РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120107192 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на М. Х. М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Б., ***, с която се иска осъждане на
ответника Г. Т. Ц., с ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 10 000
лева и сумата от 11 000 евро - преведени по банков път на 30.05.2016 г. и на
29.06.2016 г., представляващи предоставени в заем суми, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2021 г. до
окончателното плащане, както и при условията на евентуалност за осъждане
на ответника да заплати посочените суми като получени без основание.
В исковата молба се излагат твърдения, че вземанията произтичат от два
неформални договора за паричен заем между наследодателя на ищцата - Х. И.
М., починал на ***г. и ответника, съответно за сумата от 10 000 лева,
преведени по банков път ответника на 30.05.2016г. и сумата от 11 000 евро,
преведни по банков път на ответника на 29.06.2016г. Твърди се, че въпреки
отправените покани и проведени телефонни разговори между страните,
сумите са останали незаплатени.
При условията на евентуалност, в случай че не бъде установено
сключването на неформалните договори за заем, се сочи, че ответникът се
1
обогатил неоснователно с процесните суми и следва да ги заплати, като
получени без основание. Представят се писмени доказателства. Направено е
искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане и
допускане на съдебно- икономическа експертиза, без да са посочени
конкретни въпроси или факти, които ще се установяват.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
не е налице валидно заемно правоотношение между ответника и
наследодателя на ищцата. Сочи се, че липсват доказателства за сключването
на два неформални договора за заем на посочените дати, като в представените
от ищцата извлечения никъде не е обозначено, че сумите са преведени във
връзка или по повод на сключен договор за заем. Напротив, основанията за
превода са :“продажба на имот“ и “продажба на апартамент”, поради което се
счита, че не е налице соченото от ищеца основание - заем. Оспорват се
твърденията за неоснователно обогатяване от страна на ответника, като се
изтъква, че не са ангажирани доказателства за наличие на договорно или
извъндоговорно отношение, на което да се дължи вземането между страните.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Фактически в хода на производството е извършено признание на
факта, че паричните преводи са извършени на посочените от ищцата дати, и
са получени от ответника, но се твърди, че същите са били направени на
друго основание. Твърди се, че племеник на бащата на ищцата-И. Л. М. е
сключил договор за заем с ответника на 15.07.2009г. , като се били уговорили
заема да може да се върне от и от трето лице- в случая Х. М., тъй като И. М.
полагал грижи за наследодателя на ищцата, включително финансово, пради
което чрез преводите към Г.Ц., изпълнил задължение по договор за заем
между Ц. и племеника на Х. М..
Възоснова на тези твърдения и по искане на ищцата се разкри банкова
тайна.Видно от преставените от Банката писмени доказателства за периода
01.01.2010г.-31.12.2015г. по сметката на Х. М., И. М. е наредил 76 транзакции
на обща стойност 19000 лева с посочено основание-захранване на сметка.От
страна на Б. Б. Н. са извършени 14 превода на обща стойност 3500 лева.
2
Други лица, извън посочените на са регистрирани като страни по
транзакциите по тези сметки с изкл. на НОИ за преводите за пенсия и самия
наследодател на ищцата.В действителност, като основание на сумите е
посочено-захранване на сметка.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се
установяват в разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, договорът за
заем е реален договор, който се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ. Безспорно следва да е налице съгласие – съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, като това не е достатъчно.
Фатическият състав е завършен след като вещта бъде предадена.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, тъй като
той извлича търсената от него изгода за доказване на сключен договор за заем
с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
Твърдението на ищцата е за наличие на два договора за заем, който
както бе посочено, е реален, подлежи на установяване с всички допустими по
ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата.
В процесния случай след анализ и преценка на ангажираните от ищеца
доказателства, според съда, не се установява, че страните по делото са били
във валидни облигационни отношения по повод сключен договор за заем.
Видно от посоченото основание в банковото извлечение /стр.6 от
делото на БОС/ самият наследодател на ищцата, като основание за нареждане
на двата процесни превода е посочил и съответно писмено декларирал
„Продажба на жилища“, а на стр.8 от същото – продажба на апартамент.
Съдът не крадитира с безусловна достоверност представеният по
делото договор за паричен заем /стр.24/, тъй като твърдението на ответника в
отговора не се покрива по никакъв начин от изявлението на наследодателя на
ищеца, съдържащо неизгодни за последния твърдения.
Отделно от това, анализа на постъпленията по банковата сметка на
наследодателя на ищцата, дават индиция за възможно съществуване и на
3
други облигационни отношения, но за такива доказателства не са представени
и ангажирани.
В хода на производството, по евентуалния иск бе необходимо да се
установи кумулативната наличност на следните предпоставки: обогатяване
(увеличение на имуществото) на ответника и намаление на имуществото на
ищеца, както и връзка между обогатяването и обедняването, т.е. че те да
произтичат от един факт.
Съдът приема евентуалния иск за доказан, тъй като факта, че е
извършен превод с парично захранване на сметка на ответника от страна на
наследодателя на ищцата на 30.05.2016г. за сума в размер на 10 000 лева е
налице. Достоверен е и превода, извършен на 29.06.2016г. на сума в размер на
11 000 евро. Твърдението на ищцата, че същото е извършено без основание не
бе надлежно оборено с противоположни твърдения и доказателства от страна
на ответника, като отношенията между него и племеник на наследователя на
ищцата не са предмет на настоящото производство.Действително, съдът
приема заявлението от страна на Х. М., като посочено основание-„продажба
на имот“ в контекста на обстоятелството, че парите не са наредени като по
договор за заем, но предвид формалния характер на сделките с недвижими
имоти и липсата на насрещни твърдения в тази насока, както и липсата на
каквито и да е доказателства за наличие на такава сделка, съдът приема, че
превода не е и на декларираното основание.
От анализа на доказателствата по делото, съдът намира евентуалния иск
за основателен и доказан.
На ищеца при този изход на делото са дължими разноски. Представен е
списък , сочещ на извършени такива в размер на 2700.60 лева лева от които
1440 лева-адвокатски хонорар. Същият не е оспорен от ответната страна.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Ц., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Б., ***, сумата от 10 000 /десет хиляди
лева/ лева и сумата от 11 000 евро /единадесет хиляди евро/ - преведени по
банков път на 30.05.2016 г. и на 29.06.2016 г., представляващи суми с които
4
ответникът се е обогатил за сметка на М. Х. М., с ЕГН ********** като
наследник на Х. И. М. без основание, ведно с лихва върху всяка една от
сумите от датата на предявяване на иска по окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта на искането да се осъди ответника за тези
суми, като дадени по неформални договори за заем, като недоказан.
ОСЪЖДА Г. Т. Ц., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., с
ЕГН **********, съдебно - деловодни разноски в размер от 2700.60 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Бургаски окръжен съд.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5