гр. Силистра,
04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колеги в открито
заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева и в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане в. гр .д. № 100 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от М.Н.М.-Н. с ЕГН **********, чрез процесуален представител, против решение № 15/31.01.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. на Дуловския районен съд, в частта, с която е ОСЪДЕНА да заплати на Т.Д.Х. с ЕГН **********,***, на основание чл. 61 от ЗЗД, сумата от 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща част от сумата 30 000 лева – заплатени от ищеца разноски в периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от 100 /сто/лева, представляваща законната лихва върху направените разноски, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г.Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено и отхвърлени изцяло предявените против нея искови претенции. Същото становище поддържа и в с.з. лично и чрез процесуален представител.
Ответникът по жалбата, Т.Д.Х. с ЕГН **********, чрез процесуален представител е подал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,с който я оспорва, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. В с.з. пред тази инстанция се явява във връзка със зададени въпроси по чл. 176 ГПК. Представляван от адв. С. ***, поддържа отговора на въззивната жалба.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд са предявени искове от Т.Д.Х. с ЕГН ********** против М.Н.М.-Н. с ЕГН **********, с правно основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , с които ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 9900.00лв., представляваща направени от него плащания в периода от 08.04.2016г. до 08.10.2018г. за погасяване на задължения на ответника М.М.-Н. към „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит, без Т.Х. да е упълномощаван за това ведно със законна лихва в размер на 100 лева върху сумата от 9 900 лева, за периода от 08.04.2016г. до 08.10.2018г., като двете суми са част от общите права на ищеца възлизащи на 30 000 лева. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
Според твърденията , изложени в исковата молба, през 2010 г.ищецът разбрал, че семейството на съдружникът му и ответницата са финансово затруднени и не могат да погасяват банков кредит, отпуснат на ответницата от «Банка ДСК» ЕАД. От тях разбрал, че погасяването е непосилно за семейния им бюджет, което позволявало формиране на негативно обществено мнение към семейството им. Тъй като темата била често предмет на разговор, ищецът се ангажирал в последните месеци на 2010г. до края на 2017 година да изплаща кредита им, без да има изрична уговорка за това със съдружника си или съпругата му. Така, той заплащал месечната вноска в размер на 330.00 лева дължима по кредита на касата на «Банка ДСК» ЕАД». Твърди, че на практика с действията е реализирал хипотезата на чл. 61 ЗЗД, като е водил чужда работа без пълномощие, поради което и счита, че ответницата се е обогатила за негова сметка и му дължи връщане на сумите, които е заплатил по кредита и.
И пред двете инстанции ответницата, настояща въззивница М.М. – Н., чрез процесуален представител, счита, че фактическите обстоятелства, изложени от ищеца не отговарят на истината. Тегленият от нея кредит е предоставен на търговско дружество „Нобил“ ООД, в което съпругът и ищеца са били съдружници от 2004 г. Към 2006-2007 г. дружеството натрупало значителни задължения към НАП, поради което тя и още няколко други лица, близки на съдружниците изтеглили кредити, с които били погасени задълженията . Впоследствие, всеки месец, след като по сметка на банката се преведе месечната вноска по кредита, изтеглен от ищцата, някой от съдружниците или натоварен от тях служител на дружеството, са възстановявали по сметката и въпросната сума, която възлизала на 330 лв.
По делото не е представен договорът, с който ответницата е изтеглила кредит от банка ДСК, но тъй като са приложени множество платежни документи, изходящи от банката, които подкрепят това твърдение и същото не се оспорва от ответницата, съдът приема, че правилно първоинстанционният съд е приел това обстоятелство за безспорно.
Районният съд, приемайки безкритично твърденията на ищеца е отхвърлил редица процесуални искания на ответницата, която е поискала да бъдат разпитани свидетели, установяващи факта, че по подобна схема кредити са теглили и други лица, близки на ищеца и съпруга и, като са предоставили сумите за покриване на задълженията на дружеството към НАП. Считайки, че искането е недопустимо по смисъла на чл. 164 и чл. 165 ГПК, районният съд го е отхвърлил.
Настоящата инстанция прецени, че свидетелстването за факта дали изтеглената сума по кредита е била предадена на ищеца от ответницата фактически не касае хипотезите на този текст от закона. Няма пречка да бъдат изслушани като свидетели и други лица, които са теглили кредит в същия период и са го предоставили на ищеца, за да покрие дълговете на фирмата, защото устните договори с тях не попадат под ограничението на чл. 164 и чл. 165 ГПК и ще са косвено доказателства за обстоятелствата, твърдени от въззивницата, ако се припокриват и с информацията от НАП, която също неправомерно е отказана от РС като доказателство, тъй като е счел , че е неотносимо към спора.
Единственото ценено като годно доказателство по делото от районния съд са представените от банката по реда на чл. 192 ГПК 47 броя вносни бележки, които са послужили и за частичното уважаване на исковата претенция. От същите е видно, че всички те сочат като вносител М Н.М.Н., като основание – вноска и всички са на стойност 330 лв. как районният съд е преценил, че те са направени именно от ищеца и които точно от тези, попадащи в периода 2016 – 2017 г. са изплатени от нега, не е пояснено. Да се установи, че подписът на графа клиент е негов е възможно единствено с хипотетичното предположение, че щом ответницата не оспорва плащанията, то те са извършени от него. Тук , именно, е мястото да се посочи, че вносните бележки са така необходимото, според процесуалният представител на ищеца, „начало на писмено доказателство“, за да се докаже наличието на симулация. В случая става въпрос за т. нар. „персонална“ симулация, която няма изрична уредба и се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Докато при абсолютната и относителната симулация е налице, относно привидната сделка, липса на волеизявление, на съгласие, то при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. По този начин страната, в случая дружеството на ищеца и съпруга на ответницата, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек”) сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Именно по тази причина, привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрагент в договора участва прикритият зад него.
Тази хипотеза се използва, ако има забрана за придобиване на съответно право от лицето, което се прикрива зад чуждо име, или ако то се разпорежда чрез нея с имуществени права, придобити неправомерно. В случая, заради големите си задължения дружеството не би могло да изтегли кредит от банка, за да ги покрие или би изтеглило такъв при много по- неизгодни условия. Въпреки тези особености, подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. „начало на писмено доказателство“. Ето защо, вносните бележки са начало на писмено доказателство, защото те сочат като вносител ответницата и от тях не личи, че се касае за водене на чужда работа без пълномощие. Прибавени към тях, показанията на разпитаните пред тази инстанция свидетели по искане на въззивницата – А и Н, , потвърждават, че четирима души, между които свидетелката А, въззивницата, покойният брат на свидетеля Н и съпругата на ищеца са изтеглили кредити и предоставили сумите на дружеството за погасяване на задълженията му към НАП, като по същата схема са им били възстановявани месечните вноски след изтеглянето и от банката. В този смисъл в първата инстанция са приложените доказателства, касаещи кредита на Н Ч Н, покойният понастоящем брат на свидетеля Н. От друга страна, фактът, „че дружеството е имало задължения към НАП към 2004 и 2005 г.“, по думите на въззиваемия Х., в отговор на въпросите на въззивната инстанция по чл. 176 ГПК напълно се припокриват както с твърденията на въззивницата, така и със свидетелските показания, събрани пред тази инстанция. Изключително противоречива и недоказана е версията на ищеца относно взетото от него решение да води чужда работа без пълномощие. Докато в исковата молба сочи, че тежкото финансово положение на съдружника и семейството му ги компрометирало в обществото и това се отразявало на бизнеса, то в с.з. пред тази инстанция заявява, че същите нямали средства д покриват кредита си, тъй като издържали студент. Това обстоятелство е доста голословно, тъй като пред районния съд ответницата е представила и съдът е приел като доказателство, финансова ревизия , извършена от НАП , на финансовото състояние на ответницата за периода 2013-2017 г. и се установява, че за всички години приходите и са значително повече от разходите, дотолкова, че ако се прибави и годишната сума от 3960 лв., която е изплащана по кредита и, отново би се получила положителна разлика. Противоречи на събраните доказателства и обстоятелството, че ищецът претендира сума, равняваща се на вноските за 2016 и 2017 г., въпреки, че от приложените от ДСК вносни бележки се вижда, че същият,/ доколкото можем да гадаем, че един от подписите на вносител е негов/, е внасял суми и в предходни години и според негови твърдения в исковата молба, започнал да прави вноски още през 2010 г. Тъй като исковата претенция е заведена на 08.04.2019 г., същият би могъл да претендира, че ответницата се е обогатила неоснователно чрез водената от него чужда работа без пълномощие поне с вноските от 08.04.2014 г., тъй като давността при задължения, произтичащи от неоснователно обогатяване, каквото по същество представлява задължението, възникнало при водене на чужда работа без пълномощие , е пет години, а не три, независимо, че на практика ищецът е правил периодични вноски. В случая всяка вноска, като основана на водене на чужда работа без пълномощие, е самостоятелно вземане и се погасява с общата 5-годишна давност, тъй като вземането на ищеца не произтича от договор за продължително и периодично изпълнение. Ищецът няма обяснение защо точно този отрязък от време 2016 г.- 2017 г. счита като период , за който ответницата му дължи направените от нейно име вноски, а тези, които , очевидно, е правил преди не счита за нужно да търси. Няма обяснение и факта, че за периода, за който по делото са приложени вносни бележки , на графата клиент са се подписвали поне четири души, вероятно „водейки чужда работа без пълномощие“, но никой не е предявил претенции към ответницата, освен ищеца. Не е доказано и твърдението му,че синът на ответницата е бил студент, че са били затруднени с издръжката му и то в продължение на седем години от 2010 до 2017 г.
Така изложените обстоятелства не доказват основателността на исковата претенция, събраните пред тази инстанция доказателства, констатациите на финансовата ревизия и писмените доказателства, удостоверяващи тегления от трето лице Н Ч Н кредит от ДСК, приложени по делото пред районния съд, доказват твърденията на въззивницата, че се касае за симулация, при която същата е изтеглила кредит в полза на дружеството, в което са били съдружници ищецът и съпруга и, а последните са възстановявали по сметката и всяка месечна вноска, която банката служебно е теглила по силата на сключения между въззивницата и нея договор за заем.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че жалбата е основателна, а обжалваното решение – неправилно, поради което следва да бъде отменено, а предявените от въззиваемия искови претенции- отхвърлени изцяло. Ищецът следва да заплати направените от ответницата разноски по делото за двете инстанции в размер на 2200 лв. общо.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 15/31.01.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. на Дуловския районен съд, в частта, с която М.Н.М.-Н. с ЕГН **********, е ОСЪДЕНА да заплати на Т.Д.Х. с ЕГН **********,***, на основание чл. 61 от ЗЗД, сумата от 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща част от сумата 30 000 лева – заплатени от ищеца разноски в периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от 100 /сто/лева, представляваща законната лихва върху направените разноски, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Х. с ЕГН **********,***, против М.Н.М.-Н. с ЕГН **********,***, искове, с които претендира последната да му заплати, на основание чл. 61 от ЗЗД, сумата от 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща част от сумата 30 000 лева – заплатени от ищеца разноски в периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от 100 /сто/лева, представляваща законната лихва върху направените разноски, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Д.Х. с ЕГН **********, да заплати на М.Н.М.-Н. с ЕГН **********, направените от нея разноски по делото пред двете нистанции в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лева/.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото по реда на чл .280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.