О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  №233

 

гр. Пловдив,  04.06. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ВЕРА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:      ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                 РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 267/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, образувано след отмяна на предходно въззивно решение, постановено по гр.д. № 145/ 2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А.С.Ш. против О.Б. *** „И“ ООД – К, С област обективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на имот № 145005 в землището на с. Р, П област, местност „К“ /“Ю“/ като наследник на С. Р.Ш., в който имало четири орехови дръвчета, но те били отсечени на 14.09.2009 г. от служители на втория ответник в изпълнение на договор с първия ответник, служители на който не са осъществили контрол върху извършваната дейност.

С решение № 254/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4863/ 2017 г. по описа на Върховния касационен съд – ІV г.о., е отменено решение № 151/07.08.2017 г., постановено по в.гр.д. № 145/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 463/14.11.2016 г. по гр.д. № 1687/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от А.Ш. против О.Б. *** „И“ ООД – К, С област искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца 57 600 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина в резултат на неправомерно изсичане на 4 броя орехови дървета, намиращи се в имот № 145005 в землището на с. Р, м. „К“ /“Ю“/, и сумата 12 500 лв. обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран плододобив от изсечените 4 броя орехови дървета за периода октомври 2009 г. – октомври 2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от     14.09.2014 г. до окончателното им изплащане, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в указаната част.

С това решение е прието, че докладът на първоинстанционния съд е бил непълен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК поради неотразяване на това кои права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК поради непосочване кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца освен факта, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника, както и на       чл. 146, ал. 2 от ГПК поради неуказване на ищеца за кои факти не сочи доказателства. В решението са дадени задължителни указания за указване на жалбоподателя-ищец за възможността му да предприеме процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнотата на доклада и дадените указания.

Предвид задължителната сила на дадените в посоченото отменително решение на Върховния касационен съд указания и на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК и чл. 146 от ГПК съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ДОПЪЛВА изготвения по делото доклад,  като:

ОБЯВЯВА, че няма факти и обстоятелства, които се признават от ответниците, и такива, които не се нуждаят от доказване.

УКАЗВА на ищеца, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на това, че е собственик на процесния недвижим имот, че в него са се намирали 4 броя орехови дръвчета, отсечени от служители на „И.“ ЕООД на 14.09.2009 г., която работа е била възложена от О.Б. като по този начин са били нанесени имуществени вреди на А.Ш., които трябва да бъдат установени по вид и размер.

УКАЗВА на ответниците, че върху тях лежи доказателствената тежест за опровергаване презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за наличие на вина у съответното длъжностно лице на втория ответник.

УКАЗВА на ищеца, че не е ангажирал доказателства, че описаните 4 броя орехови дръвчета са се намирали в собствения на Ш. недвижим имот, както и че при извършената сеч на 14.09.2009 г. те са били отсечени.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя-ищец най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи всички допустими, относими и необходими доказателства за установяване на горепосочените факти, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнотата на доклада и дадените указания.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочат всички доказателства за опровергаване на твърдените от ищеца факти и за тези, за които носят доказателствена тежест, които са пропуснали да посочат в първата инстанция поради непълнотата на доклада и дадените указания.

 

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

 

                                                                       2.