П  Р  И  С  Ъ  Д  А   №

Гр. Г.Т. 19 .11.2013г.

В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Районен съд Г.Т., на деветнадесети ноември      две хиляди и тринадесета   година в открито  съдебно заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Динко Минчев

                                   

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                 1.

 

                                                                 2.

                                                                 

При секретаря  Ж.  М.

 И в присъствието на прокурора:

Разгледа докладваното от съдията наказателен частен  характер дело № 00203  по описа за 2009г. и

 

                               П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

Признава подс. И.К.И., ЕГН **********, роден ЗА  ВИНОВЕН  в това, че на  14.02.2009г. в с. У., общ. Г.Т. причинил на А.В.Г. ***  лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвоизлив в дясна очна ябълка и хематом на меки черепни обвивки тилно и на челото в дясно,   обусловила  временно разстройство на здравето, не опасно за живота -престъпление по чл..130,ал.І  от  НК.

На осн. чл.78а НК/ редакция Д.В. бр.75 от 2006г./  освобождава подс. И., с установена по- горе самоличност, от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130,ал.І НК, като му налага административно наказание глоба в размер на 500 лв.

 

Осъжда И.К.И., с установена по – горе самоличност, да заплати на А.В.Г.  ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения граждански иск, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14.02.2009г. до окончателното  изплащане, както и да заплати на същия  сумата от 297, 00 лв. сторени от него  разноски по делото, съразмерно с уважената  част на иска, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на настоящата присъда до окончателното изплащане.

 

Отхвърля  предявения граждански иск от А.В.Г.    срещу  подсъдимия И.К.И.  обезщетение    за причинени неимуществени вреди  в частта на разликата над уважения паричен размер за сумата от 2 000 лв. до претендирания  паричен размер от 4 000 лв.

 

Осъжда   И.К.И.  да заплати по сметка на съда сумата от 80, 00 лв., представляваща държавна такса от 4% върху уважения паричен размер на гражданския иск.

 

 

 

Присъдата подлежи на жалба  пред Окръжен съд в петнадесет дневен  срок, считано от днес.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……..…………

 

 

                                                                     

 

М О Т И В И  : По присъда №  23 от 19.11.2013г., постановена по НЧХД № 203/2009г. по описа на Районен съд гр. Г.Т..

           Срещу подсъдимия И.К.И.  е повдигнато частно  обвинение от тъжителя А.В.Г.  по чл. 130, ал. І  от НК.

С тъжбата е предявен от тъжителя А. Г.  и приет за съвместно разглеждане срещу подсъдимия граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. 

Подсъдимият не признава, че е извършил деянието.

Защитата   пледира за невинност на подсъдимия.

След като обсъди и анализира в съвкупност и поотделно събраните и приети по делото доказателства, съдът от фактическа страна установи следното:

На 14.02.2009г. тъжителят А. Г. бил поканен в качеството си на музикант на тържество по повод деня на лозаря в селскостопанската база на свид. В.В. ***. На тържеството имало и други  хора, сред които бил и подс. И.. Тъжителя и свид.М.Д., вуйчо на подсъдимия, се скарали, като скарването прерастнало в конфликт. Двамата се изправили, като тъжителят хвърлил по свид. М. Д. чаша, която се разбила в стената.  Тогава подс. И. се приблилижл до тъжителя и го ударил с юмрук. Тъжителя  залитнал и паднал върху легло, което било непосредствено до стената в помещението. След този момент, за кратък период от  време,  тъжителят нямал спомен.     Подсъдимият бил изведен навън, а тъжителят останал да лежи върху леглото. Бил изправен от свид. П. В. 

На 18.02.2009г.  на тъжителя била извършена медицинска консултация, за която бил издаден амбулатолен лист №214 от 19.02.09г. При прегледа като основна диагноза била установена контузия на очната ябълка, и околочната област, с обективно състояние клепачи с кръвонасядане по дясно око, роговица с ерозия.

След инцидента тъжителят провеждал медицински прегледи при различни специалисти.

Свид. Д.В., син на тъжителя, заявява  че подсъдимият ударил тъжителя с юмрук в  областта на дясното око. От удара тъжителят паднал по гръб на леглото и си ударил задната част на главата в стената до леглото. В същата насока са и показанията на свид. П. Василева, снаха на тъжителя. Свидетелката твърди, че в едни кратък момент тъжителя не е реагирал, след като тя му говорела.

 В показанията си свид. В.В., без родство със страните,

потвърждава възникналата суматоха в помещението, конфликта между тъжителя и подсъдимия и падането на тъжителя. Около четири дни след инцидента свидетелят посетил тъжителя в дома му, като последният имал лепенки по главата си и лежал в къщи.

Свид. М.Д., вуйчо на подсъдимия, и свид. С.С., без родство със страните, потвърждават инцидента, времето и мястото на възникването му. Веднага след това излези извън помещението и не са видели дали тъжителя е ударен или паднал.

Подсъдимият обяснява, че на инкриминираната дата  присъствал на  тържество. Вуйчо му- свид. М. Д. и тъжителят се скарали. Тогава подсъдимият бутнал с ръце тъжителя по гърдите, който бил близо до печката. Последният залитнал, но подсъдимият не видял дали последният паднал. След това бил изведен навън.   

Видно от заключението по съдебномедицинска експертиза, тъжителят е получил травматични оттоци и кръвонасядания в дясната лицева половина, кръвоизлив по конюктивата на дясното око, травматичен отток по окосмената част на главата, мозъчно сътресение.  Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удар с юмрук в дясната лицева половина, последващо падане  и удар на главата в околни предмети. 

При изслушването вещото лице дава отговор,  че мозъчното сътресение засяга дейността на централната нервна система и за период от няколко месеца тъжителят е бил с нарушена работоспособност, отпадналост и световъртеж.

Показанията на свидетелите Д. В. и П. В.   установяват уврежданията на тъжителя.   Двамата  лично и непосредствено са  възприели удара с юмрук, който му е нанесъл подсъдимия в дясната част на лицето, подането на тъжителя върху леглото, вследствие на нанесения удар и безпомощното му състояние непосредствено след това.  Тези показания се  потвърждават от приложените по делото писмени доказателства: медицински консултации,  постановление на Районна прокуратура  по преписка №106/10г. за прекратяване на наказателно производство, епикриза, съдебно-медицинска експертиза, както и от заключението на вещото лице. Поради това  тези показания  са оценени от съда като правдоподобни и доказващи изложените твърдения в тъжбата.

 В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че тези показания не следвало да се кредитират, тъй като двамата  свидетели са близки роднини на тъжителя.

Показанията на тези двама свидетели се потвържадават в частта на получените увреждания от тъжителя и от показанията на свид. В. В., без родствена връзка със страните. 

Показанията на тримата свидетели са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Обсъдени в тяхната последователност и съвкупност,  пресъздават  действително възприетото от свидетелите и посочените  в тъжбата обстоятелства.

 Следва да се посочи, че показанията на гражданския ищец  и тъжител, съответстват на тези гласни и писмени доказателства,   поради, което следва да бъдат кредитирани.

Показанията на свид. М. Д. и С.  са еднопосочни с останалите  гласни доказателства само относно времето и мястото на възникване на инцидента. И двамата заявяват, че веднага след настаналата суматоха в помещението излезли навън и не са видели увреждания по тъжителя, тъй като са си тръгнали непосредствено след това. Техните показания  описват отделен епизод от обстановката, поради което са откъслечни и непълни. Поради това не са били в състояние да възприемат  конкретните последващи действия от възникналия иницидент.    

Посочените обяснения на подсъдимия се опровергават от  показанията на свид. Д. В. П. В. и В. В.,  от приложените  писмени доказателства и заключението на вещото лице. Според заключението  увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удар с юмрук в дясната лицева половина, последващо падане  и удар на главата в околни предмети. В цитараното постановление на Районна прокуратура подробно е описана фактическата обстановка на инкриминираната дата и действията на подсъдимия И. срещу тъжителя.

 За това тези обяснения следва да бъдат преценени единствено като изградена защитна теза от страна на  подсъдимия.

 От така установената  фактическа обстановка, съдът намира  от правна страна следното:

От обективна страна : На 14.02.2009г. в с. У.,  общ. Г.Т.,  Подсъдимият И.К.И. нанесъл  на А.В.Г.  лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядане  в дясна лицева половина, кръвоизлив по конюктивата на дясно око и предна очна камера, ерозия на роговица на дясно око, травматичен оток по окосмената част на главата,  и сътресение на мозъка, обусловила  временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От субективна страна подсъдимия при извършване на деянието е  действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

 С извършеното деяние  подсъдимият И.  от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.І  от НК.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред, в частност телесната неприкосновеност на личността.

Подс.И.К.И.  е роден на ***г***, семеен, работещ, неосъждан към момента на деянието. Има една последваща присъда, в сила от 15.02.2010г. за извършено престъпление по чл.216,ал.І от НК, като му е било наложено наказание пробация за срок от шест месеца. Към настоящия момент по това осъждане е настъпила реабилитация по право.  Видно от приложените по делото справки от ОД на МВР-гр.Д.и ОСл.О-гр.Д. е, че срещу него няма образувани други наказателни производства. Същият е с добри характеристични данни.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието  и предвидената наказателна отговорност за извършеното от него  престъпно деяние и наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а. от НК, съдът намира, че подсъдимия И.  следва да бъде  освободен от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл.130,ал.І от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба в законоустановения минимален размер към момента на извършване на деянието, редакция – ДВ, бр.75 от 2006г.на разпоредбата на чл.78а от НК,   а именно 500.00 / петстотин /лева.

 При определяне на размера на наложената глоба съдът се съобрази с данните за имущественото  състояние на подсъдимия  както и с обстоятелство, че престъплението е извършено единствено при наличие на  смекчаващите вината обстоятелства.  С оглед на това  размерът  на така определеното наказание би изпълнил превантивната си функция.

По отношение на предявения от   тъжителя граждански иск за нанесени, произтичащи от  процесното деяние неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., съдът приема следното:

Съгласно приложената по делото медицинска документация след нанесения побой тъжителят е провеждал  амбулаторно лечение за продължителен период от време до края на месец окотомври  2009г. с посочена диагноза сътояние след сътресение на главния мозък, последици от вътречерепна травма, състояние след невропатия на десния лицев нерв. При лечението са констатирани главоболие, смущение в зрението, изтръпване в дясната част лицето. Последната медицинска документация за проведено амбулаторно лечение  при невролог е с дата 11.01.2013г. В същата насока е и заключението в съдебно заседание  на вещото  лице относно получените увреждания: травмите по лицето и главата отшумяват за около три седмици, а мозъчното сътресение винаги е съпроводено с  период с продължителност няколко месеца, през който е налице главоболие, обща отпадналост, световъртеж и намалена работоспособност.  Тъжителят е получил няколко травматични  увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка от деятелноста на подсъдимия. В своята съвкупност уврежданията са причинили болка и страдание за продължителен период от време. Характерът на тези увреждания представлява преживяване   на неприятно усещане вследствие физическо въздействие и продължаваща  болка. Освен това следва да се вземе предвид, че тъжителят е претърпял унижение на личното му достойнство и престиж  пред повече хора. Поради това съдът определи репарация в размер на 2 000 /две хиляди / лева, която съответства на причинените увреждания, болки и страдания и съдът я намира за справедлива.

Заявено  е искане обезщетението да се заплати ведно със законната лихав, считано от дата на увреждането, поради което е постановена  законната лихва, считано от 14.02.2009г. до окончателното изплащане.

В останалата си част за разликата над 2 000 лв. до претендирания размер от 4 000 лв. гражданската претенция е неоснователна.

 Заявено е искане за присъждане на сторени от тъжителя разноски и съгласно приложените доказателства за разноските  и на осн. разпоредбата ан чл.189, ал.ІІІ във вр. с чл.88,ал.І от НПК  съдът  уважи искането за присъждане на разноските съобразно уважената част на гражданския иск.

 

                                                Районен съдия: