнение на указанията на съда в тази
насока с арг.чл.129 ал.2 ГПК съдът не може да върне исковата молба .
Задължението на ответника за заплащане на процесното
обезщетение по чл.222 ал.3 КТ е безспорно доказано с представените пред СРС
писмени доказателства и изслушаната ССЕ . Решението на СРС е валидно ,
допустимо и правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна в размер на 530 лева адвокатско
възнаграждение . Адвокатското възнаграждение е намалено поради прекомерност от
сумата от 828,24 лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №19619 от 23.01.2019 г постановено
по гр.д.№31339/18 г на СРС , 72 състав , в частта, с което е признато за установено спрямо „Т.-И.“ ЕООД ЕИК ********от гр.София по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.222 ал.3 КТ , че същия дължи на И.Д.Г.
ЕГН ********** от с.Казичене –СО сумата от 4000 лева неплатена част от обезщетение при пенсиониране ; ведно
със законната лихва от 17.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.01.2018 г по ч.гр.д.№3308/18 г на СРС , 72 състав.
ОСЪЖДА „Т.-И.“
ЕООД ЕИК ********от
гр.София да заплати на И.Д.Г. ЕГН ********** от с.Казичене –СО сумата от 530 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.