О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260006
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети август
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1567 по описа
за 2020 година.
С Решение № 57 от 20.02.2020г., постановено по гр. дело № 212/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на И.С.С. сума в размер от 1 548, 68 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 225, 08 часа, положен за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 185, 03 лева.
С цитираното решение е отхвърлен иска на И.С.С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР за сума в размер от 196, 75 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от ответника ободрителни напитки.
Против постановеното решение в частта, в която е осъдена ответната дирекция да заплати на ищеца по делото допълнително възнаграждение за положен нощен труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, ведно с лихва за забавено плащане и законна лихва е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че за нощния труд на държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради това, че за да се въведе увеличени с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се, че в случая две от посочените предпоставки, а именно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми не са налице и дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд и след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е от лице, което има правен интерес да го атакува. Постъпила е в преклузивния срок за обжалване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на жалбоподателя има валидна представителна власт да сезира въззивната инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – И.С.С. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Посочва, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от И.С.С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 3 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 500 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период от време – от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., изчислена към момента на настъпване на падежа на всяко плащане – 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сума в размер на 420 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на полаганите от негова страна нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2019г. до окончателното плащане на сумата.
В хода на производството, ищецът е направил изменение на своята претенция, като я е намалил от сума в размер на 3 000 лева на сума в размер от 1 548, 68 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд от 225, 08 часа за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен като разлика между положения от И.С. през този период нощен труд, равняващ се общо на 1 574 часа, който приравнен към дневен по коефициент 1, 143 се равнява на 1 799, 08 часа и отчетен като извънреден, както и е намалил претендираните мораторни лихви от сума в размер на 500 лева на сума в размер от 185, 03 лева, а по отношение на претенцията за заплащане на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на нощните дежурства ищецът е намалил своята претенция от сума в размер на 420 лева на сума в размер от 196, 75 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на
страните по въззивно гражданско дело № 1567/2020г. по описа на Окръжен съд –
Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 770 от 13.03.2020г. по описа на
Районен съд – Малко Търново от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР
против Решение № 57 от 20.02.2020г., постановено по гр. дело № 212/2019г. по
описа на Районен съд – Малко Търново, както и постъпилия от И.С.С. писмен
отговор на въззивната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.