Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч,11.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря…………….…ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА……………….……………………..........
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2018 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК вр.§19,ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК и чл.37в , ал.5
от ЗСПЗЗ .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЕТ
„НИКОЛАЙ Н. ***, представлявано от К.Н.Н.,***,
представлявано от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., чрез адв.С.Г.
срещу Заповед №РД-04-137-107/01.10.2019 г. Директора на Областна дирекция «Земеделие» - Ловеч, с която е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване по смисъла на чл.37в,
ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.Деветаки, Ловешка
област съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската
2019/2020 г; описът на разпределените
масиви и включените в тях имоти по ползватели
е представен в Приложение – окончателен регистър по реда на чл.74 от
ППЗСПЗЗ за землището на с.Деветаки, общ.Ловеч, което е неразделна част от заповедта; дължимите суми за ползване на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ са
определени въз основа на средното годишно рентно плащане за землището на с.Деветаки,
определено от комисията по силата
на §2е от ДР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите излагат, че са ползватели на правно основание на земеделски земи в землището на с.Деветаки, Лов.област съгласно сключени от тях договори за наем и аренда за стопанската 2019/2020 г Същите са регистрирали тези договори в ОСЗ в законоустановения срок до 40.07.2019 г., като са заявили всички имоти за ползване в реални граници, посочени и в съответните декларации обр.70 / чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, което означава, че тези имоти не следва да се включват в оспорената заповед на Директора на ОД“З“, която се издава по реда чл.37в ЗСПЗЗ.
Посочва се, че с оспорената Заповед е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 отЗСПЗЗ за землището на с. Деветаки, Лов.област съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2019/2020 г.
От страна на жалбоподателите са
релевирани оплаквания, че Заповедта е издадена при неспазване на установената
форма и при допуснати нарушения на административно производствените правила,
както и че същата противоречи на материалноправни разпоредби и не съотсетвства
на целта на закона – основания за оспорването й по чл.146, т.1-5 от АПК.
На първо място, счита, че не е спазена установената форма. Твърди, че липсва мотивирано решение / чл.59, ал.1 от АПК. В заключителната част не се съдържа датата на издаването на Заповедта. Считат, че отбелязването на сигнатурата, номер и дата под наименованието на акта не може да замести това изискване на закона, тъй като тази сигнатура, номер и дата не се отнасят до датата на издаването й, а вероятно до номерацията и датата на завеждането й в канцеларията на съответната администрация. Считат, че датата, на която се издава акта, е тази, на която той е подписан от съответния орган, а не тази, на която е заведена в съответните регистри. Отбелязват,че Заповедта е публикувана на сайта на ОД „Земеделие“ – Ловеч на съвсем друга дата – 08.10.2019 г. Твърди се още, че не е ясно кои са адресатите на акта, което е елемент от съдържанието на оспорваната Заповед – чл.59, ал.2, т.3 от АПК.
Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Считат, че е налице нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като не е ясно по чия инициатива е започнало производството по издаване на Заповедта. Според жалбоподателите, оспорената Заповед е издадена от компетентен орган – Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, но без да е спазил изискването на чл.26, ал.1 от АПК да се уведомят заинтересованите лица, в т.ч.и жалбоподателите, да им се осигури възможност да прегледат документите по преписката и т.н. / чл.34, ал.1 от АПК/, както и да им се даде възможност активно да участват в процеса с изразяване на становище по доказателствата, да правят искания и възражения, да представят доказателства / чл.34, ал.2 и чл.36, ал.2 от АПК/. Поддържат, че тези изисквания е можело да бъдат спазени, ако органът е счел, че са налице условията на чл.34, ал.4 от АПК, но тези обстоятелства е следвало да бъдат ясно и точно изложени в мотивите на акта.
На следващо място, Заповедта е оспорена с оплаквания относно липсата на изложение на фактическите и правни основания за издаване на акта – чл.59, ал.2, т.4 от АПК / липса на мотиви/. Излагат, че липсва изложение и на фактическите основания за издаване на Заповедта. Според жалбоподателите това, че в Заповедта има раздели, озаглавени като „Фактическа страна“ и „Правна страна“ съвсем не означава, че има изложени мотиви. Отбелязва например, че в т.6 от Раздел I е посочено, че и тримата жалбоподатели са подали молби, с които се цели да се избегнат ограничения за достъп до имотите, които те са посочили, че ще обработват в реални граници. Счита, че липсват мотиви, защо административният орган е приел декларативно, че такъв достъп е осигурен чрез намиращите се полски пътища, при положение, че няма имот, който тримата оспорващи да ползват в реалниграници и до който те реално да имат реален достъп. Изтъкват, че съществуващите „полски пътища“, които следва даосигуряват такъв достъп, са пресечени от дерета, горска растителност, оврази, които на практика изключват такъв достъп.
Развити са оплаквания, че оспорената Заповед противоречи с материално-правни разпоредби – чл.146, т.4 от АПК. Посочва се, че към Заповедта е приложен и Регистър по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и карта на разпределението на ползването по масиви. Твърди се, че жалбоподателите са посочили за ползване в реални граници на всички имоти, за които имат валидно правно основание за ползване, които имоти не са включени в оспорваната Заповед. Считат, че при това положение е следвало в приложената към Заповедта кадастрална карта да бъдат нанесени пътищата за достъп на жалбоподателите до тези имоти. Изтъкват, че в действителност на картата са нанесени такива пътища, но същите не могат да се ползват реално, тъй като са обрасли с храсти и горска растителност, попадат в дерета и синури, което на практика изключва възможността да се използват. От друга страна, същите не могат да се претрасират или възстановяват, тъй като районът попада в проект „Агроекология и климат“. Заявяват, че не може да се твърси също така, че някои от имотите граничат с асфалртови междуселски пътища, които осигуряват достъпа до тях, тъй като между пътищата и тях има дълбоки канавки и оврази, което прави невъзможно техниката да преминава през тези препятствия. Отбелязват, че съгласно нормата на чл.37в, ал.17 отЗСПЗЗ ползвателят, на който са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през съответната стопанска година.
Наведени са твърдения, че жалбоподателите нямат осигурен достъп до конкретно посочените в жалбата имоти, които ползват на правно основание през стопанската 2019/2020 .
МОЛЯТ съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед РД-04-137-108/01.10.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, като им присъди и направените по делото разноски.
С оглед разпоредбата на чл.163,ал.1 и 2 от АПК препис от жалбата е връчен на ответника и заинтересованите страни с указания, че в 14-дневен срок от получаване на преписа може да представят писмен отговор, да посочат доказателства и да изразят становище по оспорването.
В указания срок ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ не е депозирал писмен отговор.
Заинтересованите страни – „Агробиофарм Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Консулт“ гр. Плевен, Н.П.Н. и С.К.П. не са изразили становище по жалбата нито в писмен отговор, нито в насроченото о.с.з.
В хода на процеса жалбоподателите не вземат лично участие. Представлява се от адв. Ст.Г., който по същество аргументира становище за основателност на жалбата. Представена е писмена защита, в която са изложени подробни съображения за незаконо съобразност на атакуваната заповед.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Радостина Николаева Нейкова. Оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че не е задължение на административния орган да поддържа общинските пътика, както и да осигурява достъпа до тях. Излага, че за тези дейности има фиксирано изискване в ЗСПЗЗ, а именно чл.37 в, ал.17. Подробно становище е аргументирано в писмена защита.
По допустимостта на жалбата:
Съобразявайки данните по делото, съдът намира подадената жалба за допустима.
Оспорването е отнесено пред родово и местно компетентен съд, жалбата е подадена от легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което производството се явява допустимо.
Видно от материалите по
приложената административната преписка оспорената Заповед №РД-04-137-107 / 01.10.2019 г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие»-гр.Ловеч е била поставена на информационното
табло за обявление на ОС»З»-гр.Ловеч на 08.10.2019 г. /видно от Протокол за съобщение за поставяне на обява/, като на същата дата, съгласно чл.61, ал.1
от АПК и чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ е публикувана на
Интернет страницата на ОД»Земеделие»-гр.Ловеч. Видно от поставения щемпел върху жалбите,
въз основа на които е образувано административното
производство, жалбата на ЕТ»Николай Н. ***, «Н. *** и ЧЗП Н.Х.С., чрез пълномощника им адв. С.Г.
е подадена чрез Директора на ОД»З»- гр.Ловеч с вх.№
РД-12-05-78 / 15.10.2019 г. При така изложените дани съдът намира, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.149
от АПК.
Съдът
приема, че за жалбоподателите
е налице правен интерес от оспорването на Заповед №РД-04-137-107 / 01.10.2019 г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие»-гр.Ловеч. От материалите
по делото се установява, че
в срока по чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗи
тримата жалбоподатели са подали декларации
по чл. 69 и/или по чл.70 от ППЗСПЗЗ. В случая съдът съобразява, че в нормативните актове, приложими към обществените
отношения по ползването на земеделските
земи и създаване на облекчения и условия за тяхното окрупняване / ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/ липсва
легална дефиниция на понятието
«заинтересовани лица». Ето защо ще следва
да се прилагат общите принципи и нормите на АПК, определящи заинтересованите лица. Съгласно
общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административен
акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно,
е правния интерес от оспорването на даден административен акт. Съдебната
практика трайно и непротиворечиво приема, че за да е налице правен интерес, следва лицето да търпи от съответния акт неблагоприятни последици – засягане или застрашаване на
права, пораждане на задължения
или разширяване на такива.
В конкретния случай, жалбоподателите
обосновават
своя правен интерес с твърдения,
че при утвърждаване разпределението
на масивите за ползване за землището на с.Деветаки,
общ. Ловеч с оспорената Заповед са лишени
от достъп до посочените в жалбата и
допълнителна уточнителна молба имоти, които ползват на валидно правно основание.
По доказателствата :
От материалите по представената от административния орган преписка се установява, че със Заповед №РД—04-121/30.07.2019 г.на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-гр.Ловеч, на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, е назначена комисия, която да ръководи сключване на споразумения между собствениците и/или ползватели за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. и да изготви доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ при постигане на такава, а при необходимост и да се изготви проект за разпределение по реда, определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съставът на комисията е определен в съответствие с изискванията на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, като за землището на с. Деветаки, общ. Ловеч включва: Председател Поля Стефанова-представител на ОСЗ-Ловеч, Надежда Василева– представител на ОДЗ – Ловеч, Г. Цонев – Кметски наместник на с.Деветаки и Васил Кръстев – представител на СГКК – Ловеч.
От материалите по представената административна преписка се установява, че на 20.08.2019 г. поотделно всеки от жалбоподателите Г.Н.Н. / представляващ „Н. – Г.Й“ЕООД/, К.Н.Н. / действащ като ЕТ „Николай Н. – К.Н.“/ и ЧЗП Н.Х.С. са подали до Директора на ОДЗ – Ловеч писмени молби, с които като ползватели на земеделска земя в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ в реални граници са отправили искане, при съставяне на картата и определяне масивите, издаване заповедта по чл.37в от ОДЗ да се вземат предвид изискванията на чл.37в, т.16 и т.17 от ЗСПЗЗ и да бъде оставен достъп до имотите им. Посочили са, че от практиката от предходните години са налице оставени пътища, които са неизползваеми /дерета, диги, скали, гори/. Поискали са да им бъде предоставен реално използваем достъп, както и след издаване на заповедта по чл.37в на ОДЗ да им бъде предоставен списък с номерата на пътищата, които ще използват и да бъде уведомена Община – Ловеч.
В отговор на депозираните от жалбоподателите молби, Общинска служба по земеделие – гр. Ловеч е изпратила до всеки от тях уведомително писмо с приложен списък с номерата на полските пътища до имоти реални граници в подадените от тях декларации и заявления по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Деветаки, общ. Ловеч. В забележка е посочено, че съгласно Указания по прилагане на чл.37б и чл.37в от ППЗСПЗЗ на МЗХГ: „Задължение на ползвателя, на когото са предоставени полските пътища в масива, е да осигури достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година.“.
По делото не е спорно, че жалбоподателите са ползватели на правно основание на земеделски земи в землището на с. Деветаки, Лов.област съгласно сключени от тях договори за наем и аренда за стопанската 2019/2020 г. и тези договори са регистрирани в ОСЗ в законоустановения срок до 31.07.2019 г. Установено е и не се оспорва, че всеки от тях поотделно е подал декларации обр.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като са заявили, че не желаят да участват в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, тъй като ще ползват имотите в реални граници.
В административната преписка са налице доказателства, че конституираните по делото заинтересовани лица също са подали заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ и декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ, като са заявили желание за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с оглед създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г за землището на с.Деветаки, общ.Ловеч.
Видно от Протокол № 1 от 27.08.2019 г. на свое заседание, проведено на същата дата, комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е разгледала предоставените от ОСЗ Ловеч материали, след което е констатирала, че за стопанската 2019/2020 г. са подадени 6 бр. декларации по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, 15 бр. заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с приложени към тях материали по чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ и Справки за ползватели, дължащи суми по чл.37в, ал.7 и чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ по заповеди на директора на ОДЗ за предходни години.
На 16.09.2019 г. между конституираните заинтересовани страни „Агробиофарм Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Консулт“ЕООД – гр. Плевен, Н.П.Н. и С.К.П. е постигнато споразумение за масивите за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г. за землището на с.Деветаки, обл. Ловеч, което е изготвено въз основа на предварителен регистър и карта на масивите за ползване по чл.72, ал.9 от ППЗСПЗЗ, предоставени от комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сключеното споразумение е внесено в Общинска служба по земеделие с вх. № ПО-09-733/01.10.2019 г.
На 12.02.2016 г. Комисията, назначена със Заповед РД-04-121/30.07.2019 г. на Директора на ОДЗ-Ловеч, е депозирала в Областна дирекция „Земеделие” внесеното доброволно споразумение за ползване, ведно с доклад до директора на ОДЗ, изготвен на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. В доклада са посочени петте участници в разпределението, като са отбелязани площите, които ползват на правно основание, ползваните площи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и разпределените масиви. Посочен е също и размера на средното рентно плащане за землището, като в табличен вид са нанесени дължимите рентни плащания от всеки от участниците в разпределението. Неразделна част от доклада е регистър на имотите, съгласно чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.
Оспорената Заповед №РД-04-137-107 от 01.10.2019 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие” – Ловеч е издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.75а, ал.1, т.3 от ППЗСПЗЗ и във вр.чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на ОД”З” и въз основа на доклад вх.№ ПО-09-733-1/01.10.2019 г. на Комисията, назначена със заповед № РД – 04-121/30.07.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч, както и представено сключено доброволно споразумение за ползване на земеделските земи за землището на с. Деветаки, обл. Ловеч.
С процесната Заповед №РД—04-137-107 от 01.10.2019 г. Директорът на Областна дирекция „Земеделие” – Ловеч е утвърдил разпределение на масивите за ползване в землището на с. Деветаки, ЕКАТТЕ20420 съгласно сключеното доброволно споразумение, включително и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г. Описът на разпределените масиви и включените в тях имоти по ползватели е представен в Приложение – окончателен регистър по реда на чл.74 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Деветаки, което е неразделна част от заповедта. Разпределението е извършено между 7 участници, като масивите са разпределени за ползване между 5 от тях като собственици и/или ползватели– конституираните като заинтересовани страни в настоящото производство. В заповедта са определени дължимите суми за ползване на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на средното годишно рентно плащане за землището на с. Деветаки, посочен е срока, в който сумите следва да се внесат по сметка на ОД”З” и е постановено, че за ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по чл.37в, ал.4 вр.ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ се прилага чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ по искане на директора на ОД”З”, отправено до кмета на общината. Посочено е още, че за имотите от ДПФ и ОПФ, които попадат в масивите за ползване се прилага чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ, а за полските пътища се прилага чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ.
По искане на страните по делото е допусната съдебно – техническата експертиза, по която вещото лице, след запознаване с цифровата карта на споразумението за стопанската 2018/2019 г. и нейното изображения в Google Earth и материалите по делото, е дало заключение по формулираните от жалбоподателите задачи. Съгласно заключението, описаните в жалбата 246 броя земеделски имота са декларирани от ЕТ „Н. Н.“, „Н. – Г.Й“ ЕООД и Н.Х.С. за ползвани в реални граници за стопанската2019/2020 г., като заявленията по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ и декларациите по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ са приложени към административната преписка, приобщена към делото.В табличен вид вещото лице е посочило последователно за жалбоподателите ЕТ“Н.Н.“, „“Недкщов Г.Й“ЕООД и Н.Х.С. по отношение на всеки един от имотите, индивидуализиран с номер по кад.карта кой е номерът на обслужващия път, очертан ли е пътя за обработване и какво е неговото състояние. Установено е, че пътят за обработване на имотите не е очертан, и то частично, по отношение на малка част от имотите, както следва: имот 20420.233.37 с номер на обслужващ път 233.65, 232.21, имот 20420.257.26 с номер на обслужващ път 221.61, 257.62 , имот 20420.86.20с номер на обслужващ път 86.62.86.61, имот 20420.199.29 с номер на обслужващ път 199.42, 199.43, имот 20420.233.40 с номер на обслужващ път 232.21, 233.65, имот 20420.84.38 с номер на обслужващ път 84.54, 84.53, имот 20420.86.13 с номер на обслужващ път 75.30,74.17, имот 20420.155.28 с обслужващ път 155.46, 155.43, имот 20420.125.10 с номер на обслужващ път 125.24,125.23, имот 20420.257.22 с номер на обслужващ път 257.62,257.59, имот 20420.251.1 с номер на обслужващ път 282.34,251.33 и имот 20420.131.55 с номер на обслужващ път 132.57, 131.66. По отношение състоянието на всички пътища – както гореизброените имоти, така и останалите посочени от жалбоподателите, е отбелязано, че са или обработени, или непроходими-храсти. В даденото заключение експертът е посочил, че по принцип, ако трасето на определен път се загуби, заличи или други подобни, то това трасе винаги може да се трасира или претрасира от лицензиран геодезист, за да се установи новото му местонахождение. При устното депозиране на заключението вещото лице е пояснило, че отбелязването „обработен“за някои от пътищата означава, че тази част от имота е засята с някаква земеделска култура, като не е оставен като път и е обработваема земя. Заявил е, че в случая може да се осъществи достъп до имотите на жалбоподателите, но този, който обработва това място, трябва да им даде достъп съгласно чл.37, ал.17 от ЗСПЗЗ. Изтъква, че това са проектни пътища през масиви, които осигуряват за всеки един парцел достъп до път. Допълва, че тези пътища, които е описал като непроходими, обикновено са стари, съществуващи пътища, които са обрасли с дървета. Те също са проектни, но са проектирани така, че преминават напречно слоговете и там също не може да се преминава.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ в срок до 31 юли всеки ползвател е длъжен да представи в общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите копие от договорите за ползваните от него имоти, с цел определяне на изходните данни и материали за създаване на масивите за ползване за предстоящата стопанска година. Ползвателите подават заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти, съглвасно регистрираните в ОСЗ договори и/или документи за собственост. Всеки ползвател посочва в заявлението начина, по който желае да ползва всеки от наетите или арендувани имоти през съответната стопанска години, а именно – в реални граници или комасирано, за което заяви желание за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в съответното землище.
В Глава пета „а“ на ЗСПЗЗ са предвидени три режима на обработване и ползване на земеделските земи – по доброволно споразумение, служебно разпределение и обработване в реални граници. В правото на всеки земеделски стопанин е да избере начин на обработване на своята земя – дали да я обработва в реални граници или да я обработва след съответно създаване на масиви за ползване, като последното независимо дали се извършва въз основа на доброволно споразумение между собственици/ползватели на земеделски земи, или въз основа на служебно разпределение предполага издаването на административен акт – заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“ или на Министъра на земеделието и храните.
В чл. 37в от ЗСПЗЗ се съдържа редът, по който се създават масиви за ползване на земеделски земи. С разпоредбата на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ законодателят е въвел изрична забрана в сключеното споразумение за създаване на масиви за ползване да могат да се включват имоти, декларирани заобработване в реалните им граници. Според ал. 4 на посочения текст комисията по ал. 1 изготвя доклад до директора на областна дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател.
Съгласно чл.
37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, директорът на областната дирекция
"Земеделие" след влизането в сила на заповедта по ал. 4
подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища,
попадащи в масивите за ползване, по цена в размер на средното годишно рентно
плащане за землището. Общинският съвет приема решение в едномесечен срок от
подаване на искането. В 7-дневен срок от влизането в сила на решението кметът
издава заповед, която се публикува на интернет страницата на общината. В
едномесечен срок от издаване на заповедта ползвателите внасят по банкова сметка
***зване полски пътища и сключват договори за
съответната стопанска година с кмета на общината. Когато в едномесечен срок от
искането общинският съвет не е приел решение, директорът на областната дирекция
"Земеделие" определя със заповед цена на имотите – полски пътища, в
размер на средното годишно рентно плащане за землището. Заповедта се обявява в
кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на
интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция
"Земеделие". Въз основа на заповедта ползвателите внасят сумата по
банкова сметка ***ето й.
С разпоредбата на чл.37в, ал.17 от
ЗСПЗЗ за ползвателя, на който са
предоставени полските пътища, е предвидено задължение да осигурява достъп до
имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата
стопанска година.
В настоящия случай по делото не е спорно, че жалбоподателите са подали заявление по реда на чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в което изрично за посочили, че не желаят да участват в образуването на масиви за ползване по чл.37в от ППЗСПЗЗ и са заявили желание да обработват в реални граници имотите, които ползват съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори за наем или аренда. С оглед на желанието им да обработват ползваните земи в реални граници, същите не могат да участват в създаването на масиви и да ползват каквито и да е „бели петна“. Такива бели петна може да се разпределят и да се ползват срещу съответно плащане само от участниците в производството по създаване на масиви, които са подали своевременно искания.
От доказателствата по делото се установява, че доброволно споразумение за разпределяне на масиви за ползване е сключено между конституираните като заинтересовани лица „Агробиофарм Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Инвест“ЕООД – гр. Плевен, „Агроком Консулт“ гр. Плевен, Н.П.Н. и С.К.П.. При утвърждаване на споразумението на същите е било предоставено ползването на полски пътища съгласно чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, с оглед на което и на основание чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ за тях, като ползватели, на които са предоставени полски пътища, е възникнало задължение за осигурят достъп и до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници. По делото е безспорно установено, че жалбоподателите са изпълнили изискванията на закона и са подали заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗ, като своевременно са уведомили кои имоти и с каква площи ще ползват. Наред с това, в хода на процедурата по образуване на масиви за ползване, същите са отправили искане до Директора на ОДЗ – Ловеч и до Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ да бъдат съобразени изискванията на чл.37в, т.16 и т.17 от ЗСПЗЗ и да им бъде оставен достъп до имотите, като след издаване на заповедта по чл.37в на Директора на ОДЗ им бъде предоставен списък с номерата на пътищата, които ще използват.
В настоящото съдебно производство жалбоподателите ЕТ „Николай Н. ***, „Н. ***, представлявано от Г. Николов Н. и ЧЗП Н.Х.С. оспорват издадената Заповед №РД-04-137-107/01.10.2019 г.на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-гр.Ловеч, като навеждат оплаквания за незаконосъобразност на същата.
Съгласно чл.168 от АПК вр.чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава с тези посочени от оспорващия, като за валидност на административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
При служебната проверка по реда на
чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията му и съдържа минимално изискуемите
реквизити за редовността й от формална страна съгласно чл.59 от АПК, поради
което не е налице основание по смисъла на чл.146, т.1 и 2 от АПК за отмяна на
процесуално основание
Съдът намира, че Директорът на ОС”Земеделие”се явява компетентен орган по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като по делото са ангажирани доказателства, че Дияна Рускова заема длъжността „Директор на ОД“З“ – Ловеч по силата на трудов договор № РД-15/377/08.12.2016 г., сключен с МЗХ, представлявано от министър Десислава Танева. Землището на с.Деветаки, общ.Ловеч попада в териториалния обхват на Общинска служба ”Земеделие” – Ловеч. Следователно, заповедта е издадена в кръга на правомощията на посочения административен орган и на основание изрична законова разпоредба. Атакуваната заповед е издадена преди започване на стопанската година, за която се отнася, в хипотезата на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ при наличието на сключено доброволно споразумение за ползване на масивите в землището на с.Деветаки, общ. Ловеч.
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. В титулната част на заповедта е
посочено, че заповедта е издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие”
Ловеч . В качеството си на издател на
заповедта същата е положила подпис след текста на заповедта.
Установява се, че в титулната част
на заповедта е отразени номера и датата на издаване на оспорената заповед.
Доколкото в нея не е посочен друга дата съдът приема, че именно това се явява и
датата на нейното издаване, поради което направените в този смисъл възражения
съдът намира за неоснователни.
За неоснователни съдът приема и релевираните от жалбоподателя оплаквания, свързани с непосочването в заповедта на фактически и правни основания за нейното издаване / чл.59, ал.2, т.4 от АПК./. В случая това посочване е сторено чрез препращане към документи, които са подготвящи издаването на заповедта – Заповед № РД-04-121/30.07.2019 г. на директора на ОД“З“ – гр. Ловеч за назначаване на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, доклад вх.№ ПО-09-733-1/01.10.2019 г. на комисията до директора и приложените към него сключено доброволно споразумение за ползване на земеделските земи, окончателен регистър на имоти по реда на чл.74 от ППЗСПЗЗ и карта на разпределението на ползването по масиви.
Направените от Комисията констатациите по доклада и разпределението на масивите съгласно приложеното към него доброволно споразумение е било възприето от административния орган и е възпроизведено в оспорения акт. Следва да се отбележи, че този начин на мотивиране на административния акт е допустим и с оглед задължителната съдебна практика – постановката на т.3 на ТР №16 / 1975т.на ОСГК на ВС, която допуска мотивите към административният акт да бъдат изложени отделно от самия него и да се съдържат в документи /в случая на помощен орган/, към които същият препраща. Ето защо липсата на подробно изложение на фактическите основания за издаването на акта не съставлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Наред с горното, съдът констатира, че при издаването на оспорената заповед административният орган е съобразил подадените от тримата жалбоподатели до директора на ОД“З“ молби от 20.08.2019 г., с които се иска да се имат предвид разпоредбите на чл.37в, ал.16 и ал.17 от ЗСПЗЗ и да се остави достъп до имотите им, ползвани в реални граници. В т.6 от изложените фактически основания в заповедта изрично е отбелязано, че при сключване на споразумението са взети предвид така подадените молби и са осигурени необходимите полски пътища за осигуряване на пътен достъп до имотите, ползвани в реални граници от съответните собственици/позватели.
Настоящият състав не споделя довода на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в т.ч. и поради неуведомяване на участниците в процедурата за започването й. От представената административна преписка се установява, че производството по издаване на оспорения административен акт е протекло при спазване на законовите изисквания и не са допуснати нарушения, които да опорочават издадената заповед.
Разпоредбата на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че при изготвянето на проекта за разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ. В конкретния случай
и тримата жалбоподатели „Н. ГЙ“ЕООД, ЕТ“Николай Н.“ и Н.Х.С. изрично са заявили, че няма да участват при разпределението на масивите и ще обработват полваните от тях имота в реални граници. Именно поради това декларираните от тях имоти не са били включени в споразумението и жалбоподателите не са участвали в административната процедура по образуване на масиви за ползване и постигане на споразумение между собствениците и ползвателите, подали заявление за участие по реда на чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ. В случая, специалното правило на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ относно участието в процедурата по разпределение, е дерогирало общите правила на АПК, на които жалбоподателите са се позовали в жалбата /разпоредбите на чл. 26 и 34 АПК/. Тук следва да се отбележи, че доколкото извършваната административна процедура е с неопределен брой участници /множество собственици и ползватели във всяко землище/, законодателят е предвидил особен ред за информиране на гражданите - напр.чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, чл.72, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като този ред е изпълнен в цялост от административния оргав в хода на процедурата по издаване на оспорения акт, което се установява от представените в тази насока доказателства. По делото не се спори, че жалбоподателите не са били изрично уведомени за започването на административното производство, но в случая предвид обстоятелството, че не са декларирали желание за участие в споразумението, то тяхното неуведомяване не би могло да се приеме за съществено нарушение в хипотезата по чл.146, т.3 от АПК, тъй като не се е отразила върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Настоящият състав приема, че в случая за жалбоподателите била обезпечена възможността за участието им в провелото се административно производство. Установява се, че като собственици/ползватели същите са подали изискуемите се декларации и заявления и са взели участие в производството във връзка с разпределението на полските пътища, като писмено са поискали да им бъде осигурен достъп до имотите им и да им бъде представен списък с номерата на пътищата, които да използват. В отговор на отправените от тяхна страна молби жалбоподателите писмено са били уведомени относно номерата на полските пътища до имотите в реални граници съгласно подадените от тях декларации и заявления по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, като им е изпратен списък с номерата на съответните полски пътища. Наред с това, същите са имали възможност да се запознаят и със Заповедта на Директора на ОД“З“ – Ловеч – предмет на настоящия съдебен контрол, с която е одобрено споразумението по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, включително и относно имотите – полски пътища, които попадат в масивите за ползване.
Неоснователно е и възражението, че заповедта е издадена при противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ, ползвателите, на които са предоставени полските пътища по силата на сключени с тях споразумения за всяко землище, осигуряват достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през стопанската година. В случая от заключението на вещото лице се установява, че посочените от жалбоподателите имоти – полски пътища са очертани за обработване и са нанесени в кадастралната карта на землището на с. Деветаки, но състоянието им /непроходими-храсти или обработени/ не позволява да бъдат използвани за достъп до ползваните от тях в реални граници имоти. Във връзка с изложените от жалбоподателите оплаквания в тази насока съдът споделя доводите на пълнощника на ответната страна, че в случая административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона съгласно чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – „В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата ва възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател.“ За административният орган няма разписано нормативно задължение да поддържа и разчиства полските пътища, за да осигурява достъп на собствениците и ползвателите в реални граници до имота. Такова законово задължение по силата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ е установено за ползвателите на съответните масиви, които в конкретния случай, въпреки произтичащия от закона ангажимент да обезпечат пътища за достъп до имотите, обработвани в реални граници, не са сторили това.
Съдът
намира, че оспорената заповед е съобразена и с
целта на закона, прокарана с
разпоредбата на чл.37б и 37в от ЗСПЗЗ, а именно: да се създадат по-крупни масиви за обработка
на земеделските земи, при запазване интересите на всички ползватели, вкл. като
се зачита желанието на някои отсобствениците /ползвателите да обработват
имотите в реални граници.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, съдът намира, че в конкретния случай към момента на
издаване на оспорения акт кумулативното са били налице установените от
законодателя елементи от сложния фактически състав на производството по чл.37 в
от ЗСПЗЗ и в съответствие с приложимата
материалноправна разпоредба на закона, административният орган е издал оспорената
заповед като краен елемент на този фактически състав. Оспореният акт е издаден
при спазване на процесуалния закон и материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ , като при извършената съдебна проверка по реда
и на основанията по чл.146 от АПК се налага извод за законосъобразност на същия.
С оглед на горното съдът намира, че като неоснователно,
оспорването на Заповед № РД-04-137-107/01.10.2019 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“- Ловеч ще следва да бъде отхвърлено.
Предвид отхвърлянето на оспорването, на
основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП жалбоподателите следва да
заплатят на ответника по жалбата – Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч
разноски в размер на 200.00 лв. за юрисконсувтско възнаграждение .
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.2 – ро от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от ЕТ „НИКОЛАЙ Н. ***, с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Ловеч,
ул.“Цар Освободител“№18, ет.3, ап.5, представлявано от К.Н.Н.
***, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Цар Освободител“№18, ет.3, ап.5, представлявано
от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
тримата чрез адв.С.Г., против Заповед
№РД-04-137-107/01.10.2019 г. Директора на Областна
дирекция «Земеделие» - Ловеч,
с която е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване в землището на с.Деветаки,
Ловешка област съгласно сключено доброволно споразумение вкл. И за
имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, чл.143, ал.4 от АПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП, ЕТ „НИКОЛАЙ Н. ***,с ЕИК *********, седалище/ адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Цар Освободител“№18, ет.3, ап.5, представлявано от К.Н.Н. ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Цар Освободител“№18, ет.3, ап.5, представлявано от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ «ЗЕМЕДЕЛИЕ» - ЛОВЕЧ сумата от 200.00 лв /двеста/ лева –разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК,препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: