Присъда по дело №3465/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Присъда № 204/12.09.2024г. по НОХД № 3465 по описа за 2024 год. на
Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав
По отношение на подсъдимия Н.Н.Ч. - роден на ***г. в гр. Разград, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН
********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по Бързо
производство № 1113/2024 г. по описа на Второ РУ в ОД на МВР гр. Варна за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, затова, че на 24.08.2024 г. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана с
общо нетно тегло 1,20 грама - с активен компонент - тетрахидроканабинол 8,19 %, на
стойност 24,00 лв. /двадесет и четири лева/.
Поради горното и предвид разпоредбата на чл.370, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът
служебно насрочи предварително изслушване на страните.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертното заключение, дадено на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Счита, че приложението на разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК не се определя
единствено и само от количеството на наркотичните вещества, които са предадени в
момента на задържането на подсъдимия по време на извършване на полицейската
проверка. Счита, че в конкретния случай от значение е и личността на подс. - осъждан
за подобно престъпление / за разпространение на наркотични вещества/, като сочи, че
му е бил даден шанс да не изтърпява ефективно наказанието, което му е наложено от
Окръжен съд – Варна. Мотивира невъзможността за приложението на
привилегирования състав на престъплението с обстоятелството, че деянието по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане . Счита,
че на подс. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален
размер, което да бъде намалено с една трета. Също така ще моли да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния размер, който е предвиден
за това наказание. Счита, че представения т защитата в съдебно заседание трудов
договор не следва да бъде кредитиран, тъй като не бил подпечатан и не било ясно дали
е действащ. Пледира в тежест та подсъдимия да да бъдат възложени направените в
хода на ДП разноски.
Защитникът на подсъдимия- адв.Б., счита, че в случая е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да обоснове тезата си, защитата акцентира върху
обстоятелството, че деянието се отличава с ниска обществена опасност. Сочи, че се
касае за много малко количество наркотично вещество, което очевидно е за лична
употреба. Акцентира и върху добрите характеристични данни на подзащитния му,
който като личност се отличавал с ниска обществена опасност. Сочи се, че се касае за
малко повече от 1 грам марихуана, на ниска стойността й с нисък процент на
1

активното вещество в марихуаната. Изразява несъгласие с прокуратурата и относно
това, че предходната съдимост влияе на квалификацията на деянието. Напротив, счита,
че предходната съдимост на подс. по никакъв начин влияе на квалификацията на
деянието и не следва да бъде отчитана. В този смисъл цитира и съдебна практика-
Решение № 25/19.02.2008г. на ВКС по н.д. № 694/2007г. Сочи, че подс. е съдействал
през цялото време на разследването още от самото му начало, когато доброволно е
предал намиращото се в него наркотично вещество. Същият изразявал съжаление за
случилото се. Безспорни били и доказателствата, че той работи в чужбина, тъй като
печатът на дог. не бил нужен реквизит. Поради това моли подс. да бъде оправдан по
така повдигнатото обвинение и да бъде осъден по привилегирования състав на
чл.354а, ал.5 от НК, като му бъде наложено наказание глоба към предвидения от
Закона минимален размер. Счита, че същото наказание би било достатъчно, за да му
окаже поправително влияние.
Подсъдимият Ч. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Декларира, че няма да повтори
стореното. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Н.Ч. е родом от гр. Разград. Той е на 23г. Притежава ЕГН
********** . Подс. е завършил средно образование в гр.Разград в професионално
училище. След завършване на средното образование подсъдимият живеел и работел в
Нидерландия. Ч. не е семеен, но има приятелка, с която работи в чужбина. Не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, но е осъждан за
престъпление от общ характер.
На 24.08.2024г. подс. Ч. и неговата приятелка св.Д.Д. пристигнали в гр.Варна.
След пристигането си в града двамата се срещнали с техен познат- св. Р.И., които учил
в града. До 23:00ч на 24.08.2024г. тримата се разхождали из града. Подс. Ч. носел у
себе си суха зелено-кафява на цвят тревиста маса /марихуана/, съдържаща се в
прозрачно, самозалепващо се полиетиленово пликче, което от своя страна било
поставено в пластмасова опаковка от шоколадово яйце .
Междувременно, около 23:35 часа свидетелят Г.Г.Г. и негов колега А.И.И., двамата
служителите на Второ РУ-ОД-МВР-Варна извършвали обход на района на ул.
„Архитект Петко Момчилов“. На кръстовището с ул. „Доктор Иван Басанович“,
полицейските служители спрели за проверка св. Р.И.И., подс.Н.Н.Ч. и св. Д.Ц.Д.. При
извършването на полицейската проверка била установена самоличността на подс. и
неговите спътници чрез документ за самоличност. В хода на проверката органите на
реда попитали трите лица дали държат в себе си забранени от закона вещества.
Подс.Ч. и приятелката му признали пред служителите на реда, че имат марихуана за
лична употреба. На място подс. Н.Ч. предал на св. Г. с протокол за доброволно
предаване пластмасова опаковка от шоколадово яйце, съдържаща полиетиленово
пликче със суха кафява тревиста маса, за която посочил, че е марихуана за лична
употреба. Впоследствие наркотичното вещество, било предадено от полицейските
органи на водещия разследването разследващ полицай по настоящото производство с
разписка.
Видно от заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза
/ФХЕ/ № 612/28.082024 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр. Варна /л.21-22 от ДП/
предадената от подс. Н.Ч. суха зелено-кафява на цвят тревиста маса, съдържаща се в 1
/един/ брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче, предадена на 24.08.2024
г. с „Протокол за доброволно предаване“ представлява части от растението коноп
/марихуана/, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол, с нетно
2

тегло на растителната маса 1,20 грама и съдържанието на активен компонент -
тетрахидроканабинол в растителната маса е 8.19 %.
Според заключението на експертизата конопът /марихуаната/ и
тетрахидроканабинолът нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества /л.23 от ДП/, наркотичното
вещество, държано от подсъдимия, е на обща стойност 24, 00 лв.
Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост /от СД/
подс. Н.Ч. е осъждан със Споразумение по НОХД №929/2021г. по описа на ВОС,
влязло в сила на 01.09.2021г., с което за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, отложено на
основание чл.66,, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
По делото е приобщена справка с характеристични данни за подсъдимия /л.17 от
ДП/, изготвена от районния инспектор по местоживеене в гр. Разград. Видно от същата
за Ч. няма данни да е нарушавал обществения ред по местоживеенето си. Спрямо него
не са налагани мерки по ЗБППМН и ЗЗДН. Спрямо него имало заведен само един
заявителски материал, а именно за престъплението, за което е осъден от ВОС.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Н.Ч., тъй като същите
кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство и
излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени
и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Г., Д.Д. и Р.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
ФХЕ като компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и всички
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия Р., които
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите Г.Г., Д.Д. и Р.И., дадени в хода на досъдебното
производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокол за доброволно предаване ,
разписка, протокол за оценка, справка за съдимост, справки с характеристични данни,
трудов договор с превод на български език, както и от другите писмени материали по
делото.
От доказателствената съвкупност съдът изключи протокола за разпит на св. А.И.И.,
тъй като същият не е подписан от полицейския орган, за който се твърди, че го е
извършил. За да бъде същият доказателствено средство в настоящия процес, той е
следвало да бъде подписан от органа провел разпита /аргумент от чл.131 от НПК/.
Този порок е бил отстраним от прокурора , който в случай, че бе го констатирал и
установил, че пропускът за подписване е технически, би следвало да го отстрани
преди внасянето на делото в съда / в този смисъл е ТР №2/2002г. на ОСНК. Тъй като
прокурорът не го е отстранил, то протоколът бе изключен от доказателствената
съвкупност.
3

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Ч. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите Г.Г., Д.Д. и Р.И., както и на изследванията и
заключението на физико-химичната експертиза по делото относно вида и количеството
на държаното наркотично вещество. Всички факти, съдържащи се в гласните
доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им към
главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
С оглед установените фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият
Н.Н.Ч. - роден на 16.10.2000г. в гр. Разград, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3,
т.1 от НК тъй като на 24.08.2024г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 1,20 грама – с
активен компонент –тетрахидроканабинол 8,19 %, на стойност 24,00 /двадесет и
четири лева/, като случаят е маловажен.
По делото няма спор, че на 24.08.2024г., в гр. Варна, без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, подс. Ч. е държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични –1, 20 гр.
марихуана на обща стойност 24,00 лв. В горния смисъл са както обясненията на
подс., който сочи, че марихуаната е за негова лична употреба, така и показанията на
св. Д. и полицейския служител Г., който също е категорични, че подс. е споделил с
органите на реда, че наркотикът е за негова лична употреба. Последният сочи, че
имено на датата посочена в диспозитива на обвинението подс. е признал, че държи
забранено вещество и го е предал с протокол за доброволно предаване. Наркотичното
вещество е било приобщено по делото посредством предаването му на водещия
разследването и е било обект на експертиза, безспорно установила, че се касае за
4

високорисково наркотично вещество- марихуана.
Конопът /марихуаната/ и тетрахидрокарабинолът има наркотично действия, няма
легална употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и международен
контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/
вещества, ратифицирана от Р България като Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Съгласно приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични / приета с ПМС№
293 от 27.10.2011 г., в сила от 10.11.2011 г./ метамфетаминът е включен Списък I към
чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ т.е.
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК.
ВРС след преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че
подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Ч. е съзнавал, че веществото, което държи в себе си е наркотично такова, че
упражнява фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и е целял именно този престъпен резултат.
Поради това и безспорно съдът възприе, че на датата посочена в ОА на прокурора, без
надлежно разрешително, изисквано от ЗКНВП, подс. е държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, в посоченото количество и на посочената стойност.
По отношение на стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата е
определена съобразно Приложение №1 от ПМС №23/29.01.1998г. (обн. ДВ. бр.15 от 6
Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.68 от 8 Август
2023г.), според посочените цени за нуждите на съдопроизводството. Съгласно
последното цената на 1 гр. марихуана пласиран на улицата е 20 лв., като пресмятането
на стойност на инкриминирното количество наркотично вещество не изисква
специални знания, а обикновени аритметични действия /умножаване на количеството
наркотично вещество по стойността за грам – 1,20 гр. х 20 лв .=24,00 лв/.
Поради гореизложеното, съдът намира, че всички доказателства
са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че има престъпление и
то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия Ч. за държане на наркотично
вещество марихуана с общо нетно тегло 1,20 грама – с активен компонент –
тетрахидроканабинол 8,19 %, на стойност 24,00, за доказано по несъмнен начин, тъй
като той е установил трайна фактическа власт върху наркотичното вещество, без да е
имал надлежно разрешително Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Съдът намира, обаче, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Според тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на
вредните последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат
значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното /в този смисъл Решение №19/2008 на ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на
5

ВКС, II н.о., Решение 306/2009 на ВКС, III н.о./ В настоящия случай количествата
марихуана е изключително малко, малко над 1 гр. грам , на ниска стойност -24 лева .
При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, изведена както от обективните доказателства по делото, така и от
обясненията на самия подсъдим. Това несъмнено сочи по-ниска степен на засягане на
правозащитения обект - обществените отношения свързани с опазване здравето на
гражданите. Съдът счита, че отказът на държавното обвинение да квалифицира
деянието на подсъдимия под нормата на чл.354а, ал.5 от НК не може да се основе
единствено на обстоятелството, че Ч. е осъждан за престъпление по чл.354а, ал.1 от
НК и че деянието се явява извършено в изпитателния срок на предходна присъда-
само 7 дни преди изтичане на изпитателния срок по НОХД №929/2021г. по писа на
ВОС. Видно от свидетелството за съдимост, действително по отношение на
подсъдимия е налице присъда- НОХД №929/2021г. по описа на ВОС, влязло в сила на
01.09.2021г., в чиито изпитателен срок се явява извършено настоящото деяние.
Въпреки горното, в настоящия случай количеството наркотично вещество- марихуана
е пренебрежимо малко, многократно под размера на една минимална работна заплата
/ съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. МРЗ към м.08.2024г.. е 933 лв./. При преценка на
обществената опасност на деянието, следва да се отчете обстоятелството, че се касае
за държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба, изведена както
от обективните доказателства по делото, така и от обясненията на самия подсъдим.
Това несъмнено сочи по-ниска степен на засягане на правозащитения обект –
обществените отношения свързани с опазване здравето на гражданите.
С нормата на чл. 354а от НК поначало се регулират значими обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с
употребата на наркотичните вещества , поради което маловажните престъпления от
този вид следва да имат определена степен на обществена опасност. Данните за
личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката относно обществената
опасност, като в тази връзка не трябва да бъде разглеждано единствено наличието или
липсата на предходна съдимост, каквато в конкретния случай безспорно е налице, а
същата да бъде преценена в контекста и на останалите обстоятелства във връзка с
личността на дееца - подс.Ч. е млад човек- на 23г. към момента на деянието, с трудова
заетост, който е осъждан за държане с цел разпространение на наркотични вещества
през 2021г.. Той е израснал в преходно за държавата и обществото ни време, в което
обществото се сблъсква с проблема с употребата на наркотични вещества. И точно
младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват подвластни на емоцията,
предоставяна чрез използването на дрога, най-малко защото им се създава илюзия, че
могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с предизвикателствата на живота.
Това, наред с възможността за безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества,
надделява при обмисляне от тяхна страна на вредните последици вследствие на
придобиване и употреба на обявените извън закона наркотици- както в план на липса
на контрамотив за извършване на престъплението, така и в план на лично негативно
здравословно повлияване, каквото безспорно влияние оказва употребата на
наркотични вещества. Липсват данни подсъдимият да е имал други
противообществени прояви, като изключение прави НОХД по което е осъден.
Подсъдимият съгласно приобщените по делото доказателства, не е оказвал съпротива
на служителите на полицията, предал е доброволно наркотика, съдействала в
максимална степен на разследването, признала е деянието от първия момент и това му
поведение продължава и в съдебна фаза. По време на цялото наказателно
производство той е демонстрирал поведение, указващо действително разкаяние и
критична оценка на извършеното. Отделно от това към настоящия момент същият
престира труд по трудово правоотношение в чужбина и за това са налични безспорни
доказателства /трудов договор/, което манифестира опитите му да се откъсне и
изолира от средата си, която му влияе за приемането на наркотици. Видно от справката
6

с характеристични данни, изготвена от служител по местоживеенето на Ч., съдържа
добри характеристични данни за същия. Следователно, съвкупната оценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и личността на дееца, както и с моралната му
укоримост, сочи за по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай
на престъпления от съответния вид. Конкретната обществената опасност на деянието и
дееца е била преувеличена и оценена превратно и едностранчиво от страна на
държавното обвинение. Приемането на тезата на държавното обвинение, че случаят не
е маловажен влече след себе си изолирането на подсъдимият в пенетенциарно
заведение, което безспорно в конкретния случай е житейски неоправдано, тъй като би
предпоставило изолирането му от обществото и безспорно би оказало негативно
отражение не само за подсъдимия, а и за неговите близки. Най-важното обаче при
вземане на решението по настоящото дело е, че настоящият съдебен състав приема, че
случая е маловажен поради младата възраст на подсъдимия и липсата на други
противообществени прояви по линия на наркотичните вещества от влизане в сила на
съдебния акт по НОХД №929/21г. до настоящия момент. Бъдещата реализация в
живота на подс. и интеграцията му в обществото, каквато той безспорно се опитва да
постигне посредством полагане на обществено полезен труд в чужбина, са измежду
целите, които се преследват с разпоредбата на чл. 36 от НК. Горното наказание
предложено от Прокуратурата по-скоро би имало негативен ефект спрямо подсъдимия,
отколкото поправителен и възпиращ такъв. Следва да бъде посочен и един от
основните принципи в наказателното право, че наказанието не е самоцел на закона и
няма за цел да „накаже“ извършителя, а да го поправи и превъзпита към спазването на
закона. В случая предходното осъждане на подс. има значение единствено за липсата
на възможност за третиране на деянието по настоящото дело през призмата на
неговата малозначителност. В този смисъл е и константната съдебна практика в това
число и на Варненски окръжен съд, който последователно приема, че не само
осъжданията са от значение за разграничаване на деянията по чл.354а, ал.3 и ал.5 от
НК- напр. Решения по: ВНОХД № 439 по описа на съда за 2016 г., ВНОХД № 607 по
описа на съда за 2016 г., ВНОХД №86 по описа на съда за 2013 год. /приложена ал.5 по
отношение на осъждано лице/, ВНОХД № 669 / 2018 г., ВНОХД № 1161 по описа на
съда за 2018г. и много други.
С оглед всичко гореизложено и с оглед множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, като единствено отегчаващо е обремененото съдебно минало на
подс.Ч., съдът намери, че престъплението следва да бъде преквалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1от НК. Поради горното
подс. Ч. бе оправдан по първоначално повдигнатото от ВРП обвинение в това да е
извършил деянието по основния състав по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Ч., отчитайки изразеното
съжаление за извършеното, оказаното съдействие в хода на ДП, ниската стойност и
количеството на предмета на престъпление, добрите характеристични данни и
трудовата заетост, а като отегчаващи отчита обремененото му съдебно минало и
високата степен на обществена опасност на деянието, съдът наложи на подс. Ч.
наказание по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1от НК при условията на чл.54 вр. чл.58а, ал.5
от НК, а именно „глоба“ в максималния размер, а именно 1 000 лева. Този размер на
наложеното наказание съдът определи като съобрази обстоятелството, че същият е бил
осъждан и преди това за престъпление по чл.354а от НК, като едновременно с това
съобрази и имотното състояние на подсъдимия - в частност обстоятелството, че
престира труд в чужбина за работна заплата около 2 000 евро. С така определеното
наказание на подс. Ч. съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него да
не върши престъпления.
На основание чл.53, ал.2, б. „а” от НК и като съобрази, че разпоредбата на чл.354а,
7

ал.6 от НК е предвидила предметът на престъплението да се отнема в полза на
държавата, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото -
остатък от наркотично вещество - марихуана , съгласно ФХЕ № 612 от 28.08.2024г. на
БНТЛ при ОД на МВР – Варна и 1 брой запечатан хартиен плик с печати на БНТЛ,
съдържащ опаковки от наркотични вещества, като след влизане на присъдата в сила
постанови същите да бъдат унищожени по съответния ред..
На основание чл.189, ал.3 от НПК възложи на подс. Н.Ч. да заплати направените по
делото разноски в размер на 83, 48 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-
Варна.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

СЪДИЯ при ВРС:

8

Номер на акта:	204
Дата:	12 септември 2024 г. (в сила от 28 септември 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110203465
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 септември 2024 г.

Присъда по дело №3465/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите