№ 392
гр. П***, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103672 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищцата П. Д. Д. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че с
ответника АТ. ЦВ. Д. са родители на малолетното дете СТ. АТ. Д., роден на
*** г. Твърди, че след раждането на детето ответникът отказвал да поеме
своята част от разходите за отглеждане на детето, което довело до раздялата
между страните. Описва случай, в който на 22.10.2021 г. ответникът се опитал
да вземе детето против волята й. Поради това моли да бъде постановено
решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителските
права, да бъде определено местоживеенето на детето при нея, да бъде
определен режим на лични отношения с бащата и да бъде осъден ответникът
да заплаща издръжката на детето в размер на 220 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, включително издръжка за минало
време в размер на 2 420 лв. (по 220 лв. месечно) за периода от *** г. – датата
на раждането на детето до датата на предявяване на исковата молба –
26.10.2021 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането на сумата. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АТ. ЦВ. Д. чрез
пълномощника си адвокат Д. намира предявените искове за допустими и
частично основателни по отношение иска за упражняване на родителските
права и иска издръжката за в бъдеще, а искът за издръжка за минало време
намира за напълно неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба
1
твърдения, че се бил дезинтересирал от детето, не полагал грижи за него и не
участвал в издръжката му. Счита, че родителските права следва да бъдат
упражнявани от майката, а на него бъде определен режим на лични
отношения, подробно описан в отговора на исковата молба. Заявява, че е
съгласен за заплаща на детето издръжка в размер на 180 лв. месечно с оглед
размера на трудовото му възнаграждение и задължението за изплащане на
кредит. Моли за отхвърляне на иска за заплащане на издръжка за минало
време. Ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните няма спор, а и се установява от приложеното по делото
удостоверение за раждане, че са родители на детето СТ. АТ. Д., роден на ***
г. в гр. П*** от съвместното им съжителство.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП – П*** след проведени
срещи с двамата родители. Пред социалните работници майката е споделила,
че желае да упражнява родителските права по отношение на детето, а бащата
да има режим на лични отношения с него, който да се осъществява в нейно
присъствие предвид ниската възраст на детето и привързаността му към
майката. Бащата е заявил, че е съгласен майката да упражнява родителските
права и той да плаща издръжка, но не желае контактите му с детето да са в
нейно присъствие. Основни грижи за детето се полагат от майката.
Подкрепена е от родителите и сестра си. Бащата се е срещал с детето
еднократно след определяне на привременни мерки. По данни на майката тя
не възпрепятства срещите между двамата, но не желае да се случват в неговия
дом. Жилището, в което в момента се отглежда детето, е в гр. П***.
Собственост е на родителите на ищцата. Представлява тристаен апартамент,
състоящ се от две спални, хол, кухня и санитарни помещения. Живеят заедно
с родителите на ищцата. Хигиенно-битовите условия са добри. Ответникът
също живее в гр. П***. Домът му представлява четириетажна къща. На
първия етаж има гараж и лятна кухня. Вторият етаж се състои от две стаи и
санитарно помещение. Третият етаж, който се обитава от ответника, се състои
от спалня, кухня с хол и санитарно помещение. На последния етаж има гостна
и стая, която е в ремонт. Хигиенно-битовите условия в жилището са добри. И
двамата родители са трудово ангажирани – ищцата работи в „Обединена
българска банка“ АД на длъжност „специалист обслужване на клиенти“, като
в момента ползва отпуск по майчинство, а ответникът работи в РДПБЗН –
П*** като пожарникар. Освен доходи от трудово правоотношение реализира
и доходи от отдаване под наем на друг притежаван от него имот. Детето
познава роднините от разширения семеен кръг и на майката, и на бащата.
Предвид ниската възраст на детето то е емоционално привързано към майка
си. Познава баща си. По данни на бащата при осъществената между тях среща
е бил спокоен и не е плакал. Детето общува с близките по майчина линия. С
бабата по бащина линия се е видял на К*** при осъществяване на режима на
2
лични отношения.
Съгласно представената по делото справка от д-р З*** Л*** – личен
лекар на детето, от месец януари 2021 г. детето е на смесено хранене, а от
месец ноември 2021 г. – на изкуствено хранене. По данни от майката му
никнат зъбки и се слага на гърда, за да се успокои.
По делото са представени писмени доказателства – касови бележки за
закупени през периода от 07.05.2021 г. до 15.03.2022 г. бебешки дрехи,
памперси, детски храни, играчки и други на обща стойност 928.32 лв., както и
разписки за платена издръжка за периода от месец декември 2021 г. до месец
март 2022 г. в размер на 180 лв. месечно.
От 11.03.2019 г. ответникът изплаща банков кредит в разрешен размер
от 50 000 лв. със срок 27.02.2026 г. и месечна погасителна вноска в размер на
703.01 лв.
Свидетелят ИВ. АНГ. К., съпруг на сестрата на ищцата, установява, че
познава ищцата от 13-14 години, а ответника – от около 2 години. Двамата не
живеели заедно от миналата есен. Оттогава ищцата и детето живеели при
нейните родители. Ищцата гледала детето като родителите й помагали.
Ответникът работел в пожарната. Лятото били заедно на море. Ответникът
платил картата за морето. Докато страните живеели заедно, свидетелят бил
виждал ответника да се грижи за детето и да го разхожда с количката. Не знае
дали му е купувал детски храни. В момента ответникът се виждал с детето в
присъствие на майката.
Свидетелката С*** А*** Н***, без родство със страните, установява, че
познава ищцата от 15-20 години, защото живеят в един блок, а ответника – от
2 години. Те не живеели заедно почти от лятото на миналата година. Основно
ищцата се грижила за детето с помощта на майка й и баща й. Тя живеела в
техния апартамент, а ответникът – в собствена къща. Ответникът работел в
пожарната. Плащал издръжка. Не знае дали ответникът се грижи за детето.
Веднъж бил дошъл да види детето и тъй като валяло и духало, влезли с детето
в колата.
Свидетелят А*** Н*** Д***, без родство със страните, установява, че с
ответника са приятели. Страните не живеели заедно от месец октомври 2021
г. Имали едно дете, на една година и няколко месеца. В момента детето било
при майката. Свидетелят присъствал, когато ответникът черпел за неговото
раждане и на кръщенето му, като платил почерпката след него. След
раждането на детето страните отишли да живеят в дома на ответника. Живели
там до месец октомври. Докато живеели заедно, свидетелят често им бил на
гости. Много пъти бил виждал ответника да взима ядене на детето от детската
кухня и да го води на разходки на О***. Многократно купувал дрехи, храна,
памперси и всякакви неща за детето. Завел майката и детето на море.
Ответникът му споделил, че в момента са скарани с майката и не може да си
вижда с детето.
Свидетелят П*** Х*** А***, без родство със страните, установява, че
3
познава страните, откакто дошли да живеят в махалата. Когато ответникът
бил на работа, ищцата ходела при майка й, за да й помага за детето.
Ответникът оправил къщата, за да е топло на детето. Пазарувал от магазина.
Разхождал детето с количката до О***. Заедно с детето били на море. Често
им гостували майката и бащата на ищцата, както и познати на ответника.
Живели заедно до октомври миналата година, когато свидетелят видял, че
ищцата се изнася с детето от къщата, а от ответника разбрал, че са се
разделили. Ответникът му споделил, че има неприятности – не му дават да
вижда детето и не можел да доближава ищцата, защото имал ограничителна
заповед.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищцата застъпи становище, че тя трябва да упражнява родителските права, а
срещите с бащата следва да се провеждат в нейно присъствие, тъй като детето
е малко, излизат му зъбки и се успокоява на гърда. Освен това не се е
отделяло от нея, за разлика от баща му, който бил прекарвал достатъчно
малко време с него, дори и по време на съвместното им съжителство.
Изслушан по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ответникът заяви, че няма претенции относно родителските права.
Единствено иска да вижда детето без майката да го възпрепятства. Посочва,
че има три дни, в които може да вижда детето и няма проблем това да е без
майката. Сочи, че докато са живели заедно, се е грижил за детето, водил ги е
море и на почивки. Изтъква, че напрежението, което съществува между него и
ищцата, не е добре нито за тях, нито за детето. Заявява, че може да се грижи
за детето.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са предявени при условията на кумулативно
обективно съединяване искове по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършило пълнолетие дете и по чл. 149 от СК
за издръжка за минало време.
Исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представляват спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие
дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на детето и
пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него, битовите
условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и
имуществото на родителя, моралните качества, привързаността към детето и
други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
Основателността на исковете по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК за
издръжка за в бъдеще и за минало време предполага нужда от издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете и възможност на родителя да предоставя
4
такава. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото
при условията на пълно и главно доказване като доказателствената тежест за
това е на ищеца. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно
и главно доказване по делото предоставянето на издръжка на детето за
минало време.
По въпросите за упражняване на родителските права и местоживеенето
на детето страните не спорят. Ищцата е заявила желание да упражнява
родителските права, което е указание за сериозна загриженост за детето и
желание да изпълни родителския си дълг. Ответникът от своя страна няма
претенции към родителските права и не възразява детето да живее при
ищцата и тя да упражнява родителските права. От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прави извод, че
упражняването на родителските права от майката ще бъде в интерес на
детето. Освен заявената от нея готовност да поеме непосредствените грижи за
детето и възпитанието му, потвърдена и пред съда при изслушването й по
реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК, съдът констатира, че
ищцата има необходимия родителски капацитет и е в състояние да задоволява
здравните, културни, образователни и социални потребности на детето. От
раждането на детето тя осъществява основните грижи за него, а след
раздялата й с ответника преимуществено тя се грижи за детето. Трудово
ангажирана е и има доходи, с които може да поеме нуждите на детето.
Жилищно обезпечена е, като жилището на родителите й осигурява добри
хигиенно-битови условия за отглеждане на детето. В грижите за детето може
да разчита на помощта на родителите си, в чийто дом живеят. Детето е в
ниска възраст – една година и четири месеца, и се нуждае от непосредствена
майчина грижа. Между майката и детето има изградена силна емоционална
привързаност. При тези данни и с оглед разясненията, съдържащи се в
задължителното за съдилищата ППВС № 1/1974 г., съдът намира, че майката
е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето, поради
което родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване от
майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето. Такова е
и желанието на родителите, което също следва да бъде съобразено от съда.
Режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде
съобразен от една страна с ниската възраст на детето и силната емоционална
връзка, съществуваща между майката и детето, а от друга страна с наличните
по делото данни за осъществяване на единични срещи между бащата и детето
след раздялата на родителите, въпреки определените от съда привременни
мерки. Причините за липсата на контакти между бащата и детето се коренят в
породилото се между родителите неразбирателство в личните им отношения
и пренебрегване на интересите на детето. Интересът на детето е висша
ценност, за която съдът следи служебно. Затова определяйки най-подходящия
режим на лични отношения, съдът следва да намери това разрешение, което в
най-пълна степен отразява нуждите на детето и преди всичко осигурява
неговото благоденствие. В случая режимът на лични отношения следва да
5
бъде насочен най-вече към това да съхрани връзката баща-дете и да даде
възможност за изграждане на хармонични отношения между тях, които ще
способстват за правилното психо-емоционално развитие на детето и за
израстването му като пълноценна личност.
Детето е във възраст, в която почти цялото му ежедневие преминава в
присъствието на майка му и/или на нейните родители. С тях то се чувства
сигурно и спокойно. С баща си детето общува рядко през последните няколко
месеца и винаги заедно с майка си. Затова е необходимо да изминат още
няколко месеца, през които бащата и детето да общуват в присъствието на
майката. Това време е нужно, за да се адаптира детето към новата ситуация,
ще гарантира спокойствието му в присъствието на бащата и ще способства за
засилване на емоционалната връзка между тях. Поради това като най-
подходящ следва да бъде определен режим на лични отношения, при който
бащата да вижда детето всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от
10.00 ч. до 16.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, като срещите се
осъществяват на подходящо според обстоятелствата място в присъствието на
майката до навършване на детето на година и девет месеца.
След навършване на година и девет месеца на детето срещите между
бащата и детето могат да се осъществяват без да присъства майката, като се
запази посоченият режим. Ответникът доказа по делото с оглед събраните
гласни доказателства, че е в състояние да полага адекватни грижи за детето и
демонстрира готовност самостоятелно да го гледа при осъществяване на
личните отношения помежду им, поради което липсата на майката няма да
навреди на детето и ще е в негов интерес.
След навършване на тригодишна възраст на детето режимът на лични
отношения следва да се разшири, като на бащата се даде възможност да
вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от
10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с приспиване, като взема детето от дома
на майката и го връща също в нейния дом.
След навършване на петгодишна възраст към този режим следва да се
добавят 5 дни през лятото с приспиване, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката и по 2 дни с приспиване за В*** и К*** празници.
След навършване на седемгодишна възраст на детето бащата ще може
да вижда и взема детето от дома на майката всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с приспиване, 20
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 5
дни през пролетната ваканция; 2 дни през В*** празници, които всяка четна
година включват В*** събота и В*** и 5 дни през зимната ваканция, които
всяка нечетна година включват Б*** в** и К***.
В интерес на детето е родителите да положат максимални усилия за
преодоляване на съществуващия помежду им междуличностен конфликт, за
да може срещите между бащата и детето да се осъществят без стрес за детето.
Необходимо е също така родителите да спазват стриктно установения режим
6
на лични отношения, тъй като детето е от мъжки пол и присъствието на
фигурата на бащата в живота му е от изключителна важност. Бащата и детето
следва да използват всяка възможност да общуват помежду си, за да изградят
една пълноценна връзка баща-дете. Контактите между тях следва да бъдат
насърчавани, включително от майката, и не бива да бъдат пропускани и
игнорирани по никакъв повод, за да не се стигне до родителско отчуждение.
Издръжката, дължима от родителите на техните ненавършили
пълнолетие деца, се определя съгласно чл. 142, ал. 1 от СК в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите, а минималният й размер
за едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна
заплата – чл. 142, ал. 2 от СК. Съгласно ППВС № 5/1970 г. нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние, трудоспособност и квалификация, преценени
към момента на постановяване на решението. Конкретно за ненавършило
пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една
страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди, здравословното
състояние, наличието или липсата на специални потребности. Следва да се
отчетат икономическите условия в страната, определени от висок жизнен и
социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори,
които определят нуждата от повече средства за издръжката на едно дете.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне на
издръжката следва да бъдат отчетени възможностите на родителя да дава
издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността
да полага труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да
издържа и други лица.
В случая се касае за дете в ниска възраст, което се отглежда от майка
си. На този етап детето не посещава детско заведение. Основните му нужди са
за храна, облекло, играчки и лекарства. Няма данни да страда от сериозно или
хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито да има
специални потребности, които да изискват повече финансови средства.
Майката и бащата са в трудоспособна възраст и са трудово ангажирани.
Трудовото възнаграждение на бащата е 1 100 лв. Има допълнителни доходи
от наем в размер на 100 лв. месечно. Изплаща банков кредит. В момента
майката ползва отпуск по майчинство и получава обезщетение в размер на
850 лв. Подпомагана е по реда на ЗСПД. Никой от родителите не дължи
издръжка на други ненавършили пълнолетие деца и не страда от заболяване,
което да му пречи да полага труд и да реализира доходи.
При тези данни съдът намира, че необходимите средства за ежемесечна
7
издръжка на детето са в размер на 300 лв., която следва да бъде разпределена
в съотношение 180 лв. за бащата и 120 лв. за майката, върху която ще лежат
цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето и осигуряването
на ежедневните му потребности. Размерът на дължимата от бащата издръжка
е в размер близък до минимума и съответства на ниската възраст на детето,
която не изисква особено големи разходи за издръжка. Ето защо искът за
издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК следва да бъде уважен в размер на 180 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, тъй като се
касае за определяне на първоначална издръжка, до настъпване на основания
за изменение или прекратяване на издръжката. За разликата над 180 лв.
месечно до предявения размер от 220 лв. месечно искът за издръжка следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Издръжка за минало време съгласно чл. 149 от СК може да се търси
най-много за една година преди предявяване на иска. В случая се претендира
издръжка от раждането на детето – *** г., до предявяване на исковата молба –
26.10.2021 г. От събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. и от
показанията на свидетелите, доведени от ищцата, се установява, че от
раждането на детето до есента на 2021 г. страните са живели заедно на
съпружески начала в дома на ответника. В този смисъл са показанията на
свидетелите К., Д*** и А***, като последните двама свидетели уточняват, че
страните са се разделили през месец октомври 2021 г. Единствено
свидетелката Н*** сочи, че раздялата на страните е била през лятото, но
сравнени с останалите доказателства по делото нейните показания се явяват
изолирани и не следва да бъдат възприемани. Особено ценни в случая са
показанията на свидетеля К., който се намира в отношения по сватовство с
ищцата, често им е бил на гости в дома на ответника, а през лятото са били
заедно на почивка на море, поради което има непосредствени впечатления от
съвместното съжителство на страните и от момента на фактическата им
раздяла. Свидетелите установяват, а и е житейски логично, докато страните са
съжителствали на семейни начала, ответникът да е осигурявал издръжката на
семейството, в т.ч. и на детето, още повече, че по това време ищцата е била в
отпуск по бременност и раждане, а впоследствие и в майчинство. Според
свидетеля К. ответникът е платил картата за морето през лятото. Свидетелят
Д*** също посочи, че ответникът е завел майката и детето на море, платил е
почерпката след кръщенето на детето, многократно е взимал храна от
детската кухня и е купувал памперси и дрехи за детето. Свидетелят А*** е
виждал ответника да пазарува от магазина за в къщи и потвърди, че тримата с
детето са били на море. Свидетелката Н*** беше още по-категорична, като
заяви в показанията си, че ответникът дава издръжка на детето. В подкрепа на
това са и ангажираните от ответника писмени доказателства по делото –
касови бележки, установяващи направени от същия разходи за закупуване на
бебешки и детски дрехи още по времето, когато страните са живели заедно.
При така установените факти съдът намира, че от раждането на детето до
раздялата на родителите през месец октомври 2021 г., когато е предявена
8
исковата молба, ответникът е престирал необходимата на детето издръжка,
поради което искът за заплащането й е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Искането на страните за присъждане на разноски не може да бъде
уважено. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г.о.
Доколкото разноски не се присъждат, е безпредметно разглеждането на
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– П*** държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259.20 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето СТ. АТ. Д., ЕГН ********** на майката П. Д. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето СТ. АТ. Д., ЕГН **********
при майката П. Д. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето СТ. АТ. Д., ЕГН
********** и бащата АТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, както следва:
до навършване на година и девет месеца на детето бащата може да го
вижда всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 ч. до
16.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, като срещите се
9
осъществяват на подходящо според обстоятелствата място в присъствие
на майката;
след навършване на година и девет месеца на детето до навършване на
тригодишна възраст на детето бащата може да го вижда всяка втора и
четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч. в събота и от
10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя без да присъства майката, като бащата взема
детето от дома на майката и го връща в нейния дом;
след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на
петгодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00
ч. в неделя с приспиване, като взема детето от дома на майката и го
връща в нейния дом;
след навършване на петгодишна възраст на детето до навършване на
седемгодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема
всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до
16.00 ч. в неделя с приспиване, 5 дни през лятото с приспиване, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 2 дни с приспиване за
В*** празници и 2 дни с приспиване за К*** празници, като взема детето
от дома на майката и го връща в нейния дом;
след навършване на седемгодишна възраст на детето бащата ще може да
вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца
от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с приспиване, 20 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 5 дни
през пролетната ваканция; 2 дни през В*** празници, които всяка четна
година включват В*** събота и В***, и 5 дни през зимната ваканция,
които всяка нечетна година включват Б*** в** и К***, като взема детето
от дома на майката и го връща в нейния дом.
ОСЪЖДА АТ. ЦВ. Д., ЕГН ********** да заплаща на малолетното
дете СТ. АТ. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
П. Д. Д., ЕГН ********** издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК в размер на 180 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2021 г., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата над 180 лв. месечно до заявения
размер от 220 лв. месечно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Д., ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете СТ. АТ. Д., ЕГН
********** и двамата от гр. П***, ул. „Я*** М***“ ***, *** *** *** против
АТ. ЦВ. Д., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ц*** А***“ *** ***, *** иск по
чл. 149 от СК за заплащане на малолетното дете чрез неговата майка и
законен представител на издръжка за периода от *** г. – датата на раждане на
детето, до 26.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, в размер на
2 420 лв. (по 220 лв. на месец).
ОСЪЖДА АТ. ЦВ. Д., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Ц*** А***“
*** ***, *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна
10
такса върху присъдената издръжка в размер на 259.20 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на ищцата чрез пълномощника й
адвокат П., на ответника – лично и на ДСП – П*** чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11