РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Пловдив, 08.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Петя ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 200 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба на „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“***“ № 145, представлявано от управителите П. К. Р. , против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-414-0121713/14.12.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин „ПЕН СИЛУЕТ“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“***“№ 54, стопанисван от „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което не са установени безспорно предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че нарушение на фискалната дисциплина не е извършено. Поддържа се, че контролните органи не са обосновали тежестта на приложената принудителната административна мярка, поради което са засегнали несъразмерно правната сфера на дружеството. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. Фактите по делото:
5. На 14.11.2022 г., в
15:30 часа, органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив извършили оперативна
проверка в търговски обект – магазин „ПЕН СИЛУЕТ“, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“***“№ 54, стопанисван от „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД, при
която в Протокол № 0119399/14.11.2022 г. и Протокол № 0121713/18.11.2022г. била
отразена следната фактическа обстановка:
За извършена на 15.10.2022г., в 15:19 часа покупка на 1 брой блуза на стойност
20,40 лв., платени в брой от клиент, не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел Datecs DP-150 с ИН
на ФП № 02758032, нито от кочан с ръчни
касови бележки, в момента на извършване на плащането, отговарящ на изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Нарушението се доказва с разпечатка от
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ от функциониращото в обекта
фискално устройство за периода от 15.10.2022г./11:00 ч до 15.10.2022г./16:24:59
часа, видно от която на 15.10.2022г. в 15:19 часа няма маркирана ФКБ за
извършената покупка от клиент на 1 бр. блуза на стойност 20,40 лв. В подкрепа
на това обстоятелство към протокола е приложено писмено обяснение от клиента Д.Х..
При тази фактическа обстановка е
констатирано, че „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД в качеството му на лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на същата наредба, като не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по реда на чл. 118
от ЗДДС, с което е реализирало състава на чл. 25, ал .1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, даващ основание за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ ЗДДС.
6. Въз
основа на горната фактическа обстановка е издадена № ФК-414-0121713/14.12.2022г., с която Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – магазин
„ПЕН СИЛУЕТ“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“***“№ 54, и забрана достъп до него
за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3
от ЗДДС. В мотивите на заповедта изрично е посочено, че нарушението е
повторно. На дружеството е била наложена предходна мярка по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „А“ ЗДДС с влязла в сила Заповед №
ФК-377-0068644/22.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида, големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект в центъра на града и големият човекопоток. Също така е посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
7. За удостоверяване на компетентността си
да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал. 1 от
Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано
правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
8. По делото се събраха свидетелските
показния на Д.П.Х. – лицето подало сигнала до ТД на НАП, както и тези на Д. Д.
Б. и М. М. А. – продавач – консултанти в магазин „ПЕН СИЛУЕТ“, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“***“№ 54.
Свидетелят
Х. заявява, че на 15.10.2022 г. е пазарувала в магазина на„ПЕН СИЛУЕТ“,
находящ се в гр.Пловдив, часът бил 15:19 ч., в който извършила плащане. Купила един
брой блуза на редовна цена. Това, което било отбелязано на етикета не
подсказваше да има промоция. На същата цена съм купувала отново такава блуза –
20,40 лв., но не мога да посоча дати. Блузата представлява – униформена за
училище, може да е била тип „лакоста“, с якичка. Свидетелят сочи, че работи в Главна дирекция „Фискален контрол“
към НАП, в отделът, който е проверявал сигнала, но не участвала в проверката по
друг начин, освен като сигналоподател. Покупката, която извършила не е била
контролна покупка, а за лични нужди. В деня на въпросната покупка не бил издаден
фискален бон, нито друга бележка. Платила в брой сумата от 20,40 лв.
Свидетелят Б. си спомня, че на 15.10.2022 г. – събота, с
колежката й колежката М. А. са били на работа от 10:00 ч. до 17:00 ч.
Твърди, че за сумата от 20,40 лв., за трикотажна блуза е издадена касова
бележка. Сочи на л. 73 по делото касов
бон за сума от 10,20 лв. за трикотажна
блуза с ръкав. Пояснява, че блузата е намалена
поради дефект, а редовната и цена е 20,40 лв. Продажбата била извършена в
15:18:45 ч. Не си спомня лицето на купувача. Плащането било извършено в брой.
Свидетелят А. , твърди че на 15.10.2022 г.
е била на работа от 10:00 ч. до 18:30 ч. двете с колежката, други колеги няма.
По касовите бонове на л. 73 от делото заявява, че това са две „лакости“, които
са продадени. Тоест тип „лакоста“ с деколте, които по принцип като цена са от
20 лв. нагоре, което означава, че щом са продадени на цена 10,20 лв. значи имат дефект. Стоката
си има редовна цена, след това има графа, в която да се отбележи процента
намаление и цената в програмата автоматично се намалява. На самия етикет пише
редовната цена и отстрани процента на намаление. Свидетелят сочи, че е извършил
лично продажба с 50% намаление, която била заплатена в брой.
При проведена очна ставка между
разпитаните свидетели, А. и Х.
се разпознават взаимно.
Х. твърди, че за закупената блуза не е
било обявено намаление. Стоката не била поставена на отделен щанд и била с
редовната цена. В магазина нямало други
лица, които да пазаруват непосредствено преди свидетеля. Покупката приключила в
15:19 ч., когато излязла от магазина. Няколко секунди преди този час заплатила
цена от 20,40 лв. за блуза, за момиче, най-вероятно с дълъг ръкав.
Не е запазила етикета
на стоката. Сигналът е подала десет дни по – късно, тъй като била заета.
Свидетелката А. твърди, че е продала на Х. блуза, за която е
издала касовата бележка на стойност 10,20 лв., с час на издаване 15:18:45 ч.
Сочи именно касовата бележка на л. 73 по делото, за „трикотажна блуза 01 12
ръкав“. Х.
платила в брой половината от цената на съответната блуза и за тази блуза издала
касова бележка. Нямало други клиенти, които да пазаруват в този момент.
IV. От правна страна:
9. В случая, между страните се формира спор както по установената от административния орган фактическа обстановка, така и относно правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от
орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на
чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на
агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.
Принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно стопанска инициатива.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба №
Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./,
конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане
на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението
на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина,
отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за
проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Доказателствата по делото сочат, че на
дата 15.10.2022 г., 15:18:45 ч. има издадена
фискален касов бон от фискалното устройство в обекта за продажба, извършена от
свидетеля А. . Х. отрича получаването на този документ за продажбата, но твърди
че е заплатила стоката няколко секунди преди 15:19 часа и преди нея не е имало
продажба за друг клиент. Тази позиция всъщност потвърждава показанията на А. ,
че касовата бележка е издадена именни за покупката, извършена от Х.. Както А. ,
така и Х. са единодушни по факта на извършената покупко – продажба относно: време
(между 15:18 ч и 15:19 ч), място (процесния обект) и вид на стоката (блуза –
тип „лакоста“ с ръкав). Спорен остава единствено въпросът за стойността на стоката
и това била ли е на редовна или намалена цена. Тези обстоятелства остават извън
обхвата на фактическия състава на установеното нарушение, доколкото контролните
органи не са констатирали нередовно отчитане на стойността на продажбата, а
липса на издадена касова бележка, каквато в случая е налице. Описаната
в оспорената заповед фактическа обстановка, съдържанието на протоколите от
проверката и съставения Акт за установяване на административно нарушение, също
не позволяват еднозначно да се установи каква е била по вид, цена и качеството
стоката, за която се твърди да не е издадена касова бележка. Клиентът, заплатил
стоката, не е съхранил етикет, от който да се установява марка, вид и цена. Тоест в случая е мислима единствено
хипотезата на нарушение относно начина
за издаване на съответен документ за продажба, но фактически
установявания и мотиви в тази насока не са изложени нито от контролните органи,
нито от административния орган, наложил мярката. Каза се,
генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения. Тоест ако не се установява вмененото административно
нарушение да е извършено, липсват и материалноправните основания за налагане на
административна принуда. Налагането на принудителни административния мерки въз
основа на предположения е недопустимо.
Мотивиран от горното, настоящият състав намира,
че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и
ред, но в противоречие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което
оспорената заповед следва да бъде отменена.
V. По съдебните разноските.
10. При този изход на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски. Същите се доказват в размер на 1050 лева, от които 50 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатска защита. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-414-0121713/14.12.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“***“ № 145, сумата от 1050 лева, представляваща съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
Административен
съдия: