Решение по дело №2755/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2367
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20222120102755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2367
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120102755 по описа за 2022 година
Производството е образувано по редовна искова молба на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: гр. С., ***, представляван от
управителя Р. И. М.-Т. против Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***. Ищецът
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на
следното вземане, за което е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 705/2022г. по описа на БРС: сумата от
1111,23 лева (хиляда сто и единадесет лева и двадесет и три стотинки),главница по
договор за стоков кредит № 4052516/02.02.2020 г.,сумата от 186,71 лева (сто осемдесет
и шест лева и седемдесет и една стотинки),представляваща договорна лихва за периода
от 01.09.2020 г. до 01.02.2022 г. включително,законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане,както и
сумата от 205,96 лева (двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки)
съдебноделоводни разноски – заплатена държавна такса в размер на 25,96 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС., по. договор за стоков кредит
№ 4052516/02.02.2020 г., вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на дружеството заявител с договор за цесия от 22.03.2021
г., като длъжникът е уведомен за цесията. Падежът на договора е настъпил.
Претендира и присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.422 вр. чл.124 ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
1
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва договора като твърди, че не е
подписан от нея. Ответникът твърди, че ищецът не е страна по договора за кредит, а от
друга страна не е надлежно уведомен за извършената цесия от стария кредитор -
цедента съобразно изискването на чл.99 от ЗЗД. В разписката за уведомлението е
отбелязано „непотърсена“. Поради това счита, че цесията не е произвела действие. На
следващо място се сочи, че предсрочна изискуемост не й е обявена по надлежния ред.
Оспорва иска по основание и размер. Моли за отхвърляне на исковете.

От анализа на доказателствата се установява, че процесният договор за кредит е
подписан съгласно ЗЕДЕУУ. Когато е създаден подписан електронен документ,
неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че не е уведомена за
цесията.
С връчване на препис от исковата молба по делото с приложенията ответника е
получила уведомление, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания и за настъпилата изискуемост. Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за
задълженията и договорите прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, във връзка с това е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК, според което правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не
и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор), като доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
Неоснователни са и твърденията на ответника, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди изтичане на крайния срок на договора. Кредиторът не се
е ползвал от това си свое право, съответно кредитът не е обявен за предсрочно
изсискуем. Крайният срок за издължаване на задължението е 01.02.2022г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по ПГ пощи на
02.02.2022Г.
От заключението на приетите ССЕ бе доказано вземане в размер отговарящо на
претенцията на ищеца, предвид оспорване размера на дълга.
Настоящият състав на съда приема за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №705/22г на PC Бургас и
които са посочени в исковата молба.
2
Отправено е искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното.
Видно от приложения списък, такива се претендират общо в размер на 520 лева, от
които 25.96 лева – държавна такса в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, адвокатски хонорар в размер на 180 лева , сторени в
хода на заповедното производство; 240 лева – възнаграждение за експертиза по
исковото производство, държавна такса в размер на 74.04 лева . Съдът намира, че
разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради горното, съдът, постановява настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
управление: гр. С., ***, представляван от управителя Р. И. М.-Т., сумата от 1111,23
лева (хиляда сто и единадесет лева и двадесет и три стотинки),главница по договор за
стоков кредит № 4052516/02.02.2020 г.,сумата от 186,71 лева (сто осемдесет и шест
лева и седемдесет и една стотинки),представляваща договорна лихва за периода от
01.09.2020 г. до 01.02.2022 г. включително,законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед № 380/04.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 705/2022 г. по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: гр. С., ***,
представляван от управителя Р. И. М.-Т., сума в общ размер на 520 лева, от които
25.96 лева – държавна такса в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, адвокатски хонорар в размер на 180 лева , сторени в хода на
заповедното производство; 240 лева – възнаграждение за експертиза по исковото
производство, държавна такса в размер на 74.04 лева за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3