Р Е Ш Е Н И Е № 1094
гр. Пловдив, 17.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 2735 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди.
Ищцата
А.О.А., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв. Р.К. ***, със съд. адрес: *****,
е предявила срещу ответника Р.М.М. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД с цена
на иска от 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта при ПТП на нейния син Д.Н.А..
Ищцата
твърди, че е наследник по закон на Д.Н.А., с ЕГН **********, починал при ПТП на
*** г. На тази дата на път ІІІ-375 Пловдив – Пещера, в района на с. ***, ответникът Р. М. като водач на лек автомобил “Фолксваген
Голф - 3” с ДК № РА 7994 АХ, нарушил правилата за движение, като се движил с
превишена скорост, несъобразена с пътните условия, и в пияно състояние с 1,84
промила алкохол в кръвта причинил по непредпазливост ПТП, при което загинал
сина на ищцата – Д. А.
По
случая е образувано н.о.х.д.№ 1586/2008 г., ПОС, по което с Присъда №
34/18.02.2009 г., изменена с Решение № 83/28.04.2009 г. по в.н.о.х.д.№ 96/2009
г., ПАС, водачът на лекия автомобил “Фолксваген Голф” - Р.М. е признат за
виновен в нарушаване на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 73, ал. 1
от ЗДвП и в причиняване по непредпазливост на смъртта на Д.Н.А., с което е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложено съответно наказание.
След научаване
на трагичната вест, по време на погребението, както и по настоящем ищцата е
съкрушена напълно от нелепата загуба на своя син, често изпада в депресивни
състояния, постоянно плаче и ежедневно посещава гроба на детето си, чувства
осезателно неговата липса и нуждата от морална и финансова подкрепа, която
покойният й е оказвал.
Между тях била
изградена силна емоционална връзка, която не е прекъсвана никога, изразяваща се
в привързаност и обич, гражи, които е полагала за сина си. Загубата му породила
у ищцата огромен психически стрес, чиито интензитет не е отслабнал и до днес, а
негативните емоции от катастрофата и погребението, последвалият дълъг
наказателен процес и мъчителните спомени объркали необратимо обичайния й ритъм
на живот, причинили й огромни по обем и интензитет душевни болки и страдания,
които нямат паричен еквивалент.
Ето защо,
ищцата моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника като пряк
причинител на деликта да й заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейния син Д.Н.А. при ПТП на *** г., в размер на
50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни
съображения за това излага в исковата молба и по същество на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Р.М.М.,
ЕГН **********,*** , чрез пълномощника си адв. Х.Х. ***, е подал отговор, в
който заявява, че искът е допустим, но го оспорва частично по размер, тъй като
счита, че е предявен в завишен размер и сумата не съответства на принципите на
справедливостта. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на покойния Д.А., който е пътувал в лекия автомобил, управляван от
ответника, без поставен предпазен колан и въпреки, че водачът е бил алкохолно
повлиян.
Съображения за
това излага в отговора си и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията
си не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата А.О.А. е наследник по закон - майка на Д.Н.А., с
ЕГН **********, починал на *** г., за което в с. *******, е съставен Акт за
смърт № **** г., видно от представените препис – извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници изх.№ **** г., издадено от Кметство “****.
От приложената Присъда №
34/18.02.2009 г. по н.о.х.д.№ 1586/2008 г.,
ПОС, изменена с Решение № 83/28.04.2009 г. по в.н.о.х.д.№ 96/2009 г., ПАС, е
видно, че водачът на лекия автомобил “Фолксваген Голф - 3” с ДК № РА 7994 АХ, -
Р.М.М., е признат за виновен в това, че на **** г. на път ІІІ-375 Пловдив –
Пещера, в района на с. ***, община **, област ***, при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост и в пияно състояние с 1,84 промила
алкохол в кръвта е причинил по непредпазливост смъртта на Д.Н.А., с което е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК, като му е наложено съответно наказание,
като въззивното решение е потвърдено с Решение № 385/21.10.2009 г. по кас. дело
№ 384/2009 г., ВКС, І н.о.
По делото е разпитан свидетеля И. А. Р., живеещ от 22 г.
на семейни начала с ищцата, показанията на който съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че приживе отношенията
между ищцата А.А. и покойния й син Д. били много близки – “От 2000 г. до
2008 г. сина на А. беше постоянно при нас. Работеше в ***, но идваше у нас;
когато беше опериран, пак у нас беше. Ние го гледахме, ние му помагахме. И той
на нас помагаше даже. Беше много привързан към майка си. Баща му го беше
изгонил от ***, дойде при нас, започна да плаче, че баща му го гони. Аз уредих
сина на А. да работи година и половина във Франция. Бяхме планували вече да го
оженим, да му хванем една квартира. Той се върна и след три дена стана тази
трагедия. Беше много весел човек, винаги усмихнат. Ние сме много доволни и той
беше много доволен, че го приех като втори баща. Той ми викаше “чичо И.”,
постоянно се смееше. Преди катастрофата А. беше много весела....
А. преживя много тежко смъртта на сина си. От самото
начало вървеше в гробищата, постоянно ровеше гроба да го изравя. След време не
можах да изтърпя това и се наложи да бетонирам гроба. Аз вече вземах да я водя
по лекари, по психиатри, за да се успокои. Когато й казах за делото, тя такива сълзи,
пак наново мина в същия стрес.” /св. Р./
От приложения амбулаторен лист № 459/16.01.2013 г. се
установява, че на ищцата е поставена диагноза “******”, като невротичното
разстройство е провокирано от тежка психотравмираща ситуация – смъртта на сина
й през ***г.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 45 и чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Няма спор, че по повод на
процесното ПТП на **** г. е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като от
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение
на прекия причинител на деликта - водача Р.М.М., който е
нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗДвП, на ищцата са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея значителни по обем и
изключително тежки по интензитет психически болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния син Д.Н.А., които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, съгласно приложената присъда по н.о.х.д.№ 1586/2008 г., ПОС.
Ето защо, е налице хипотезата на чл.
45
от ЗЗД,
съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, поради което съдът намира, че искът е доказан по основание.
След като прецени
характера и интензитета на причинените на ищцата значителни психически болки и страдания в резултат на
смъртта при ПТП на нейния син Д.Н.А., и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и
чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 50 000 лв. би репарирала в
известен смисъл претърпените неимуществени вреди, макар че човешкият живот не
би могъл да се измерва с паричен еквивалент. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид обстоятелството, че Д. А. е починал внезапно в
разцвета на младостта и силите си на 28 г., като ищцата – неговата майка, е
била лишена от обичта, привързаността и подкрепата му, на които се е радвала и
разчитала приживе. Ищцата и до сега не може да преодолее загубата на своя син,
като емоционалната травма от нелепата му смърт е отключила продължаващо
тревожно - депресивно разстройство, видно от представените писмени и гласни
доказателства.
Твърденията на
ответника, че Д. А. е пътувал в лекия автомобил, управляван от ответника, без
поставен предпазен колан и въпреки, че е знаел, че водачът е бил алкохолно
повлиян, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което
съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Ето защо, искът за обезщетяване на
претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се уважи на основание чл. 45 от ЗЗД в
предявения
размер от 50 000 лв., както и да се присъди обезщетение за забава по чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от
извършването на деликта на *** г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от последната разноски по съдебното производство
в размер на 300 лв. – внесено адв. възнаграждение, а на Държавата, по сметка на
ВСС - сумата 2 000 лв. - дължима
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН **********,***
, да заплати на А.О.А., ЕГН **********,*** ***, със съд. адрес: ***, чрез адв. Р.К.,
на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди
лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни по обем и
интензитет психически болки и страдания в резултат на
смъртта на нейния син Д.Н.А., причинена при ПТП на *** г., ведно със законната
лихва, начиная от **** г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лв. /триста лв./ - внесено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН **********,***
, да заплати на Държавата, по бюджетната сметка на ВСС, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата 2 000 лв. /две хиляди лв./ - дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………..
/М. Бедросян/