Решение по дело №14129/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261336
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330114129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 19.11.2020                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На двадесет и втори октомври                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 14129 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …. седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю….. Д.Н., против А.К.Г. ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1.            главница в размер на 201,51 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. -30.09.2018 г.

2.            обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 20.06.2019 г. в размер на 26,50 лв.

3.            законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, както и

4.            направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75 лв.

5.            деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК

С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът А.К.Г., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П, бул. „Д" № , вх…. ап…., имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото Дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 228,01 лв., включваща главница в размер на 201,51 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 20.06.2019 г., в размер на 26,50 лв.

Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчита от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.

Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело № , по описа на гр. състав. Със Заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В определения от съда срок не било постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , бил предявен иск за установяване на вземането си.

ОТВЕТНИКЪТ А.К.Г., чрез назначения му о.. п.. адв. К.А., с отговора на исковата молба за явява, че  предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан, по следните съображения:

По делото са представени доказателства, че ответника А.К.Г. е собственик на имота находящ се в гр. П.. бул. "Д" , вх…., ап…., но не било установено по безспорен начин, че за процесния период () ответникът е ползвал този имот в качеството на потребител на топлинна енергия. От посоченото до тук следвало, че между страните не е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, което правело предявения иск неоснователен.

Предвид изложеното, моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на ищеца "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, ЕИК ……, срещу А.К.Г. - в общ размер на 228.01 лева.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, което е връчено при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

           Видно от представеното по делото ч.г.д. № .. по описа на … състав на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца  претендирал от ответника сума в размер на 201,51 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 26,50 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 04.07.2017 г. - 20.06.2019 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 75,00 лв.

            В предявеното исково производство ищецът е представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер  ……. с потребител А.К.Г..

            Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот №…, том…. дело № .., от който се установява, че А.К.Г. е собственик на имот – апартамент с административен адрес: гр. П…, бул.“Д…“ №…, ап…., вх…., ет…

            От заключението на в…л… В.Ш. по допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че през процесния период 01.05.2017 г.-30.09.2018 г. АС обслужваща жилищния блок на адрес: гр. П…., бул.“Д..“ №…., вх…, ап… е работила  като е подавала топлинна енергия и БГВ.

            Установява се, че в процесния период всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.

            Вещото лице е установило, че отопляемия обем е 159 кв.м., а през имота на ответника преминава щранг лира с мощност 459W, която не е снабдена с уред за отчитане на изразходваното  количество топлинна енергия. Затова начисляванията са ставали по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.

            Установява се, че през процесния период в имота няма монтирани  индивидуални разпределителни устройства, няма монтиран водомер за топла вода, тази услуга не се ползва в процесния имот и сума за нея не се начислява.

            Вещото лице е установило, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7, вр. с 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – щранг - лира без индивидуални разпределителни устройства. Твърди се, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия.

            От заключението на в.. л.. М.П.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.05.2017 г.-30.09.2018 г. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия/т.нар. минусови изравнителни сметки/.

            Вещото лице е установило, че стойността на топлинната енергия посочена като потребена от ответника с клиентски номер ….с потребител А.К.Г. на адрес: ***, за процесния период е 201,51 лева преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК-21.06.2019 г., като няма разчетена сума за част или напълно от задълженията и оставащата неразплатена сума общо за периода към датата на подаване на заявлението и към датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2019 г. е в размер на 201,51 лева.

            Размерът на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода  01.05.2017 г.-30.09.2018 г., за периода от падежа на всяко плащане от 04.07.2017 г. до 20.06.2019 г. вкл., дата преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.06.2019 г. е общо за периода 26,50 лева.

            Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си носител на вещтно право на собственост по отоншение на горецитирания топлоснабден имот, ответникът е имал и качеството на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.

 Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД,  било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

 Установи се от заключението на в.. л… Ш., че имота е бил топлофициран, като има щранг - лира с мощност 459W, а останалите отоплителни уреди са отсъединени. Установено е, че в имота няма монтиран водомер за топла вода.

В заключението си в.. л.. Ш. изрично е записало, че  начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия.

            С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.

            Лихвата за забава за същия период за периода от падежа на всяко плащане 04.07.2017 г. до 20.06.2019 г. вкл., е общо за периода 26,50 лева.

            Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размера установен от експертизата, а именно 201,51 лева главница и 26,50 лева лихва за забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.06.2019 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.

            Следва да се признае за установено дължимостта на законна  лихва върху сумата 201,51 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.06.2019 г., по ч. гр. д. №10349/2019 г. на ПРС, до окончателното издължаване.

            По отношение на разноските:

            В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

            Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

            А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 825,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на на вещи лица, 300,00 лева за възнаграждение на особен представител и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

            С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез назначения му о… п… К.А., със съдебен адрес:***, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, има  вземане спрямо него в размер на: 201,51(двеста и един лева и 51 ст.) лева главница  представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., 26,50(двадесет и шест лева и 50 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 201,51 лева за периода 04.07.2017 г. до 20.06.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 201,51 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №… по описа на ПРС,  до окончателното издължаване.

            ОСЪЖДА А.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез назначения му о.. п…. К.А., със съдебен адрес:***, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК .. седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №…  по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА А.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез назначения му о.. п… К.А., със съдебен адрес:***, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 825,00(осемстотин двадесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.