Решение по дело №961/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от „ТУРБО СС“ ЕООД, *, ЕИК : *********, представлявано от управителя С.Д.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000161/14.08.2022 г., издадена от Г. П. Д. - полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Поморие.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна и незаконосъобразна. Със същата била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 200 дни и били отнети 2 бр. регистрационни табели ***. Като основание за издаване на заповедта било посочено, че на 12.08.2023 г. в *, по * до бензиностанция SNG лек автомобил *** с рег.№ *, собственост на * ЕООД гр.Хасково с ЕИК : ********* със собственик и управител С.Д.С., бил управляван от неправоспособен водач на МПС К. А. К., ЕГН : **********, съставен АУАН cep.GA/995507. Така изложеното не отговаряло на истината. Жалбоподателят не бил предоставял автомобила нито като управител, нито като физическо лице на К. А. К.. Същият бил непознато за жалбоподателя лице.

По силата на договор за отдаване на автомобил под наем, автомобил *** с рег.№ *** бил предоставен на 04.08.2023 г. за ползване от собственика „Турбо СС“ ЕООД на Е. Й. Д., ЕГН : ********** от * за 21 дни. Автомобилът бил предоставен на Й. на 04.08.2023 г. от офиса на фирмата в Хасково, където същата сключила и подписала договор за наем с „Турбо СС“ ЕООД гр.Х.. Видно било от договора, че автомобилът бил предоставен на Й., която била правоспособен водач на МПС. Отделно от това, съгласно договора, автомобилът не можело да се предоставя за ползване на трети лица. Към 12.08.2023 г. автомобилът се намирал в Й. в Поморие и жалбоподателят не знаел и не бил давал съгласие тя да го предоставя на въпросното лице, посочено в заповедта.

Жалбоподателят твърди още, че заповедта била индивидуален административен акт със сложен фактически състав и като такъв, тя засягала права и законни интереси на дружеството. Последното не участвало в производството по издаване на административния акт, не бил уведомен, че е започнало това административно производство, не му била дадена възможност да даде пояснения, което било в нарушение на правилата на чл. 26, чл. 34 - 36, чл. 45 от АПК и водело до незаконосъобразност на издадения административен акт.

В ЗПАМ било посочено, че същата се издава на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но разпоредбата на т. 2а, б. „а“ съдържала няколко хипотези, като не било уточнено коя хипотеза била нарушена, като тази неяснота осуетявала възможността за адекватна защита.

Административният орган не изложил никакви фактически основания, въз основа на които достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ, не бил посочен дори автомобила, чиято регистрация била прекратена, нито неговия собственик, нито кой, кога и къде предоставил автомобила на К.. Същата не съдържала каквито и да е мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ, което било нарушение на чл. 172 от ЗДвП. Липсата на мотиви била съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му.

На следващо място се твърди, че неправилно бил определен срока на мярката - посочено било 200 дни, а изискването било от 6 месеца до 1 година.

Предвид гореизложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000161/14.08.2022 г., издадена от Г. П. Д. - полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ - Поморие, като нищожна, неправилна и незаконосъобразна, и за присъждане на разноските по делото.

Така изложените доводи се поддържат от жалбоподателя чрез процесуалния му представител в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита.

Ответникът - Полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ - Поморие (Г. П. Д.), в качеството му на орган, издал процесната заповед, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В писмото, придружаващо административната преписка, подписано от Началник РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас, се твърди, че оспорената заповед е съобразена с материалните и процесуални правила при издаването й, поради което моли тя да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000161/14.08.2023 г., издадена от Г. П. Д. - полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ - Поморие, на „ТУРБО СС“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище/адрес на управление: ***, със законен представител С.Д.С., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 200 дни.

Като фактология в заповедта е посочено, че на 12.08.2023 г. около 22:45 ч. в гр.Поморие по ул. „Манастирска“ до бензиностанция "SNG" лек автомобил марка *** с рег.№ ***, собственост на „ТУРБО СС“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, гр.Хасково със собственик и управител: С.Д.С. е управляван от неправоспособния водач на МПС К. А. К., ЕГН : **********. Направена справка с РСОД и ОДЧ при РУ - Поморие. Съставен АУАН серия "GA" № 995507 и фиш серия "GT" № 2178534.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на законния представител на дружеството – С.С. на 28.08.2023 г., а жалбата срещу заповедта е подадена пред Административен съд – Хасково същия ден и заведена с вх.№ 6380/28.08.2023 г.

Цитираният АУАН е приобщен към доказателствения материал по делото. Същият е съставен срещу К. А. К. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че на 12.08.2023 г. в 22:45 ч. в * по * до бензиностанция "SNG" в посока КПП-2 управлява лек автомобил *** Транспортер” с рег.№***, собственост на „ТУРБО СС“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, като не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен. Направена справка с РСОД.

Налице е отбелязване, че лицето не възразява срещу констатациите на акта.

По делото е представена Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и полицейските инспектори от сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Бургас, заемането на която длъжност от Г. П. Д. е удостоверено по делото с Удостоверение № 251р-37544/01.09.2023 г., издадено от Областна дирекция на МВР – бургас и подписано от Началник на Сектор „Човешки ресурси“.

Видно от представената от ответната страна разпечатка от регистрация собственик на лек автомобил *** с рег.№ *** е „ТУРБО СС“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения административен акт, в която се съдържа Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, въз основа на което следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изр. първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение в случая не съществува.

Конкретната заповед за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на жалбоподателя от неправоспособно лице. Административният орган е спазил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка има приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивиращи органа да издаде процесната заповед.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за порочност на атакувания административен акт, поради липсваща в диспозитивната част на заповедта индивидуализация на ППС, по отношение на което се налага прекратяване на регистрацията. В тази насока възражението, че в диспозитива на заповедта не е посочен автомобилът, чиято регистрация се прекратява и неговия собственик не води самостоятелно до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като марката, модела и регистрационния номер на автомобила, а също и неговия собственик, са визирани в мотивите на заповедта, поради което следва да се приеме, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и неговата цел, и в този смисъл не са налице сочените от оспорващия отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, сочен като правно основание за издаване на процесната заповед, регистрацията на пътно превозно средство се прекратява за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява ППС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ е установяване по надлежен ред на управление на МПС, собственост на конкретно лице, като водачът на същото не притежава съответна правоспособност за управление на МПС.

В случая събраните доказателства несъмнено установяват наличието на визираните в нормата юридически факти, правопораждащи прилагането на ПАМ. Безспорно бе установено, както че лекият автомобил *** с рег.№ *** е собственост на „Турбо СС“ ЕООД, така и че същият лек автомобил е бил управляван от водач без свидетелство за управление на МПС – К. А. К., поради което се налага единствено възможният правен извод за безспорна установеност на всички елементи от фактическия състав, съставляващи основание за прилагане на конкретната ПАМ. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, органът няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, тъй като действа в условията на обвързана компетентност, тоест е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание при проявлението на конкретните релевирани от нормата факти.

В тази връзка и по повод на изложените от жалбоподателя възражения, че е предоставил автомобила на правоспособно лице и че не следва да носи отговорност за управлението на същия от неправоспособно такова, следва да бъде отбелязано следното:

Законът не изисква собственикът сам и лично да е предоставил своето МПС на неправоспособно лице да шофира, съответно – наличие на знание и/или вина у собственика. Това са обстоятелства, които подлежат на установяване и съобразяване в едно административнонаказателно производство. И това е така, тъй като принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В този смисъл Решение № 1517 от 05.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о. и Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

В този смисъл правилно актът е издаден на жалбоподателя – собственик, който в случая е юридическо лице. Това е още едно доказателство за волята на законодателя да не предвижда изследване наличието на вина за извършеното нарушение – такива правни субекти изначално не могат да имат субективно отношение към извършеното. Въпреки това те могат да бъдат адресати на процесната мярка. В конкретния случай безспорно се установява, че въпросното МПС е предоставено за ползване по силата на договор за наем на правоспособно лице, което, от своя страна, е предоставило автомобила на неправоспособен водач. Но този факт не може да бъде основание за отмяна на заповедта, тъй като са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП. Отношенията между собственика и наемателя на автомобила нямат връзка с настоящия правен спор, който касае налагане на мярката от оправомощените държавни органи на първия при наличието на определени от законодателя предпоставки за това. В случай, че наемателят на автомобила не е изпълнил свои договорни отношения, то той носи отговорност пред наемодателя си по силата на сключения договор и въз основа на същия този договор би дължал обезщетение за вреди при наличието на доказани основания за това.

Поради изложеното съдът приема, че при издаване на оспорената заповед правилно е приложен материалният закон и наведените с жалбата в тази връзка възражения са неоснователни.

Съдът намира за напълно неоснователно и възражението на жалбоподателя, че административният орган неправилно е определил срок на мярката от 200 дни. В нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6 месеца до една година. В конкретния случай действително е приложена ПАМ за срок от 200 дни, но същият е в рамките, предвидени от нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Въз основа на изложеното, съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й, както и при правилно приложение на относимия закон, и при спазване на предвидената законова цел. Ето защо, процесният акт е законосъобразен и по отношение на него не се установява да са налице основанията по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за отмяната му. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не й се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТУРБО СС“ ЕООД, гр.Х., ЕИК : *********, представлявано от управителя С.Д.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000161/14.08.2022 г., издадена от Г. П. Д. - полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ - Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

	Съдия: