№ 21
гр. гр. Димитровград, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100573 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
В исковата молба ищецът,чрез процесуален представител твърди следното: В
законоустановения срок и във връзка с Разпореждане № 331 от 12.03.2024г. по
ч.гр.д № 79/2024г. по описа на Районен съд - Димитровград, на основание чл.
415 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, предявяваме настоящия иск за
установяване на вземането си спрямо Д. Д. Д. в размер на 2547,89 лв. (две
хиляди петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и девет
стотинки).Искът ни се основава на следните обстоятелства:Между Д. Д. Д. и
„Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България
Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № *********
от 15.08.2017г., Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към
договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от
23.10.2020г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
23.10.2020г., Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към
договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от
27.09.2021 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
27.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от
27.09.2021г.Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от Д. Д. Д. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат
следните условия: за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор
за юбидни услуги № ***** от 19.04.2010г ., изм. Допълнително споразумение
№ ********* от 16.04.2020г. към договор за мобилни услуги; за мобилен
номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
1
'********* от 03.10.2016г., изм. с Допълнително споразумение № *********
от 06:04.2021 към договор за мобилни услуги; за мобилен телефонен апарат
APPLE iPhone 11 64GB Black - условията, договорени в Договор за лизинг от
23.10.2020г. за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 15.08.2017г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 27.09.2021г. към договор за мобилни услуги; за
мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 12 mini 64GB Blue - условията,
договорени в Договор за лизинг от 27.09.2021г. за комплект от 4 бр. аксесоари-
условията, договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от
27.09.2021г. **********/15.04.2022г. и фактура № **********/25.04.2022г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента,
както следва:По Договор за мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., изм.
Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер *****, са начислени и
се претендират парични задължения в общ размер на 106,60 лв., от които:74.09
лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени
услуги,начислени за периода 25/11/2021 - 24/03/2022г., неустойка в размер на
32,51 лв„ начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина на потребителя.По Договор за мобилни услуги №
********* от 03.10.2016г., изм. с Допълнително споразумение № *********
от 06.04.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени и се претендират парични задължения в общ
размер на 347,60 лв„ от които:106,63 лв. - незаплатени задължения за
абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 15/11/2021 -
14/03/2022г.;неустойка в размер на 240,97 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.По Договор за лизинг от 23.10.2020г., с който е предоставено
ползването на мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 11 64GB Black, са
начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 291,39 лв..
от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/11/2021 -
14/03/2022г. в общ размер на 105,96 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 15/03/2022 - 23/09/2022г. в общ размер на 185,43
лв. с вкл. ДДС.По Договор за мобилни услуги № ********* 'от 15.0S.20i7r.,
изм. е Допълнително споразумение № ********* от 27,О9,2021г. кьм договор
за мобилни услуги, с който се предоставя мооиден номер **********, са
начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 254,82 л&..
от който:148,13 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 25/11/2021 -
24/04/2022г.;неустойка в размер на 106,69 лв„ начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.По Договор за лизинг от 27.09.2021г., с който е предоставено
ползването на мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 12 mini 64GB Blue, са
начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 1420,98 лв..
2
от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25/11/2021 -
24/03/2022г. в общ размер на 258,36 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 25/03/2022- 27/08/2023г. в общ размер на 1162,62
лв. е вкл. ДДС.По Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от
27.09.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер
на 126,50 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода
25/11/2021 - 24/03/2022г. в общ размер на 23,00 лв. е вкл. ДДС и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25/03/2022 - 27/08/2023г. в общ размер
на 103,50 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги за мобилни номера ***** (преди 16.04.2022г.), **********
(преди 06.04.2023г.) и ********** (преди 27.09.2023г.), по вина или
инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а
именно: в р. 3, пи 2 от Допълнително споразумение № ********* от
16.04.2020г. към договор за мобилни услуги; в р. 3, т. 2 от Допълнително
споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за мобилни услуги; в
р. 4, т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г. към
договор за мобилни услуги. Съгласно посочените клаузи, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В
съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за
номер ***** е 32,51 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20,82 лв. всяка), но доколкото
периодът от прекратяването на договора за предоставянето на номера до края
на уговорения краен срок на действието му е с продължителност по-малка от
три месеца, месечната абонаментна такса без ДДС се начислява зя посочения
период, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план. съответстваща оставащия срок до края на
договора. Размерът на неустойката за номер ********** е 240.97 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка), а именно: 104,97 лв., ведно с добавена част
от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 49,56 лв. и с
3
добавена разликата в размер на 86;44 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство APPLE iPhone 11 64GB Black без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 23.10.2020г. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 23.10.2020г., съответстваща на оставащия срок
от договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката за номер **********
е 106,69 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 26,66 лв. всяка), а именно:
79,98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 20,38 лв. и с добавена разликата в размер на 6,33 лв.
между стандартната цена на мобилно устройство APPLE iPhone 12 mini 64GB
Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
27.09.2021г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
27.09.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за
лизинг, респ. в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг за
предоставяне на базови аксесоари, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Следва да се отбележи, че
настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е
довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по
договорите за лизинг, тъй като в който и момент след възникването им да е
било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да
представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането
на договорите. Доколкото устройствата не са били върнати, цената им не е
била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на
договорите за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от
лизингополучателя, следва да се отбележи, че договорите са запазили
първоначално уговорения си срок на действие. Изискуемостта на вземанията
на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“
ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд
Димитровград, въз основа на което беше образувано частно гражданско дело
№ 79/2024г. и беше издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
99/09.02.2024г. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което сме уведомени, че издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника-
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
законоустановения срок предявяваме и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Петитум: да постановите решение, с което да приемете за установено
наличието на вземането ни по издадената заповед за изпълнение на парично
4
задължение № 99/09.02.2024г. по частно гражданско дело №79/2024г. по описа
на Районен съд - Димитровград, против длъжника - ответник Д. Д. Д. с ЕГН
**********, както следва: 1. 2547.89 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи главница за
незаплатени задължения но следните договори: Договор за мобилни услуги №
***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни услуги № ********* от
03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2017г.,
Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 23.10.2020г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.10.2020г.,
Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.09.2021г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г., по които са издадени
следните фактури, а именно: фактура № **********/15.12.2021г., фактура
**********/25.12.2021г., фактура № 7330805 729/25.01.2022г., № №
**********/15.01.2022г., фактура ' № фактура **********/15.02.2022г.,
**********/25.02.2022г., № фактура **********/15.03.2022г., фактура №
фактура № **********/25.03.2022г., фактура № **********/15.04.2022г. и
фактура № 73348483 71/25.04.2022г. 2. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на
вземането. Моля, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да
осъдите ответника да заплати на „Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза
на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ
размер на 563,83 лв. (петстотин шестдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки), от които: 50,96 лв. внесена държавна такса и 512,87 лв. изцяло
изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца,
разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер
на 50,96 лв. (петдесет лева и деветдесет и шест стотинки) и изцяло изплатения
адвокатски хонорар в размер на 665,75 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/ с вкл. ДДС (554,79 лв. без ДДС), определен
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и дои. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022г.
В срок е депозиран отговор от назначен от съда особен представител на
ответника по делото адв.Д.К.-ХАК, в който се твърди следното: Оспорвам
изцяло предявените искове по основание и по размер. Считам,че исковата
молба следва да се остави без движение до посочване на обстоятелството
защо иска се предявява против Дияна Д. Д., а във всички документи към
исковата молба лицето,с което са сключени договорите е Д. Д. Д.-Любенова.
Считам,че следва ищецът да посочи изрично и отделно какъв е общия размер
на претендираните неустойки и за кой период и за кой договор се отнасят и
изрично да посочи какъв е общия размер на претендираните предсрочно
изискуеми лиsингови вноски . Акцесорната претенция сьщо е неясна. С
5
исковата молба се претендира лихва за период от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-19.01.2024год. до окончателното изплащане на сумата. Такава
претенция е налице и в самото заявление и съответно в заповедта за
иапълнение на парично задължение. Доколкото обаче периода от подаване на
заявлението до подаване на исковата молба е ясен и фиксиран, следва тази
претенция да бъде определена и съответно предявена като период и размер и
за нея и за нея да бъде внесена ДТ. Освен това ищецът претендира лихва върху
цялото задължение без да сочи какво влиза в него,защото се претендират
различни по основание и размер задължения . Следва да се посочи върху кое
задължение като основание, размер и период каква лихва се претендира.
Считам,че преди да бъдат отстранени тези нередовности , не следва да
продължава производството по делото. Оспорвам изрично претенциите за
неустойки и за предсрочно дължими лизингови вноски по основание и по
размер, доколкото по делото липсват доказатепства,че ищецът е прекратил
едностранно и предсрочно договорите с ответника по негова вина.Няма
доказателства,че договорите са прекратени и по инициатива или вина на
потребителя.Не може да се приеме и обстоятелството,че с исковата молба се
прекратяват договорите, поради което моля да приемете,че за ответника не е
възникнапо задължение да заплаща претендираните неустойки.Оспорвам и
претенцията за лихва като неоснователна и недокаsана. Тъй като договорите
са сключени в писмена форма, то прекратяването също следва да е изрично и
писмено и да е достигнало до ответника.Тук няма такива твърдения и
докаsатепства. Задължението за неустойки въsниква при прекратяване на
договора и то предсрочно. Тъй като ищецът не е упражнил правото си да
прекрати договора преди да иsтече договора и тъй като няма данни да е
осъщствен фактическия състав за sаппащане на начиспените неустойки,
липсва и основание за въsникване на вземането за неустойка. Надлежното
упражняване на правото на развапяне на договорите се извпича от нормата на
чп.87 ап.1 от ЗЗД и писмените договори подпежат на прекратяване в същата
форма.Този иsвод не се опровергава от общите условия, предвиждащи
въможност за едностранно прекратяване от оператора, тъй като липсва
уговорка ответната страна да не бъде уведомена за прекратяването. Ето защо
претенциите за неустойки следва да бъдат отхвърлени изцяло. Ответникът не
е бил уведомен писмено и по надлежния ред за настъпила предсрочна
изискуемост на задъпжението ,което с оглед характера на договора, също е
следвало да бъде писмено.Предсрочната иsискуемостнастъпва след
уведомяването,че кредита е предсрочно изискуем ,а тук няма твърдения в тази
насока и не се представят доказателства затова. Ето sащо следва претенцията
за предсрочно иsискуеми вноски също да бъде отхвърлена. Във всички
договори и общи условия към тях е предвидено задължение на лизингодателя
и предоставящия мобилни успуги оперетор да поиска писмено прекратяване
на договора и да обяви предсрочна иsискуемост на sадъпженията-чп.11 и
чл.12 от общите условия, което не е сторено. Също така договорите
предвиждат,че неустойките ,ако такива се дължат следва да са в размер на
6
осгаващите лизингови вноски,но не за повече оттри месеца. Видно обаче от
представените фактyри ,се начисляват неустойки отделно от начислените
дължими месечни лизингови вноски отдепно задължение с ДДС за предходен
период без да е ясно на потребителя какво включва това задължение и как е
формирано. Дококото се претендират суми по договори от 2010год. и 2016год.,
то правя иsрично въаражение за давност на всички проиsтичащи от тези
договори задъпжения. Докопкото не се посочва кое задължение от кой договор
произтича ,правя възражението общо и изцяло. Освен това всички всички
неустойки са погасени по давност, доколкото се претендират такива по
договори от 2010год., 2016год. И 2020год., а сьщите се погасяват с 3 годишен
срок,сыл.чл.111 6. " б" от 33Д.Доклкото според обищет условия,
лизингодателя има право да претендира като неустойка предсрочно
иsискуемите лизингови вноски, то считам,че те също са погасени по давност
.Отдепно от това, доколкото лизинговите вноски са периодични ппащания, то
същите са погасени по давност на самостоятепно основание чп.111 6" в " от
33Д.В този смисьп има много съдебна практика./ Реш.16 от 9.05.2017год. На
ВКС по гр.д.50185/2016год.на 1-во г.о. Правя въsражение и че всички
дъпжими суи са погасени по давност, доколкото задълженията към мобилни
оператори са периодични ппащания и съгп.чл.111 б" в" от ЗЗД се погасяват с
три годишна давност. Това,че са начиспени във фактури от различни данни, не
променя характера им на периодично плащане,нито ък е ново основание за
възникването им,доколкото фактyрата е иададена на базата на договора. Освен
това липсват твърдения кога е настъпила предсрочната изискуемост на
претендираните лизингови вноски и изрично заявявам,че сьщата не е
настъпила към дата на депозиране на заявлението-19.01.2024год.,а ищецът не
сочи никакви доказателства в тази посока. Ето защо,тьй като липсва писмено
изявление за разваляне/ прекратяване на договора и писмено обявяване на
лизинговите вноски за предсрочно иаискуеми,които да са достигнали до
потребителя-лизингополучател, моля да отхвърлите предявените искове като
неосноателни и недоказани. На самостоятелно основание, моля да
приемете,че задълженията са погасени и по давност с всички законни
последици от това.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело №79/24г. по описа Димитровградски РС се
установява, че по повод заявление, подадено от „Йеттел България”ЕАД е
издадена Заповед № 331 от 12.3.2024г., с която съдът е разпоредил длъжникът
Д. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Димитровград, ул. "С.В." № *-**-**,
да заплати на кредитора "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, както следва: сума в размер на 2547,89 (две хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и осмедесет и девет стотинки) лева, представляваща
7
главница за незаплатени задължения по фактури, издадени във връзка с
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
19.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 50,96
(петдесет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща заплатена
от заявителя държавна такса, както и сума в размер на 512,87 (петстотин и
дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Вземането произтича
от следните обстоятелства: Незаплатени задължения по фактури, както
следва: фактура № **********/15.12.2021 г., фактура №
**********/25.12.2021 г., фактура № **********/15.01.2022 г., фактура №
**********/25.01.2022 г., фактура № **********/15.02.2022 г., фактура №
**********/25.02.2022 г., фактура № **********/15.03.2022 г., фактура №
**********/25.03.2022 г., фактура № **********/15.04.2022 г., фактура №
**********/25.04.2022 г.
С Разпореждане заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като
довнесе дължимата държавна такса. Установява се, че съобщението с указания
за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на
21.3.2024 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на
законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
По делото се установи, че претенцията на ищеца е във връзка с издадена
Заповед за изпълнение № 99/09.02.2024 г. по ч.гр.д. № 79/2024 г. по описа на
Районен съд – Димитровград, като в уточняваща молба представител на
ищцовото дружество уточни, че в заповедта за изпълнение и исковата молба е
посочено едно и също лице, а именно Д. Д. Д. с ЕГН **********. Уточнил е и
размера на претенцията за неустойки и лизингови вноски, като общият размер
на претендираните неустойки е 380,17 лв., формиран както следва: 32,51 лв.
по Договор за мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., изм. Допълнително
споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за мобилни услуги;
240,97 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.10.2016г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за
мобилни услуги; 106,69 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2017г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г.
към договор за мобилни услуги. Претендираните неустойки не се дължат за
определен период, тъй като същите имат компенсаторен характер. Общият
размер на претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски е 1451,55
лв., формиран както следва: 185,43 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг от
23.10.2020г., 1162,62 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг от 27.09.2021г.,
103,50 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от
27.09.2021г. В настоящото производство ищецът претендира законна лихва
8
върху всяка от сумите за незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги по всеки от описаните в обстоятелствената част на
исковата молба договори за мобилни услуги/допълнителни споразумения към
тях, както и върху претенцията за лизингови вноски по всеки от сключените
договори за лизинг.
При това положение е установено по делото, че между Д. Д. Д. и ,,Йеттел
България" ЕАД са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги
№ ***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни услуги № ********* от
03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2017г.,
Допълнително споразумение № ********* от 1б.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 23.10.2020г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.10.2020г.,
Допълнително споразумение № ********* от 06.042021г: към договор за
мобилни услуги, Допълнително слоразумениё № ********* от 27.09.2021г:
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.09.2021г., Доroвор
за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г. Длъжникът не е
изпълнил задълженията си по тези договори и са му начислени в 10 бр.
фактури, издадени в периода м. декември 2021г. — м. април 2022г., , като във
всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от roрепосочените договори, сключени между него и клиента,
както следва: По Договор за мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., изм.
Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер *****, са начислени и
се претендират парични задължения в общ размер на 10б,б0 лв., от които: •
74,09 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени
услуги, начислени за периода 25/11/2021 - 24/ОЗ/2022г. • неустойка в размер на
32,51 лв. е начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.10.2016г,, изм. с Допълнително споразумение №
********* от 06.04.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 347,60 лв. от които: • 106,63 лв. -
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 15/11/2021 - 14/О3/2022г. • неустойка в размер на 240,97
лв.. начислена еднократно поради прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя. Предсрочно. По Договор за лизинг от
23.10.2020г., с който е предоставено ползването на мобилен • телефонен
апарат APPLE iPhone 11 64GB B1ack, са начислени и се претеидират парични -
задължения в общ размер на 291,39 лв., от които: дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 15/11/2021 - 1'4/О3/2022г. в общ размер на 105,96
лв. с вкл. ДДС .По Договор за мобилни услуги от 15.8.2017 г., изм. с
Допълнително споразумение от 27.9.21г. към договор за мобилни услуги, са
били начислени и се претендират задължения в общ размер на 254.82 лева, от
които 148,13 лв. –незаплатени задължения за абонаментни такси и
9
предоставени услуги за периода от 25/11/2021 - 24/04/2022г. , неустойка в
размер на 106,69 лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По договор за лизинг
от 27.09.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен
апарат APPLE iPhoвe 12 mini 64GB Blue, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 1420,98 лв., от които: дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 25/11/2021 - 24/О3/2022г. в общ
размер на 258,36 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 25/О3/2022- 27/08/2023г. в общ размер на 1162,62 лв. с вкл. ДДС. По
договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г., с който е
предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, са начислени и се
претендират парични задължения в общ размер на 126,50 лв., от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25/11/2021 - 24/ОЗ/2022г. в
общ размер на 23,00 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски
за периода 25/03/2022 - 27/08/2023г. в общ размер на 103,50 лв. с вкл. ДДС.
В хода на производството беше допусната съдебно счетоводна
експертиза с посочени от ищеца задачи, заключението по която се прие от съда
като доказателство, според което вещото лице е установило, че общия размер
на задълженията на ответника към датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК -19.01.2024г. по процесните фактури възлизат на 2547,89 лв. /две
хиляди петстотин четиридесет и седем лв. и 89 стотинки/; общия размер на
дължимите неустойки, за услуга и устройство, начислена от ищеца възлизат
на 380,17 лева /триста и осемдесет лева и 17 стотинки/; общият размер на
дължимите суми за незаплатени лизингови вноски и предсрочно изискуеми
лизингови вноски, начислени от ищеца възлизат на 1838,87 лева .
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от
ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по
отношение на ответника, визирано в Заповед №99/9.2.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС Димитровград по
ч.гр.д.№79/2024г. Безспорно установено по делото е, че между „Теленор
България“ЕАД с настоящо наименование „Йеттел България“ЕАД и ответника
Д. Д. Д. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между
страните договори за мобилни услуги и лизинг. Няма спор и относно
обстоятелството, че падежа на задълженията по процесните фактури е
настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Спорно по делото е изтекла ли е погасителна давност за
предявените искове, изпълнил ли е ответника задълженията си по процесните
договори, получила ли е Д. Д. Д. вещите, предмет на договорите за лизинг,
спазени ли са законовите изисквания за едностранното прекратяване на
договорите, неравноправна ли е клаузата за неустойка и противоречи ли тя на
добрите нрави. На първо място, съдът намира възражението на ответника, че
вземанията, които ищеца претендира във връзка с издадените от него фактури
са погасени поради изтекла давност, е неоснователно. Видно от
10
представените по делото фактури е, че същите са издадени от страна на ищеца
през периода от м.12.2021г. до м.април 2022г. Ищецът е предприел действия
по събиране на вземанията по тези фактури по съдебен ред, като е подал на
18.1.2024г. в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била издадена на 9.2.2024г. В този
смисъл, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и самото издаване на въпросната заповед от съда, е бил
изтекъл срок по-кратък от три години, от датата на която е издадена първата
фактура, поради което нито едно от вземанията на ищеца не е било погасено
по давност. На следващо място, от съдържанието на представените по делото
Договори за мобилни услуги, Договори за лизинг, Допълнителни
споразумения към Договор за мобилни услуги, Договори за лизинг на базови
аксесоари се установява, че ищцовото дружество е предоставило реално на
ответника посочените в тези договори мобилни устройства и базови
аксесоари. В тази връзка, ответникът е декларирал изрично в горепосочените
писмени документи, че с подписването на същите потвърждава, че
лизингодателя му предава устройството във вид годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики. Наред с това, изрично подписвал и изявлението, че с
подписването на процесния договор й е предоставено посоченото в него
устройство. С оглед на изложеното, съдът намира възражението на особения
представител на ответника, че Д. Д. не е получила вещите, предмет на
договорите за лизинг, за неоснователно, доколкото самата тя в тези договори
изрично е декларирала противното. Доколкото съдът приема факта, че
страните са сключили процесните договори, то за ответника е възникнало
задължението да заплаща ежемесечно на мобилния оператор абонаментна
такса, както и стойността на предоставените й и ползвани мобилни услуги. С
исковата молба ищецът предявява иск против ответника, като иска последната
да му заплати сумата от 2547.89 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи главница за
незаплатени задължения но следните договори: Договор за мобилни услуги №
***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни услуги № ********* от
03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2017г.,
Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 23.10.2020г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.10.2020г.,
Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.09.2021г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г., по които са издадени
следните фактури, а именно: фактура № **********/15.12.2021г., фактура
**********/25.12.2021г., фактура № 7330805 729/25.01.2022г., № №
**********/15.01.2022г., фактура ' № фактура **********/15.02.2022г.,
**********/25.02.2022г., № фактура **********/15.03.2022г., фактура №
11
фактура № **********/25.03.2022г., фактура № **********/15.04.2022г. и
фактура № 73348483 71/25.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на
вземането.Под формата на уточнение ищецът е заявил, че общият размер на
претендираните неустойки е 380,17 лв., формиран както следва: 32,51 лв. по
Договор за мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., изм. Допълнително
споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за мобилни услуги;
240,97 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.10.2016г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за
мобилни услуги; 106,69 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2017г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г.
към договор за мобилни услуги. Претендираните неустойки не се дължат за
определен период, тъй като същите имат компенсаторен характер. Общият
размер на претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски е 1451,55
лв., формиран както следва: 185,43 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг от
23.10.2020г., 1162,62 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг от 27.09.2021г.,
103,50 лв. с вкл. ДДС по Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от
27.09.2021г. В настоящото производство ищецът претендира законна лихва
върху всяка от сумите за незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги по всеки от описаните в обстоятелствената част на
исковата молба договори за мобилни услуги/допълнителни споразумения към
тях, както и върху претенцията за лизингови вноски по всеки от сключените
договори за лизинг.
От своя страна особеният представител на Д. Д. оспорва така
предявения иск, като поддържа, че няма доказателства за това, че тя не е
изпълнила задълженията си към мобилния оператор по процесните договори.
При тези позиции на страните по делото, в доклада си по чл.146 от ГПК, съдът
е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал на ищеца, че
той следва да докаже наличието и размера на неизпълнените задължения от
страна на Д. Д.. Видно от депозираното от ищеца в съда Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е ,че заявителят претендира
длъжника да му плати сумата от 2547,89 (две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и осмедесет и девет стотинки) лева, представляваща главница за
незаплатени задължения по фактури, издадени във връзка с договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
19.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 50,96
(петдесет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща заплатена
от заявителя държавна такса, както и сума в размер на 512,87 (петстотин и
дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като посочва, че тези
задължения са незаплатени и са по фактури, както следва: фактура №
**********/15.12.2021 г., фактура № **********/25.12.2021 г., фактура №
12
**********/15.01.2022 г., фактура № **********/25.01.2022 г., фактура №
**********/15.02.2022 г., фактура № **********/25.02.2022 г., фактура №
**********/15.03.2022 г., фактура № **********/25.03.2022 г., фактура №
**********/15.04.2022 г., фактура № **********/25.04.2022 г.В исковата
молба ищецът прави подробна разбивка на всяко едно от задълженията, което
претендира, че не е платено от страна на ответника. Същевременно, нито от
горепосочените фактури, на които единствено се основава издадената заповед
за изпълнение, респ.исковата претенция, нито от останалите представени в
заповедното производство фактури, нито от заключението на вещото лице,
работило по поставени му от ищеца задачи е възможно да се установи, че
направените от ищеца в исковата молба подробни разбивки на задълженията
на Д. Д. за предоставени и мобилни услуги, абонаментни такси, лизингови
вноски и неустойки, отговарят на действителните неплатени такива.
Твърдените задължения в исковата молба по никакъв начин не се установяват
от въпросните фактури, като нито за съда, нито за ответника, става ясно как са
формирани от ищеца претендираните суми. От друга страна, както беше
посочено по-горе, съдът изрично указа на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за
мобилни услуги и лизинг, както и размера на тези неплатени задължения.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи
никакви доказателства в подкрепа на изложеното единствено в исковата му
молба, че ответника не е заплатила в срок и му дължи подробно описаните в
нея суми. В този смисъл следва да се отбележи, че нито с исковата молба, нито
до приключване на съдебното производство пред РС-Димитровград, ищецът
не ангажира други доказателства и такива не се събраха относно действително
дължимите и неплатени от ответника суми по процесните договори, в
подкрепа на тези свои твърдения. На следващо място, за да бъде уважена
исковата претенция за плащане на неустойки за прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е налице такава
уговорка за заплащане на неустойка, както и че те са били прекратени по вина
на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването
на последната предпоставка, от което следва извода, че не е възникнало в
полза на ищеца правото да начислява претендираните неустойки. От
събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое
намерение. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на правото
на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав
на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да
бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се
изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените
13
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод
не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда
възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при
неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично
прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това.
От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. В случая по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие. Дори ищецът да е изпращал
кратки текстови съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни
суми това не може да замести изричното изявление за прекратяване на
договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на
достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване
на облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не
установи в хода на производството по делото, че е уведомил ответника за
прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
исковата молба, поради което липсва основание за възникване на
неустоечното вземане. Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договорите за мобилни услуги и лизинг
преди да изтече срокът им и не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото му да иска заплащането на начислената неустойка по тях.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което
предявения от „Йеттел България“ЕАД против Д. Д. Д. иск с правно основание
чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2547.89 лв. (две хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи
главница за незаплатени задължения но следните договори: Договор за
мобилни услуги № ***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни услуги №
********* от 03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2017г., Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към
договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от
23.10.2020г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
23.10.2020г., Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към
договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от
27.09.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
27.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г.,
по които са издадени следните фактури, а именно: фактура №
**********/15.12.2021г., фактура **********/25.12.2021г., фактура №
7330805 729/25.01.2022г., № № **********/15.01.2022г., фактура ' № фактура
**********/15.02.2022г., **********/25.02.2022г., № фактура
**********/15.03.2022г., фактура № фактура № **********/25.03.2022г.,
14
фактура № **********/15.04.2022г. и фактура № 73348483 71/25.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.01.2024г., до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№99/9.2.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№79/2024г. по описа на РС Димитровград, се явява неоснователен и
недоказан и трябва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, действащо чрез пълномощника си адв.З. Ц., против Д. Д. Д. ЕГН:
********** с адрес: гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. „С.В.” № *-**-**, иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на Д. Д. Д. с ЕГН **********, че дължи на „Йеттел
България“ЕАД, сумата от 2547.89 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи главница за
незаплатени задължения но следните договори: Договор за мобилни услуги №
***** от 19.04.2010г., Договор за мобилни услуги № ********* от
03.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2017г.,
Допълнително споразумение № ********* от 16.04.2020г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 23.10.2020г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.10.2020г.,
Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2021г. към договор за
мобилни услуги, Допълнително споразумение № ********* от 27.09.2021г.
към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.09.2021г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № ***** от 27.09.2021г., по които са издадени
следните фактури, а именно: фактура № **********/15.12.2021г., фактура
**********/25.12.2021г., фактура № 7330805 729/25.01.2022г., № №
**********/15.01.2022г., фактура ' № фактура **********/15.02.2022г.,
**********/25.02.2022г., № фактура **********/15.03.2022г., фактура №
фактура № **********/25.03.2022г., фактура № **********/15.04.2022г. и
фактура № 73348483 71/25.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед №99/9.2.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79/2024г. по описа на РС
Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
16