Решение по дело №2983/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Костова
Дело: 20221110102983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13425
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110102983 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че ответниците В. Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К. са били
потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в г....
Твърди, че за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. e доставял в имота на ответниците
топлинна енергия, чиято цена последните не са заплатили, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат при условията на
разделност – 4/6 първата ответница и по 1/6 другите двама от следните суми: от сумата от
6185,40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, от сумата от 1580,85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването
на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., от сумата от 10,90 лв.,
представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.07.2018
г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и от сумата от 2,74 лв., представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50020/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира и разноски.
1
Ответниците В. Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К. са депозирали в срок отговори на исковата
молба, с които оспорват изцяло предявените искове и молят, същите да бъдат отхвърлени,
като въвеждат и възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
неоснователни.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия
за битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че процесният
имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се намира) е
присъединена към топлопреносната мрежа. Не се установява обаче да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, доколкото липсват доказателства, въз основа на които да се направи категоричен
извод, че през процесния период ответниците са били собственици или титуляри на вещно
право на ползване по отношение на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна
2
енергия. Действително, установява се, че лицето Георги К. К. е бил собственик на посочения
имот, както и че В. Б. К. е била негова съпруга, но не се установява ответниците да са
негови наследници, доколкото по делото не е представено удостоверение за наследници, а
съдът не може да кредитира като доказателство представената Молба – декларация за
наследници, доколкото в нея липсва подпис на декларатора, както и на длъжностното лице,
което я е приело. Ето защо, според настоящия състав ответниците не се явяват пасивно
легитимирани страни да отговарят по предявените искове, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главни дългове, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главни дългове, то акцесорните
претенции за лихви се явяват неоснователнаи и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата В. Б. К. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. Н. К. от САК в размер от 594 лв. за настоящото
производство.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата Л. Г. М. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. И. А. Н. от САК в общ размер от 321 лв. за настоящото
производство.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответника Б. Г. К. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. С.К. в размер от 321 лв. за настоящото производство.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу В. Б. К., ЕГН **********, Л. Г. М., ЕГН **********, и Б. Г. К., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците му дължат при условията на разделност – 4/6 първата ответница и по 1/6
3
другите двама от следните суми: от сумата от 6185,40 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с абонатен №
158277, находящ се на адрес: г..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, от сумата от 1580,85 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., от сумата от
10,90 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и от сумата от 2,74 лв., представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50020/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ФИРМА,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адв. Н. К. от САК, с личен
номер ..., с адрес на кантората: ..., сумата от 594 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на
ответницата В. Б. К. в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ФИРМА,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адв. И. А. Н. от САК, с адрес
на кантората: ..., сумата от 321 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответницата Л. Г. М. в
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ФИРМА,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адв. С.К., с адрес на
кантората: ..., сумата от 321 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника Б. Г. К. в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4