№ 6291
гр. София, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110152577 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците Л. С. Р. и М. С. Р.
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 1793,88 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в
гр.С.., апартамент, аб. № ., сумата от 30,38 лв., представляваща такси за дялово
разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 30.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 236,98 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до
27.05.2022г. и сумата от 5,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксите за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 27.05.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 35538/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността
на услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г.,
влезли в сила на 11.08.2016г.), но лихва за забава не се начислявала върху прогнозните
стойности, а в случай че купувачите изпаднат в забава след изтичане на 45-дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че за
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 35538/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която длъжниците възразили в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски за производството.
1
Ответниците Л. С. Р. и М. С. Р. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание с твърдения, че не са нито
собственици, нито ползватели на процесния недвижим имот, поради което и не се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Оспорват да са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия с ищеца, както и да му дължат претендираните суми, тъй
като липсвали доказателства относни количеството изразходвана топлинна енергия.
Оспорват дължимостта на лихвите поради недължимост на главните вземания. Оспорват
процесните фактури да са били публикувани в интернет страницата на дружеството. Правят
възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Молят за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД взема становище за основателност на
предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, че в конкретния случай ответниците
Л. С. Р. и М. С. Р. се явяват битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а
от ДР на Закона за енергетиката въз основа на качеството им на собственици на процесния
имот при равни квоти. Посоченото обстоятелство се установява от представения като
доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том .., дело № . от
04.09.1991г., с който на ответниците е дарен следния недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр. С.., на втория етаж, с площ от 68,52 кв.м. и съседи, подробно описани в нотариалния
акт. Не е спорно, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния с
административен адрес: гр. С., апартамент. Не се твърди, нито се установява от
прехвърлянето на собствеността през 1991г. до края на процесния период ответниците да са
се разпоредили с правото си на собственост върху процесния имот или през исковия период
същият да е бил ползван от друго лице, което да е сключило договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия за битови нужди. Напротив, по делото се установява, че в представените
от трето за договора лице, каквото е „Т.С.“ ЕООД, писмени доказателства (изравнителни
сметки и главни отчети) ответницата Л. С. Р. фигурира като титуляр на партидата, открита
за имота за процесния период. Действително по делото е представена молба-декларация за
2
откриване на партида за имота на друго лице, различно от ответниците, от 13.11.2001г., но
същата е подадена близо 20г. преди процесния период, като към релевантния период са
налични данни, че титуляр на партидата е една от ответниците именно в качеството й на
собственик на имота. По силата на притежаваното право на собственост и другият ответник
– М. С. Р. се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно
правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява
при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.
150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № . от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ), обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период
сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение
„Т.С.“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на
02.10.2001г., видно от представения протокол от същата дата, неоспорен в производството,
както и по силата на възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната
станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното
дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., както и в Наредба . от 12.03.2020г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнала до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците за процесния
период е начислявана ТЕ, отделена от сградната инсталация въз основан на инсталираната
мощност, което е съответствие с действащите към процесния период технически нормативи,
ТЕ за отопление на имот, въз основа на показанията на 4 броя отоплителни тела с ИРРО, ТЕ
за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на 1 брой водомер за топла
вода, разположен в имота, както и ТЕ за отопление на общи част (стълбище), която се
разпределя между всички абонати, които го ползват (в случая ФДР е начислила 6 % от
общата ТЕ за отопление на стълбището, която е включена към ТЕ за отопление на имота на
ответниците). За отоплителен период от м.05.2019г. до м.04.2020г. абонатът не е осигурил
достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение и водомера, поради което за
посочения период му е начислена служебна енергия за отопление на имот по максимален
специфичен разход на сградата по формула, предвидена в Наредба № . за
топлоснабдяването и Наредба . от 12.03.2020г., следваният математически модел на която
вещото лице е проверило и която съответства на техническите нормативи, както и служено
му е начислена ТЕ за БГВ с разходна норма 140л/денонощие за 1 брой потребител, което
също е в съответствие с предвиденото в наредбата. За периода от м.05.2020г. до м.04.2021г.
абонатът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и водомера и такъв
реален отчет е извършен. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е
извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието
предназначение е да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът
да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за
исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната
енергия, съдът приема, че ответниците дължат на топлопреносното дружество за потребена
3
топлинна енергия сумата от 3587,80 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на
изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за
доплащане в размер на 513,50 лв. за отоплителен сезон 2019г./2020г. и сума за връщане в
размер на 506,95 лв. за отоплителен сезон 2020г./2021г. Не се установиха възраженията на
ответниците за неправилно отчитане на топлинната енергия за процесния период, направени
във връзка с годността на общия топломер в абонатната станция. От заключението на
вещото лице се установи, че макар и метрологичната проверка на този топломер да е
извършена след законоустановения срок, заключението на контролата е, че топломерът
„Съответства“, което заедно с липсата на данни за свалянето или повреждането му за
процесния период, е основание за извод, че същият е бил годно СТИ и е измервал вярно
постъпващата в абонатната станция ТЕ за целия исковия период.
Неоснователно се явява и възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност за претендираните вземания. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания на 30.06.2022г.,
както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), следва, че към 30.06.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва последиците
от предявяване на исковете, не е изтекла тригодишната погасителна давност и за най-
старото задължение от исковия период за м.05.2019г.
С оглед изложеното предявените искове за установява на цена на топлинната енергия
се явяват основателни в пълния предявен размер, който е по-нисък от установения за
дължим, и следва да се уважат изцяло като бъде признато за установено, че всяка от
ответниците Л. С. Р. и М. С. Р. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 1793,88 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
4
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г.-2021г. е настъпил на
15.06.2021г. В този срок обаче не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена
обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ,
отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за
изпадането на ответниците в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е
следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура,
издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не
твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявените искове за установяване
на вземания за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия са неоснователни
и следва да се отхвърлят в пълния предявен размер от 236,98 лв. срещу всяка от ответниците
за периода от 15.09.2020г. до 27.05.2022г.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба купувачите на топлинна енергия,
каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която
включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответниците
дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
ги обвързват и срещу които същите не са възразили, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, по което страните не са възразили, се равнява на сумата от 60,76
лв., от която всеки от ответниците дължи половината или сумата от 30,38 лв., поради което
исковете за цена на услугата дялово разпределение, предявени в същия размер, се явяват
изцяло основателни и следва да се уважат, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
5
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за
дължимост на тези вземания и не дължат претендираното обезщетение в размер на 5,71 лв.
всеки за периода от 01.07.2019г. до 27.05.2022г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на
82,68 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 82,68 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 250 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза. И в двете производства ищецът е бил защитаван от
юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за
заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв.
за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на
ищеца за заповедното производство производство са в общ размер от 132,68 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК разноски в размер на 117,10 лв. или всеки от ответниците дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на половината от тази сума или сумата от
58,55 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 732,68 лв., от
който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 646,65 лв. или всеки от ответниците дължи на
ищеца разноски за исковото производство в размер на половината от тази сума или сумата
от 323,32 лв.
Всяка от ответниците е претендирала и доказала извършване на разноски за платено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на по 800 лв., както и
извършване на разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер на по 1000 лв. всяка. Ищецът е заявил възражение за прекомерност на
претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения, които съдът намира за
основателни предвид фактическата и правна сложност на делото, като на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК намалява същото до сумата от 400 лв. за всяка от ответниците за заповедното
производство, а за исковото производство – до сумата от 550 лв. за всяка от ответниците.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете на всяка от ответниците се дължи заплащане
на разноски в размер на 53,21 лв. за заповедното производство и в размер на 73,17 лв. – за
исковото производство.
След компенсиране на присъдените на страните разноски (в който смисъл ищецът е
направил изрично изявление) всяка от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от
5,34 лв. за заповедното производство и сумата от 250,15 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Л. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., съдебен адрес: гр.
С.. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от 1793,88
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.., апартамент, аб. № . и сумата от 30,38
лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
35538/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 236,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 27.05.2022г. и за сумата от 5,71 лв., представляваща обезщетение
за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 27.05.2022г.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че М. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., съдебен адрес:
гр. С.. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от
1793,88 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.., апартамент, аб. № . и
сумата от 30,38 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 35538/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от
236,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 27.05.2022г. и за сумата от 5,71 лв., представляваща
обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
27.05.2022г.
ОСЪЖДА Л. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., съдебен адрес: гр. С.. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С. на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 5,34 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 250,15 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., съдебен адрес: гр. С..
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С. на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 5,34 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 250,15 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7