№ 13018
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110161997
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Т С“ ЕАД сумите, както следва:
Е. Н. Д.: сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64,
находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
Т. Д. Л. : сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64,
находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
Д. Д. Д.: сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64,
находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
1
времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи
условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответниците Д. Д. Д. и Е. Н. Д., с които исковете се оспорват с идентични
съображения- че макар и всеки от тях в качеството си на наследник на Д. Ц. Д. да е
собственик на по 1/3 идеална част от имота, не са потребители на доставяната до него
топлинна енергия, доколкото същият се обитава единствено от третия наследник по закон на
Д. Д.- Т. Д. Л., също конституирана като ответник по делото. Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор и от ответницата Т. Л., която твърди, че процесният имот е
бил придобит от родителите й при условията на СИО, поради което след смъртта на баща й
наследниците му по закон- съпруга и две деца, са наследили по 1/6 идеална част от
жилището (по 1/3 част от собствената на починалия ½ идеална част), а останалата ½ идеална
част е останала лична собственост на ответницата Е. Д.. С оглед на това оспорва квотите в
съсобствеността, а с това и дела на всеки ответник от общото задължение. Независимо от
това оспорва до имота да е реално доставено соченото от ищеца количество топлинна
енергия, като оспорва и правилността на извършените изчисления, а и твърди в тази връзка,
че отоплителните тела в имота са демонтирани. Счита, че вземанията за главница и за
законна мораторна лихва са недължими и поради липса на доказателства за ежемесечно
публикуване на данните от издаваните от ищеца фактури. В условията на евентуалност
релевира възражанеие за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
2
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание за
ангажиране отговорността на всеки от ответниците за претендираните от ищеца части от
общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
С оглед наведените в отговорите на исковата молба конкретни твърдения, оспорвания
и възражения с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния
имот. Този факт с правно значение се доказва и въз основа на представения от името на
ответницата Л. в първото по делото открито съдебно заседание договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ рег. № 191, том I/1989г. и от
удостоверението за наследници на Д. Ц. Д. с изх. № СОА22-БУ51-707/25.08.2022г., от които
се установява, че общият за ответниците наследодател Д. Ц. Д. е придобил възмездно през
1989г. правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 64, находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, респ. че след смъртта му на
20.03.2021г. правото на собственост върху имота е преминало към правните сфери на
наследниците му по закон- Е. Д.- съпруга, и Т. Д. Л. и Д. Д. Д.- деца, при равни квоти
съобразно нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Доколкото съгласно представеното в
първото по делото открито съдебно заседание и неоспорено удостоверение за граждански
брак № 030247 на Градския народен съвет в гр. Банкя към датата на придобиване чрез
възмездна сделка на процесното жилище Д. Д. е бил вече женен за ответницата Е. Д. и при
липсата на други данни в тази насока, следва да се приеме, че съобразно нормата на чл. 19,
ал. 1 СК от 1985г. (отм.) имотът е придобит от него и съпругата му при условията на
съпружеска имуществена общност, прекратена при равни квоти със смъртта му- арг. чл. 27,
ал. 1 и чл. 28 СК. Следователно, след смъртта на Д. Д. процесният имот е преминал към
патримониума на Е. Д. с право на собственост върху общо 4/6 (2/3) идеални части (1/2 след
прекратяване на СИО и 1/6 по силата на наследяването), на Т. Л. и Д. Д.- с право на
собственост върху 1/6 идеална част в полза на всеки от тях по силата на наследственото
правоприемство на баща им. При така установеното от фактическа и правна страна, при
липсата на данни, а и твърдения за отчуждаване преди или в хода на исковия период на
правото на собственост върху имота от правните сфери на който и да е от ответниците
следва да се приеме, че същите в качеството си на собственици съобразно цитираната
дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били потребители на доставяната до
жилището топлинна енергия и поради това са отговорни за заплащане на цената й съобразно
квотата си в съсобствеността.
Във връзка с доводите на част от ответниците в тази насока следва да се изясни, че
съгласно цитираните законови разпоредби и установената по приложението им практика,
3
вкл. в цитираното в отговора на исковата молба Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.
по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, ирелевантно за възникване на продажбеното
правоотношение между топлофикационното дружество и конкретно лице е дали последното
фактически ползва собствения си имот, след като няма данни, а в случая и твърдения трето
лице да ползва целия имот със съгласието на собствениците/вещните ползватели, респ. това
трето лице, от своя страна, да е сключило договор за продажба на топлинна енергия с ищеца
по повод целия процесен имот, какъвто договор съобразно изложеното в мотивите на
посоченото тълкувателно решение би могъл да бъде сключен и чрез подаване на заявление
до ищеца за откриване на партида за имота на името на конкретно лице и приемането на
това заявление, респ. фактическото откриване на партидата на негово име.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор № 1770 от 03.12.2001г. с предмет извършване на дяловото разпределение в
сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през отоплителен сезон 2018-2019г. в имота е имало един радиатор
с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), който е бил отчитан
дистанционно, а за 2019-2020г. в имота не е имало консумация на топлинна енергия за
отопление, поради което на абоната не е начислявана такава. За целия исков период- 2018-
2020г., топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно на
брой лица при двама потребители поради липса на узаконен водомер за топла вода в
жилището. В проведеното на 28.04.2023г. открито съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че съобразно изменението на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.), в сила от м. 06.2014г., разликата между показанията на общия
водомер, от една страна, и сумата на показанията на индивидуалните водомери, от друга, е
разпределяна между абонатите, които не са осигурили достъп, респ. които нямат узаконени
водомери, но не до 140 л/денонощие на потребител, а до 280 л/денонощие, като такава
разлика в случая е била налице за 2018-2019г., поради което стойността й е начислена в
тежест на единствения неотчетен за периода абонатен номер- придадения на процесния
апартамент, а за 2019-2020г. разликата е била отрицателна, поради което на абоната не е
начислено количество потребена топлинна енергия за подгряване на вода. Наред с това, на
клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна
от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
4
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция през
исковия период, са преминавали метрологични проверки, при които са установени
изправността и техническата им експлоатационна годност, въз основа на което експертът е
приел, че се касае за годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 4040.86 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Ответниците не са оспорили реалното предоставяне на услугата дялово разпределение,
което се установява и от неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице-
помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, поради
което и при липсата на доводи срещу начина на формиране на стойността й следва да се
приеме за установена дължимостта и на цената на тази услуга в претендирания от ищеца
общ размер от 26.01 лева за исковия период- от м. 09.2018г. до м. 04.2020г.
При така установеното и като се съобрази, че ответниците Е. Н. Д. и Д. Д. Д., за
разлика от ответника Т. Д. Л., не са заявявали възражение за погасяване на процесните
вземания по давност, задълженията на тези лица за цената на предоставените топлинна
енергия и услуга дялово разпределение възлизат на сумите, както следва: 2693.90 лева- цена
на топлинна енергия, и 17.34 лева- цена на услуга „топлинно счетоводство“, дължими от Е.
Д., и 673.47 лева- цена на топлинна енергия, както и 4.34 лева- цена на услугата дялово
разпределение, дължими от ответника Д. Д. съобразно припадащата се на всеки от тях част
от общото задължение. Така, предявените срещу последния искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени до посочените суми, а за
разликите до пълните предявени размери тези претенции следва да бъдат отхвърлени. А при
съобразяване размера на установените като дължими от Е. Д. суми и действащото в
българския граждански процес диспозитивно начало предявените срещу нея главни искове
следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответницата Т. Д. Л. възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
5
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т С“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., и на услугата дялово
разпределение, извършена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г., през които периоди
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители
за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2018г. до м. 06.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 06.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.10.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 8 дни преди подаване на исковата молба в съда.
6
По делото не са ангажирани доказателства, а не са и наведени твърдения за
осъществяване междувременно на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давността.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца по отношение на
релевиралия възражението ответник Т. Л. за цената на топлинна енергия за периода от м.
07.2018г. до м. 04.2020г., чиято обща стойност за периода съгласно неоспореното и в тази
му част заключение на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 3717.49 лева
(в този смисъл са изявленията на вещото лице в проведеното на 28.04.2023г. открито
съдебно заседание), както и изцяло вземанията му за цената на услугата дялово
разпределение за целия исков период- от м. 09.2018г. до м. 04.2020г.
При тези изводи и съобразно квотата й в съсобствеността, респ. дела й от формираните
за процесния период задължения главните искове срещу Т. Д. Л. следва да бъдат уважени за
сумите, както следва: 619.58 лева- цена на топлинна енергия, и 4.34 лева- стойност на
услугата топлинно счетоводство, а за разликите до пълните предявени размери и период
исовете срещу това лице следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите през исковия период общи условия на ищеца, в
сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и
ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи
единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните
суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца съобщения към
сметки, от документите, касаещи извършваното по отношение на имота дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, че за
процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като в края на
едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в случая
приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от 2016г.,
предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща фактура за
едногодишния отчетен период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия
от 2016 г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите, съгласно която в хипотезата на
годишно отчитане, каквато е настоящата, обезщетение за забава се начислява единствено
върху стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, в случай че не бъде заплатена в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, не би могла да се приложи, тъй като издаването на общите фактури за
2018г.- 2019г. и за 2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не
7
твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви претенцията за обезщетение за забава върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в нейната цялост. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от общо 328.15 лева, представляваща част от извършените в хода на исковото
производство разходи за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, както
и възнаграждение за юрисконсулт, които части са съответни на уважената част от исковете,
като в тази сума е включено и определеното от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
В полза на ответника Д. Д. следва да бъде присъдена сумата от 249.29 лева,
представляваща част от заплатения от него хонорар за един адвокат в общ размер на 425
лева (в договора за правна защита и съдействие, сключен от двамата ответници Е. и Д. Д.и
липсва разграничение каква част от хонорара от общо 850 лева е уговорена като дължима от
всеки от тях, поради което следва да се приеме, че се дължи поравно), която част е съответна
на отхвърлената част от предявените срещу него искове. Съобразно същия принцип в полза
на ответницата Е. Д. следва да бъде присъдена сумата от 61.32 лева, представляваща част от
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
В полза на ответницата Т. Д. Л. разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не
е доказано реалното извършване на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 1394.24 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к.
„Разсадника“, бл. 65, вх. В, както и сумата от 8.67 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на Е. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 234.77
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., както и сумата от 1.76 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
30.10.2018г. до 08.10.2021г.
8
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Д.
Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 673.47 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к.
„Разсадника“, бл. 65, вх. В, както и сумата от 4.34 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликите над присъдените суми до
пълните предявени размери съответно от 1394.24 лева- цена на топлинната енергия, и от
8.67 лева- цена на услугата дялово разпределение, както и изцяло исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“
ЕАД, ЕИК ................, сумата от 234.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г.,
както и сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Т.
Д. Л., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 619.58 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к.
„Разсадника“, бл. 65, вх. В, както и сумата от 4.34 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликите до пълните предявени размери и
периоди, както следва: иска за цената на топлинната енергия- за разликата до 1394.24 лева и
за периода от м. 05.2018г. до м. 06.2018г., а иска за цената на услугата дялово
разпределение- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 8.67 лева,
както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. Д. Л., ЕГН
**********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 234.77 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., както и сумата от 1.76 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2018г.
до 08.10.2021г.
ОСЪЖДА Е. Н. Д., ЕГН **********, Д. Д. Д., ЕГН **********, и Т. Д. Л., ЕГН
**********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 328.15 лева (4/6
части – Е. Д., и по 1/6 част- Д. Д. и Т. Л.), представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, да заплати на Е.
Н. Д., ЕГН **********, сумата от 61.32 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, да заплати на Д.
Д. Д., ЕГН **********, сумата от 249.29 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9