№ 243
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201714 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. К. М., с ЕГН **********, с адрес с. К., обл. П., ул.
„***, против Наказателно постановление № 21-0340-001507 от 08.07.2021 г. издадено
от Началник РУ Септември при ОДМВР- П., с което за нарушение на чл.150а ал.1 от
ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност, като моли съдът да отмени НП или да измени
същото, като намали размера на наложената глоба. Прави се искане за присъждане на
разноски в справедлив размер.
Въззиваемата страна- наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален
представител. По делото е представено писмено становище по същество от
процесуалния му представител, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП
и се иска то да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е
направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
1
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.03.2021 г., в 08,41 часа, в с. К.,
на ул. „Първа“ в посока за с. Звъничево, е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №
**** собственост на Н.Д. М. от с. К., със ЗППАМ № 20-1006-000812 от 09.12.2020 г.
връчена на 18.12.2020 г. и влязла в сила. При проверката било установено, че на водача
било иззето СУМПС, след като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
За така констатираното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
378227/04.03.2021 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис.
Впоследствие АУАН и материалите от извършената проверка били изпратени в
РП- П., която образувала ДП с постановление от 14.04.2021 г. за извършено
престъпление по чл.343в ал.3 от НК (ДП № 61/2021 г. по описа на РУ- Септември, пр.
преписка Вх. № 1696/21 г. на РП- П.). След проведено разследване въз основа на
събраните доказателства, с постановление от 06.07.2021 г. прокурорът прекратил
наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от
НПК, като приел че извършеното от А.М. не съставлява престъпление по чл.343в ал.3
от НК, нито по чл.343в ал.2 от НК, като препис от постановлението било изпратено на
Началника на РУ- Септември с оглед преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М..
Наказващият орган преценил, че извършеното от А.М. съставлява нарушение на
чл.150а от ЗДвП и че следва да ангажира административнонаказателната отговорност
като му наложи наказание глоба на осн. чл.177ал.1 т.2 от ЗДвП. Поради тази причина
на 08.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя М. на 28.10.2021 г. Жалбата против санкционния акт била подадена на
01.11.2021 г. лично от санкционираното лице до РС- П. чрез АНО, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, в това число и материалите по ДП № 61/21 г. на РУ-
Септември и показанията на св. Г.М..
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на св. М., като
същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни
на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
2
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на прекратеното наказателно производство, АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на изложените в същата основания.
Съображенията на съда са следните:
Действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, съдът
намира че в АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно описанието на нарушението е непълно и неясно. И в двамата акта
фактологията е идентична, като буквално е посочено, че „водачът управлява с влязла в
сила ЗППАМ…, както и ме на водача е отнето свидетелството му за правоуправление,
след като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157 ал.4 от ЗДвП“. На първо място не е посочено кога е влязла в сила ЗППАМ и
каква ПАМ е наложена с нея на водача, дали същата има срок и какъв е той. По-
нататък е неясно по какъв начин, кога и с какъв акт на жалбоподателя са отнети всички
контролни точки и е иззето СУМПС. Неясно е какво задължение водачът е следвало да
изпълни, но не го е сторил, тъй като соченето единствено на разпоредбата от закона не
може да замести съответните съставомерни обстоятелства, които изрично следва да се
посочат в описанието на нарушението.
Освен това от така формулираното адм. обвинение за наказаното лице, а и за
съда, остава неясно дали водачът е лишен от право да управлява МПС с цитираната
ЗППАМ или пък е неправоспособен поради обстоятелството, че са му отнети всички
контролни точки. Тази неяснота се задълбочава и с оглед на това, че ако се приеме, че
водачът поради загуба на всички контролни точки е загубил своята неправоспособност,
то в такъв случай е неясно защо нарушението му е квалифицирано по чл.150а ал.1 от
ЗДвП. Това е така, тъй като цитираната разпоредба разписва, че водачът за да
управлява МПС трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Така констатираните непълноти и неясноти съставляват нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, това е СПН, накърняващо правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй
като е лишено от възможността да разбере какво нарушение точно му се вменява и да
3
организира своята защита. Само това е достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Но дори и хипотетично да се допусне, че не е налице посочения по горе
съществен процесуален порок, то е налице и друго основание за отмяна на НП.
Обстоятелството, което е ясно посочено в описанието на нарушението е това, че
водачът управлява МПС след като му е иззето СУМПС поради отнемане на всички
контролни точки. Както се посочи и по-горе обаче не е посочено с какъв акт са отнети
тази контролни точки. Същевременно в хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП загубата на
правоспособност възниква по силата на закона- с факта на отнемане на всички
контролни точки на водача в тази хипотеза, като не е необходимо да се обявява с
нарочен акт. В този смисъл погрешен е изводът на АНО, че водачът е лишен от право
да управлява поради временно отнемане на СУМПС по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП и
квалифицирайки нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че с цитираната
ЗППАМ от водача е отнето СУМПС, но това не съставлява лишаване от
правоуправление, а отнемане на документа удостоверяващ това право, поради загубата
на правото. Неправилно е било прието от наказващият орган, че водачът е бил лишен
от право да управлява МПС, защото лицето е загубило това право и е станало
неправоспособен водач. Затова в случая жалбоподателят с деянието си е реализирал
друго нарушение, а именно управление на МПС при липса на право за това, т.е.
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Казано с други думи нарушение по чл.150а от ЗДвП, каквото е вменено с акта и
НП на жалбоподателя, не е извършено от него, защото той не е бил лишен от право да
управлява МПС нито по административен, нито по съдебен ред. При това положение,
дори и хипотетично да се допусне, че посочените допуснати процесуални нарушения
при издаването на атакуваното НП, не са налице, то вмененото на въззивника
нарушение не е осъществено от него, т.е. НП неправилно е приложил материалния
закон и е наложил една незаконосъобразна санкция на жалбоподателя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на наказващия орган следва да се
остави без уважение, като неоснователно.
Отново с оглед изхода на делото право на разноски има въззивника. Такова
искане е направено от неговия процесуален представител с подаденото писмено
заявление (л.9), а именно присъждане на разноски в справедлив размер. По делото
обаче не са представени доказателства за това, че жалбоподателят е направил разноски,
респ. е заплатил адвокатско възнаграждение. В с.з. на 10.01.2022 г. процесуалният
представител пък е заявил, че нямат претенции за възнаграждение на адвоката, тъй
4
като жалбоподателят бил социално слаб и адвокатските услуги са предоставени
безплатно.
Вярно е, че разпоредбата на чл.38 от Закон за адвокатурата, разписва че
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг
юрист, като в тези случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
в тези случаи съдът осъжда другата страна да го заплати. Така разписаното в закона
обаче не дава автоматично правото на адвокатско възнаграждение на адвоката.
Обстоятелствата- предпоставки за това следва да бъдат надлежно доказани със
съответни доказателства. Единствено изявлението и то на процесуалния представител,
че въззивникът е социално слаб не е достатъчно, за да обуслови тази възможност.
Вярно е, че от данните по делото става ясно, че жалбоподателят е пенсионер, но и това
обстоятелство не е достатъчно за да се направи преценка дали той е материално
затруднено лице. Поради тази причина и претенцията на процесуалния представител
на въззивника следа да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
Районен съд- П., в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0340-001507 от 08.07.2021 г.
издадено от Началник РУ Септември при ОДМВР- П., с което на А. К. М., с ЕГН
**********, с адрес с. К., обл. П., ул. „***, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, к ато
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
определяне на адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5