Р Е Ш Е Н И Е
гр. Л., 04.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 293/2019
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
подадена искова молба от „Т.С.“ ООД против „Г. Т. Л.“ ЕООД за установяване на
вземания по оспорена заповед за изпълнение за заплащане на цена по договор за
международен превоз на товари, за установяване на вземане за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор и насрещна искова молба
подадена от от „Г. Т. Л.“ ЕООД против „Т.С.“ ООД за установяване на вземане за
заплащане на неустойка за забава.
Ищецът твърди, че с ответника се намирали в договорни
отношения с предмет превоз на товари. По заявка на ответника ищецът натоварил
безалкохолни напитки от гр. Съединение и гр. С., които доставил на 01.08.2017
г. до адреси в гр. А. с камионни с рег. № ра ******** и ********. Стоката е
приета от получателя без възражения, но разтоварена с 48 часа закъснение. За
извършената транспортна услуга ищецът издал на ответника фактура на 08.08.2017
г. на стойност 3 989,89 лв., по която ответникът не е предложил
изпълнение. Поради забавата при заплащането му той дължи обезщетение в размер
на 374,25 лв. за периода 30.08.2017 г. до 01.08.2018 г. Поради забава при
разтоварване на стоката ищецът твърди, че не е изпълнил в срок задълженията си
по други договорни връзки, поради което запратил неустойки в размер на
1 200,00 евро. Във връзка с вредите от неизпълнението на договорната връзка
с ответника на 30.08.2017 г. издал фактура на стойност 1 200,00 евро, с
левова равностойност 2 347,00 лв.
За събиране на вземанията ищецът твърди, че е подал
заявление, въз основа на което пред РС Л. е образувано гражданско делото, а
изпълнението на издадената по него заповед е оспорено.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане
в размер на 3 989,89 лв. – възнаграждение по договор за международен
превоз на стоки, 2 347,00 лв. – обезщетение за вреди от закъсняло
разтоварване на стока и обезщетение за забава в размер на 374,25 лв. за периода
30.08.2017 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на
вземанията. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото отговор, с обективирана в него
насрещна искова молба, ответникът не оспорва, че е възложил на дружеството ищец
да извърши с две транспортни средства превоз на товари от Б. до Г.; че превоза
е извършен с камионни с рег. № ра ******** и ********; че превозвачът е
натоварил стоката ѝ я доставил на уговореното място в Г. – А.. Твърди, че
поради неукрепване на товара, той е пристигна на място във вид, които не е
позволил разтоварването му, което го е забавило. Получателят на стоката
уведомил своевременно ответника за проблема и отказал разтоварване до
пренареждане на стоката. След пренареждане на стоката се твърди, че тя е разтоварена
на 05.08.2017 г. Във връзка с неизпълнението на договорните задължения на ищеца
за укрепването на товара, опазването и съхранението му по време на превоза,
ответникът твърди, че издал фактура на 23.08.2017 г. с начислена по нея
неустойка. Сумата по фактурата прихванал с насрещно свое задължение за
заплащане на цената по договор за транспорт на товари, а разликата от
3 207,56 лв. заплатил по сметка на ищеца. Ответникът оспорва да дължи на
ищеца претендираната от него обезщетение във връзка със забавеното разтоварване
на стоката.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „Т.С.“ ООД съществуването на
вземане за заплащане на неустойка в размер на 782,33 лв., начислена на
основание т. 2.4 и 2.6 от договор – заявка за автомобилен транспорт от
27.07.2017 г. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото отговор на насрещния иск
ответникът оспорва основателността му. Твърди, че насрещната претенция за
неустойка е погасена по давност.
В съдебно заседание представителите на страните не
оспорват, че по договорната връзка ищецът е предложил изпълнение и доставил в А.
натоварената в Б. стока на първи и втори август, както и че стоката е
разтоварена на четвърти и пети август.
В хода на делото по същество ищецът не участва чрез
свой представител и не вземан становище по същество.
Ответникът се представлява по делото от адв. С., който
по същество излага становище за неоснователност на заявените срещу тях
претенции и за основателност на насрещната.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства в с тяхната съвкупност и
взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадена заявление от „Т.С.“ ООД е образува
ч. гр. д. № 1750/2018 г. по описа на РС Л.. По делото е издадена заповед № 1119
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 г., с която е
разпоредено на „Г. Т. Л.“ ЕООД да заплати на „Т.С.“ ООД сумата от 3 989,89
лв. – възнаграждение по договор за международен превоз на стоки, 2 347,00
лв. – обезщетение за вреди от закъсняло разтоварване на стока и обезщетение за
забава в размер на 374,25 лв. за периода 30.08.2017 г. до 01.08.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащането на вземанията, както и сторените разноски. Против
изпълнението на заповедта е подадено възражение от длъжника.
Страните не спорят, че ответникът е възложил на ищеца
да извърши с две транспортни средства превоз на товари от Б. до Г., че превозът
е извършен с камионни с рег. № ра ******** и ********; че ищецът е натоварил
стоката ѝ я доставил на уговореното място в Г. – А. на първи и втори
август, както и че стоката е разтоварена на четвърти и пети август, като това
се установява и от ангажираните по делото заявка – договор от 27.07.2017 г. и
ангажираните ЧМР-та /л. 6 и 7 от делото/. От ангажираните по делото два броя
ЧМР-та се установява, че изпращач по тях е дружеството „Нова трейд“ ООД
Съединение, а получател „М.И.“ АД – А., Г.. Страните са договори заплащането на
цената по договора да се извърши по банков път
30 дни след получаване оригинала на фактурата и двете CMR-та без
възражения.
За извършения международен транспорт ищецът е издал на
08.08.2017 г. фактура на името на ответника за сумата от 3 989,89 лв. с
ДДС, платими по посочена банкова сметка *** „Алианц банк Б.“ АД. Фактурата е
включена в дневниците за покупки на ответника за м. август 2017 г., което се
установя от ангажираното извлечение от тях /л. 44 от делото/.
В писмо, адресирано до „Нова трейд“ ЕООД и „Г. Т. Л.“
ЕООД, „М.И. К. Е. И.“ АД А., Г. е уведомил адресатите, че поръчаната от тях
стока е транспортирана с МПС-та с рег. номера ********/********и ********/******
до пункт за разтоварване в А., Г. на „М.И. К. Е. И.“ АД в състояние, което не е
позволявало разтоварването ѝ. При транспорта стоката на е обезопасена,
поради което се е разместила, опаковката ѝ е нарушена и върху нея има
щети. Разтоварването ѝ следва да се извърши след пренареждането ѝ,
което е задължение на транспортната фирма. В писмото е посочено, че към него са
приложени снимки, като са ангажирани седем броя по делото. Писмото е датирано
като изготвено на 02.08.2017 г.
Ответникът е отправил изявление до ищеца, че поради
нарушена заявка за договор за автомобилен транспорт от 27.07.2017 г., извършена
с МПС-та с рег. номера ********/********и ********/******, не се явил за
разтоварване на установените срокове и стоката не е пристигнала във вида, в
който е натоварена, като всички заявени претенции към тях ще бъдат начислени на
ответника.
На 23.08.2017 г. ответникът е издал фактура на ищеца
за сумата от 782,33 лв. с посочено в нея основание за издаване – неустойка по
заявка – договор за автомобилен транспорт от 27.07.2017 г. – Б. – Г. по т. 2.6
и 2.4 на автомобили ********/********и ********/******, платима по сметка с
посочен номер в „Райфайзен банк“ АД.
Видно от общи условия към заявка страните са
договорили, че при неявяване на товарен/разтоварен пункт в уговорения ден и час
се държи неустойка в размер на 200 евро за всеки започнати 24-ри часа, но не
повече от 5 дни. Всички допълнителни претенции, свързани с закъснение на
товарен/разтоварен адрес, щети по стоката и т. н., предявени към „Г. Т. Л.“
ЕООД, е уговорено, че ще бъдат предявявани към фирмата превозвач /л. 74 от
делото/.
В писмо, адресирано до управителя на ответника, във
връзка с претенция за нарушена заявка по договор от 27.07.2017 г., ищецът е
направил изявление, че срока за доставка на стоката, изпратена с камион СВ 3137
АВ е била 01/02/08.2017 г. Камионът е пристигнал на 01.08.2017 г. в 21 ч. и 51
минути и подадена за разтоварване в 6,00 часа. В писмото се посочва, че камиона
не е бил разтоварен на 02.08.2017 г. и на 03.08.2017 г. по причини – „наклонени
палета“ и липса на място в склада, като разтоварването е направено на
04.08.2017 г. Камион с рег. № СВ 2920 ВВ в писмото се посочва, че е пристигнал
по местоназначението си на 02.08.2017 г. в 22 ч. и 44 минути, като е бил готов
за разтоварване на 03.08.2017 г. и е разтоварен на 05.08.2017 г. или със заявка
от 48 часа. Писмото е заявена претенция за заплащане на обезщетение по 500 евро
на камион за неспазена датата на товарене и по 100 евро на камион на ден
закъснение. В проведено на 16.09.2019 г. открито съдебно заседание процесуалния
представител на ответника е признал, че обсъденото писмо е получено от ответника.
На 30.08.2017 г. ищецът е издал на ответника фактура
за сумата от 2 347,00 лв. с посочено в нея основание плащане – неустойка
по заявка – договор за автомобилен транспорт на 27.07.2017 г. на автомобили ********/********и
********/******.
Ответникът е направил предложение за прихващане на
свои вземания със задължение към ищеца. Съгласно представено от него
споразумение, датирано на 06.10.2017 г. задължения на ищеца към него са в
размер на 782,33 лв. по фактура № 42 от 23..8.2017 г., а неговите задължения
към ищеца са в размер на 3 989,89 лв., като се предлага двете задължения
да се прихваната в резултата на което се приеме, че задълженията им към
06.10.2017 г. са уредени. Споразумението е подписано за ответника.
На 06.10.2017 г. ответникът е наредил да се плати от
сметката му в „Райфайзен банк Б.“ АД до сметка на ищеца в „Алианц банк Б.“ АД
/номера на сметката е идентичен с посочения във фактура от 08.08.2017 г./
сумата от 3 207,56 лв. с основание за плащане – неустойка. Според
представеното извлечение от сметката на ответника превода към ищеца е направен
на датата на издаване на нареждането /06.10.2017 г./, за което е ангажирано и
удостоверение от банката.
Ответникът е изпратил на ищеца пратка, получена срещу
разписка /л. 79 от делото/, от Б. Борисов на 31.08.2017 г.
При така очертаната
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване на вземания по
оспорена заповед за изпълнение за заплащане на цена по договор за международен
превоз на товари с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за
международен превоз на товари, за установяване на вземане за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 82 ЗЗД и за установяване на вземане за
заплащане на неустойка с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Отношенията
между страните попадат в предметния обхват на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 от
29.07.1972 г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977 г./, в сила за Б. от 18.01.1978 г.
/Конвенцията/. Конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето ѝ, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна /чл. 1 от Конвенцията/.
От
доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
превоз, с който ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз на стоки
/безалкохолни напитки/ по направление гр. Съединение и гр. С., Б. – гр. А., Г.
с камиони на ищеца с рег. № ра ******** и ********. Поръчката е изпълнена и
стоката е доставена до крайния получател на 01 и 02 август 2017 г.
Спорни
между страните са въпроси, свързани с изпълнението. Ищецът поддържа, че
разтоварването е забавено във времето, поради което е претърпял вреди, за което
търси заплащане на обезщетение. В хода на производството той не е ангажирал
доказателства поради забава при разтоварването камионите му да не са могли да
изпълнят други възложени поръчки, както и досежно размера на претърпените от
него вреди. По делото съдът е дал възможност на ищеца за ангажиране на
доказателства във връзка с тези му твърдения /протоколно определение от
16.09.2019 г. – л. 76 от делото и протоколно определение от 25.11.2019 г. – л.
86 от делото/. Такива не са ангажирани, а доколкото тежестта за установява на
претърпените вреди е на ищеца, то претенцията му установяване на вземане за
заплащане на обезщетение, следва да се отхвърли.
Ответникът
е заявил претенция за установяване на вземане за заплащане на неустойка поради
повреда на опаковката на товара, довела до забава при разтоварването, с оглед
направено от него изявление за прихващане със задължение за заплащане на цената
по договор за международен превоз на товари.
Превозвачът
отговоря за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането ѝ за превоз до доставката ѝ, както и за забава при
доставянето ѝ /чл. 17, т. 1 на Конвенцията/. Исковете, свързани с
превоза, подчинени на Конвенцията, се погасяват с едногодишна давност, която в
случай на липса, повреда или забава тече от деня на доставката /чл. 32, т. 1 от
Конвенцията/. Стоката, предмет на договора за превоз, е доставена на адрес на
01 и 02 август 2017 г. и разтоварена на 04 и 05 август 2017 г. От датата на
доставката е започнал да тече едногодишния срок в рамките на който ответникът е
можел на предяви претенциите против ищеца за установяване на вземане за
заплащане на неустойка за забава. В рамките на коментирания срок ответникът е
заявил писмена рекламация до ищеца за разместване на стоката и разкъсване на
опаковките ѝ, довело до забава при разтоварването ѝ. В кориците на
делото няма доказателства досежно момента, в който това изявление е достигнало
до ищеца. Няма съмнения, че това е сторено, тъй като изнесените в него данни са
обект на коментар от ищеца в писмо, с което рекламацията е отхвърлена и е
заявено искане за заплащане на обезщетение за вреди във връзка, с което е
издадена фактура от 30.08.2017 г. Писмената рекламация спира давностния срок за
предявяване на исковете, свързани с превоза, до отхвърлянето ѝ. Видно от
обсъждането рекламацията на ответника е отхвърлена. Няма доказателства относно
момента на отхвърляне на рекламацията, но явно това е станало около датата на
издаване на фактурата от ищеца, с която той е заявил претенции за заплащане на
обезщетение за забава при разтоварването на камионите, с които стоката е
транспортирана.
Към
датата на подаване на насрещната претенция за установява на вземане за
заплащане на неустойка, разписания в чл. 32, т. 1 от Конвенцията срок за
предявяване на иска е изтекъл /срокът за предявяване на иска е започнал да тече
на 02 август 2017 г., спрял е да тече поради заявената рекламация в периода
02.08.2027 г. до 30.08.2017 г. и е изтекъл на 30.08.2018 г., а искат е предявен
с подаване на отговор по претенция за установяване на вземане за цената по
договор за международен превоз на товари - на 18.04.2019 г./. Съгласно
разпоредбата на чл. 32, т. 4 от Конвенцията погасения по давност иск не може да
бъде предявяван, дори под формата на насрещен иск или възражение.
Казаното
е основание за формиране на становище за недопустимост на заявената
установителна претенция от „Г. Т. Л.“ ЕООД, основание за прекратяване на
производството по нея.
Претенцията
за утановяване на вземане по главница – цена по договор за международен превоз
на товари, съдът приема за частично основателна.
Няма
спор по делото, че ищецът е изпълнил възложения му от ответника превоз на товар
от Б. до Г., като в тази връзка е издал фактура за цената на превоза в размер
на 3 989,89 лв. Ответникът не е оспорил задължението си към ответника,
като е включил същото в дневника си за покупки в месеца на издаване на
фактурата. За част от сумата той е предложил изпълнение по сметка на ищеца /3
207,56 лв./, посочена в издадената от него фактура, на 06.10.2017 г. За сумата
от 782,33 лв. съдът приема, че изпълнение не е предложено, а извършеното от
ответника прихващане, не е породило правно действие.
Прихващането,
като способ за погасяване на задължение, се допуска при наличието на следните
предпоставки: съществуването на две насрещни, еднородни и действителни
вземания; изискуемост на вземането на страната, която прихваща и ликвидност.
Прихващането с неликвидно вземане е допустимо под условие, че предявеното пред
съд вземане, бъде уважено. От посочените предпоставки не е налична последната -
ликвидност на активното вземане – на вземането на ответника. Лицето, отправило
изявление за прихващане е поискало установяване на вземането му, но претенцията
си то е заявило след разписания в закона срок /Конвенцията/, поради което
възможността за съдебна защита е отнета. Наред с това, в хода на производството
ответникът не доказал, че изявлението му за прихващане е достигнало до
ответника, с което правните последици настъпват. Ангажирана е обратна разписка,
но същата носи по – ранна дата от тази на представения по делото
споразумителене протокол, поради което не е може да се приеме, че с нея той е
получен. С оглед на това следва да се приеме, че изявлението за прихващане е
достигнало до ищеца с ангажирането му по делото, удостоверено в протокол от 16.09.2019
г. То обаче не е произвело правно действие и не би могло да породи, тъй като не
е налице една от обсъдените по горе предпоставки – ликвидност на вземането на
ответника, отправил изявлението за прихващане.
Съгласно
договора заявка ответникът дължи изпълнение в 30-дневен срок от връчване
оригинала на фактурата и CMR без забележки. В кориците на
делото няма данни относно датата на получаване на фактурата за цената по договора,
но след като тя е издадена на 08.08.2017 г. и включена в дневника за покупки на
ответника за м. август 2017 г., съдът приема, че тя е предадена в рамките на м.
август или последната възможна дата от месеца – 31.08.2017 г. По нея ответникът
е следвало да предложи изпълнение до 30.09.2017 г., а от 01.10.2017 г. е
изпаднал в забава. За част от вземането той е предложил изпълнение на
06.10.2017 г., от което следва, че върху сумата от 3 207,56 лв. той дължи
обезщетение за забава на периода 01.10.2017 г. до 06.10.2017 г., което е в
размер на 3,01 лв. За периода 01.10.2017 г. до 01.08.2018 г. ответникът дължи
обезщетение за забава върху сумата от 782,33 лв., което е в размер на 66,25 лв.
С
оглед на казаното претенцията на ищеца за установяване на вземане за заплащане
на обезщетение за забава се явява доказана до размера от 69,26 лв., а за
горницата до сумата от 374,25 лв. тя следва да се отхвърли.
Страните
са заявили искане за разноски. По делото ищецът е сторил разноски в размер на
268,45 лв. //135,00 лв. в производството по издаване на заповед за изпълнени и
133,45 в исковото производство/. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 34,90 лв.
Ответникът
по делото е сторил разноски в размер на 50,00 лв. – държавна такса по
предявения насрещен иск. С оглед извода на съда за недопустимост на
производството по тази претенция, разноските сторени по нея, следва да останат
в негова тежест. В хода на производството ответникът е представляван от юрисконсулт
/в производството той е придобил статут на адвокат, но няма доказателства за
платено в негова полза възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение при минимума от 100,00 лв. /чл. 25 от
Наредбата на заплащане на правна помощ/, от което при изхода на спора в тежест
на ищеца следва да се възложат 87,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРАЗИНВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Г. Т. Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., бул. „Б.“ № 71,
ет. 7, ап. 25, представлявано от Ц. П. П., че „Т.С.“ ООД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С. Н.“ № , бизнес център „Х.“, офис 195,
представлявано от Б. Л. Б.има вземане в размер на 782,33 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева тридесет и три стотинки/ - цена по заявка – договор от
27.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.08.2018 г., 69,26 лв. /шестдесет
и девет лева двадесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода
01.10.2017 г. до 01.08.2018 г., предмет на издадена Заповед № 1019 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2018 г., издадена по
ч. гр. д. № 1750/2018 г. на РС Л., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до
сумата от 3 898,89 лв. - цена по заявка –договор от 27.07.2017 г., до
374,25 лв. – обезщетение за забава и 2 347,00 лв. – обезщетение за вреди
от неизпълнение.
ПРЕКРАТЯВА производството по
заявената от „Г. Т. Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., бул. „Б.“ № 71,
ет. 7, ап. 25, представлявано от Ц. П. П. против „Т.С.“ ООД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С. Н.“ № , бизнес център „Х.“, офис 195,
представлявано от Б. Л. Б.претенция за установяване на вземане за заплащане на
неустойка за забава в размер на 782,33 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „Г. Т. Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., бул. „Б.“ № 71,
ет. 7, ап. 25, представлявано от Ц. П. П. да заплати на „Т.С.“ ООД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С. Н.“ № , бизнес център „Х.“, офис 195,
представлявано от Б. Л. Б.сумата от 34,90 лв. /тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ - сторени в производството по издаване на заповед за
изпълнение и настоящото според уважената част от исковете.
ОСАЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „Т.С.“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „С. Н.“
№ , бизнес център „Х.“, офис 195, представлявано от Б. Л. Б.да заплати на „Г.
Т. Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., бул. „Б.“ № 71, ет. 7, ап. 25,
представлявано от Ц. П. П. сумата от
87,00 лв. /осемдесет и седем лева/ - сторени разноски според отхвърлената част
от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд Л.. В частта, в която е прекратено производството по делото,
решението има характер на определение и може да се обжалва от страните в
1-седмичен срок от връчването му с частна жалба, пред Окръжен съд Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: