Решение по дело №913/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 16
Дата: 20 януари 2022 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20203100900913
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20203100900913 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от АТ.
Н. П., ЕГН **********, с адрес: г****************************, срещу
„СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Дунав“ № 5, ет. 5, с която са
предявени, в условията на обективно кумулативно съединяване,
конститутивни искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения
на Общо събрание на акционерите /ОСА/ на ответното дружество,
обективирани в т. 1, 5 и 7 от Протокол от 26.06.2020 г. и конститутивен иск с
правно основание чл. 71 от ТЗ срещу решения на СД на ответното дружество
по Протокол от 03.08.2015г
Ищецът излага твърдения за незаконосъобразност на атакуваните
решения от 26.06.2020 г. на общо събрание на акционерите, поради
противоречието им с повелителни норми на закона и на дружествения
договор.
Твърди се, че са допуснати множество нарушения относно начина на
свикване и провеждане на ОСА. Сочи се, че решението за свикване на ОСА е
прието от нелегитимен орган, поради наличието в Съвета на директорите /СД/
само на двама членове, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от
ТЗ. Навежда твърдения за нищожност на взетите от СД решения с оглед
липсата на законоустановения кворум и мнозинство, вследствие на намаления
под законовия минимум брой членове, като се позовава на т. 1 от ТР №
1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Излага се още в исковата молба, че липсва валидно представителство на
1
член на СД поради ненадлежно връчена покана, заедно с нарушение на
предвидения срок за свикване и провеждане на събрания на СД. Претендира
отмяна на взетите решенията по т.1, 5 и 7 на ОСА, като излага подробни
съображения против всяко едно от тях.
По т. 1 от дневния ред за приемане на отчета на СД за дейността на
дружеството през 2019 г., излага аргументи за несъответствие с изискванията
за начина и реда за свикване и провеждане на заседания на СД, както и тези
по отношение на съставянето на Отчет за дейността и функционирането на
дружеството. Твърди се ограничаване правото на сведение на акционерите с
оглед укриване на факти за дейността и функционирането на дружеството.
По т. 5 от дневния ред относно освобождаване от отговорност на
членовете на СД за дейността им излага аргументи за наличие на
документация и информация за извършени множество нарушения от тях, но
при невъзможност за ангажиране на съответните доказателства поради липса
на покана за ОСА. Твърди недопустимост по отношение липсата на гласуване
от страна на акционерите, чието освобождаване от отговорност се обсъжда.
По т. 7 от решението на ОСА във връзка с вземане на решение за
освобождаване на СД и избор на нов СД в състав: И.П.Д., В.П.М. и С.Я.С.
сочи, че вследствие по-късното встъпване в длъжността си член на СД,
мандатното правоотношение на М.А.П. следва да изтече след датата, на която
изтича мандата на СД. Сочи, че е налице нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ,
доколкото е ограничена гарантираната от закона възможност на ищеца за
извършване на информирано гласуване във връзка с издигнатите кандидатури
за членове на СД.
С допълнителната искова молба се навеждат твърдения по отношение
на наличието на правоотношение на М. П.а като член на СД. Твърди се, че то
е възникнало към момента на избора на членовете на СД, като наличието му
не се поставя в зависимост от вписването на решението от проведеното
заседание на СД. Категорично се противопоставя на изложените в отговора на
исковата молба твърдения.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете. Излага съображения за недопустимост на иска по чл.
71 ТЗ поради липса на правен интерес от страна на ищеца, доколкото
решенията на СД от 03.08.2015 г., взети при неучастие на третия избран член
– М. П.а, не засягат нито правото му на членство, нито отделни негови
членствени права. Счита взетите в двучленен състав решения на СД от
горепосочената дата за законосъобразни, като излага хронологично
промяната в състава и броя на членовете на СД, с оглед водените спрямо
дружеството искови производства. Позовава се на действието на вътрешните
отношения между акционерите относно избора на трети член на Съвета на
2
директорите.
Релевира възражения относно твърденията за нередовност на свиканото
на 03.08.2015 г. събрание на СД и произтичащата от това невъзможност М.
П.а да издигне кандидатурата си за изпълнителен директор с оглед приети на
29.07.2011 г. Правила за работа на СД, в които Правила се определят времето
и мястото за провеждане на редовните заседания на СД.
Излага възражения, като посочва, че решенията от дневния ред на ОСА
от 26.06.2020 г., обективирани в протокола от дневния ред на проведеното
ОСА са взети с изискуемото от закона и устава мнозинство, при наличие на
кворум, като тяхната целесъобразност е валидизирана с приемането им с
мнозинство от представения на събранието капитал. Сочи, че ищецът е
участвал в гласуването, като евентуалното му несъгласие с приетите решения
е преодоляно от мнозинството на представения на ОСА капитал от 95,56 % от
целия капитал на дружеството.
По твърденията за нередовно свикано ОСА от нелегитимен СД сочи, че
са спазени всички законови изисквания по смисъла на чл. 223, ал. 1 - ал. 4 ТЗ,
като самата покана е обявена в ТРРЮЛНЦ. Посочва обстоятелството, че
възражението за свикване на процесното ОСА, взето от двама от членовете на
СД на събрание от 04.05.2020 г., като неотносимо по отношение на
законосъобразността на посоченото решение по арг. от чл. 238, ал. 1 ТЗ вр. ал.
2 на същия член.
Излагат се възражения във връзка с твърденията за ненадлежно
уведомяване на М. П.а в качеството й на член на СД за проведеното на
04.05.2020 г. заседание, с оглед наличието на Правилник за работа на СД,
приет на 03.08.2015 г., в който се определят времето и мястото за провеждане
на редовните заседания на СД. Заедно с това излага твърдения за надлежното
изготвяне и предоставяне на материалите, свързани с дневния ред на ОСА
като прилага нарочни декларации, попълнени от акционерите във връзка с
получените от тях писмени материали. По делото е ангажирана нарочна
разписка от нотариус, с която е удостоверено връчването на материалите за
предстоящите на 17.06.2020 г. и 26.06.2020 г. общи събрания, с оглед на която
ответното дружество подкрепя твърдението си за валидното уведомяване на
М. П.а.
По твърденията за лишаване на ищеца от възможността да се запознае
със съдържанието на Отчета на СД по т. 1 сочи, че всички материали,
свързани с дневния ред на ОСА, са предоставени на разположение на
акционерите за запознаване в законоустановения срок. Релевира възражение,
че наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решението по т.
1 от дневния ред, касаят целесъобразността на приетия доклад, което от своя
страна не подлежи на съдебен контрол.
Противопоставя се на твърдяното нарушение на чл. 229 ТЗ при
гласуването по т. 5 от дневния ред, като позовава на съдебна практика във
връзка с участието в гласуването за освобождаване от отговорност на членове
3
на СД за дейността им.
По искането за отмяна на решението по т. 7 счита, че макар вписването
на М. П.а като член на СД по партидата на дружеството да е станало по-късно
от това на останалите членове, с оглед колективния характер на СД като орган
на управление, следва мандатът на всички членове да е общ и да изтича в
един и същ момент по отношение на всеки един от тях. Счита, че мандатът на
М. П.а следва да изтече на 31.07.2020 г., независимо от вписването й едва
през 2017 г.
В отговора на допълнителната искова молба поддържа направените
възражения срещу иска. Излага допълнително възражение по отношение на
приобщаването на представените с допълнителната искова молба разменени
молби и отговор между ищеца и ответното дружество като неотносими към
предявения иск по чл. 71 ТЗ.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа изложеното, че единствената причина, поради която ищецът не е
могъл да се снабди с материалите за процесното общо събрание /ОС/ е
собственото му поведение и неполагане на дължимата грижа, доколкото
същите са били на разположение на адреса на управление на дружеството
месец преди датата на ОС. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
С влязло в сила определение № 34/08.01.2021 г. по делото
производството по предявения иск с правно основание чл. 71 ТЗ е
прекратено.
Извън атакуваното по реда на чл. 74 ТЗ решение по т. 1 от дневния ред
на проведеното на 26.06.2020 г. ОС на ответното дружество, касаещо
единствено приемането на отчета за дейността на дружеството за 2019 г.,
останалите оспорени решения по т. 5 и т. 7 от дневния ред включват няколко
самостоятелно гласувани решения. Така по т. 5 са взети следните решения:
т.5.1 – гласуването на освобождаването от отговорност на членовете на СД да
се извърши поотделно; т. 5.2 – освобождаване от отговорност на И.П.Д.; т.5.3
– освобождаване от отговорност на С.Я.С.; т. 5.4 – неосвобождаване от
отговорност на М. А. П.а. По т. 7 от дневния ред са гласувани поотделно в три
подточки избора на нови членове на Съвета на директорите (т. 7.1 – И.П.Д.; т.
7.2 – В.П.М.; т. 7.3 – С.Я.С.) и подточка 7.4, с която е определено
възнаграждението на членовете на СД. Макар ищецът да не ги е прецизирал
изрично като отделни претенции в исковата си молба, от обстоятелствената
част на същата, а и от петитумната и част се установява, че предмет на
̀
предявените искания са всички горецитирани решения по т. 5 и т. 7.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представените по делото протоколи от заседания, проведени
на 06.04.2020 г. и на 04.05.2020 г., Съветът на директорите на „СТРОИТЕЛЕН
4
И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД е взел решения за приемане ГФО на
дружеството за 2019 г. и за представянето му за заверка на дипломирания
експерт – счетоводител на дружеството, за приемане на предложения доклад
за дейността на дружеството за 2019 г. и за представянето му на
регистрирания одитор за целите на независимия финансов одит, за
разпределяне на печалбата за 2019 г. в допълнителните резерви на
дружеството, както и за свикване на редовно годишно общо събрание на
акционерите на дружеството на 26.06.2020 г.
Видно от обявените по партидата на търговеца в Търговския регистър
документи, дружеството, чрез компетентния си орган по чл. 223, ал.1 ТЗ е
взело решение за свикване на общото събрание на 26.06.2020 г. с дневен ред,
съответен на съдържанието на поканата, адресирана до акционерите и
оповестена в ТР. В изготвената покана за събранието, обявена в ТР на
21.05.2020 г., са били предварително оповестени проекти за решения по
точките от дневния ред, както следва: 1/ Отчет на Съвета на директорите за
дейността на дружеството през 2019 г. Проект на решение: Общото събрание
приема/не приема отчета на Съвета на директорите за дейността на
дружеството за 2019 г.; 2/ Приемане на годишния финансов отчет на
дружеството за 2019 г. Проект на решение: Общото събрание на акционерите
приема/не приема годишния финансов отчет на дружеството за 2019 г.; 3/
Приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената
проверка и заверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2019 г.
Проект на решение: Общото събрание на акционерите приема/не приема
доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка и
заверка на ГФО за 2019 г.; 4/ Приемане на решение за разпределяне на
печалбата за 2019 г. Проект на решение: Общото събрание на акционерите
приема/не приема предложението за разпределение на печалбата за 2019 г.; 5/
Освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за
дейността им през 2019 г. Проект на решение: Общото събрание на
акционерите освобождава/не освобождава от отговорност членовете на
Съвета на директорите за дейността им през 2019 г.; 6/ Избор на дипломиран
експерт-счетоводител-регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО на
дружеството за 2020 г. Проект на решение: Общото събрание на акционерите
избира/не избира предложения дипломиран експерт-счетоводител-
регистриран одитор за проверка и заверка на годишния финансов отчет на
дружеството за 2020 г.; 7/ Поради изтичане на 31.07.2020 г. на мандата на
досегашния Съвет на директорите на дружеството, освобождаване на
членовете на Съвета на директорите, избор на нов състав на Съвета на
директорите на дружеството и определяне на възнагражденията им. Проект на
решение: Общото събрание на акционерите освобождава/не освобождава
членовете на Съвета на директорите, избира/не избира нов състав на Съвета
на директорите на дружеството и определя/не определя възнагражденията им.
Посочено е също така в коментираната покана и че писмените
материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, ще са поставени на
5
разположение на акционерите в офиса на дружеството в гр.Варна, ул. “Дунав“
№ 5, ет.5 от датата на обявяване на поканата – 21.05.2020 г. всеки работен ден
от 08.00ч. до 12.00 ч. и от 12.30 до 16.30 ч., като е предвидено за
получаването им всеки акционер да подписва нарочна писмена декларация,
образец от която е представен по делото.
Като предоставена на разположение на акционерите информация във
връзка с предложенията за решения са представени по делото доклад за
дейността на „СТФ“ АД за 2019 г., ГФО за 2019 г., приложение към ГФО;
доклад на независимия одитор, професионални биографични справки и
декларации по чл. 237, ал. 3 и 4 и чл. 234, ал. 2 и 3 от ТЗ от С.С., И.Д. и В.М..
От представените професионална биографична справка на В.М. -
автобиография (европейски формат), ведно с декларации по чл. 237, ал. 3 и ал.
4 от ТЗ и чл. 234, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, както и образец от подпис, се установява
обема от информация, предоставена на разположение на акционерите във
връзка с решението за избиране на трети нов член на Съвета на директорите.
Във връзка с отправено искане по чл. 223а ТЗ от миноритарния
акционер С.С. към материалите за ОСА са приобщени и конкретното искане
за включване на въпрос в дневния ред на ОСА, ведно с проект за решение,
както и декларация по чл. 223а, ал. 3 ТЗ, видно от която С.Я.С. притежава
временни удостоверения за 7 215 бр. поименни акции, които представляват
10,98 % от капитала на ответното дружество. Уведомление по чл. 223а ТЗ и
предложение за включване на въпроси в дневния ред е представено и от
акционера Феликс Чарчиев.
Писмените материали във връзка с обявения в поканата за свикване на
ОСА дневен ред са получени от отделни акционери, което се установява от
приложените по делото нарочни декларации, но същите не са получени лично
от ищеца А.П., като спорна по делото е причината за това.
Видно от представения по делото отговор на нотариална покана с рег.№
4896, том 2, акт № 35 на нотариус К.К., на М. А. П.а, в качеството й на член
на СД на „СТФ“ АД, както и във връзка с отправено от нея искане, са
предоставени писмените материали за ОСА, насрочено за 26.06.2020 г., както
и тези за ОСА, насрочено за 17.06.2020 г., което видно от отбелязаната от
нотариуса дата, е станало на 16.06.2020 г.
Съгласно обективираните в представения по делото протокол от
проведеното на 26.06.2020 г. ОСА на „СТФ“ АД данни се установява, че на
същото присъстват 26 акционери, които представляват 62 784 бр. поименни
акции, съставляващи 95,56 % от капитала на дружеството. Установява се, че
решенията по т. 1, т. 5 и т. 7, обективирани в протокола от ОСА са взети с
изискуемото от закона и устава мнозинство и при наличието на кворум на
проведеното събрание.
Не е спорно, че ищецът П. е взел участие в проведеното на 31.07.2015г.
ОСА лично, като собственик на 100 бр. поименни акции, съобразно
издадените му четири броя временни удостоверения, представени по делото.
6
За установяване на релевантни по делото факти във връзка с
осигуряването на достъп до материалите, предоставени на разположение на
акционерите преди провеждане на процесното ОСА по делото са разпитани
свидетели. От показанията на водените от ищеца свидетели С.Г., (с която
ищецът се намира във фактическо съжителство) и Х.Щ. (приятел на ищеца) се
установява, че на 15.06.2020 г. тримата са имали уговорка да пият кафе, но
преди това (около 8:00 ч.) са отишли до офиса на ответното дружество, за да
се снабди ищецът с документи за предстоящо ОСА. Там той е бил уведомен,
че служителят, който следва да му предостави достъп временно отсъствал в
началото на работния ден. Ищецът и компанията му останали пред офиса до
около 9 ч., след което си заминали.
От показанията на водените от ответника свидетели Йордан Гавраилов
и Милена Станкова (съответно диспечер и счетоводител в „СТФ“ АД от над
40 години) се установява, че когато ищецът е посетил офиса на дружеството
на 15.06.2020 г. сутринта, около 8:00 ч., му било обяснено, че тъй като
счетоводителката е на лекар и ще дойде след 9:30 ч., може да се върне тогава,
за да му бъдат предоставени материалите за насроченото ОСА. До края на
деня, както и до края на месец юни, ищецът не е отишъл отново до офиса на
дружеството. Изложеното от тези свидетели е обективирано и в приложени
по делото рапорти (л. 181-182).
Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са конститутивни искове с правно основание в чл. 74, ал. 1
ТЗ, които съдът преценява за допустими като предявени от активно
легитимирана страна и с оглед спазването на предвидения в закона 14-дневен
преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Оспорването на конкретните решения се
явява допустимо от страна на ищеца, /с изключение на обективираното в т.
5.4 от протокола решение, за което няма правен интерес/. С оглед
постановките на ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по т.д.№ 1/2002 г. на ОСГК, в
което изрично е посочено, че всички решения на общото събрание,
независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат
атакувани по реда на чл. 74 ТЗ, когато противоречат на повелителни норми на
закона или учредителния акт и искът е предявен в преклузивния срок.
За да се уважи предявената претенция, ищецът по иска с правно
основание чл. 74 ТЗ следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства - качеството си на акционер в дружеството
към датата на провеждане на ОСА 26.06.2020 г., а в случай на установяване на
този факт ответникът следва да докаже навременното и надлежно извършване
на всички дейности по закон и според дружествения договор по подготовката
и провеждането на ОСА от 26.06.2020 г. и по-специално: 1/ Провеждане на
общото събрание при надлежно обезпечаване участието на всички акционери,
чрез редовното им призоваване и при предварително обявения дневен ред; 2/
Вземане на обжалваните решения при изискуемите от дружествения договор
7
и закона изисквания, в това число и за кворум и мнозинство; 3/ Гарантиране
възможност на акционера А.П. да се запознае с материалите по делото и
специално на сочената от същия дата - 15.06.2020 г.
От друга страна следва да се отбележи, че независимо дали се касае за
решения относно обстоятелства, подлежащи на вписване (респ. вече вписани)
или не, в правомощията на Общото събрание е да ги отмени или измени, без
да е предвиден съдебен или какъвто и да било контрол относно мотивите за
такова действие. Преценката за материалната и процесуална
законосъобразност на решенията на Общото събрание се прави към момента
на вземането им, като съдебната практика е непротиворечива относно извода,
че не е възможен съдебен контрол относно тяхната целесъобразност.
По делото се установи, а и между страните не се спори, че към датата на
процесното ОСА ищецът притежава качеството акционер в ответното
дружество.
Първото основание за отмяна на взетите решения на проведеното на
26.06.2020 г. ОСА, наведено от ищеца, касае доводи за незаконосъобразно
свикване на общото събрание от нелегитимен орган, тъй като към момента на
вземането му СД се е състоял от двама члена, в противоречие с изискването
на чл. 244, ал. 1 ТЗ за законоустановен минимум от трима члена, както и за
нищожност на взетото решение за свикване на ОСА, поради неспазване на
изискванията за мнозинство и кворум.
Във връзка с така релевираните доводи съдът преценява, че към датата
на провеждане на заседанието на СД, на което е взето решение за свикване на
процесното ОСА – 04.05.2020 г., Съветът на директорите се е състоял от
трима членове, което е видно и от данните, вписани по партидата на
дружеството в Търговския регистър. Обстоятелството, че на посоченото
заседание на СД не са присъствали всички трима членове, а само двама от тях
И.Д. и С.С. не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 244, ал.1 ТЗ. В
ал. 2 на посочения член е предвидено, че Съветът на директорите приема
правила за работата си, в съответствие, с което са приети и представените по
делото Правила за работа от 03.08.2015 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от тях
Съветът се събира на редовни заседания всеки първи и трети понеделник на
текущия месец от 11 ч. в офиса на дружеството на адреса в гр. Варна, ул.
“Дунав“ № 5, ет.5, без за това да е необходимо изрично уведомяване на
членовете на Съвета. В качеството си на член на Съвета на директорите,
считано още от приемането й като такъв с решение от 31.07.2015 г. на ОСА,
/което е породило действие веднага във вътрешните отношения с
дружеството/, третият член на СД М. П.а е следвало да бъде запозната с
посочените правила.
Като съобразява изложено, както и че 04.05.2020 г. е именно първият
понеделник от м. май, настоящият състав намира, че отсъствието на М. П.а от
заседанието на СД, на което е взето решение за свикването на ОСА не
представлява процедурно нарушение в правилата за работа на СД. Още
8
повече, че не само в тях, но и в чл. 51, ал.1 от Устава е предвидено, че
заседанието на СД има кворум, ако на него присъстват или са представени
най-малко двама от членовете, като решенията се приемат с обикновено
мнозинство. На заседанието от 04.05.2020 г. са присъствали двама от общо
тримата членовете на СД, които са гласували за свикването на редовно
годишно ОСА, поради което не се установяват твърдените от ищеца
нарушения на изискванията за кворум и мнозинство, още повече като
основания за нищожност по смисъла на ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Същото визира като порок липсата на взето решение или такова, взето извън
компетентността, но от общото събрание на дружеството, а не от
управителния му орган. В случая подобно несъответствие на решението с
компетентността на управителния орган не се установяват.
Следващото наведено от ищеца общо основание за отмяна на
процесните решения касае оплакването за ненадлежно връчване на поканата
за ОСА. Както бе посочено по-горе, същата е обявена в Търговския регистър
по партидата на ответното дружество на 21.05.2020 г., повече от 30 дни преди
датата на ОСА съгласно изискването на чл. 223, ал. 5 ТЗ, както и съдържа
изискуемите съгласно чл. 223, ал. 4 ТЗ и чл. 39, ал. 4 от Устава реквизити.
Доколкото нито законът, нито Уставът на акционерното дружество (чл. 39, ал.
3) предвижда изпращане на писмени покани на акционерите, наведените в
тази насока доводи са неоснователни.
Сред общите основания за отмяна на оспорените с настоящия иск
решения е и оплакването за неосигурена възможност на ищеца да се снабди с
писмените материали за процесното ОСА. Настоящият състав намира, че от
представените по делото писмени доказателства, както и от дадените
свидетелски показания, не се установява твърдяното нарушение. Установен
по делото е един единствен опит на ищеца да се снабди с посочените
материали във време, в което служителят, отговорен за това е отсъствал по
обективни причини. Наличните по делото декларации за получаване на
материалите от други акционери свидетелстват за това, че както на посочения
от ищеца ден 15.06.2020 г., така и преди него и след това, именно в периода
от един месец преди процесното ОСА, материалите са били достъпни за
получаване на адреса на управление на дружеството. За пълнота, следва да се
отбележи и че същите са били връчени лично на майката на ищеца М. П.а
като приложение към връчения от нотариус К.К. отговор на нотариална
покана на 16.06.2020 г. преди датата на процесното ОСА, което оборва
твърденията му за ограничаване на достъпа.
Изложени от ищеца са и самостоятелни основания за отмяна на
процесните решения, по които съдът приема следното:
По отношение на обективираното в т. 1 от дневния ред решение за
приемане на отчета на СД за дейността на дружеството през 2019 г., се сочи
нарушаване изискванията за съставяне на отчета, както и укриване на факти
за дейността на дружеството. Задължителният обхват на отчета е очертан в
9
разпоредбите на чл. 247 ТЗ, вр. чл. 39 ЗСч. При формална проверка за
съответствие на съдържанието на приетия отчет с изискуемото съгласно
сочените разпоредби не се установява нарушение. Следва да се отбележи, че
решения, свързани със съдържанието на доклада, реализираните доходи от
дейността на дружеството, приемането за сведение на доклада за дейността на
дружеството, не засягат материалната му законосъобразност - противоречие
на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ или процесуалната
- състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението,
незаконосъобразност на решението. Резултатът от гласуването по сочените
решения зависи единствено от вътрешното убеждение на всеки отделен
акционер, респективно от необходимите за вземане на решението кворум и
мнозинство, които, както бе установено в случая са спазени, но не и от други
фактори. В този смисъл несъстоятелно е въпросът за коректността на приетия
отчет да се поставя за преценка от съда, доколкото решението за това касае
въпрос по целесъобразност, което е извън обхвата на съдебна проверка
съгласно постановките на ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на претенцията в тази й
част, респективно отхвърляне на иска за отмяна на решението по т. 1 от
дневния ред на ОСА от 26.06.2020 г. на ответното дружество.
Решенията по т. 5 от дневния ред обхващат четири самостоятелни
подточки, свързани с освобождаването от отговорност на членовете на Съвета
на директорите на акционерното дружество. Макар в обявеният дневен ред за
ОСА същите да не са прецизирани, а описани общо, с решението по т. 5.1 е
прието освобождаването на всеки член на СД да се гласува поотделно, поради
което съставляват предмет на отделна претенция, поради което ще се
разгледат така от съда.
Ищецът не е навел специални основания за отмяна на посоченото
решение. Видно е от приобщения протокол от ОСА, че хода на проведеното
заседание адв. Г. Амуджиев /представител на акционера Ф. Чарчиев/ е
направил предложение: освобождаването от отговорност да се гласува
поотделно за всеки член от Съвета и същото е прието от ОС с изискуемото
мнозинство. Макар посоченото решение да не е част от предварително
обявения дневен ред, липсва каквато и да е смислова и съдържателна разлика
между последния и фактически проведеното гласуване. Единствената разлика
има процедурен характер и касае начина на гласуване – поотделно или общо.
Следва да се има предвид и че единственият правилен и законосъобразен
начин на гласуване в случая е именно този с поотделно гласуване и
преброяване на гласовете, тъй като само по този начин може коректно да се
отчете мнозинството от гласовете за освобождаване от отговорност конкретно
на всеки член от СД.
С оглед на изложеното, приетите решения не противоречат на чл. 231,
ал. 1 ТЗ, поради което и искът за отмяна на решението по т. 5.1 от дневния
ред на ОСА следва да се отхвърли като неоснователен.
10
По т. 5.2 и т. 5.3: Изложените от ищеца оплаквания по отношение
решенията за освобождаването от отговорност конкретно на членовете на СД
И.Д. (т. 5.2) и С.С. (т.5.3) са свързани с наличието на конфликт на интереси по
смисъла на чл. 229 ТЗ, доколкото очевидно при гласуването са били отчетени
съответно и техните собствени гласове. Посочената разпоредба предвижда, че
акционер или негов представител не може да участва в гласуването за
предявяване на искове срещу него и предприемане на действия за
осъществяване на отговорността му към дружеството. Забраната в чл. 229 ТЗ
цели да се изключи злоупотребата с права от акционера, когато интересите му
противоречат на тези на дружеството при вземане на решения, които го
засягат, поради което е приложима за всеки акционер, включително и за
акционер, член на управителен орган. Забраната е абсолютна, а възможността
акционер да бъде член на СД не променя качеството му на акционер, поради
което конфликт на интереси е налице и при взимане на решение за
освобождаването му от отговорност като член на СД. Доколкото наличието на
решение от общото събрание за освобождаване от отговорност на членовете
на СД по чл. 221 т. 10 ТЗ има за последица изключване на отговорността за
вреди, причинени при управлението на дружеството, се налага извода, че
гласуването на това решение влиза в обхвата на действия за осъществяване на
отговорност по чл. 229, т. 2 ТЗ. Липсата на решение на общо събрание на
акционерите по чл. 221, т.10 ТЗ за освобождаване на членовете на СД от
отговорност е юридически факт от съществено значение за успешното
провеждане на иск за реализиране на имуществената отговорност на
членовете на управителния орган на дружеството. Наличието на валидно и
стабилизирано решение с това предметно съдържание погасява материалното
право на дружеството да иска обезщетение от члена на СД и ако този факт
бъде надлежно релевиран и доказан в производството по иск с правно
основание чл. 240 ТЗ, това би довело до отхвърляне на този иск.
Въз основа на изложеното се налага извода, че участието на
акционерите И. Д. и Ст. С. при приемането на решения съответно по т. 5.2 и
5.3 – за освобождаването им от отговорност като членове на СД за дейността
им пред 2019 г. е в противоречие със законовата забрана по чл. 229 ТЗ за
упражняване на право на глас от акционер при конфликт на интереси, а за
пълнота следва да се отбележи, че цитираната с отговора на исковата молба
практика на съдилищата не е нито константна, нито еднозначна, за да се
съобразява начина на гласуване с нея.
Обстоятелството, че отчитането на гласовете по т. 5.2 и т. 5.3 е
осъществено при участие на лицата Д. и С. обаче, не опорочава
волеизявленията на останалите гласували лица. В такава хипотеза
законосъобразността на приетите решения подлежи на проверка във всеки
отделен случай с оглед на изискуемите кворум и мнозинство /Решение № 188
от 5.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2017 г./.
По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна за
размера на притежаваните акции от И.Д., поради което и с оглед установения
11
конфликт на интереси при гласуването на решението за собственото му
освобождаване от отговорност като член на СД, се налага извод за
основателност на претенцията в тази й част и решението обективирано в т.5.2
от протокола следва да бъде отменено, доколкото тежестта за доказване на
формираното валидно мнозинство е върху ответника, а в процеса не е
установено такова мнозинство, взело атакуваното решение.
По делото се съдържат доказателства за притежаваните акции от
акционера С.С. - видно от приложената декларация по чл. 223а, ал. 3 ТЗ,
същият притежава временни удостоверения за 7 215 бр. поименни акции,
които представляват 10,98 % от капитала на ответното дружество.
Преценката за мнозинството, с което е прието решението за освобождаване от
отговорност след приспадане на вота на освободения член, може да се
направи по отношение на този член на СД. Като съобразява данните от
протокола по т. 5.3, а именно брой гласували „за“ 35 940 гласа и брой
гласували „против“ 26 844 гласа, при липса на въздържали се, съдът намира,
че приспадането на гласовете на С.С. би променило отчетените гласове „за“
до размер на 28 725 гласа, които са достатъчни за формирането на мнозинство
за освобождаването му от отговорност и без неговите гласове.
Поради това, искът за отмяна на решението обективирано в т. 5.3 от
протокола от 26.06.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на решението по т. 5.4 от протокола, с което М. П.а не е
освободена от отговорност като член на СД, настоящият състав намира
следното: Исковата молба в посочената част се явява недопустима, поради
липса на правен интерес от страна на ищеца. Доколкото ОС не е взело
решение, т. е. формално е налице решение за неприемане на направеното
предложение, липсва правен интерес от отмяната му, тъй като отрицателното
решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните
съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество
и не засяга по никакъв начин членствени права. Отмяната на такова решение
не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения
преобразуващо действие – не би възстановила някакво предходно правно
положение, нито би създала ново такова. За да настъпят тези правни
последици е необходимо положително решение на ОС, каквото няма пречка
да бъде взето на последващо ОС. Дори да се приеме, че по някаква причина
съдът отмени решението по т. 5.4 М. П.а отново няма да се счита освободена
от отговорност като член на СД за 2019 г., доколкото съдебният акт не може
да има заместващо волята на акционерите действие.
В Определение № 166 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 162/2021 г., I-
во т.о., ТК е прието, че с оглед действието на съдебното решение по
конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата
специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в
съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от
обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то
12
интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува.
Следователно независимо, че законодателят е предоставил на акционера
процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право
да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.
74, ал.1 от ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за
правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е.
целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради
отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.
Поради изложеното, производството по иска в частта, с която се иска
отмяната на решението по т. 5.4 от протокола от ОСА от 26.06.2020 г. следва
да се прекрати като недопустимо.
По претенцията относно приетите решения по т. 7.1, 7.2, 7.3 и 7.4. за
избиране на нов състав на СД и определяне на месечно възнаграждение.
Макар в обявеният дневен ред за ОСА същите да не са прецизирани, а
описани общо, по време на самото събрание новите членове на СД са
гласувани поотделно, поради което съставляват предмет на отделни
претенция и ще се разгледат така от съда:
Извън разгледаните вече общи основания за отмяна, наведени от ищеца,
оспорването на посочените решения е извършено предимно с аргумента, че
М. П.а е встъпила по-късно в длъжността член на Съвета на директорите,
доколкото решението за избора й като такъв е вписано в Търговския регистър
след влизане в сила на решението, постановено в производството по иска за
отмяната му – т.д.№ 1262/2015 г. по описа на ВОС (24.11.2017 г.), съответно
ищецът претендира, че мандатът й следва да изтече след този на останалите
членове на Съвета на директорите.
Наведените в тази насока доводи са несъстоятелни. Решението за избор
на член на СД от 31.07.2015 г. има действие от момента на вземането му
съгласно чл. 44 от Устава, като вида на решението не попада сред
предвидените в посочения текст изключения. Включването на въпроса за
избор на нови членове на СД в дневния ред на ОСА от 26.06.2020 г. е
обусловено от изтичане на мандата на досегашния СД на 31.07.2020 г., който
факт в известен и от данните по партидата на дружеството в Търговския
регистър. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме тезата на ищеца за
начало на мандата на М. П.а в по-късен момент, то съгласно Устава на
дружеството, който по принцип предвижда общ мандат на СД от 5 години, е
предвидена и възможност общото събрание да освободи Съвета или отделни
негови членове и преди изтичане на този срок (чл. 48, ал. 3).
Съдът вече разгледа доводите във връзка с невъзможността на ищеца да
се снабди предварително с материалите за процесното ОСА, в това число и с
документите относно избрания като трети нов член на СД В.М.. Соченото от
ищеца обстоятелство, че на предходно ОСА от 17.06.2020 е взето решение да
не се избира нов състав на СД е неотносимо към законосъобразността на
приетите решения по т. 7, доколкото от представените по делото
13
доказателства се установява, че поканата за ОСА на 26.06.2020 г., в частта по
т. 7 от дневния ред, отговаря на изискването по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Същата
съдържа конкретно предложение за избор на нови членове на СД. Правото на
информираност относно кандидатите за членове на СД не е ограничено,
доколкото към писмените материали за ОСА са включени изискуемите
съгласно чл.224, ал.2 ТЗ документи във връзка с професионалните и лични
качества на кандидатите.
В настоящия случай изискването за изготвяне на конкретни материали
и предоставянето им на разположение на акционерите, най-късно до датата на
обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание,
безспорно се установява, както и обстоятелството, че ищецът не се е снабдил
предварително с тези материали по негова вина.
Видно от представения протокол от ОСА всяка една от кандидатурите
за член на Съвета на директорите е подложена на отделно гласуване, като
решението е взето при наличието на изискуемите от закона кворум и
мнозинство. С оглед изложеното, не е налице основание за отмяна на взетите
решения за избор на членове на СД по т. 7.1, т. 7.2 и т. 7.3.
Решението по т. 7.4 касателно възнаграждението на членовете на СД е
въпрос, който изцяло зависи от преценката за целесъобразност на
акционерите и доколкото няма нарушение на процедурни правила при
вземането му, размерът на възнаграждението не подлежи на ревизия по този
ред.
По изложените съображения, конститутивните искове за отмяна на
приетите на 26.06.2020 г. решения на ОСА, в т.ч. по т. 1, т. 5.1 и т. 5.3, т. 7.1,
т. 7.2, т. 7.3 и т. 7.4, съдът намира за неоснователни.
В частта по т. 5.2 от взетите решения се установи, че претенцията е
основателна, поради което посоченото решение подлежи на отмяна, а в частта
по т. 5.4 предвид недопустимостта на претенцията, производството следва да
бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответната страна се следват разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства
и списък по чл. 80 от ГПК, както и съобразно отхвърлената и прекратена част
от исковете, вкл. и тези по чл. 71 ТЗ, които възлизат на 1 818.20 лева при
общо претендирани 2 000 лева.
На ищеца се следват разноски съобразно представените доказателства за
реално извършени такива за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение (1 900 лева), съразмерно на уважената част от исковете, а
именно 172.73 лева. При уговаряне на съответните адвокатски
възнаграждения страните по делото не са диференцирали същите според вида
на предявените искове, поради което и дължимите разноски се определят
общо според броя уважени/отхвърлени искове или такива, спрямо които
производството е прекратено. Няма възражения по размера на
14
претендираните разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението, обективирано в т. 5.2 от протокола на Общо
събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК
*********, проведено на 26.06.2020 г. в гр.Варна, за освобождаване от
отговорност на члена на Съвета на директорите И.П.Д. за дейността му през
2019 г., по иска, предявен от А.Н. П., ЕГН **********, от
г****************************, срещу „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Дунав” №
5, ет. 5, представлявано от изп. директор С.Я.С., на основание чл. 74, ал.1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н. П., ЕГН **********, от
г****************************, срещу „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Дунав” №
5, ет. 5, представлявано от изп. директор С.Я.С., искове с правно основание
чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите по т. 1, т. 5.1 и т. 5.3, т. 7.1, т. 7.2, т. 7.3 и
т. 7.4 решения на проведено на 26.06.2020 г. Общо събрание на акционерите
на „Строителен и технически флот“ АД- гр.Варна, ЕИК *********, като
неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А.Н. П., ЕГН
**********, от г****************************, срещу „СТРОИТЕЛЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дунав” № 5, ет. 5, представлявано от изп. директор С.Я.С., иск с правно
основания чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението, обективирано в т. 5.4 от
протокола на Общо събрание на акционерите на „Строителен и технически
флот“ АД, проведено на 26.06.2020 г. в гр.Варна, за неосвобождаване от
отговорност на члена на Съвета на директорите М. А. П.а за дейността й през
2019 г.
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Дунав” № 5, ет. 5,
представлявано от изп. директор С.Я.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.Н. П., ЕГН
**********, от г****************************, сумата в размер на 172.73
лева /сто седемдесет и два лева и седемдесет и три ст./, сторени съдебно-
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н. П., ЕГН **********, от
г****************************, ДА ЗАПЛАТИ „СТРОИТЕЛЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дунав” № 5, ет. 5, представлявано от изп. директор С.Я.С., сумата в
размер на 1 818.20 лева /хиляда осемстотин и осемнадесет лева и
двадесет ст./, сторени разходи за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
15
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част
– в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16