Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
07.01.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия И.Янкова административно дело № 841 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.И.Щ. *** против уведомително
писмо изх.№ 01-6500 / 8124 от 04.09.2019г за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г. на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие, Разплащателна агенция, гр.София.
В жалбата са изложени съображения, че оспорения акт е
незаконосъобразен, поради противоречие с
материалния закон и необоснован, както и издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изтъква, че оспореният акт не съдържа
фактически основания за издаването му в нарушение на разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4
от АПК. В УП не се съдържали конкретно посочени доказателства за мотивиран
отказ за финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент за 2017
г. В писмото декларативно били посочени отделни законови норми. От фактическа
страна административният орган бил посочил, че основание за постановяване на
писмото било, че контролиращото лице било прекратило договора за контрол с оператора за 2017 г. Той не бил
прекратил договора с Австрия Био Гаранти клон България, а освен това издаденият
му сертификат бил валиден до 2018 г. Неговата продукция била екологично чиста, тъй
като той спазвал поетите си задължения на земеделски стопанин по мярката „Агроекологични
плащания”. Поради изложените
съображения иска се отмяна на уведомително писмо изх.№ 01-6500 / 8124 от 04.09.2019г
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“
гр.София чрез процесуалния си представител по делото заема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че поради прекратяване на договора на
земеделския производител с контролиращо лице правилно е прекратен
агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Земеделският производител бил поел
задължение да има такъв договор и за
петата година. Иска се отхвърляне на жалбата
на Щ. като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
От приложените съдебни решения / и с оглед изричното изявление на жалбоподателя
за безспорен факт/ се установява, че П.И.Щ.
е регистриран като земеделски стопанин с УРН 193140. На 12.05.2017 г. е подал в
ДФ “Земеделие“ заявление за подпомагане за 2017г. с УИН 2425051700146 по посочени
схеми и мерки, вкл. по мярка „Агроекологични плащания“ (АЕП), направление
„Биологично растениевъдство” по ангажимент, отпочнал 2013г./ лист 107-120 от делото/.
В това заявление той е декларирал, че следва да представи договор с
контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал.1 от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейски съюз / т. 4.1 лист 117 от делото/.
В резултат на извършената автоматична проверка е установено, че Щ. следва да представи сертификат за
биологичното производство / лист 123 от делото/ Щ. е заявил площите по мярка
„АЕП” ,ППСР 2007-2013 г. / лист 126 от делото с приложени карти на земеделските земи/. На
31.05.2017 г. Щ. е подал ново заявление
за подпомагане 2017 г. и приложени към него таблица за използваните парцели 2017
г., таблица на заявените площи по схеми и мерки 2017 г., таблица за
отглежданите животни / лист 148 от
делото/.
Поради прекратяване на договора с контролиращото
лице А Серт АД – Гърция /лист 101 от делото и приложените съдебни решения/ Щ. е
сключил договор с Австрия Био Гаранти ГмбХ за контрол от 04.11.2014 година. Според точка 4
от договора той влиза в сила от датата на подписването му и се сключва за
неопределен срок. Той може да бъде прекратен, като се спази 3-месечен срок за
предизвестие към 31.12. на всяка година. Предизвестието следва да се подаде в
писмена форма с препоръчано писмо, като то трябва да бъде връчено на другата
страна до 30.09. В изпълнение на договора контролиращото лице е издало потвърждение
/лист 24 от делото/ , че стопанството на П.Щ. е в системата за контрол и сертификация.
От Потвърждение за контрола и
сертифициране /лист 25 от делото/ е видно, че сертификацията на Щ. е валидна до
31.01.2017 година, касае сезон 2015 година. Щ. е представил сертификата в ДФ
„Земеделие” – ОД гр. Стара Загора с вх. № 02-240-6500/614 на 19.05.2015 година
/лист 27 от делото/. Австрия Био Гаранти ГмбХ е издава сертификат №
2-00682-2017 на Щ. на база на направена
проверка на инспектор по сертифицирането, валиден до 31.01.2018 г., че декларираният
оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията на
Регламент /ЕО/ 834/2207 и Регламент № 889/2008 /лист 47 от делото/. В сертификата
изрично е записано, че той запазва действието си, само ако е наличен договор за
контрол. С анекс към договора от 04.11.2014 година, сключен на 19.10.2016 г. Щ.
и Австрия Био Гаранти Гмбх са се споразумели за в бъдеще Австрия Био Гаранти ГмбХ
да се представлява от клона на дружеството
в България. Видно от писмо изх. №
10-243 от 21.05.2018 г. на министерството на земеделието, храните и горите,
изпратено до ДФ „Земеделие” П.Щ. не е в
системата за контрол без прекъсване. Във връзка с това писмо ДФ
„Земеделие” е изискал информация от Австрия
Био Гаранти клон България за наличието на прекратени договори с техни оператори
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 година. От него се установява, че контролиращото
лице е прекратило договора си за контрол
с П.Щ. на 08.06.2017 г./ така писмо вх. № 01-2600/4736 от 19.09.2019 година, лист
35 от делото/. С писмо № 01-6500/8124 от 18.12.2018 година ДФ „Земеделие“ е
уведомило Щ. на основание чл. 26,ал.1 от АПК за открито производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за
кампания 2017 г. във връзка с извършена административна проверка на основание
чл. 65,ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на
селските райони 2007 г.- 2013 година. П.Щ. е уведомен, че договорът му с контролиращото
лице е прекратен. Според органа Щ., като бенефициент се е задължил да спазва изискванията
на регламент на съвета № 834/2007 г. относно биологичното производство и етикетирането
на биологичните продукти и е следвало да има сключен договор с контролиращо
лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на
земеделието, храните и горите за преминаване към и/или продължаване на
управлението на стопанството му в съответствие с правилата на биологичното
производство. С това писмо е дадена възможност на жалбоподателя да представи
възраженията си и допълнителни доказателства. Писмото е връчено на Щ. на
16.01.2019 г. и му е даден седмодневен срок за изразяване на становището му. На
21.01.2019 година жалбоподателят е възразил срещу писмото. Според становището
му той изпълнява задълженията си по мярка 214 точно, като самоволно и
едностранно не е прекратил договора си с австрийската фирма. Към писмото е
приложил и уведомително писмо до управителя на АБГ България, с което той е
възразил срещу уведомителното писмо на
АБГ България от 09.06.2017 г. за прекратяване на договора, сключен между
тях поради неплащане. Според Щ. прекратяването на договора било неоснователно и
поискал от контролиращото лице да оттегли писмото си за прекратяване на
договора /лист 53 от делото/. Към писмото си от 21.01.2019 година е приложил и
решение № 169 по адм. дело № 543, решение № 6112 на ВАС от 16.05.2017 г.,
решение № 234 на Адм. съд Стара Загора,
доклад за извършена проверка, договор за контрол и анекс към него, сертификат
за 2016 г. , банкови извлечения за платени суми към АБВ. С писмо изх. №
01-6500/8124 от 12.02.2019 година административният орган е уведомил Щ., че изложените от него доводи
за прекратяване на договора между него и контролиращото лице Австрия Био Гаранти
не водят до преустановяване на откритото производство и не доказват наличието на действащ договор с
контролиращото лице и непрекъсване на сертификационния процес. Това
писмо е получено от жалбоподателя на 26.02.20109 година. Той не е представил
допълнителни доказателства.
С обжалваното уведомително писмо изх.№ 01-6500 / 8124 от
04.09.2019г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка „ Агроекологични
плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.“ за
кампания 2017 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, Разплащателна агенция, гр.София на основание чл. 18, ал.
3, т. 1 и т. 4 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 (Наредба № 11/2009 г.) е
отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на П.И.Щ. по
направление "Биологично растениевъдство".
Административният орган е аргументирал
отказа си с установения при извършена административна проверка факт, че
сключеният с контролиращото лице "Австрия Био Гаранти" , чрез „Австрия
Био Гаранти Клон България” договор е прекратен на 08.06.2017 г. Уведомителното
писмо е получено на 19.09.2019 г., а от отбелязването не е видно на коя дата
жалбата е постъпила в ДФ „Земеделие”, поради което следва да се приеме, че тя
не е просрочена.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
заинтересовано лице, в срок и срещу индивидуален административен акт, спрямо
който съдебния контрол за законосъобразност е допустим.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Уведомително писмо изх.№
01-6500 / 8124 от 04.09.2019г. е
издадено от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на „Държавен
фонд „Земеделие“- РА, на който административен орган и на основание чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП Изпълнителния директор на РА е делегирал правомощия да се
произнася по заявления за подпомагане и искания за плащане. По делото са
представени доказателства на стр. 7 до стр.16 за редовното делегиране на
правомощия на Заместник-изпълнителния директор и за лицето, заемащо тази
длъжност към датата на издаване на оспорения административен акт. По силата на
решение от 19.07.2019г. на УС на ДФ „Земеделие“ е избран изпълнителен директор,
а с решение по т.6 от протокола от 15.06.2017г. е избран и заместник на
изпълнителния директор. Той е упълномощен от избрания Изпълнителен директор по
силата на заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган по силата на
упражнена законова възможност за
делегиране на правомощия.
Оспорения акт е в писмена
форма, спазени са основните изисквания за съдържанието на акта, предвидени в
чл.59 ал.2 от АПК.
Не се установява в процедурата по
издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
От правна страна административният орган
се е позовал на разпоредбите на чл. 18, ал.
3, т. 1 и т. 4
и чл. 37, ал.
1, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 11/06.04.2009 г. От фактическа страна административният
орган е посочил, че договорът на жалбоподателя с контролиращото лице "Австрия
Био Гаранти” е прекратен на 08.06.2017 г.
Действително съдържанието на оспореното
писмо представлява цитиране на приложимата правна уредба, вкл. разясняване на
действията, които се извършват от страна на ДФЗ. Но оспорения акт съдържа и
конкретните факти и обстоятелства довели до разпоредителната му част.
Съгласно чл. 2, ал. 2,
вр. с чл. 1, т. 22,
от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, в приложимата й редакция,
лицата по ал. 1 /регистрирани земеделски стопани, ползващи земеделска земя или
отглеждащи животни/, подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките
по чл. 1 по образец съгласно приложение 1. Общото заявление за подпомагане
включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане, които в случая не
се спори, че в минал момент жалбоподателя е подал такова. Съгласно чл. 37, ал.
1, т. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, до 31 декември на
годината, предхождаща кандидатстването, следва да са сключили договор с
контролиращо лице за преминаване към и/или продължаване на управлението в
съответствие с правилата за биологично производство. Основание за цитираното
изискване дават разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, задължаваща
подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" да спазват
изискванията на Регламент на
Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането
на биологични продукти и Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, и тази на чл. 18, ал.
1, предл. първо от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз, вменяваща на контролиращите
лица, задължението да осъществяват контрола за спазване правилата на
биологичното производство. От наличните в делото доказателства - договора за контрол
от 04.11.2014 г. между П.Щ. и "Австрия Био Гаранти ГмбХ, и анекса към
него, както и от сертификационното писмо, валидно до 31.01.2018 г., се
установява, че това първоначално изискване на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба
11/2009г е изпълнено от жалбоподателя.
От друга страна обаче сключеният договор
е прекратен на 08.06.2017 г. Без да изследва обстоятелствата довели до
прекратяване на договора, АО е приел, че с факта на прекратяването
жалбоподателят е преустановил прилагането на агроекологичните дейности преди
изтичане на срока и не е изпълнил агроекологичните задължения по заявлението му
за плащане.
Както се посочи, в мотивите си
административният орган от правна страна е обосновал решението си с
разпоредбите на чл. 18, ал.
3, т. 1 и т. 4
и чл. 37, ал.
1, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 11/06.04.2009 г.
Жалбоподателят като подпомагано лице по
подмярка "Биологично земеделие" е длъжен да спазва изискванията на Регламент на
Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) 2092/91 (OB, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008.
Задължението да има сключен договор с
контролиращо лице на биологично производство за преминаване към и / или
продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологичното
производство, произтича от чл. 28 на
Регламент 834/2007, чл. 63 от
Регламент 889/2008 и чл. 40, ал. 3 и ал. 5 от Наредба 1 /07.02.2013г
на МЗХ.
В случая жалбоподателя е изпълнил
изискванията на чл. 57 вр. чл. 58 вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от
Наредба 11/2009 г. при подаване на заявлението за плащане през 2017 г. - имал е
сключен и действащ договор.
Според чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 ДФЗ
създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат
данни за извършените през текущата година проверки и за състоянието на
парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за
съответната година, съгласно чл. 12, ал. 2
от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания. Тези данни се въвеждат в
"Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът
за въвеждането им за контролиращите лица е 30 октомври. Последните имат
задължения да извършват годишна физическа проверка на 100 % от операторите, с
които имат сключен договор за контрол и сертификация съгласно Наредба
1/07.02.2013г на МЗХ, като данните от проверката се изпращат на МЗХ.
Чл. 28
параграф 4 на Регламент (ЕО) № 834/2007 задължава държавите-членки
да гарантират, че всеки оператор, който спазва разпоредбите на регламента и
заплаща разумна такса като вноска за разходите по контрол, има право да бъде
включен в обхвата на системата за контрол.
Не се спори, че в срока до 30 октомври
контролиращото лице не е въвело информация, че договора е прекратен, респ. не
се и твърди, че не е въвело данни за текущите през 2017 г. проверки, както и не
е въвело данни че оспорващият не е бил включен в обхвата за контрол. Не е
изяснено дали в периода до м. юни 2017 г. оспорващият не е бил подложен на
контрол, респ. към този момент е преустановил прилагането на агроекологичните
дейности и ангажименти, тъй като към момента на подаване на заявлението за
плащане е имал действащ договор за контрол. Прекратяването на договора от
страна на контролиращото лице поради неплащане на такса за сертификация, не
означава автоматично преустановяване на прилагането на агроекологичните
дейности преди изтичане на петгодишния срок, както е приел ответника по
жалбата, след като до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването,
има сключен договор с контролиращо лице за инспекция на биологична продукция от
2016 г. и има издаден сертификат за биологично производство валиден до
31.01.2018 г. Като се има предвид, че жалбоподателят е подал през 2013 г.
първото одобрено заявление за подпомагане по направление "Биологично
растениевъдство", се налага извод, че съгласно чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ, до 30 септември на
2017 година, представляваща пета година от агроекологичния ангажимент, той е
следвало поне веднъж да получи изискуемия от разпоредбата сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произвежданата продукция с правилата
на биологичното производство, което е и получил с период на валидност до 31.01.2018
г.
Основанието ДФЗ да прекрати
агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица да възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4,
възниква при хипотезите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба 11, когато:
преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното
направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1; и земеделските стопани не
изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2. В случая
административния орган е приел наличието на основанията от факта на
прекратяването на договора с контролиращото лице. Не са посочени факти и
обстоятелства кои агроекологични дейности са преустановени. Не са посочени
факти, сочещи на конкретни нарушения на конкретни изисквания на Регламент на
Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 съгласно посочената норма на чл. 37, ал.
1, т. 1 от наредба 11 /2009 г., като позоваването е извършено бланкетно. Както
бе посочено по-горе първоначално изискване на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба
11/2009г с оглед на съдържанието на нормата е изпълнено от жалбоподателя. Като
правно основание за издаване на оспорения административен акт е посочена
нормата на чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11, съгласно която агроекологичният
ангажимент се прекратява когато земеделските стопани не изпълнят
агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което
е обвързано с правното основание на чл. 37, ал. 1, т. 2 от наредба 11/2009 г.,
коментирано по-горе като изпълнено.
Съгласно чл. 28 параграф
1 б. б от Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 всеки оператор, който
произвежда, приготвя, складира или внася продукти от трета страна или пуска на
пазара такива продукти, преди пускането на пазара на биологични продукти или
продукти в преход към биологично производство следва да подложи своето
предприятие на посочената в член 27 система за контрол, т. е да има сключен
договор с контролиращо лице, което има задължението редовно да съобщава на
компетентния орган резултатите от извършения контрол или при поискване от
компетентния орган. Ако резултатите от контрола показват неизпълнение или
вероятност за неизпълнение на конкретни изисквания на регламента, контролният
орган незабавно информира компетентния орган. В случая липсва такова
уведомление за неизпълнено изискване на агроекологичен ангажимент до м. 06.
2017 г. / освен уведомлението за прекратен договор поради неплащане на дължима
парична вноска/.
Според практиката на Съда на Европейския
съюз / решение по
дело С-273/15, решение от 24
май 2012 г. по дело С-188/11; решение от 7 февруари 2013 г. по дело С-454/11/
неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до
недължимост на всички плащания, извършени във връзка с него. Възстановяването
на платените суми не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на
поетия ангажимент.
В Наредба 11/ 2009г е предвидена
конкретна хипотеза при прекратяване на договора с контролиращото лице. Нормата
на чл. 17, ал. 1,т.8 от Наредбата сочи, че финансова помощ по мярка
"Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато
при административни проверки по направленията по чл. 2, ал. 1, т. 1 /
биологично растениевъдство и биологично пчеларство/ се установи, че е прекратен
договорът с контролиращото лице. Нормата е категорична относно основанието да
не се предостави финансова помощ/ да се откаже/. Т. е законодателят е предвидил
основание за отказ за предоставяне на финансова помощ при прекратен договор с
контролиращо лице в изрична хипотеза- чл. 17, ал. 1,т.8
от Наредба № 11/06.04.2009 г. Както се посочи посоченото фактическо
основание – прекратяване на договора от 05.06.2017 г. е основание за
приложимостта на чл. 17, ал. 1,т.8 от Наредба 11/06.04.2009 г.
В случая фактическото основание за
прекратяване на ангажимента не е свързано с някоя от посочените норми. Налице
несъответствие между фактически и правни основания. Това обуславя и материална
незаконосъобразност на административния акт. Приетите за установени
обстоятелства сочат правна квалификация по чл. 17, ал. 1т.8 от Наредба № 11, но
такава не е била възприета от автора на акта.
Нарушен
е материалния закон при издаването на оспорения акт – основание за отмяната му
по чл. 146, т. 4 АПК.
Доколкото
административното производство е започнало по заявление за подпомагане,
подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му делото не позволява
решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в
мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от изложеното и на основание
чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.И.Щ. *** уведомително писмо изх.№ 01-6500 / 8124 от 04.09.2019г.,
издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ), с което е отказана финансова помощ и е прекратен
агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекелогични
плащания" от ПРСР 2007-2013 г.
ВРЪЩА
преписката на административния орган – заместник – изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" – София за ново произнасяне по заявление за
подпомагане с УИН: 24250511700146 по направление "Биологично
растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г.,
подадено от П.И.Щ. УРН: 193140 съобразно
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: