Присъда по НОХД №132/2025 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 14
Дата: 8 октомври 2025 г.
Съдия: Владимир Тодоров Карагьозов
Дело: 20253620200132
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Н.П., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н.П., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Т. КАРАГЬОЗОВ
СъдебниГ. Хр. Г.ев

заседатели:Д. Д. Костадинова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
и прокурора М. Ив. Г.
като разгледа докладваното от В. Т. КАРАГЬОЗОВ Наказателно дело от общ
характер № 20253620200132 по описа за 2025 година


ПРИСЪДИ:
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. „*** и Д. Г.
С., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. ***, в качеството й на родител и
законен представител на М. Я. Н., ЕГН **********, на основание чл. 48 от
ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. Д. Й., ЕГН
**********, от град Ш., ул. ***, сумата от 1 414,70 лева (хиляда
четиристотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение и издаване на медицински удостоверения, в
резултат от извършено на *** год. от тогава непълнолетния М. Я. Н.,
престъпление по чл. 131, ал.1 т. 4 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, изразяващо се в причиняване на средна
телесна повреда - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, на малолетно лице, съгласно влязла в сила Присъда № *** год. по
НОХД № *** на РС – Н.П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** год. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 458,21 (четиристотин петдесет и осем лева и двадесет и една
стотинки) лева, представляаща обезщетение за забава за периода от *** год. до
*** год.;
1
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. „*** и Д. Г.
С., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. ***, в качеството й на родител и
законен представител на М. Я. Н., ЕГН **********, на основание чл. 48 от
ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на К. Д. Й., ЕГН **********, от град Ш., ул. ***, сумата от
6 000,00 лева (шест хиляда лева и нула стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
стрес и страдания, в резултат на извършено от тогава непълнолетния М. Я. Н.
на *** год., престъпление по чл. 131, ал.1 т. 4 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, изразяващо се в причиняване на
средна телесна повреда - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, на малолетно лице, съгласно влязла в сила Присъда № *** год. по
НОХД № *** на РС – Н.П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** год. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 943,35 (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и тридесет
и пет стотинки) лева, представляаща обезщетение за забава за периода от ***
год. до *** год., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 6 000 лева
до претендираните 30 000 лева и иска за лихва за разликата над 1 943,35 лева
до претендираните 6 716,67 лева;
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. „***, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Й., ЕГН **********,
от град Ш., ул. ***, направените по делото разноски в размер на 1 734,20 лева
(хиляда седемстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки) за
изготвяне на комплексна съдебно психиатрична – психологична експертиза и
1 000,00 (хиляда) лв. възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА М. Я. Н., ЕГН **********, от град К., общ. К., ул. „***, на
основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд - Н.П. държавна такса от 392,65 (триста деветдесет и два лева
и шестдесет и пет стотинки) върху размера на уважената част от гражданските
искове, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. Я. Н., ЕГН **********,
от град К., общ. К., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Н.П.
направените разноски в размер 300 (триста) лева за изготвяне на медицинска
експертиза по НОХД № *** по описа на РС - Н.П., както и 5 / пет / лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. Я. Н., ЕГН **********,
от град К., общ. К., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Й., ЕГН **********, от
град Ш., ул. ***, направените по делото разноски в размер на 3 000,00 лева
(три хиляди лева) за възнаграждение за един адвокат за явяване по НОХД ***,
НОХД № *** по описа на РС – Н.П., както и по ВНОХД *** г. по описа на
ШОС;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенция за направените по НОХД №
*** по описа на РС – Н.П. съдебни разноски за самолетни билети в размер на
782,25 лв. за явяването в съдебно заседание на 20.04.2023 г. от частния
обвинител и граждански ищец К. Д. Й., ЕГН **********, от град Ш., ул. *** и
неговия баща Д. Н. Й.;
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок
пред Окръжен съд - Ш..
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НOХД № 132 по описа за 2025 г. на Районен
съд – Н.П.

При депозиран обвинителен акт в Районен съд – Н.П. от Районна
прокуратура - Ш. по ДП № ***/*** г. по описа на РУ - Н.П., по който е
образувано производство пред първа инстанция, е постановена Присъда №
*** год. по НОХД № ***/*** год. След обжалване с Решение с рег. №* от ***
г. по ВНОХД № *** по описа на Окръжен съд – Ш. за 2024 год. Присъдата е
потвърдена в наказателноправната си част, в която М. Я. Н., ЕГН **********,
роден на *** г. в град Ш., живущ в град К., общ. К., обл. Ш., ул. „***“ № ***,
вх.*, ет.*, ап.*, ***, e признат за виновен в това, че на *** г. в град К., обл. Ш.,
причинил средна телесна повреда - избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, на малолетно лице - К. Д. Й., ЕГН **********, като
по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 - ро от НК, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК,
вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 6, му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер
на 100 (сто) часа в рамките на ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА. В
гражданскоправната си част относно предявените четири граждански иска и в
частта за разпределяне на гражданската отговорност за сторените разноски в
производството Присъда № *** год. е отменена, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Н.П..
В първото заседание пред първоинстанционния съд са предявени два
граждански иска за имуществени вреди и за неимуществени вреди, по които
като граждански ищец е конституиран пострадалият К. Д. Й., представляван
от своя повереник адв. Г. и като граждански ответник майката на осъдения М.
Я. Н. – Д. Г. С.. Приети за съвместно разглеждане са граждански искове от К.
Д. Й. срещу осъденото лице М. Я. Н. и неговия родител Д. Г. С., при условия
на солидарност за сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от деянието неимуществени вреди, с основание чл.52 от ЗЗД,
във връзка с чл.48 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава
върху главницата за периода от *** год. до *** год. в размер на 6 716,67 лева,
ведно със законна лихва от *** г. до пълното погасяване на задължението, и
иск от К. Д. Й. срещу осъденото лице М. Я. Н. и неговия родител Д. Г. С., при
условия на солидарност за сума в размер на 1 414, 70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, с основание
чл.48 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава върху
главницата за периода от *** год. до *** год. в размер на 458,21 лева, ведно
със законна лихва от *** г. до пълното погасяване на задължението.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ш.
поддържа становище за основателност на двата иска при условията на
солидарност.
Повереникът на пострадалото лице, конституирано като граждански
ищец, моли да бъдат уважени предявените граждански искове по основание и
размер.
1
Гражданският ответник моли предявените искове за неимуществени
вреди да бъдат отхвърлени, съответно редуцирани по размер при
основателност.
Защитата на осъденото лице намира претенциите на ищеца за завишени.
Осъденото лице се придържа към становището на своя защитник.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На *** г. в късния следобед малолетния К. Д. Й. заедно с по - малкия си
брат седемгодишния Н., св. В.Т. и св. П.С. се намирал в беседка на детска
площадка в центъра на гр. К., разположена срещу полицейския участък. По
същото време на детската площадка бил и св. В. Я. Н. с още три момчета - св.
П.В., Г. и И., виждайки пострадалия се приближил към него, ударил го със
сопа по крака и обидил го, напсувал го, нарекъл го грозен и дебел. Св. Й. се
опитал да отстрани от себе си св. Н.. В този момент се намесили другите
момчета, които не позволили на Й. да излезе от беседката. Н. започнал да
разпитва пострадалия кои са родителите му, кои са баба му и дядо му, защо се
намирал на площадката и с помощта на момчетата от неговата компания
избутали Й. към катерушка, намираща се на площадката. В този момент се
намесил възрастен човек, който разделил св. В. Н. и компанията му от
пострадалия. Св. Н. напуснал детската площадка, но след около петнадесет
минути се върнал заедно с брат си М. Я. Н.. С тях били и другите три момчета.
Осъденият се приближил до Й., застанал срещу него, след което му нанесъл
няколко удара с ръка по лицето в областта на устата. Й. се обърнал с цел да се
защити, но подсъдимият го ударил по гърба.
Св. П.С. и В.Т. се притекли на помощ на Й., а осъденият се отдалечил от
него. Й. усетил, че устата му е изтръпнала и я опипал с ръка. Тогава
установил, че му липсва зъб - втория горе вляво. Свидетелите С. и Т. отишли
до дома на св. Д. Х. - баба на Й. и я уведомили за случилото се. Заедно с тях тя
се отправила към детската площадка. Преди да стигне до нея, видяла, че
внукът й разговаря с двама полицаи. Когато се приближила констатирала, че
имал външна разкъсно - контузна рана на горната устна и тече кръв. Прибрали
се вкъщи, където Х., която била медицинска сестра, почистила раната като
установила, че има разкъсване и на вътрешната страна на долната част на
устата - на лигавицата. След като се прибрали и родителите на Й. -
свидетелите Ю. Й. и Д. Й., които св. Х. уведомила за случилото се, завели
пострадалия в Спешното отделение на „МБАЛ – Ш.“, където бил прегледан и
поставена диагноза разкъсно - контузна рана на горна устна, фрактура на
втори горен зъб. На пострадалия били предписани болкоуспокояващи
медикаменти, а лявата половина на горната устна била обработена с тъканно
лепило. На следващия ден посетили и съдебен лекар.
Вечерта на *** год. Й. изпитвал болки, приемал лека храна и пиел вода
със сламка. След няколко дни семейството на пострадалия се завърнало в
Германия, където живеело. Родителите на Й. взели мерки относно лечението
му. Били осъществени множество прегледи при стоматолог и било взето
решение да бъде поставен временен изкуствен зъб, прикрепен с планки за
съседните зъби, който да не позволи да се разместят горните зъби и когато
израсне достатъчно челюстта му, да бъде поставен имплант. Поставеният
временен зъб затруднявал храненето на пострадалия, тъй като, когато приемал
2
твърда храна изпитвал болка и се случвало зъбът да пада, което пък налагало
посещение при стоматолог. Освен това падането на изкуствения зъб, налагало
поправянето му, до който момент пострадалият следвало да бъде без зъб,
което било причина да изпитва неудобство и да отговаря на въпроси на
съучениците си защо му липсва зъб и при какви обстоятелства го е загубил.
Настъпили и други промени у пострадалия - променил си начина на говорене,
не можел да артикулира ясно. През ваканциите, когато посещавал баба си, не
смеел да излиза навън, за да не срещне осъдения.
Разкъсно - контузната рана на горната устна вляво, получена при
нанасянето на ударите от страна на осъдения по лицето на пострадалия, била
причина за образуването на мековат кожен ръбец с дължина 1,5 см (белег).
Такъв бил образуван и срещуположно по лигавицата на устната, които имали
траен и постоянен характер и не можели да се заличат от само себе си с
времето. Ръбецът по горната устна, нарушавал естетиката на лицеизраза на
пострадалия, което можело да се премахне с оперативна корекция.
Видно от заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза
по писмени данни № *** г. на пострадалия К. Й. са били причинени няколко
травматични увреждания - една разкъсно - контузна рана на горната устна
външно и една - лигавично, травматично избиване на втори зъб горе вляво,
кръвонасядане и плитка лацерация на лигавицата на долната устна, в резултат
на които е било причинено избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето
и говора. Уврежданията били причинени по механизма на удар или натиск и
триене (относно охлузванията) от твърди и тъпи предмети. Анатомичното
разположение на установените травматични увреждания сочат, че те могат да
бъдат получени и от един удар. Такова увреждане на здравето по своя
характер и степен покрива признаците на средна телесна повреда (в този
смисъл е Решение № 28 от 19.01.1983 г. по н. д. № 6/83 г., I н. о.).
От заключението на приетата комплексна психиатрична и психологична
експертиза от *** год., изготвена от вещите лица д-р М. Т. и К. К. се
установява, че на *** г. пострадалото лице е преживяло остра стресова
реакция, като психопатологичните симптоми са отзвучали в рамките на
няколко дни, след което функционирането на детето се е възстановило и не е
било негативно повлияно социално и академично. К. е с нормално психично
развитие и функциониране, преживяната травма е преодоляна и не е оставила
психични последици и дисфункции във функционирането – социално и
академично. Младежът се е справил с травмата и към момента няма хронични
психични травми или проблеми във функционирането на К..
Към *** год. осъденият М. Я. Н. не е бил навършил пълнолетие - роден е
на *** год. В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно -
психиатрична експертиза, на която същият е бил обект, като от заключението
й е видно, че към инкриминираната дата е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, могъл е правилно и
точно да възпроизвежда факти и обстоятелства, свързани с деянието, да ги
запаметява и да ги възпроизвежда в обясненията си.
Изложената фактическа обстановка се установява, въз основа на
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие при
предходно разглеждане на делото (НОХД № *** на РС – Н.П.) на *** г. (том ІІ,
стр. 360 – 393) - пострадалият К. Д. Й., П.С., В.Т., В. Н., Д. Х., Ю. Й., Д. Й.,
показанията на св. В. Н., дадени на досъдебното производство пред
разследващ орган на 28.11.*** г., показанията на свидетеля П.В., дадени при
3
повторното разглеждане на делото на *** г., заключенията по изготвените
съдебнопсихиатрична експертиза по ДП № ***/*** г., съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни № *** г., допълнителна съдебномедицинска
експертиза № ***/2024 г. и комплексна психиатрична и психологична
експертиза от *** год., всички поддържани от вещите лица в съдебно
заседание и приети като пълни, обосновани и компетентно дадени, както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното, НОХД № ***, НОХД № *** и настоящото № 132/2025 г.
по описа на Районен съд - Н.П. при повторното разглеждане на делото в
гражданскоправната му част. Съдебният състав взе предвид, че същите
кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, логични
са, еднопосочни и са взаимодопълващи се.
С влязла в сила в наказателноправната си част Присъда № *** год. по
НОХД № ***/*** год., осъденото лице М. Я. Н., ЕГН **********, e признат за
виновен в това, че на *** г. в град К., обл. Ш., причинил средна телесна
повреда - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, на
малолетно лице - К. Д. Й., ЕГН **********, като по време на деянието е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
По отношение на предявените граждански искове при условията на
солидарност срещу осъденото лице и майка му гражданския ответник Д. Г. С.,
съдът констатира от правна страна следното:
Съгласно общото правило на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки, който е извършил
противоправно деяние, е длъжен да поправи виновно причинените другиму
вреди. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
За тези вреди носят отговорност и родителите на извършителя на деликта,
който извършител към момента на деянието е бил непълнолетен и живеел при
родителите си - чл. 48 от ЗЗД. Родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от
противоправното деяние, които те лично не са причинили, като отговорността
им не е гаранционно - обезпечителна, т. е. вместо непълнолетното дете -
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират
възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да
му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на
пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична
и за неупражнен родителски контрол съответно за недостатъчно възпитание
на детето. Материалноправната отговорност на родителите по реда на чл. 48
от ЗЗД е лична и произтича от неуспешното изпълнение на родителските им
функции и родителския дълг, на задължения по отглеждане и възпитание на
ненавършилите пълнолетие и неупражняване на необходимия надзор, за да се
предотврати извършването на деликта. В този смисъл е Решение № 270 от
10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о. Отговорността на
непълнолетния по реда на чл. 45 от ЗЗД и тази на родителите му по чл. 48 от
ЗЗД съществуват самостоятелност и паралелно. Ако деликвентът е бил
непълнолетен към момента на причиняване на вредите, увреденият има право
на избор дали да насочи иска си срещу прекия причинител, срещу родителите
му или солидарно срещу всички отговорни.
4
С оглед предявените претенции в условията на солидарност родителят на
осъденото лице и самото осъдено лице отговарят солидарно по реда на чл. 48
от ЗЗД за неимуществените и имуществените вреди, причинени от
престъпното деяние на М. Я. Н..
Не са налице предпоставките на чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, които да изключват
отговорността на родителя на осъдения. Не се установи гражданският
ответник Д. Н.а да е била в обективна невъзможност да предотврати
настъпването на вредите. Родителят следва да носи отговорност, тъй като не е
успял да научи непълнолетния си син да не причинява вреди, да уважава
личността, живота и здравето на другите членове на обществото, да не им
вреди, да спазва правилата в обществото, да зачита правните и моралните
норми.
Фактическият състав на гражданската отговорност на родителите за
вредите, причинени от виновните и противоправни деяния на ненавършилите
пълнолетия деца, включва установяване на следните предпоставки
(юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно - следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени/неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да не е навършило пълнолетие и да живее при родителите си,
респективно единия от тях доколкото съгласно чл. 122, ал. 1 СК носител на
родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца е всеки родител, който не е лишен от упражняването на родителски
права. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на гражданския ответник солидарно с осъденото
лице за причинените имуществени и неимуществени вреди.
На основание чл.88, ал.1 от НПК правилата на ГПК намират субсидиарно
приложение при разглеждане на граждански иск в наказателното
производство. Влязлата в сила присъда е задължителна за съдa на осн. чл. 300
от ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно
това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на
дееца.
От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че
вследствие на осъщественото от осъденото лице и в пряка причинна връзка с
него, на гражданския ищец са причинени неимуществени и имуществени
вреди.
От заключението на допуснатата СМE безспорно се установява и вредата
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причиненото на гражданския ищец телесно увреждане като резултат от
виновното поведение на деликвента. Средната телесна повреда е
съставомерен резултат от деянието, поради което присъдата е обвързваща за
настоящия съд и в тази част.
Съдът приема за безспорно установено, че причинените телесни
увреждания (избиване на зъб, за който липсват данни дали е млечен или
постоянен, без който се затруднява дъвченето и говора и една разкъсно -
контузна рана на горната устна външно, довела до образуването на мековат
5
кожен ръбец с дължина 1,5 см /белег/, разкъсно - контузна рана лигавично,
кръвонасядане и плитка лацерация на лигавицата на долната устна), са в пряка
причинно - следствена връзка с виновното неправомерното поведение на
осъденото лице. Съдът заключва, че тези физически травматични увреждания,
са причина пострадалият да изпита отрицателни емоционални преживявания,
съответно да претърпи неимуществени вреди, изразяващи се във физическа
болка, страдания, стрес, уплаха и унижения.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието “справедливост” е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
За уважаването на първия иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 6 000 лева и отхвърлянето му до пълния му предявен размер от 30
000 лева, съдът взе предвид следните обстоятелства: малолетието на
пострадалия към момента на причиняване на уврежданията, претърпяната
физическа болка, отражението на събитието в неговата психика и последиците
от уврежданията на здравето върху естетичния вид на пострадалия - наличие
на белег, чиито заличаване може да бъде постигнато само чрез оперативна
намеса. Дълго време след случая при посещение в К. пострадалото лице е
изпитвало страх да се придвижва сам по улиците, за да не срещне осъдения, че
е била налице необходимост да обяснява на съучениците си при какви
обстоятелства е загубил зъба си, че е изпитвал затруднения в храненето, че
непосредствено след случая е изпитвал и физически болки. Липсват
категорични данни дали зъбът е млечен или постоянен. В тази насока са и
показанията на родителите на пострадалия и неговата баба. С оглед следване
на принципа за определяна на обезщетение по справедливост, съдът съобрази
и възрастта на пострадалия, който към момента на извършеното над него
посегателство е бил подрастващ, малолетен - на 12 години, с оглед на което
отражението от упражнено насилие има по-силен и дълготраен
психологически ефект. От друга страна съдът съобрази и заключението по
комплексната психиатрична и психологична експертиза от *** год., според
която пострадалото лице е преживяло остра стресова реакция, като
психопатологичните симптоми са отзвучали в рамките на няколко дни, след
което функционирането на детето се е възстановило и не е било негативно
повлияно социално и академично. Младежът се е справил с травмата и към
момента няма хронични психични травми или проблеми във
функционирането на К.. Изложеното обуславя основателност на претенцията в
присъдения размер от 6 000 лева, за който са осъдени солидарно ответниците
по гражданския иск и отхвърлянето й за горницата до претендирания от
30 000 лева.
Към доказателствата е приобщена представена документация от
чуждестранно медицинско стоматологично заведение с превод на български
език, за разходите, които родителите на пострадалия Й. са направили за
лечението му в размер на 993,70 лв., както и заплатените от тях средства за
6
издаване на медицински удостоверения и превод на медицинска документация
в общ размер на 421,00 лв., обуславящи основателност на претенцията за
обезщетение на имуществените вреди и по размер.
Както имуществените вреди от вида на претърпени загуби, така и
неимуществените вреди, следва да бъдат компенсирани от осъденото лице и
неговия родител солидарно, доколкото те са съпричинени в резултат на
неговите действия и неизпълнен родителски ангажимент към детето и
обществото.
С оглед на същите съображения, съдът уважи и акцесорните претенции за
присъждане на законната лихва върху сумите по уважените искове, считано от
датата на извършване на деликта – *** год. до датата на предявяване на иска
пред съд - *** г. и от *** г. до окончателното им изплащане, изчислени
служебно с електронен калкулатор в размери съответно 458,21 лева и 1 943,35
лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати
на гражданския ищец сумата от 2 734 лева, явяваща се направените от същия
разноски по настоящото дело - 1 734,20 лева за изготвяне на комплексна
съдебно психиатрична – психологична експертиза и 1 000,00 лева
възнаграждение за един адвокат, удостоверена по делото с представения
договор за правна помощ, както и за сумата от 3 000,00 лева за
възнаграждение за един адвокат за явяване по НОХД ***, НОХД № *** по
описа на РС – Н.П., както и по ВНОХД *** г. по описа на ШОС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в
полза на държавата сумата от 392,65 лева върху размера на уважената част от
гражданските искове, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд - Н.П. направените разноски в размер 300 (триста) лева за
изготвяне на медицинска експертиза по НОХД № *** по описа на РС - Н.П.,
както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Като неоснователна е отхвърлена претенцията за направените по НОХД
№ *** по описа на РС – Н.П. съдебни разноски за самолетни билети в размер
на 782,25 лв. за явяването в съдебно заседание на 20.04.*** г. от частния
обвинител и граждански ищец К. Д. Й. и баща му Д. Н. Й., доколкото сумата
за пътни не представлява съдебноделоводни разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



Районен съдия: _____________
7
Съобщи за изтекли лични данни