Р Е Ш Е Н И Е № 461
10.04.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI – ти гр.състав
На 11.03.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело № 2591 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.К., срещу Решение
№ 343 от 15.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2796 по описа за 2018 г. на РС
Асеновград, в частта, с която е осъден да заплати на И.З.И.,
ЕГН ********** ***, сумата от 500
лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, безпокойство, неудобство, причинени от отказ
да се издадат бележки за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018г. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушения на
материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че към 06.08.2018 г. е било налице
влязло в сила решение на ловната дружина на село Н. да не се издава бележка за
индивидуален и групов лов на ищеца, което обстоятелство намира, че изключва
наличието на противоправност в поведението на ответника и осъществяването на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Излагат се и
доводи за обективна невъзможност на ответника на 12.08.2018 г. да издаде
бележка за групов лов на ищеца, тъй като не разполагал с такива в себе си.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И.З.И., ЕГН
********** ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ц.К., с който се взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържат се като правилни изводите на районния
съд, че М.Д. е осъществил фактическия състава на чл.45 от ЗЗД, тъй като
противоправно е отказал на И.З.И. да му издаде бележка за лов на дребен дивеч на 12.08.2018 г. Излагат се подробни доводи
срещу взетото решение от ОС на ловната дружинка на село Н. и това от УС на ЛРД
„Сокол-Асеновград“ като се твърди, че не е била спазена процедурата по налагане
на наказанието, както и че взетите решения не съдържат данни за наложено
наказание и за влизането им в сила. Оспорва се твърдението за обективна
невъзможност от страна на ответника да издаде бележка за лов с довода, че
липсата на на образци от бележки не освобождава ответника от изпълнението на
това му задължение. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Решението не е
обжалвано в частта, с която се отхвърля предявения иск
от И.З.И. против М.Н.Д. до
пълния му размер от 1000 лева, тоест за сумата от 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от противоправно разпореждане за недопускане до лов на едър дивеч на 30.09.2018г.,
както и искът за заплащане на сумата от 335 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от горните деяние, изразяващи се в заплащане на такса за лов
от 125 лева, такса за огнестрелно оръжие от 160 лева и разходи за път от 50
лева, както и в частта, с която И.З.И. е осъден да заплати на М.Н.Д. по компенсация сумата
от 66,14 лева.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В обжалваната част
на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД от И.З.И. против М.Н.Д. за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, безпокойство, неудобство, причинени от отказ
да се издадат бележки за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018г. в размер на 500 лева. Според изложените в исковата молба твърдения,
ищецът е член на ловната дружина в с.Н.,
която от своя страна е член на Ловно-рибарско дружество „Сокол-Асеновград“,
гр.Асеновград, а ответникът е неин председател, който се сочи, че в разрез с
Устава на сдружението и Закона за лова и опазване на дивече, не е допуснал
ищеца на лов. Твърди се, че на 29.07.2018 г. се е провело събрание на ловната дружина, на което е било взето решение и
е отправено искане до УС на Ловно-рибарското дружество да предприеме действия
във връзка с поведението на ищеца и още двама от членовете на дружинката,
уронващи престижа и авторитета й, както и да не се издават индивидуални и групови
разрешителни за лов на същите членове. На 06.08.2018 г. УС на сдружението със
свое решение утвърдил предложението за налагане на наказание на три лица, сред
които и ищецът, като не им се издават индивидуални и групови разрешителни за
лов. На 12.08.2018 г. ищецът поискал от Д. да му бъде издадена бележка за лов
на дребен дивеч, но последният отказал, като обяснил, че няма такива в себе си
и трябва да попита дружинката. В този момент не уведомил ищеца за взетото от УС
решение. Ищецът излага съображения за незаконосъобразност на решението на УС за
налагане на наказанието поради неспазена процедура, разписана в Устава на
Сдружението, според която е следвало предложеният за наказдание да бъде
предварително изслушан. Ищецът не бил поканен за изслушване, а и не бил
уведомен за наказанието. Поради това счита, че отказът на ответника е
противоправен и от него са настъпили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване в
претендирания размер. Неимуществените
вреди се изразявали в причинено неудобство, психически стрес- свързано с негативни преживявания и
унижения, нанесени му публично.
Ответникът оспорва
извършването на противоправни действия като мотивира отказа си да издаде
бележка за лов на ищеца с взетото решение на събранието на ловната дружина за налагането
на наказание на ищеца и на още двама
членове - да не им бъдат издавани индивидуални и групови разрешителни за лов на
територията на дружината, прието и утвърдено с решение от УС на сдружението от 06.08.2018
г. Оспорва причината връзка между поведението си и претърпените от ищеца вреди.
От фактическа
страна по делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е член на ловната дружинка в с.Н., която от своя
страна е член на Ловно-рибарско дружество „Сокол-Асеновград“, гр.Асеновград
/ЛРД „Сокол-Асеновград“/, а ответникът е неин председател.
С писмо по делото от
ЛРД „Сокол-Асеновград“, гр.Асеноврад са представени протоколи за проведено
събрание на 29.07.2018 г. от ловната дружина на село Новаково и от заседание на
управителния съвет на Сдружението от 06.08.2018 г. Установява се, че на 29.07.2018
г. е проведено събрание от ловната дружина, на което е взето решение да се отправи искане до УС на Ловно-рибарското
дружество да предприеме действия във връзка с поведението на ищеца и още двама
от членовете на дружината, уронващи престижа и авторитета й. Взето е й решение
да не се издават индивидуални и групови разрешителни за лов на ищеца и другите
двама членове на дружината. На 06.08.2018 г. УС на сдружението със свое решение
е утвърдил предложението за налагане на наказание на трите лица, като не им се
издават индивидуални и групови разрешителни за лов.
За установяване на
релевантните за спора факти са разпитани допуснатите на страните свидетели.
Според показанията на водените от ищеца свидетели Х. В. Б. и З. Н. В. на 12.08.2018
г. ответникът е отказал на тях и на ищеца да издаде бележка за лов на дребен
дивеч с мотива, че са наказани. Излагат обстоятелства относно издаваните в
дружината билети за лов. Св.Х. Б. посочва, че е присъствал на събранието на
дружината, в което се е решило да бъдат наказани, не бил получил протокол от
събранието. Не бил уведомен и не присъствал на събранието на 06.08.2018г., не е
получавал протокол. Не знае дали ищецът е получил протокол. Св.З. В. заявява,
че не е присъствал на събранието на дружинката на 29.07.2018 г., искал е препис
от протокола на събранието, но не е получил препис от него веднага. За
проведеното събрание на УС на сдружението на 06.08.2018 г. не бил разбрал и не
е присъствал, протокол от него получил преди два месеца с исковата молба. Устно
са искали протокол от събранието на дружината, от сдружението не са искали. Излагат
обстоятелства, че ищецът се е чувствал зле и унижен от недопускането си до лов.
Според водения от
ответника св. А. К. Т., който е касиер – секретар на ловната дружина, на
29.07.2018 г. се е провело събрание, на което се е взело решение да се
предложат за изключване ищеца и още двама от членовете. Протоколът е бил
изготвен, предаден на председателя на дружинката, който го е входирал като официален
документ в дружеството. На св. Х. Б. е дал проект на протокола, който не е бил
окончателния вариант. Вторият свидетел на ответника – С. Х. С. също удостоверява, че на събранието на
дружината през юли месец 2018 г. се е взело решение за изключването на ищеца и
св.Х. Б. и св.З. В., поради дрязги в дружината, което решение било потвърдено
от управителния съвет на сдружението.
В обжалната част на решението районният
съд е приел, че не е било налице основание за налагане на наказание на ищеца с решението
на УС на ЛРД „Сокол – Асеновград“, както и че е била нарушена процедурата при взимането на
решението, а така и за липсата на наложено наказание и влязло в сила решение.
От това районният съд е заключил, че правата на ищеца като член на ловната
дружинка с. Н. да участва в ловни излети не е било ограничено или отнето. Също така е приел, че мястото на срещата между страните, както
и липсата на образци от бележките на това място, не освобождават ответника от изпълнение
на това правомощие. По тези съображения районният съд е достигнал до извода, че
отказът на ответника да допусне ищеца до лов на дребен дивеч е противоправен,
както и че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД, при което е уважил иска.
Решението в обжалвната
част е неправилно.
Съгласно чл.25,
ал.7 от представения Устав на ЛРД „Сокол-Асеновград“, гр.Асеновград, решението на УС за наложено наказание подлежи на обжалване пред Общото
събрание на сдружението. Общото събрание като върховен орган на сдружението е компетентно да отмени решението на други органи, които
противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи
дейността на Сдружението / чл.32, ал.1, т.12 от Устава/. Съгласно чл.33, ал.2
от Устава решенията на ОС подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответстивие с устава. По същество в обжалваната част на
решението районният съд е извършил инцидентен контрол на решението на УС на сдружението, въз
основа на който е приел, че не е било налице основание за налагане на наказание
на ищеца, както и че е била нарушена
процедурата при взимането на решението. Извършената от районния съд проверка е
в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ / приложима към ЛРД като сдружение с
нестопанска цел/, по аргумент от
която съдът не е компетентен да проверява правилността на взетите
от органите на сдружението решения, с изключение на решенията на Общото
събрание. Ето защо, районният
съд неправилно е извършил проверка на законосъобразността на решението на УС на
сдружението. Такава проверка би могла да се направи в производство по оспорване законосъобразността на решение на ОС
на сдружението по предвидения за това ред, каквото обаче не е настоящото
производство. По делото не се твърди и не се установява решението на УС да е
било оспорено пред ОС на сдружението по предвидения за това ред и в срок, съответно
и не се констатира постановено решение от ОС на сдружението, от което е и
изводът, че решението на УС е влязло в сила. Налице е
неоспорено по съответния ред и следователно,
законосъобразно решение на
УС на сдружението да не бъдат издавани разрешителни за лов на
ищеца. Отказът на ответника- председател на ловна дружинка- член на
сдружението, да издаде такова разрешително на ищеца е изцяло съобразен с
решението на управителния орган. Следователно изводите
на районния съд за противоправно
поведение от страна на ответника на 12.08.2018 г., от което ищецът е претърпял
сочените неимуществени вреди, са неправилни. Предявеният иск за обезщетяване на
вреди от противоправно поведение на ответника на 12.08.2018 г. е неоснователен
и недоказан, поради което решението в обжалваната част ще бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
а исковата претенция ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
правния спор основателно е искането на жалбоподателя за присъждането на
разноските за двете инстанции. Направените разноски за първата инстанция са в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение,
от които районният съд е присъдил на М. Д. сумата от 66, 14 лева след извършена
компенсация на разноските на страните, при което допълнително следва да му се
присъди сумата от 433,86 лева. За въззивната инстанция жалбоподателят е направил
разноски в общ размер на 325 лева, от които: 25 лева – държавна такса и 300
лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят с оглед
уважаването на въззивната жалба.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 343 от 15.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2796 по описа за 2018 г. на РС
Асеновград, в частта, с която е осъден М.Н.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на И.З.И., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
безпокойство, неудобство, причинени от отказ да се издадат бележки за участие в
лов на дребен дивеч на 12.08.2018г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.З.И., ЕГН ********** ***, предявен на основание чл. 45 ЗЗД срещу М.Н.Д., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, безпокойство, неудобство, причинени от отказ да се издадат
бележки за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018г.
ОСЪЖДА И.З.И., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 733, 86 лева
/седемстотин
тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски за първата и
въззивната инстанция.
Решение № 343 от 15.07.2019 г. постановено по
гр.д.№ 2796 по описа за 2018 г. на РС Асеновград в останалата част не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: