Р Е Ш Е Н И
Е № 27
гр. Поморие, 06.02.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 604 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано след като е изпратено по подсъдност на РС Поморие. В исковата молба подадена от ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Двора” ЕООД с управител В. Д., чрез процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. против Е.К. и Р.К. граждани на Р. Словакия, ищецът твърди, че ответниците са собственици на апартамент в сграда „D”, етаж шести със застроена площ от 268.03кв.м. ведно с 17.30кв.м. и от момента на придобиване на собствеността 2009г. до 2013г. редовно са плащали дължимите от тях към етажната собственост парични вноски. Твърди, че на 09.09.2015г. е проведено ОС на ЕС на сграда Д / делта/ в комплекс „Сънсен ризорт” и прието решение за размера на годишната вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части, и размера за 2016г. да е в размер на 15 евро на кв.м. застроена площ платима до 30.11.2015г., а на проведено ОС на ЕС на 10.09.2013г. е било взето решение за размера на год.вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части за 2014г. и 2015г. да е в размер на 15 евро на кв.м. застроена площ платима до 30.11.2013 и съответно до 30.11.2014г. и ответниците не са платили вноските за управление и поддръжка на общите части за цялата 2014г., цялата 2015г., а за 2016г. са платили частично, а именно от 2000евро. Моли съдът да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите както следва: 10839.85евро която левова равностойност е 21200.90лв. неплатени вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на сграда Д / делта/ в комплекс „Сънсет Ризорт” Поморие за 2014, 2015г и частично за 2016г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 2378.83лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 4 279.95 евро неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2014година, считано от датата на падежа 30.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба; сумата в размер на 1528.06лв. представляваща законна лихва за забава върху сумата от 4279.95 евро неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2015година, считано от датата на падежа 30.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба; сумата в размер на 4279.95 евро която левова равностойност е 8370.85лв. представляваща дължима неустойка за неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание подържа предявения иск.
В законоустановения срок ответникът Е.К. чрез процесуалните си представител адв. Н.Н. и адв. М.Д. е представил отговор на исковата молба с който оспорва по основание и размер претенциите. На първо счита, че взетите решение на ОС на ЕС през 2013г. и 2015г. по отношение размера на вноската за годишната вноска за разходи за управление и поддържа на общите части противоречат на императивни разпоредба от ЗУЕС и са незаконосъобразни противоречащи на чл. 48, ал.8, чл.50 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и в тази връзка не дължи претендираните суми. На следващо място, сочи, че не дължи претендираните суми на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй като не е пребивал в апартамента си, повече от 30дни през 2014, 2015г. и 2016г., като причината за това е наличие на теч в апартамента му, които го е направил необитаем и за което управителя е бил уведомен, но не е предприел необходимите мерки и е налице неизпълнение от страна на управителя на неговите задължения. Твърди, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и решението взето в противоречие на тази разпоредба е нищожно и не дължи претендираните суми. Оспорва законосъобразното провеждане на ОС на ЕС през 2013 и 2015г. Оспорва претенцията за неустойка, като сочи че решението на ОС на ЕС, не е сделка поради което липса елемент от състава на чл.92 от ЗЗД, поради което не се дължи неустойка. В случай че съдът приеме че се дължат то прави възражение за прекомерност, като твърди че уговоР.неустойка е в 100% от задължението и този размер би довел до неоснователно обогатяване. Относно претенцията за забава в размер на 3906.89лв. , сочи че не се дължи, тъй като ответника не е бил поканен да плати сумите, а той не е присъствал на ОС. По отношение претенцията за заплащане на годишна такса за поддръжка и управление за 2014г. платимо до 30.11.2013г., сочи че е погасена по давност, тъй като е изтекъл тригодишния срок. По отношение платената от ответника – Е.К. сума от 2000евро сочи, че със същата ищецът неоснователно се е обогатил. По отношение претенцията за вноската в размер на 4279.95евро дължима за 2014г. със срок за плащане 30.11.2013г. сочи че е погасена по давност.
Предявени са няколко обективно съединени иска с правно основание чл.6, ал.1 т.10 вр. с чл. 38, ал.1 от ЗУЕС, с правно основание чл.92 от ЗЗД и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира възражението за погасяване по давност на претендираната вноска за поддръжка и управление в размер на 4279.95евро, дължима за 2014г. със срок за плащане 30.11.2013г. на неоснователно, тъй като иска е предявен на 16.09.2016г.
ПРС, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в изградената сграда, представляваща „Жилищна сграда за временно обитаване с обекти на КОО – Блок D, а именно апартамент №2, находящ се в сграда „D” със застроена площ от 268.03кв.м, ведно с 17.30кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответните ид.части от правото на строеж върху поземления имот в койтое построена сградата, представляващ УП І – 3019, кв.221 по плана на гр.Поморие и това се установява и от представения н.акт № 59, том ІІІ, дело № 448/2009г.
Представен е Протокол на ОС на собствениците на сграда D /делта/ в комплекс „Сънсет ризорт” – гр. Поморие, проведено на 10.09.2013г. видно от който ОС е приело решение годишната вноска за разходите за управление и поддържка на общите части на сграда D /делта и обслужващите обекти към сградата да бъде в размер на 15евро на км. върху общата площ на всеки обект платима в срок до 30 ноември на предходната година по банков път по банковата сметка на управителя на етажната собственост. Прието е и решение с което е определен и размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване, която да бъде в размер на 20 евро за всеки самостоятелен обект в сградата. Представен е Протокол на ОС на собствениците на сграда D /делта/ в комплекс „Сънсет ризорт” – гр. Поморие, проведено на 09.09.2015г. видно от който ОС е приело решение годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сграда D /делта и обслужващите обекти към сградата да бъде в размер на 15евро на км. върху общата площ на всеки обект платима в срок до 30 ноември на предходната година по банков път по банковата сметка на управителя на етажната собственост, като вноската се плаща от всички собственици, ползватели или обитатели в еднократен размер, независимо колко време пребивават в етажната собственост в рамките на една календарна година и независимо от достъпа на външни лица във всеки обект на етажната собственост. Прието е решение с което се променя разпоредбата на чл.8 от Правилника за вътрешния ред в следния смисъл: т.1 имуществената санкция на нарушителя се промени от 2% на 20% от годишната такса дължима от собственика при първо нарушение, а при второ от 10% на 30% от годишната такса дължима от собственика; т. 2 при неотстраняване на нарушението в 5 дневен срок да се промени от 2% на 50% от годишната такса дължима от собственика; т.3 при неотстраняване на нарушението в 10 дневен срок да се промени от 10% на 60% от годишната такса дължима от собственика; при неплащане в срок на годишната такса дължима от собственика за покриване разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и комплекса за рекреация за всеки ден забава да се промени от 0.1% на 1% неустойка за всеки ден забава, но не повече от 100% от общото годишно задължение. Представен е Правилник за вътрешния ред на управление на сграда D (делта), част от апартаментен комплекс „Сънсет ризорт” – Поморие, видно от който в чл.8, ал.4 от правилника е предвидено, че при неплащане в срок на годишната такса дължима от собственика за покриване разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и комплекса за рекреация, собственикът дължи на управителя неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 100% от общото годишно задължение. Представено е уведомление от ищецът на основание чл. 46,ал.1 от ЗУЕС до Община Поморие.
Представен е и Протокол на ОС на собствениците на сграда D /делта/ в комплекс „Сънсет ризорт” – гр. Поморие, проведено на 11.05.2016г. видно от който ОС е приело решение да се възложи на управителя да намери инженерингова компания, която в рамките на одобрен бюджет да проведе съответните дейности по анализ на техническото състояние, съответни констатации и препоръки във връзка с необходимостта на капиталов ремонт на откритите покриви и покривни тераси в сградата. С писмо от 15.01.2016г. ищецът е уведомил ответника, че задължението му е в размер на 9689.85евро за 2014, 2015, и 2016г. /3 х 3229.95евро/. Не се спори и се установява от представеното банково извлечение от 10.02.2016г., че ответника К. е превел по сметката на ищеца сумата от 2000 евро. Във връзка с това плащане е проведена и кореспонденция по е-майл между управителя на ЕС – В.Д. и ответника К., в която се съдържа оплакване от страна на ответника от течащ покрив над апартамента, като ответника Е.К. в писмото е посочил причината за натрупалото се задължение, а именно течещ покрив над апартамента, което е довело до невъзможност да ползва апартамента. Отговор относно така направеното искането за ремонт от страна на ищеца няма. С писмо от 24.04.2017г. ищецът е уведомил ответника, че задължението му е в размер на 7 689.85 евро.
Във връзка с твърдението на ответника К., че не е ползвал имота, поради течащия покрив са допуснати и събрани гласни доказателства. Свидетелката К. свидетелства, че познава имота на Е. К. и свидетелства, че през 2014г. К. е пребивавал в имота си, заедно със сина си три, четири дни, през 2015г. в периода от 29.04.2015г. до 01.05.2015г. ,тя е посетила апартамента заедно с ответника, за да го огледат и в кухнята имало теч от тавана, като в абажура била събрана вода и килима бил напоен с вода. Свидетелства, че тази година от 01.09.2017г. до датата на с.з. също посетила имота с ответника К., като вече имало мухъл не само в кухнята, но и в хола, в коридора и навсякъде, стената в кухнята била мокра, а мазилката падала и като приви сравнение състоянието на апартамента към 2017г. в сравнение с 2015г. е много по лошо и не е правен ремонт. През останалото време апартамента не бил обитаван нито от К., нито от негови познати, а според свидетелката състоянието му е такова, че не може да се ползва. Сочи, че когато посетили апартамента на 28.04. имало ток и вода и на 29.04. вече били спрени, като от рецепцията им казали, че са спрени тъй като не са платени таксите за поддръжка. Ответникът Е.К. е представил фактура №**********/25.04.2014г. издадена от „Сънсет Ризорт Мениджмънт”, видно от която на 25.04.2014г. е заплатил паркинг за един ден и комунална такса. Представени са две операционни бележки от 23.04. 2014г. и 25.04.2014г. за теглени на суми от Е.К. от „Банка ДСК”, клон Поморие. Видно от представената приходна квитанция изд. от Община Поморие на 30.04.2015г., ответника е платил данъка за имота, а от касова покупка на чуждестранна валута изд. от ЦКБ АД, клон Несебър се установява, че на 30.04.2015г. ответника е обменил евро.
Допусната е съдебно техническа експертиза от която се установява, че от покрива на сградата над процесния апартамент, представляващ плосък покрив-тераса има проникване на дъждовна вода, през нарушените фуги на настилката и провалената на места хидроизолация под тази настилка и в жилището на ответниците има нанесени щети – намокрени и мухлясали тавани и стени в почти целия апартамент - във входното антре, по тавана, следи от навлязла от горе / през стоманобетонована плоча над окачения таван/ вода, от което се е образувала влага и е оставила жълти следи в по голямата част от тавана на антрето; в дневната около таванното осветително тяло също има следи от проникване на вода, което е образувало влага; в дневната – в югоизточния ъгъл на тавата също има следи от проникване на вода и образуване на влага; в кухненския бокс по тавана същи има следи от навлязла от горе вода / през стоманобетонована плоча над окачения таван/ вода от което се е образувала влага и е оставила жълти следи в почти половината от него; в осветената спалня около осветителното тяло има следи от вода, която е образувала влага; в дневната около противопожарния сензор на тавана има и кристализирал варовик, в дневната – в ъгловия сектор също влага, в банята и тоалетната и т.н. Вещото лице сочи, че нанесените щети изискват ремонт, като следва да се премахнат причините за проникването на влага – демонтаж на цялата подова настилка на плоския покрив над апартамент №2, ревизия на хидроизолацията, възстановяване на настилката с направа на правилни наклони към сифоните и отводняване на покрива. Според вещото лице процесния апартамент не е годен за ползване без да се извърши ремонт и отстраняване проникването на водата.
По делото е допусната съдебно икономическа експертиза от заключението на която се установява, че общия размер на неплатените годишни вноски от ответниците за имота им е в размер на 10839.85 евро с левова равностойност 21200.90лв. включващо: 4279.95евро за 2014г., 4279.95евро за 2015г. и 2279.95евро за 2016г. Видно от заключението на вещото лице при изчисляване задължението за 2016г. вещото лице е взело предвид платените 2000 евро от ответника Е. К.. Лихвата за забава според вещото лице върху вноската за 2014г. е 2375.72лв. за период от време от 01.12.2013г. до 15.09.2016г., а върху вноската за 2015г. е 1524.95лв. за период от време 01.12.2014г. до 15.09.2016г. Дължимата според вещото лице неустойка за неплащането в срок на неустойката и в размер на 4279.95евро, ако се приеме че задължението не е платено в срок повече от 100дни и 3699.85 евро като се съобрази, че има частично плащане на 10.02.2016г. След проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е посочило, че за 2014г., 2015г. и 2016г. не са издавани фактури от „Двора” ЕООД с които да е извършено префактуриране на ел.енергия и вода отнасящи се за имота на ответниците.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 10839.85евро, която левова равностойност е 21200.90лв. представляваща неплатени вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на сграда Д / делта/ в комплекс „Сънсет Ризорт” Поморие за 2014г., 2015г. и частично за 2016г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението е неоснователен.
Съгласно чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, като не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Ответникът К. е възразил, че не са обитавали в 2014, 2015 и 2016г. в процесното жилище, поради което не дължи разходи за управление и поддръжка на общите части, на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, а решението на ОС което игнорира приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 е нищожно. От показанията на св.К. и от представените писмени доказателства се установи, че Е.К. през 2014г. не е пребивал в жилището повече от 30 дни, а е пребивал 3-4дни, толкова е пребивал през 2015г., не е пребивал в апартамента през 2016г. и през 2017г. е пребивал няколко дни, във връзка с настоящото производство. Твърдението на ответника за течове в апартамента от покривната тераса и че апартамента е негоден за живеене се доказаха от СТЕ и показанията на свидетелката и именно състоянието на апартамента е и едно от причините апартамента да не се ползва. Установи се, че в апартамента на ответника, който е на последен етаж от покривната тераса /обща част/ прониква влага и целия апартамент е навлажнен и с мухъл, което го прави негоден за обитаване. Причината да не пребивава в апартамента е именно наличието на влага, която е в резултат на проникване на вода от покривната тераса т.е. от общите части, като се установи, че управителя на ЕС е уведомен за проблема от собственика, но същия не е взел отношение в нито едно от писмата изпратени до ответника. Писмата до ответника са били свързани единствено само с претенциите които има ЕС за заплащане на вноската за управление и поддръжка на общите части и въпреки взетото решение на ОС на ЕС на 10.09.2013г. за събиране на вноска в размер на 20 евро за всеки самостоятелен обект във Фонд „Ремонт и обновяване”, изцяло са били игнорирани проблемите на ответници. Неизвършването на своевременен ремонт на общите части – покрив, е довело до невъзможност ответниците да ползват имота си. В подкрепа на извода, че имота на ответниците не е ползван повече от 2-3дни е и липсата на издавани фактури от „Двора” ЕООД с които да е извършено префактуриране на ползвани от собствениците по време на престоя си ел.енергия и вода в имота им. Съгласно разпоредбата на чл.6 от Правилника за вътрешния ред, всеки от собствениците е длъжен да заплаща консумираната от него електрическа, топлинни енергия, а така също и ВиК, телефон, сателитни, кабелни услуги, интернет и други подобни отнасящи се за самостоятелния обект, като предвид обстоятелството, че отоплението, климатизацията и снабдяването с топла вода се осъществява от централизирана система за цялата сграда, управителят е длъжен да заплаща текущо консумираната от собствениците ел. енергия и вода, като в замяна на това същия има право да начисли на собственика, а последния е длъжен да плати задължение в определен размер.
Посочените свидетелски показания макар и само на един свидетел, липсата на начислени сметки за консумация на ток и вода през периода за който се претендира заплащане на вноските, ценени заедно с обстоятелството, че ответниците са чужденци нямаща адресна регистрация в България, което е установено в рамките на производството по призоваването им се възприемат от съда като доказващи, че имота на ответниците се обитава по-малко от 30 дни през годината и поради това по отношение на тях е приложима разпоредбата на 51, ал.2 от ЗУЕС и те не дължат заплащане на разноски за поддръжка на общите части на сградата. От своя страна ищецът не е провел оборващо доказване на твърдението на ответниците, че обитават имота си по-малко от 30 дни в годината.
В тази връзка съдът счита, че ответниците не дължат заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части, на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС за 2014г,. 2015г. и 2016г.
Съдът не споделя становището на процесуалните представители на ищеца, че разпоредбата на чл. 51, ал.1 и ал. 2 е диспозитивна. Според съда нормата е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС /Определение № 1097/2011 г. по гр.д. № 630/2011 г. на ВКС, І г.о./. Предвидена е възможност при /ал.3/ ОС с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1, но такава преценка не е предвидена за лицата които не пребивават в етажната собственост повече от 30дни. Двете алинеи уреждат различни хипотези и докато алинея трета дава възможност да се извърши преценка от ОС и лицата които отсъстват повече от 30 дни за времето през което отсъстват да плащат 50 на сто от дължимата такса, то разпоредбата на алинея втора не предвижда такава възможност.
Според настоящия състав, не е допустимо по волята на ОС на етажната собственост, да бъде дерогирана волята на законодателя и всяко решение на ОС на ЕС взето в нарушение на императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е нищожно, поради противоречие със закона и не подлежи на изпълнение. На нищожност на взетите решения, може да се позове всеки, стига да се засягат законните му права и интереси и не обжалването в срок не валидира нищожните решения. /Определение №385/27.06.2017г. на ВКС по гр.дело № 492/2012г. ІІг.о., Решение №53/11.03.206г. на ВКС по гр.д. № 4753/2015г., ІІІ г.о./
Съдът не споделя възражението на ищеца, че решенията на ОС на ЕС не могат да бъдат нищожни и след като не са обжалвани по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, то те са задължителни за всички собственици. В тази връзка следва да се отбележи, че постановената по реда на чл. 290 от ГПК, практика на ВКС, вече не е задължителна за съдилищата. Действително Решенията на ОС на ЕС които се формират от волеизявленията на мнозинството от присъстващите на събранието и са насочени към постигане на определена цел са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група, като ЗС и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност и спазването на тези правила е основание за действителността на решенията. ЗУЕС обаче е предвидил един кратък срок за съдебен контрол на решенията взети на ОС на ЕС, и това е свързано с предвидена специална процедура за оспорване на протокола и уведомяване на собствениците за взетите решения и че обикновено тези решения засягат широк кръг лица. В производството по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС се проверяват всички правила за свикване / поставяне на поканата, съдържание на поканата, срокове за насрочване/ и провеждане на общото събрание / регистрация, кворум, представителство / и за вземане на решенията и нарушаването им е основание за отмяна на решенията на ОС на ЕС. Така при нарушения по свикването на ОС - неспазването на срока от отправяне на поканата до провеждане на ОС, липса на задължителни реквизити в поканата, нарушения при кворума при провеждането, се отменят всички решения на ОС, без съда да се занимава с въпроса за законосъобразността на всяко едно от взетите решения. В случай, че в срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, не са оспорени решенията, поради допуснати нарушения по свикването на ОС, изискванията за кворум и мнозинство и т.н., то възможността за по късно оспорване поради нарушаването на тези разпоредби по свикване и провеждане на ОС се преклудира. Това обаче, не води до преклудиране възможността да се оспорят взетите решения, когато те противоречат на императивни разпоредби, затова и съдът счита, че е допустимо позоваване на императивни разпоредби при оспорване с възражения дори когато срока за предявяване на иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС е изтекъл. След като се приемат решения, който противоречат на ясни императивни разпоредби за които не се налага тълкуване, не може такива решения да бъдат санирани, чрез отпадане правото на иск при изпускане на срока за обжалване. Приемането от законодателя на императивни разпоредби е с цел да не се допускат решения които им противоречат и след като порока в едно решение е толкова съществен, то е недопустимо такова решение да бъде изпълнявано и затова според настоящия състав, нищожността може да бъде прогласена без срок и след възражение.
От изложеното следва, че ответниците не дължат заплащане на сумата от 10839.85евро която левова равностойност е 21200.90лв. неплатени такси за разходи за управление и поддръжка на общите части на сграда Д / делта/ в комплекс „Сънсет Ризорт” Поморие за 2014, 2015г и частично за 2016г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и иска следва да бъде отхвърлен. Във връзка с отхвърлянето на иска с правно основание чл. 38 от ЗУЕС, неоснователни са и останалите претенции с правно основание чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД: за сумата в размер на 2378.83лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 4 279.95 евро неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2014година, считано от датата на падежа 30.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата в размер на 1528.06лв. представляваща законна лихва за забава върху сумата от 4279.95 евро неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2015година, считано от датата на падежа 30.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата в размер на 4279.95 евро която левова равностойност е 8370.85лв. представляваща дължима неустойка за неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г.
Предвид изхода от спора и направеното искане от двете страни за присъждането на разноски, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 4106.55 / четири хиляди сто и шест лева и 55ст./
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ предявения иск от ищеца ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявани от управителя на ЕС „Двора” ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул., представлявано от управителя В. Д. с процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. за осъждане ответниците Е.К., роден на ***г. и Р.К., родена на ***г. и двамата граждани на Република Словакия с адрес . да заплатят на ищеца сумата от 10839.85 / десет хиляди осемстотин тридесет и девет евро и 85 евроцента/ с левова равностойност е 21200.90 / двадесет и една хиляди и двеста лева и 90ст./ представляваща годишни вноски за 2014г., 2015г. и частично за 2016г. за разходи за управление и поддръжка на общите части на сграда Д / делта/ в комплекс „Сънсет Ризорт” Поморие, за притежавания от ответниците апартамент, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователен
ОТХЪРЛЯ предявения иск от ищеца ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявани от управителя на ЕС „Двора” ЕООД , представлявано от управителя В. Д. с процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. за осъждане ответниците Е.К., роден на ***г. и Р.К., родена на ***г. и двамата граждани на Република Словакия да заплатят на ищеца сумата в размер на 2378.83 / две хиляди триста седемдесет и осем лева и 83ст./ лихва за забава върху сумата от 4 279.95 евро - неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2014година, за периода от датата на падежа - 30.11.2013г. до 16.09.2016г. - датата на подаване на исковата молба
ОТХЪРЛЯ предявения иск от ищеца ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявани от управителя на ЕС „Двора” ЕООД , ЕИК *********, представлявано от управителя В. Д. с процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. за осъждане ответниците Е.К., роден на ***г. и Р.К., родена на ***г. и двамата граждани на Република Словакия с адрес . да заплатят на ищеца сумата в размер на 1528.06 / хиляда петстотин двадесет и осем лева и 06ст./ представляваща законна лихва за забава върху сумата от 4279.95 евро - неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2015година, за периода от датата на падежа - 30.11.2014г. до 16.09.2017г. датата на подаване на исковата молба.
ОТХЪРЛЯ предявения иск от ищеца ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявани от управителя на ЕС „Двора” ЕООД , ЕИК *********, представлявано от управителя В. Д. с процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. за осъждане ответниците Е.К., роден на ***г. и Р. К., родена на ***г. и двамата граждани на Република Словакия с . Република Словакия да заплатят на ищеца сумата в размер на 4279.95 / четири хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 евроцента/ която левова равностойност е 8370.85лв. представляваща дължима неустойка за неплатена годишна вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г.
ОСЪЖДА ЕС на сграда Д, в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, представлявани от управителя на ЕС „Двора” ЕООД , ЕИК *********, представлявано от управителя В. Д. с процесуалните представители адв. Г. и адв. Н. да заплати на Е.К., роден на ***г. гражданин на Република Словакия сумата от 4106.55 / четири хиляди сто и шест лева и 55ст./ направени разноски по делото
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването на страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: