№ 55
гр. Ловеч, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500550 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258,във връзка с чл.124 от ГПК, чл.79 от ЗС и §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
С Решение №452/31.10.2022г.,пост.по гр.д.№9/2022г. РС-Ловеч е отхвърлил иска
на П. Д. Г. от гр.Ловеч, срещу В. Б. М. от гр.Ловеч, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,с
искане да се признае за установено по отношение на ответника, че П. Д. Г. е собственик по
силата на упражнявано от нея давностно владение в периода от 01.01.2010г. до датата на
подаване на исковата молба- 05.01.2022г., на реална част от поземлен имот с идентификатор
43952.523.495, с площ от около 1 200 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на
местността "Б.", гр.Ловеч, одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител
на гр.Ловеч, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови
насаждения, категория на имота-девета, заключена в следните граници: изток - имот №
523.435, север и запад № 523.495, юг - имот № 523.494 и 523.96. С оглед изхода на спора е
отхвърлено искането на П. Д. Г. за присъждане на направените от нея съдебни разноски и е
осъдена да заплати на В. Б. М. направените от него такива, в размер на 600лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. Д. Г. от гр.Ловеч, чрез
адв.Т.Г.-САК. Счита,че е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага,че
съдът не се е запознал с представената писмена защита,в която подробно са изложени
аргументи за началната дата, от която започва да тече давност при имоти със статут по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и не е дал отговор на същите. Пояснява,че претенцията е за признаване на
правото на собственост на реална част от недвижим имот на основание давностно владение,
1
упражнявано в периода от 01.01.2010г. до датата на подаване на исковата молба
(05.01.2022г). Не се спори по делото, че имотът е част от територия със статут по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, като планът на новообразуваните имоти е изготвен и одобрен със Заповед № 96
от 19.03.2003г на Областен управител - Ловеч. Срещу тази заповед не са постъпвали жалби
за процесния имот, с оглед на това счита,че е влязла в сила 14 дни след обнародването й в
„Държавен вестник“. По делото е приложено и удостоверение от областния управител за
датата на влизане в сила на плана в частта за този имот и тя е същата година- 2003г. Развива
аргументи в подкрепа на формираната съдебна практика,която приема,че началната дата, от
която е възможно да започне да тече придобивна давност за имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
тази, в която имотите са индивидуализирани, а това е датата на влизане в сила на ПНИ. Не
споделя другата част от съдебните състави,които приемат,че планът на новообразуваните
имот няма вещноправно действие, поради което лице, на което се възстановява или
придобива право на собственик (реститут или бивш ползвател) може да защити правата си
едва след приключване на реституцията, защото едва от този момент то придобива правото
на собственост на имота. Развива,че макар ПНИ да няма вещноправно действие, той
индивидуализира в достатъчна степен имота. Заповедта по §4к,ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
кмета на общината не внася никакъв нов елемент в индивидуализацията, а единствено
преповтаря част от съдържанието на плана. След като през 2003г ПНИ е обнародван и
влязъл в сила ПНИ, то тези лица са били наясно, че следващата стъпка е да поискат да се
издаде заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да приключи реституцията. Видно от
представената по делото нотариална преписка заповедта на кмета е издадена едва от
16.04.2021г., въз основа на заявление от правоимащите (праводатели на ответника) подадено
3 дни по-рано (13.04.2021г.), в момента, в който праводателите на ответника са решили да се
разпоредят с имота. По делото не са посочени причините, които обективно да са
възпрепятствали правоимащите да приключат реституционното производство в рамките на
изминалите 18 години от влизане в сила на ПНИ.
Споделя извода,че давност не тече срещу този, който не може да се защити, но
това не е приложимо в хипотезата на лице,което не иска да се защити (нехае за защита на
собствените си права). Счита за укоримо поведението на праводателите на ответника да
използват недовършването на тази процедура, за да „защитят" имота си от придобивна
давност, тъй като методите за защита са установени в позитивното право. В заключение се
позовава на общата 10-годишна придобивна давност,с начало от 01.01.2010г. до подаване на
исковата молба. Цитира съдебна практика.
Моли да се отмени обжалваното решение и уважи претенцията й изцяло. Моли да
се присъдят направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Б. М. от
гр.Ловеч,чрез адв.Г.Г.-ЛАК. Счита я за необоснована и неоснователна. Моли да потвърди
обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно и му се присъдят
направените разноски за производството.
Сочи,че ищецът пропуска да отбележи,че ПНИ е влязъл в сила преди близо
20г.,но не го е обжалвала, от което следва,че е запозната и съгласна с него. До м.януари
2022г. не е заявявала претенции срещу плана. Възразява,че нищо не й е пречило да заведе
дело срещу Община Ловеч, да доказва, че владее част от общински имот, а не да чака
имотът да бъде възстановен на собственика и тогава да оспорва срещу собственика с
твърдение,че е владяла имота преди собствеността да бъде възстановена. Не споделя тезата
за наличие на противоречива практика на ВКС по отношение началната дата, от която може
да започне да тече придобивна давност. Въззивникът не е посочила решенията на ВКС,
които да си противоречат. Въззиваемият споделя тезата, че собствеността се възстановява с
влизането в сила на заповедта на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такова е и
становището и на PC-Ловеч в обжалваното решение. Счита за правилно приетото от съда, че
2
не може да се завладява имот през период, в които собствеността му не е възстановена и
собственикът още не е придобил такъв и няма правна възможност за защита. Възразява, че
въззивникът премълчава, че не претендира за конкретно и реално съществуващ имот, който
да е отразен в ПНИ(който приема,че индивидуализира имотите и те вече може да се
завладяват). Акцентира,че процесният „имот" никога не е съществувал, продължава да не
съществува и не е отразен в ПНИ.
Не споделя развитата във въззивната жалба теза, че „..давност не тече срещу
този, който не може да се защити, а не срещу този, конто не иска да се защити".
Възразява,че не може да искаш да се защитиш без да имаш право да се защитиш. Когато не
си собственик нямаш законова възможност да си защитиш собствеността, защото нямаш
такава. Не приема,че е от значение и обстоятелството за продължилата близо 18г. процедура
по възстановяване на собствеността. Ищецът е могла през тези 18 години да съди Община
Ловеч с твърдение, че е придобила общински имот по давност, а не да чака да се възстанови
собствеността на собственика.Следва да се отчита, че не може да се придобие общинска
собственост по давност.Давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна
от 31 май 2006г. и продължи до решението на КС, обнародвано в „ДВ“ на 04.03.2022г. Не
може да се поставя под съмнение, че от 31.05.2006г. до 08.03.2022г. давността е била
спряна-позовава се на Решение №3/24.02.2022г. по к.д.№16/2021г., обнародвано в „ДВ“-
бр.18 от 04.03.2022г. В него КС изрично посочва, че с обявяването на разпоредбата на §1,
ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна ни се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно
чл.151,ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще
настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила.
Развива,че не може възстановен имот да се отнеме от собственика веднага след
реституцията му чрез дело като настоящото, в което произволно лице твърди, че е
собственик по давностно владение, защото го бил владял преди реституцията. Не може по
този начин да се обезсмисли реституцията. Не може да се стигне до нещо като реституция
под условие. Собствеността се възстановява със завършване на реституцията и едва сред
това,ако в продължение на десет години някое трето лице необезпокоявано, несъмнено и
явно владее имота, то ще може да го придобие по давност. Моли да се съобрази и писмената
му защита пред първата инстанция.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им, като
поддържат завените до момента позиции.
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в
срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Спорният имот представлява реална част с площ от 1200кв.м.,от ПИ с кад. №
43952.523.435,съгласно ПНИ,одобрен със Заповед №96/19.03.2003г.на Областен управител-
Ловеч, целият с площ от 2769кв.м.,намиращ се в м.“Б.“. На л.21 от първоинстанционното
дело е приложена скица-проект за изменение на ПНИ, в която този имот е отразен с № 617.
Заповед № 96/19.03.2003г. на Областния управител на Област Ловеч за одобрение на ПНИ
за м."Б.", землището на гр. Ловеч, публикувана в ДВ бр. 30/01.04.2003г., е влязла в сила на
16.04.2003г. В архива на Областна администрация не е открита информация за постъпила
3
жалба по отношение на ПИ с №43952.523.495(л.62). В регистъра на имотите по ПНИ имотът
е записан на наследниците на П.И.Н.(л.148).
При проследяване хронологията на реституирането на имота се установява, че с
Решение №174/12.12.1994г.,пост.по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, на ОСЗ-Ловеч, на наследниците на
П.И.Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3 дка, в
терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м.“Б.“, с ограничения на ползването- до уреждане на правата
на ползвателите по §4. Върху решението(л.85) е отбелязано,че е влязло в законна сила на
10.03.2021г.
Със Заповед № 3-662 от 16.04.2021г., издадена на основание § 4к,ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, въз основа на ПНИ за местността "Б.", одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на
Областния управител на област Ловеч и решение №174/12.12.1994г., издадено от ОСЗ-
Ловеч и молба от Б.И.Н. - наследник на П.Т.Н., е наредено, че се възстановява правото на
собственост на наследниците на П.Т.Н. върху новообразуван поземлен имот с
идентификатор 43952.523.495 по ПНИ на местността "Б.", гр. Ловеч, с площ от 2 796 кв. м.,
вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения,
категория на имота - девета, при граници/съседи на имота : № 43952.523.589 - нива на
К.Ц.М., №43952.523.96 - лозе на Р.М.П.,№43952.523.494 - лозе на В. Б. М., №43952.523.435 -
полски път на Община Ловеч,№43952.523.434- полски път Община Ловеч, №43952.523.493 -
нива на Х.Х.Ш.. Отразено е, че заповедта е влязла в сила на 28.05.2021г., при липса на
обжалване.
По делото са приложени доказателства за наследственото правоотношение на
реституираните собственици(л.97-99), от които е видно,че П.Т.Н. е починала на 22.06.1969г.
и оставила за свои наследници по закон низходящите Т.И.Б. и Б.И.Н.. Т.И.Б. е починала на
13.07.2012г. и е оставила за наследници низходящите й Н.Ц.Р. и Г.Ц.Б.. Г.Ц.Б. е починал на
21.08.2005г. и е заместен от низходящите Т.а Г. Б. и и М.Г.Б.. Приложена е и декларация за
идентичността на имената на наследодателя-П.Т.Н. и П.И.Н..
Приложено е Нотариално дело №364/2021г.по описа на Нотариус с рег.№565 в
НК и район на действие РС-Ловеч,по което с Нотариален акт№4,т.V,рег.№5819,д.
№364/2021г., Н.Ц.Р., Т.а Г. и М.Г.Б. са признати за собственици на новообразуван поземлен
имот с идентификатор 43952.523.495 по ПНИ на м."Б.", гр.Ловеч, одобрен със Заповед №
96/19.03.2003 г. на областния управител на гр. Ловеч, с площ от 2 796 кв. м., вид на
територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория
на имота - девета, при съседи на имота с №: 43952.523.589, №43952.523.96, №43952.523.494,
№43952.523.435, №43952.523.434, №43952.523.493,като Н.Ц.Р. притежава 1/4ид.ч., Т.а Г. Б.-
1/8ид.ч. и М.Г.Б.- 1/8ид.ч.
С Нотариален акт №5,т.V,рег.№5821,дело №365 от 16.07.2021г., съставен от
Нотариус с рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, Н.Ц.Р. е дарила на отв.В. Б. М.
1/400 ид.част от правото на собственост върху от новообразуван поземлен имот с
идентификатор 43952.523.495 по ПНИ на м."Б.", гр. Ловеч, одобрен със Заповед №
96/19.03.2003г. на областния управител на гр. Ловеч, с площ от 2 796 кв.м., вид на
територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория
на имота - девета, при съседи на имота : 43952.523.589, №43952.523.96, №43952.523.494,
№43952.523.435, №43952.523.434, №43952.523.493.
С Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №6,
т.V, per.№5824, дело №366 от 16.07.2021г., съставен от Нотариус с рег.№565 в НК и район
на действие РС-Ловеч, Н.Ц.Р.- лично и като пълномощник на Т.а Г. Б. и М.Г.Б. –продавачи
са продали на В. Б. М.-купувач, 199/400 ид.ч от правото на собственост върху
новообразуван поземлен имот с идентификатор 43952.523.495 по ПНИ на м. "Б.", гр. Ловеч,
одобрен със Заповед № 96/19.03.2003г. на областния управител на гр.Ловеч, с площ от 2 796
кв.м., вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови
4
насаждения, категория на имота - девета, при съседи на имота : 43952.523.589,
№43952.523.96, №43952.523.494, №43952.523.435, №43952.523.434, №43952.523.493.
С Нотариален акт №47,т.VІ,рег.№8428,д.№565 от 01.10.2021г., съставен от
Нотариус с рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, Б.И.Н.,чрез пълномощника си В.
Б. М., продал на В. Б. М. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху новообразуван поземлен
имот с идентификатор 43952.523.495 по ПНИ на м."Б.", гр.Ловеч, одобрен със Заповед №
96/19.03.2003 г. на областния управител на гр. Ловеч, с площ от 2 796 кв. м., вид на
територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория
на имота -девета, при съседи на имота : 43952.523.589, №43952.523.96, №43952.523.494,
№43952.523.435, №43952.523.434, №43952.523.493.
Приложен е Протокол за трасиране на ПИ с № 43952.523.495 от 21.10.2021г.,по
заявление на В. Б. М.(л.149).
Пред първата инстанция е допусната съдебно- техническа експертиза на
в.л.инж.К.Костадинов,който е извършил оглед на имота и установил,че югоизточната част
от ПИ с № 43952.523.495 е оградена с оградна мрежа, поставена на бетонни колове.
Оградената част е с размер от 1102кв.м., нанесена с червен цвят на изготвената скица.
Експертът е прегледал и сателитните снимки на Google Earth в периода 10.01.2010г. до
10.08.2017г. и установил, че липсват видими очертания на кошери.На сателитна снимка от
26.06.2021г. се откриват 10бр.бели петна в югозападния ъгъл на оградения имот, които
вещото лице предполага, че са кошери. При представяне на заключението в съдебно
заседание експертът допълва,че на снимките е различил и дръвчета в оградената част. Не
може да отговори кога е изградена съществуващата в имота ограда,но е категоричен,че не е
в близките 1-2 години.
Съставът приема заключението на експерта като компетентно и обективно и
гради изводите се на него.
По инициатива на страните са разпитани свидетели.
Свидетелите на ищеца - А.Д.Демиров и Ц.С.Д. знаят имота,тъй като притежават
свои в съседство. Познават и страните. Категорични са,че от времето, когато те са се
установили там -1984-1985г., е владян от прародителите на П. Д. Г.- „ дядо Г.… -баща на
Д...го е закупил през 1950г….През цялото време бай Д. си ползваше имота.След това П. и
брат й поддържаха имота…“. Помнят,че в имота се е влизало през портичка в северната
част от към път №343. След смъртта на брат й П. го е ползвала заедно със сина й,който
отглеждал кошери.Лозето е оградено с ограда с мрежа и бетонни колове. Ответникът имал
имот в близост. Свидетелите не помнят някой да е оспорвал на ищеца или роднините й
собствеността върху имота. Категорични са,че през пролетта на 2022г. М. оградил целия
терен-от север,запад и юг,а от изток е запазил съществуващата ограда. От тогава П. не са я
виждали в имота,а синът й изнесъл кошерите. Свидетелят Р.М.П. познава дядото на ищеца-
дядо Г. С.. Твърди,че през 1977г.или 1978г. двамата „вземахме местата..Дядо Г. беше на
мястото,а на нас и съседа ни дадоха места по 56-то постановление. Моята част граничи
с южната част на имота на П.…И сега притежавам този имот.По скицата не знам кой
имот е,но имам нотариален акт за моя имот.“. Сочи,че е там от 1977г.,а дядо Г. от много
преди- „…Дядото на П.- Г., имаше лозе заградено и на нас ни дадоха по постановлението и
той ни каза: „Момчета,оправяйте се,защото аз имам документи.“..Мястото си беше
негово и беше оградено..Дядо Г. съм го заварил,той беше собственик.Не съм видял
документите за собственост“. Когато починал продължили да го работят бащата на
ищеца- „бате Д.“, а после тя, мъжът й и синът й. Свидетелят посещава мястото често,защото
обработва своето лозе и градина. Обяснява,че още дядо Г. бил оградил имота с бодлива тел
и циментови колове. Там има лозе, дръвчета, минава също магистралният водопровод.
Свидетелят споделя за създаване на „В и К Кооперация“,на която бил председател. В
спорната част се поставен и главният водомер. П. разказва, че своя имот е придобил по
5
силата на постановление,а после платил и на общината. Обяснява,че от година мястото е
занемарено и не е виждал никой в имота. Свидетелят признава за съществуващ конфликт с
бащата на ответника-„от три години водим дела..“. Обяснява,че изградената от ответника
ограда пречела да се обслужва водомера,намиращ се в имота,но след като е свалена вече
няма проблем.
Свидетели на ответника са К.Ц.М.,Д.Б.И.а,Б.И.М., В.В.В.. Последният е
полицейски инспектор и обслужва района на ЖК“Младост“(“Б.“). Споделя,че е викан по
повод конфликт между ответника, ищеца и сина й, с искане вторите да се изнесат от имота.
Свидетелят К.Ц.М. познава ответника от 1997г., комшии са и има имот в съседство(с №589).
Посещава имота си по един-два пъти в месеца.Не познава и не е виждал там ищеца и сина й.
Видял,че е ограден и ответникът му обяснил,че той го е сторил. Обяснява,че преди теренът
бил за общо ползване-от комшии и главно от бащата на ответника-Бочо. Виждал го е да
коси.Не е виждал ищеца и сина й през последните две години,само бащата на М..
Свидетелят Д.Б.И.а ходи рядко в имота. Помни случай на 17.06.2022г.,когато около 14ч.
минала покрай имота и видяла,че три лица косят тревата.Не познавала хората и затова се
обадила на М. и го уведомила. Ответникът й казал,че имотът е негов. Свидетелят Б.И.М. е
баща на ответника и желае да свидетелства. Твърди, че от 2000г. живее в м.Б.“,но не познава
много хора. Имот с №495 е срещу неговия и когато го предложили за продажба,синът му го
купил. Преди това- след 2000г. дошло младо семейство и разработило обекта за три години.
През 2003г. дошли геодезисти и направили измервания. Преди това и той го е косил за
трева. През ноември 2021г. оградили терена от юг, запад и север. В края на м.май или
началото на м.юни 2022г. полицаите наредили на сина му да премахне оградата и той го
сторил. Помни за случай на 17.06.2022г.,около 14ч.,когато в имота били П., мъжа й и сина й
и косели тревата,за което ги известила тяхна позната. Обяснява,че синът на П. е сложил
кошери в оградената част преди 3-4 години.Свидетелят не познава бащата на ищеца.
Показанията на свидетелите съдът преценява по правилото на чл.172 от ГПК и
приема,че са конкретни, точни и ясни. Преобладавщата част от свидетелите са
непосредствени очевидци и имат преки впечатления,поради което следва да се кредитират
по отношение факта на ползване на имота през годините, заявяването на правата на ищеца и
на ответника и оспорването им. Показанията на св.Р.П. следва да се ползват единствено по
отношение сведенията за ползването на имота в периода от 1977г.до момента,в останалата
част са хаотични и непълни,а и явно повлияни от съществуващия конфликт с бащата на
ответника. Не следва да се съобразяват показанията на св.Б.М., както с оглед близкото
родство(баща на отв.), така и поради данните, че през годините също е ползвал и е имал
интерес към имота.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.124 от ГПК,вр.с чл.79 от ЗС и §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Ищецът твърди,че е собственик на процесната реална част с площ от 1200кв.м.,от
съществуващ имот с кад.№ 43952.523.495,съгласно ПНИ на м.“Б.“ в землището на
гр.Ловеч,целият с площ от 2769кв.м. Като придобивно основание сочи упражнявано
непрекъснато давностно владение през периода от 01.01.2010г. до подаване на исковата
молба- 05.01.2022г., довело до легитимирането й като собственик на основание чл.79,ал.1 от
ЗС.
Първоинстанционният съд е приел,че искът не е доказан,поради липса на
доказателства за темпоралния елемент- упражнявано владение върху имота в продължение
на 10 години.
Съставът напълно се съгласява с този извод и по реда на чл.272 от ГПК препраща
към изложените от РС-Ловеч мотиви.
Съществен елемент в казуса е обстоятелството, че спорният имот се намира в
6
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиден за реституция. Известно е че процедурата по
уреждане на правата на ползвателите и съотв.на реституираните собственици, се уреждат в
процедурата по §4,която изисква инициативност и от двете страни. Реституционното
производство е с два етапа-първият е издаване на решение за признаване правото на
собственост при условията на §4 - §4л, като в решението се описва размерът и
местонахождението на имота. Вторият етап е издаването на Заповедта по §4к,ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на Кмета на общината,с която въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти се възстановява собствеността. Изрично в цитираната норма е
предвидено,че в заповедта се описват местоположението, границите, съседите,
ограниченията на собствеността и основанията им,както и че е придружена от скица на
имота. Легитимирането на собствениците като такива настъпва именно с тази заповед, тъй
като с нея вече се дава пълна и точна индивидуализация на имота. Със заповедта по §4к,ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ приключва реституцията,затова едва с издаването й е възможно да се
противопоставят на легитимирания собственик права върху имота,вкл.и упражнявано
давностно владение. С оглед тази специфика при придобиването на имота, упражняваната
до този момент фактическа власт не би могла да породи никакви правни последици,тъй като
все още няма годен обект на собственост. Липсва съществен елемент от фактическия състав
на давностното владение,а именно собственик на имота,на когото да се заяви придобивното
намерение. Нито решението по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, нито одобреният план на
новообразуваните имоти по §4к,ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат вещнопрехвърлителен
ефект,поради което не могат да бъдат начало на валидно давностно владение. Споделяне на
поддържаната от въззивника теза в този смисъл би довела до нарушаване на принципа,че
давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск.
По изложените съображения неоснователно се явява възражението на въззивника
за липса на инициативност на реституцираните собственици да защитят правата си докато
не бъдат установени по предвидения в закона начин- а именно със заповед по §4к,ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не без значение е обстоятелството,че и въззивникът не е проявила
инициативност- да установи правата си, основанията за толкова дългогодишното ползване
от семейството й на имота- свидетелите сочат за възможност за провеждане на процедура по
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Данни за действия в тази насока липсват.
По изложените съображения съставът напълно споделя приетото от РС-Ловеч по
отношение липсата на изтекъл 10-годишен срок на упражнено владение на ищеца,което да е
манифестирала пред собственика, да е заявила ясно и категорично и отблъснала действията
му по ползване на имота. Първият възможен момент на начало на упражняване на такава
фактическа власт е от издаване на заповедта по §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ- т.е. от
16.04.2021г., от когато и до подаване на исковата молба на 05.01.2022г., срокът не е
изминал.
По изложените съображения обжалваното Решение № 452/31.10.2022г., пост.по
гр.д.№ 9/2022г.на РС-Ловеч, следва да се потвърди изцяло, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемият има право на възстановяване на
направените във въззивното производство разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК, с
заявен разход за адвокатски хонорар в размер на 800лв., приложени с и Пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие,с вписан като реално изплатен в брой този хонорар.
С оглед на това съставът намира,че извършването на разхода е обосновано и доказано и
сумата следва да се присъди в тежест на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК ОС-Ловеч,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 452/31.10.2022г., пост.по гр.д.№9/2022г. на РС -
Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Ловеч,ул.„Петко Р.
Славейков"№21,вх.Б,ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. М. с ЕГН **********, с адрес
гр.Ловеч,жк.„Младост", бл.302,вх.В,ет.7,ап.19, сумата от 800(осемстотин)лева,
представляваща направени във в.гр.д.№550/2022г.на ОС-Ловеч, разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8